Закон за енергетиката

Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения, свързани с осъществяването на дейностите по производство, внос и износ, пренос, транзитен пренос, разпределение на електрическа и топлинна енергия и природен газ, търговия с електрическа и топлинна енергия и природен газ и използване на възобновяеми енергийни източници, както и правомощията на държавните органи по определянето на енергийната политика, регулирането и контрола.

Чл. 2. (1) Основните цели на този закон са създаване на предпоставки за:

1. качествено и сигурно задоволяване потребностите на обществото от електрическа и топлинна енергия и природен газ;

2. енергийно развитие и енергийна сигурност на страната при ефективно използване на енергията и енергийните ресурси;

3. създаване и развитие на конкурентен и финансово стабилен енергиен пазар;

4. енергийни доставки при минимални разходи;

5. устойчиво развитие на използването на възобновяеми енергийни източници, в т.ч. и производството на електрическа енергия от тях в интерес на опазването на околната среда;

6. насърчаване на комбинираното производство на електрическа и топлинна енергия.

(2) Производството, вносът, износът, преносът, транзитният пренос, разпределението и търговията с електрическа и топлинна енергия и природен газ се извършват при гарантиране защитата на живота и здравето на гражданите, собствеността, околната среда, интересите на потребителите и националните интереси.

Глава втора.
ЕНЕРГИЙНА ПОЛИТИКА

Раздел I.
Държавно управление в енергетиката

Чл. 3. (1) Министерският съвет определя държавната политика в енергетиката.

(2) Министерският съвет приема Енергийна стратегия на Република България по предложение на министъра на енергетиката и енергийните ресурси, която определя основните цели, етапи, средства и методи за развитие на енергетиката.

Чл. 4. (1) Енергийната политика на страната се провежда от министъра на енергетиката и енергийните ресурси.

(2) Министърът на енергетиката и енергийните ресурси:

1. разработва и внася за приемане от Министерския съвет Енергийна стратегия на Република България;

2. приема краткосрочни, средносрочни и дългосрочни общи прогнозни енергийни баланси на страната в съответствие с приетата стратегия;

3. внася за утвърждаване от Министерския съвет списък на стратегическите обекти от национално значение в енергетиката;

4. определя със заповед задължителни показатели за степента на надеждност на снабдяването с електрическа енергия;

5. одобрява опис на необходимите нови мощности за производство на електрическа енергия само в случаите, когато сигурността на снабдяването с електрическа енергия не може да бъде осигурена посредством действащия лицензионен режим по този закон, и обнародва описа в "Държавен вестник";

6. внася за утвърждаване от Министерския съвет опис на нови обособени територии за разпределение на природен газ и за изменение на съществуващи обособени територии за разпределение на природен газ, за които не е издадена лицензия, и го обнародва в "Държавен вестник";

7. одобрява програми и стратегии за преструктуриране в енергетиката;

8. определя обща годишна квота за задължително изкупуване на електрическа енергия от производители, ползващи местни първични енергийни източници (на гориво), до 15 на сто от цялата първична енергия, необходима за производството на електрическа енергия, консумирана в страната за всяка календарна година, по съображения за сигурност на снабдяването;

9. разработва и внася за приемане от Министерския съвет национални дългосрочни и краткосрочни програми за насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници;

10. разработва и внася за приемане от Министерския съвет национални индикативни цели за насърчаване потреблението на електрическа енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници, и изготвя годишни доклади за постигане на целите;

11. (*) определя минимални задължителни количества за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и за производство на електрическа енергия по високоефективен комбиниран начин;

12. прави предложения за създаване и съхраняване на държавни резерви и военновременни запаси в енергетиката;

13. утвърждава нормативи за резервите на горива, необходими за сигурно енергоснабдяване;

14. (Прилага се до 31.12.2005 г.) внася в Министерския съвет предложение за отпускане на държавни помощи на определени субекти и/или дейности в енергетиката;

15. осъществява контрол в предвидените от този закон случаи;

16. дава разрешение за търсене и проучване на енергийни ресурси и организира дейността по предоставяне на концесии за добив на енергийни ресурси и за изграждане на хидроенергийни обекти;

17. ежегодно издава бюлетин за състоянието и развитието на енергетиката;

18. формира и провежда държавна политика, свързана с дейностите по пренос на нефт и нефтопродукти чрез тръбопроводи за пренос на и през територията на страната.

