ЗАКОН за енергетиката и енергийната ефективност /Обн., ДВ, бр. 64 от 16.07.1999 г., изм., бр. 1 от 4.01.2000 г., изм. и доп., бр. 108 от 14.12.2001 г./

УСТРОЙСТВЕН ПРАВИЛНИК на Държавната комисия за енергийно регулиране и на нейната администрация /Обн. ДВ. бр.46 от 7 Май 2002г./

НАРЕДБА за образуване и прилагане на цените и тарифите на електрическата енергия /Приложение № 1 към чл. 1 на ПМС № 53 от 6.03.2002 г., обн., ДВ, бр. 27 от 15.03.2002 г., в сила от 6.03.2002 г./

УСТРОЙСТВЕН ПРАВИЛНИК на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси /Приет с ПМС № 24 от 5.02.2002 г., обн., ДВ, бр. 15 от 8.02.2002 г., в сила от 1.02.2002 г./

Търговските сделки с електрическа енергия на територията на страната се извършват на основата на писмени договори при общи условия, сключени между преносното предприятие и разпределителните предприятия или между преносното предприятие и потребителите, присъединени към преносната мрежа. Разпределителните и преносните предприятия са длъжни да осигуряват снабдяването с електрическа енергия на всеки потребител, разположен на съответната територия, който има електрически уредби, отговарящи на техническите норми и на изискванията за безопасна работа, и е изпълнил условията за присъединяване към разпределителната или преносната мрежа.

Присъединяване към разпределителната, съответно към преносната мрежа се извършва по цени, които подлежат на регулиране /чл. 21 от ЗЕЕЕ/. Това е нормативна предпоставка за ефективно използване на енергията и енергийните ресурси и за задоволяване потребностите на обществото от топлинна енергия. Регулирането на цените се състои в задължително прилагане на принципи и правила за образуване и изменение на начални цени от топлопреносните предприятия; утвърждаване на образуваните цени и контрол по прилагане на цените. То се извършва на основата на обективни и недискриминационни критерии, като се осигурява баланс между икономическите интереси на енергийните предприятия и потребителите.

1. Енергийната политика на страната се разработва и провежда от министъра на енергетика и енергийни ресурси.

2. Държавното регулиране в енергетиката се осъществява от Държавната комисия за енергийно регулиране, наричана по-нататък "комисията". ДКЕР утвърждава цените и тарифите на енергийните предприятия. В случай, че цените и тарифите не отговарят на принципите и задължителните правила, комисията задължава енергийните предприятия да преработят цените в съответствие със същите принципи и правила.

При утвърждаване на цените ДКЕР определя регулаторни периоди за цените на всяко енергийно предприятие.

ЗАБЕЛЕЖКА:

Държавната комисия за енергийно регулиране извършва периодични регулаторни прегледи, които включват:

1. оценка на отчетната и прогнозната информация, представена от енергийните предприятия;

2. одобряване на разходите за регулаторния период;

3. определяне нормата на възвръщаемост за регулаторния период;

4. определяне на приходите за регулаторния период;

5. утвърждаване на началните цени, образувани от всяко регулирано енергийно предприятие.

Държавната комисия за енергийно регулиране може да изисква извършване на изпитания за доказване на предложените от енергийните предприятия разходни норми.

Цените за енергия и за мощност се образуват от независимия производител за съответните регулаторни периоди, определени от ДКЕР. "Регулаторен период" е периодът между два регулаторни прегледа.

3. Министерският съвет определя задължителни правила за образуване и прилагане на цените и тарифите на електрическата енергия по предложение на комисията.

ЗАБЕЛЕЖКА:

До изпълнението на процедурите за образуване и прилагане на цените на електрическата и топлинната енергия и на природния газ, предвидени в Задължителните правила по чл. 20, ал. 1 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност, Държавната комисия за енергийно регулиране утвърждава цени на електрическата и топлинната енергия и на природния газ считано от 1 януари 2002 г. въз основа на икономическите показатели за ценообразуване, включени в бизнесзадачите за 2001 г. на съответните енергийни предприятия.

Енергийните предприятия образуват цени за присъединяване, които се заплащат от новоприсъединени потребители, от съществуващи потребители, които увеличават заявената си мощност, и от потребители - собственици на енергийни обекти, подлежащи на изкупуване от енергийните предприятия при тяхното изкупуване. Цените за присъединяване са единни за цялата страна и се прилагат в границите на регулация на населените места.