19. издава предвидените в закона подзаконови нормативни актове съобразно своята компетентност;

20. представлява Република България в международни организации в областта на енергетиката;

21. има и други правомощия, възложени му с други нормативни актове.

(3) Приетата от Министерския съвет Енергийна стратегия по чл. 4, ал. 2, т.1 се обнародва в "Държавен вестник".

Чл. 5. (1) Списъкът по чл. 4, ал. 2, т. 3 на стратегическите обекти от национално значение в енергетиката се съставя ежегодно в Министерството на енергетиката и енергийните ресурси и се внася от министъра на енергетиката и енергийните ресурси за утвърждаване от Министерския съвет.

(2) Лицата, извършващи дейност по този закон чрез обекти, включени в списъка по ал. 1, се ползват със защита, която включва:

1. организиране и контрол на физическа защита (охрана) на обекти, осъществявана от органите на Министерството на вътрешните работи;

2. информационна закрила, осъществявана чрез административни, организационни и технически мерки.

(3) Защитата по ал. 2 е за сметка на лицата, извършващи дейност по този закон чрез обекти, включени в списъка по ал. 1.

Чл. 6. (1) Кметовете на общини изискват от енергийните предприятия на територията на общината прогнози за развитие на потреблението на електрическа и топлинна енергия и природен газ, програми и планове за енергоснабдяване, топлоснабдяване и газоснабдяване.

(2) Кметовете на общини по предложение на енергийните предприятия задължително предвиждат в общите и подробните устройствени планове благоустройствени работи, необходими за изпълнение на програмите и плановете по ал. 1.

(3) Кметовете на общини осигуряват изграждането, експлоатацията, поддържането и развитието на мрежите и съоръженията за външно осветление на територията на общината за имоти - публична общинска собственост.

Чл. 7. (1) При провеждането на държавната политика в областта на енергетиката министърът на енергетиката и енергийните ресурси може да се подпомага от браншовите камари и организации на енергетиците.

(2) Работодателите в енергетиката могат да създават и да членуват в браншови камари и организации на енергетиците.

(3) Браншовите камари и организации на енергетиците се регистрират при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.

(4) Браншовите камари и организации на енергетиците:

1. имат за цел представителство и защита на общите интереси на своите членове;

2. могат да преговарят със синдикатите по въпроси от взаимен интерес и да са страна при подписването на браншови колективен трудов договор;

3. разработват правила за добрите производствени практики, модели на системи за анализ на опасностите при производството на енергия, както и други професионални изисквания;

4. участват в разработването на стратегии, анализи, програми и становища за развитие на бранша и съдействат за тяхното изпълнение;

5. създават база данни за експерти в бранша за оказване на съдействие на производителите на енергия, както и на държавните органи;

6. разработват етичен кодекс, регламентиращ професионалната етика в бранша и недопускане на нелоялна конкуренция между производителите на енергия;

7. информират компетентните органи за извършени нарушения при производството и търговията с енергия и природен газ;

8. дават становище по промени в нормативните актове за съответния бранш;

9. организират и провеждат професионално обучение;

10. изпълняват и други функции, възложени им със закон.

(5) Държавните органи и органите на браншовите камари и организации на енергетиците си сътрудничат и взаимно се информират за установени нарушения при производството и/или търговията с енергия и природен газ.

(6) Държавните органи, институции и ведомства, органите на местното самоуправление и местната администрация оказват съдействие и предоставят информация на браншовите камари и организации на енергетиците, необходима за осъществяване на функциите им, предвидени по този закон.

Раздел II.
Енергийно прогнозиране и планиране

Чл. 8. (1) Енергийната стратегия на Република България се разработва от министъра на енергетиката и енергийните ресурси.

(2) Министерството на енергетиката и енергийните ресурси изготвя програми и стратегии за преструктуриране в енергетиката въз основа на Енергийната стратегия на Република България, които се одобряват от министъра на енергетиката и енергийните ресурси. Приватизацията на търговските дружества в енергетиката се извършва в съответствие с одобрените от министъра на енергетиката и енергийните ресурси програми и стратегии за преструктуриране в енергетиката.

(3) Общите прогнозни енергийни баланси са краткосрочни, средносрочни и дългосрочни. Те се изготвят на базата на:

1. прогнози, проучвания и планове на предприятия, които осъществяват дейности по добив, преработка, преобразуване, пренос и разпределение на горива и енергия;

2. информация от общите констативни енергийни баланси;

3. информация от Националния статистически институт.

(4) Министърът на енергетиката и енергийните ресурси констатира необходимостта от изграждане на нова производствена мощност и одобрява описа по чл. 4, ал. 2, т. 5 въз основа на:

1. общите прогнозни енергийни баланси;

2. задължителните показатели за степента на надеждност на снабдяването с електрическа енергия;

3. плана за изграждане при минимални разходи на нови производствени мощности, изготвен от енергийното предприятие, получило лицензия за пренос на електрическа енергия.

(5) Министърът на енергетиката и енергийните ресурси провежда енергийна политика, насочена към енергийно развитие на страната при ефективно използване на енергията и енергийните ресурси и задоволяване потребностите на обществото от електрическа и топлинна енергия, природен газ и твърди горива въз основа на общите прогнозни енергийни баланси и в съответствие с приетата от Министерския съвет Енергийна стратегия.

(6) Министърът на енергетиката и енергийните ресурси публикува насоките на енергийната политика в бюлетина по чл. 4, ал. 2, т. 17, както и на страницата на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси в Интернет.

Чл. 9. (1) Предприятията, които осъществяват дейности по добив, преработка и търговия с горива, преобразуване, пренос, разпределение и търговия с енергия и природен газ:

1. извършват проучвания и анализи, разработват краткосрочни, средносрочни и дългосрочни прогнози за добива, преработката и търговията с горива и енергия и приемат съответните планове за тяхното осигуряване;

2. изготвят най-малко веднъж на две години и представят на министъра на енергетиката и енергийните ресурси планове за рехабилитация, за предприемане на мерки за подобряване ефективността на съществуващите производствени мощности и мрежи, за изграждане при минимални разходи на нови мощности и мрежи. Плановете се придружават от технико-икономически, финансов и екологичен анализ и варианти за енергоспестяване.

(2) Прогнозите по ал. 1, заедно с изготвените предварителни проучвания и списък на необходимите нови производствени мощности и мрежи и обекти за съхранение на природен газ, се представят, както следва:

1. на министъра на енергетиката и енергийните ресурси;

2. (доп. - ДВ, бр. 18 от 2005 г., в сила от 20.01.2005 г.) на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране;

3. на кметовете на съответните общини за изпълнение на задълженията по чл. 6;

4. на преносните предприятия;

5. на съответните разпределителни предприятия.

(3) Съдържанието, структурата, условията и редът за представяне на информацията по ал. 1 се определят с наредба на министъра на енергетиката и енергийните ресурси.

Глава трета.
РЕГУЛИРАНЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ В ЕНЕРГЕТИКАТА

Раздел I.
Държавна комисия за енергийно и водно регулиране (Загл. изм. - ДВ, бр. 18 от 2005 г., в сила от 20.01.2005 г.)

Чл. 10. (1) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2005 г., в сила от 20.01.2005 г.) Регулирането на дейностите в енергетиката и във водоснабдяването и канализацията се осъществява от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, наричана по-нататък "комисията".

(2) Комисията е независим специализиран държавен орган - юридическо лице, със седалище София.

Чл. 11. (1) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2005 г., в сила от 20.01.2005 г.) Комисията е колегиален орган и се състои от 13 членове, включително председател и двама заместник-председатели, от които единият е със стаж в енергетиката, а другият - във водоснабдяването и канализацията.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2005 г., в сила от 20.01.2005 г.) Председателят, заместник-председателите и членовете на комисията се избират и освобождават с решение на Министерския съвет и се назначават със заповед на министър-председателя.

(3) Мандатът на членовете на комисията е 5 години.

Чл. 12. (1) За членове на комисията могат да бъдат избирани дееспособни български граждани със завършено висше образование с образователна квалификационна степен "магистър", от които поне един правоспособен юрист и един икономист:

1. (доп. - ДВ, бр. 18 от 2005 г., в сила от 20.01.2005 г.) с трудов стаж и/или служебен стаж не по-малко от 10 години, от които най-малко 3 години в енергетиката за петима от членовете, и във водоснабдяването и канализацията - за останалите петима членове;

2. които не са осъждани на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер.