Потребителите, които изграждат електрически уредби с високо и средно напрежение за своя сметка и те са тяхна собственост, плащат цена за присъединяване, която включва само непосредствените разходи за включване на инсталациите на потребителите към мрежата на енергийното предприятие.

Цените за присъединяване на обекти на потребители към преносната мрежа и тези на потребители извън границите на регулация на населените места се определят по индивидуален проект и се образуват чрез калкулация на индивидуалните разходи по проекта, като включват необходимите разходи за осъществяване на присъединяването от границата на собствената електрическа инсталация на обекта до най-близкия енергиен обект на съответната мрежа, към която се осъществява присъединяването. Те се образуват по групи потребители и включват постоянна и променлива компонента, утвърдени от ДКЕР. След утвърждаването им те не подлежат на диференциране за мощности между долната и горната граница на мощността за съответната група.

Постоянната компонента се определя за следния минимален брой на групите потребители в зависимост от заявената мощност на потребителя:

1. група до 6 кВт;

2. група от 7 до 15 кВт;

3. група от 16 до 50 кВт;

4. група от 51 до 100 кВт;

5. група от 101 до 200 кВт;

6. група от 201 до 500 кВт;

7. група от 501 до 1000 кВт.

Енергийните предприятия могат да представят за утвърждаване от ДКЕР единно предложение за детайлизиране броя на групите потребители в зависимост от заявената мощност, както и за формиране на група потребители с над 1000 кВт присъединявана мощност при наличие на достатъчно данни за разходите.

Цената за присъединяване за мощност над максимално определената се определя по индивидуален проект.

Променливата компонента се определя в зависимост от разстоянието от обекта до най-близката съществуваща или проектна точка за присъединяване към мрежата на съответното напрежение или до най-близкия трафопост. Тя е равна на нула, когато това разстояние е по-малко или равно на 25 м. За разстояния извън това всеки допълнителен метър кабел или въздушна линия се заплаща по цена за съответната група потребители, утвърдена от ДКЕР.

Постоянната компонента на цените за присъединяване отразява средните разходи за присъединяване за всяка група потребители и се определя по формулата на чл. 76 от Наредбата за образуване и прилагане на цените и тарифите на електрическата енергия, при която се отчита съотношението между общите разходи за присъединяване за съответната група потребители през годината, предхождаща предложението за промяна на цените и броят на присъединяванията за групата потребители през предходната година.

Постоянната компонента на разходите за присъединяване по групи потребители включва:

1. за групите до 50 кВт присъединена мощност: разходите за доставка и монтаж на електромерно табло, изграждане на проводната част за присъединяване на разстояние до 25 м, доставка и монтаж на и чрез необходимата за целта апаратура, арматура и опроводяване;

2. за групите от 50 до 200 кВт присъединена мощност: разходите за доставка и монтаж на необходимата апаратура, арматура и опроводяване в трафопоста и електромерното табло, изграждане на проводната част до 25 м и доставка и монтаж на електромерно табло и оборудването му;

3. за групите от 200 до 1000 кВт присъединена мощност:

а) разходите за изграждане на необходимата мощност в трафопоста, неговата строителна част, оборудването му с необходимата апаратура и съоръжения и опроводяването му, доставка и монтаж на апаратите от измервателната система;

б) разходите за присъединяване на трафопост към електроразпределителната мрежа средно напрежение чрез изграждане на проводна част 1 x 25 м за въздушен електропровод и 2 x 25 м за кабелен електропровод.

Променливата компонента в цената за присъединяване включва разходите за изграждане на проводната част на присъединението за разстоянието от най-близката съществуваща или проектна точка на присъединяване към електроразпределителната мрежа на съответното ниво на напрежение до електромерното табло на потребителя (за групите до 200 кВт заявена мощност) или до трафопоста (за групите от 200 до 1000 кВт), намалени с разходите за изграждането на 25 м проводна част. При присъединяване на потребители от групите над 200 кВт заявена мощност към кабелна мрежа средно напрежение точката на присъединяване е точката на разделяне на трасетата на двата кабелни електропровода.

Цените за присъединяване са за трета категория на сигурност на захранването. За останалите категории на сигурност цените за присъединяване се определят по специалните формули на чл. 79 от Наредбата за образуване и прилагане на цените и тарифите на електрическата енергия.