(2) Членовете на комисията не могат:

1. (доп. - ДВ, бр. 18 от 2005 г., в сила от 20.01.2005 г.) да бъдат еднолични търговци, акционери, съдружници, управители, прокуристи или членове на управителни или контролни органи, както и ликвидатори и консултанти на търговски дружества, които извършват дейност, подлежаща на лицензиране по този закон или на регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги;

2. да заемат друга платена длъжност, освен когато упражняват научна или преподавателска дейност.

(3) Членовете на комисията се освобождават предсрочно само:

1. по тяхно писмено искане;

2. при установяване на несъвместимост с изискванията по този закон за заемане на длъжността;

3. при фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от 6 месеца;

4. когато са осъдени на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер с влязла в сила присъда.

(4) В случаите по ал. 3 Министерският съвет избира нов член за срок до края на първоначалния мандат.

(5) Възнагражденията на членовете на комисията се определят както следва:

1. (изм. - ДВ, бр. 18 от 2005 г., в сила от 20.01.2005 г.) на председателя - 93 на сто от три средни месечни заплати на наетите лица по трудово и по служебно правоотношение в сектора "Снабдяване с електроенергия, газ и вода" съобразно данни на Националния статистически институт;

2. (изм. - ДВ, бр. 18 от 2005 г., в сила от 20.01.2005 г.) на заместник-председателите - 90 на сто от три средни месечни заплати на наетите по трудово и по служебно правоотношение в сектора "Снабдяване с електроенергия, газ и вода" съобразно данни на Националния статистически институт;

3. (изм. - ДВ, бр. 18 от 2005 г., в сила от 20.01.2005 г.) на останалите членове - 85 на сто от три средни месечни заплати на наетите лица по трудово и по служебно правоотношение в сектора "Снабдяване с електроенергия, газ и вода" съобразно данни на Националния статистически институт.

Чл. 13. (1) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2005 г., в сила от 20.01.2005 г.) Комисията е постоянно действащ орган, който заседава, ако присъстват не по-малко от 7 от нейните членове, и упражнява правомощията си, както следва:

1. по този закон - в присъствието най-малко на 5 от членовете със стаж в областта на енергетиката;

2. по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги - в присъствието най-малко на 5 от членовете със стаж в областта на водоснабдяването и канализацията.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2005 г., в сила от 20.01.2005 г.) Комисията се произнася с мотивирани решения, които са индивидуални или общи административни актове и се приемат с мнозинство не по-малко от 7 гласа, 5 от които са на членове на комисията със стаж в съответната област, за която се приема решението.

(3) Заседанията на комисията са открити, когато се разглеждат заявления или искания, свързани със:

1. издаване, изменение, допълнение, отнемане и прекратяване на лицензия;

2. (изм. - ДВ, бр. 18 от 2005 г., в сила от 20.01.2005 г.) утвърждаване на цени, предложени от енергийните предприятия и В и К операторите.

(4) В отделни случаи комисията може да вземе решение заседания по ал. 3 да се провеждат при закрити врата, като на тях могат да присъстват само членовете на комисията и страните по съответното производство.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2005 г., в сила от 20.01.2005 г.) Решенията на комисията по ал. 4 се вземат в закрито заседание и се обявяват по ред, определен в правилника по чл. 16, ал. 2.

(6) При осъществяване на правомощията си комисията прилага процесуалните правила, предвидени в този закон, а за неуредените от него случаи - правилата на Закона за административното производство.

(7) Решенията, включително мълчаливият отказ на комисията, се обжалват пред Върховния административен съд. Обжалването не спира изпълнението на решението.

(8) Общите административни актове на комисията, с които се определят правила по този закон, се обнародват в "Държавен вестник".

Чл. 14. (1) (Доп. - ДВ, бр. 18 от 2005 г., в сила от 20.01.2005 г.) Комисията провежда процедура за обществено обсъждане със заинтересованите лица при изготвянето на общи административни актове, предвидени в този закон и в Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, както и по други въпроси от обществена значимост за развитие на енергийния сектор и на В и К сектора.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 18 от 2005 г., в сила от 20.01.2005 г.) Заинтересовани лица по ал. 1 са държавни органи, браншови организации, енергийни предприятия, В и К оператори, привилегировани потребители и организации на потребители, пряко свързани с изготвения проект.

(3) Комисията обсъжда със заинтересованите лица основните принципи, заложени в проекта, и определя срок за представяне на становища по него не по-кратък от 14 дни.

(4) Комисията разглежда всички постъпили становища от заинтересованите лица и мотивира своето становище, като публикува мотивите на страницата си в Интернет.

Чл. 15. (1) Комисията огласява публично следваната политика и създадената практика по прилагането на своите актове и мотивите за тяхната промяна в издавания от нея бюлетин или по друг подходящ начин.

(2) Бюлетинът на комисията се издава на всеки 6 месеца и се публикува и на страницата на комисията в Интернет.

Чл. 16. (1) В своята дейност комисията се подпомага от администрация.

(2) Дейността на комисията, структурата и организацията на нейната администрация се определят в устройствен правилник, приет от Министерския съвет.

(3) За служителите от специализираната администрация се прилагат забраните по чл. 12, ал. 2, т. 1 и 2.

Чл. 17. Членовете на комисията, както и служителите от нейната администрация са длъжни да спазват правилата за професионална етика, приети от комисията.

Чл. 18. (1) Информацията, която комисията придобива, създава и съхранява за целите на регулирането и чието разгласяване може да застраши търговския интерес на заявителите и лицензиантите, е класифицирана информация, представляваща служебна тайна.

(2) Не е служебна тайна търговската информация, която подлежи на публикуване съгласно този или друг закон.

(3) Информация, представляваща служебна тайна, не може да се разгласява освен пред органи на съдебната власт или други държавни органи по установения в закон ред.

Чл. 19. (1) Държавните органи, енергийните предприятия и длъжностните лица оказват съдействие на комисията при осъществяването на нейните функции.

(2) При осъществяване на своите функции комисията може да сътрудничи с лица, които представляват и защитават интересите на потребителите.

Чл. 20. Председателят на комисията:

1. организира и ръководи дейността на комисията и на нейната администрация съгласно закона и нейните решения;

2. представлява комисията пред трети лица;

3. назначава и освобождава служителите от администрацията;

4. представя ежегодно в Министерския съвет отчет за дейността на комисията;

5. организира съставянето на бюджета и го внася за разглеждане и приемане от комисията;

6. отговаря за изпълнението, приключването и отчитането на бюджета на комисията;

7. внася годишния отчет и периодичните финансови отчети за приемане от комисията.

Раздел II.
Правомощия на комисията

Чл. 21. (1) (Предишен текст на чл. 21 - ДВ, бр. 18 от 2005 г., в сила от 20.01.2005 г.) За регулиране на дейностите по производството, преноса и разпределението на електрическа енергия, преноса и разпределението на природен газ, търговията с електрическа енергия и природен газ, производството и преноса на топлинна енергия комисията:

1. издава, изменя, допълва, спира, прекратява и отнема лицензии в случаите, предвидени в този закон;

2. приема и публикува основни насоки за дейността си;

3. изготвя проекти на подзаконовите нормативни актове, предвидени в този закон;

4. одобрява общите условия на договорите, предвидени в този закон;

5. упражнява контрол в случаите, предвидени в този закон;

6. осъществява регулиране на цените в случаите, предвидени в този закон;

7. определя правилата за търговия с електрическа енергия и природен газ и техническите правила на мрежите по предложение на енергийните предприятия и контролира спазването им;

8. приема и контролира прилагането на методика за определяне на цените на балансиращата електрическа енергия като част от правилата за търговия с електрическа енергия по т. 7;

9. определя правилата за достъп до електропреносната и газопреносната мрежа, съответно до електроразпределителната и газоразпределителната мрежа;

10. по предложение на съответното преносно или разпределително предприятие взема решение относно принадлежността на електропроводите, топлопроводите и газопроводите и прилежащите им уредби към преносните или разпределителните мрежи и дава задължителни предписания за изкупуването им и/или за предоставяне на достъп до тях;

11. провежда конкурсите по чл. 46;

12. изготвя и контролира спазването на условията и правилата за снабдяване на потребителите с електрическа енергия, топлинна енергия и природен газ, включително нормите за качество на услугите;

13. разглежда исканията на енергийните предприятия за компенсиране на невъзстановяеми разходи и взема решение за размера на обоснованите невъзстановяеми разходи, както и за начина на компенсирането им;

14. издава сертификати на производителите на електрическа енергия за произхода на стоката електрическа енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници и при комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия;

15. издава зелени сертификати на производители на електрическа енергия, използващи възобновяеми енергийни източници и произвеждащи електрическа и топлинна енергия по комбиниран начин;