1. Комисията разглежда преписките, образувани по писмени заявления от енергийни предприятия за утвърждаване на цени по глава трета, раздел втори от Закона за енергетиката и енергийната ефективност.

2. Дирекция "Административно-правно и информационно обслужване и финансово-стопанска дейност и управление на собствеността" проверява заведените заявления и искания относно редовността им. Проверката на подадено заявление или искане и на приложенията към него от формална страна се извършва в 3-дневен срок от получаването му.

ЗАБЕЛЕЖКА:

Когато се установи нередовност на заявлението (искането) и на приложенията към него, по резолюция на председателя на заявителя (искателя) се изпраща писмено съобщение да отстрани в 7-дневен срок допуснатите нередовности. При условие че в посочения срок заявителят (искателят) не отстрани нередовностите, преписката се връща в деловодството за архивирането й.

3. По редовните заявления и искания председателят с резолюция образува преписка и я възлага на член на комисията (докладчик). Докладчикът извършва проучване на обстоятелствата, съдържащи се в преписката.

ЗАБЕЛЕЖКА:

Ако по време на проучването се установи, че заявителят - физическо лице, е починал или юридическото лице е било заличено, или че комисията не е компетентна да се произнесе, докладчикът изготвя проект на решение за прекратяване на преписката.

4. По време на проучването по преценка на докладчика може да бъде сформирана работна група за извършването му, като съставът й се съгласува с председателя на комисията.

5. Проучването по преписките се извършва в срокове, определени от председателя, които не могат да бъдат по-дълги от 30 дни.

ЗАБЕЛЕЖКА:

При случаи с фактическа и правна сложност сроковете могат да бъдат продължавани с не повече от 10 дни с разпореждане на председателя на комисията.

6. В 7-дневен срок от приключване на проучването докладчикът изготвя заключение и представя преписката на председателя заедно със списък на лицата, които трябва да бъдат уведомени за откритото заседание на комисията. В седмичен срок председателят насрочва заседание на комисията и възлага на главния секретар да уведоми лицата по списъка за уведомяване.

7. Комисията разглежда преписките на открито заседание. В определени случаи комисията може да реши отделни заседания да бъдат закрити. На откритите заседания на комисията могат да присъстват лицата, по искане на които са образувани съответните преписки.

ЗАБЕЛЕЖКА:

Лицата се представляват от лицата, които имат представителна власт или от изрично упълномощени представители.

8. Председателят проверява редовността на уведомяването и представителната власт на съответните лица и дава ход на заседанието по преписката.

9. Разглеждането на преписката в заседание започва с доклад на члена на комисията - докладчик. Въз основа на доклада председателят предоставя възможност на страните за изразяване на становища по събраните материали и за провеждане на разисквания.

ЗАБЕЛЕЖКА:

Когато обстоятелствата по преписката не са изяснени пълно и всестранно, комисията с определение връща преписката за допълнително проучване с конкретни указания, които са задължителни за докладчика.

1. Когато се установи, че цените, предложени от енергийните предприятия, не отговарят на принципите и задължителните правила, докладчикът предлага на комисията да върне преписката на енергийното предприятие, като прилага и проект на задължителни указания за преработване на цените в съответствие със същите принципи и правила в определен срок. Енергийното предприятие е длъжно да преработи предложението си съгласно дадените от комисията указания и в определения срок. В противен случай преписката се прекратява.

2. След изясняване на всички обстоятелства по преписката от фактическа и правна страна председателят закрива заседанието и съобщава деня за постановяване на решението на комисията, като присъстващите се считат за уведомени.

ЗАБЕЛЕЖКА:

Решенията на комисията се постановяват в закрито заседание с мнозинство от 2/3 от общия брой на членовете на комисията.

3. Комисията обявява решението с мотивите в открито заседание. На страните по преписката се изпраща писмено съобщение за деня и часа на заседанието.

4. Цените и тарифите се публикуват от енергийното предприятие в един централен и в един местен всекидневник след утвърждаването им с решение от комисията.

1. Отказът на комисията подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.

2. Срокът за обжалване /30-дневен/ започва да тече от деня на заседанието, на което е постановено решението на Комисията и представителят на преносното предприятие е присъствал или от деня на получаване на писменото уведомление.

3. Обжалването на решенията на комисията не спира тяхното изпълнение.

назад

нагоре