16. определя допустимите размери на технологични разходи на електрическа енергия при производство, пренос и разпределение на електрическа енергия, при производство и пренос на топлинна енергия и при пренос, разпределение и съхранение на природен газ съгласно методика, приета от комисията;

17. определя разполагаемостта и техническите параметри за производство на електрическа енергия, в съответствие с които всеки производител може да сключва сделки с привилегировани потребители, търговци на електрическа енергия и други производители при условията на правилата по чл. 91, ал. 2 или да участва на организиран пазар;

18. дава съгласие за разделяне, отделяне, вливане или сливане на енергийни предприятия - титуляри на лицензии по този закон;

19. разрешава извършването на сделки на разпореждане с имущество, с което се упражнява лицензионна дейност в случаите, предвидени в този закон, както и на други сделки, които водят или могат да доведат до нарушаване сигурността на снабдяването вследствие на задлъжнялост на енергийното предприятие;

20. приема внесените от председателя проект на годишен бюджет и финансов отчет на комисията и отчет по чл. 20, т. 4;

21. има други правомощия, определени със закон.

(2) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2005 г., в сила от 20.01.2005 г.) Правомощията на комисията за регулиране на дейностите в областта на водоснабдяването и канализацията се определят в Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.

Чл. 22. (1) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2005 г., в сила от 20.01.2005 г.) Комисията разглежда жалби:

1. на потребители срещу лицензианти или на лицензианти срещу лицензианти, свързани с изпълнението на лицензионната дейност;

2. на потребители срещу В и К оператори или на В и К оператори срещу В и К оператори, свързани с предмета на регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.

(2) При постъпване на жалба председателят на комисията назначава проверка по реда на глава осма.

(3) В двумесечен срок от подаване на жалба по ал. 1 комисията може да съдейства за доброволно уреждане на спора. Срокът може да бъде продължен с още два месеца, ако естеството на спора налага събиране на допълнителни данни и информация от комисията.

(4) Когато спорът е разрешен доброволно чрез постигането на писмено споразумение между страните и някоя от тях не изпълнява задълженията си по споразумението, другата страна може да се обърне към съда за разглеждане на спора - предмет на споразумението.

(5) Редът за подаване на жалбите, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на спорове се регламентират в наредбата по чл. 60.

Чл. 23. (1) При изпълнение на регулаторните си правомощия комисията се ръководи от следните общи принципи:

1. предотвратяване и недопускане на ограничаване или нарушаване конкуренцията на енергийния пазар;

2. осигуряване на баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите;

3. осигуряване на равнопоставеност между отделните категории енергийни предприятия и между групите потребители;

4. създаване на стимули за ефективна дейност на регулираните енергийни предприятия;

5. създаване на стимули за развитието на конкурентен пазар за дейности в енергетиката, където има условия за това.

(2) При прилагане на принципа по ал. 1, т. 1 комисията може да сезира Комисията за защита на конкуренцията за образуване на производство по реда на Закона за защита на конкуренцията.

Чл. 24. (1) При изпълнение на правомощието си по чл. 21, т. 17 комисията спазва следните принципи:

1. справедливо разпределяне на икономическите последици от поетапното отваряне на пазара между всички страни по сделките с електрическа енергия;

2. осигуряване на равни условия за сключване на сделки при свободно договорени цени в сравнение със сключваните с обществения доставчик или с обществените снабдители на електрическа енергия;

3. осигуряване на балансирано изменение на цените на краен потребител, като се отчитат задълженията на обществения доставчик или на обществените снабдители, свързани с осъществяването на обществените услуги.

(2) Условията, на които трябва да отговарят лицата, които имат право да сключват сделки по чл. 100, ал. 1, както и условията за предоставяне на достъп до съответните мрежи се определят с правила, приети от комисията.

Чл. 25. (1) Комисията води публични регистри за:

1. издаваните лицензии, в които се вписват всички лицензианти, издадените лицензии и други обстоятелства;

2. издаваните сертификати за произход, в които се вписват титулярят и производствената мощност, количествата електрическа енергия, за които е издаден сертификатът, и периодът на производство;

3. издаваните зелени сертификати, в които се вписват титулярят и производствената мощност, количествата електрическа енергия, за които е издаден сертификатът, и периодът на производство;

4. сделките със зелени сертификати, в които се вписват титулярят на зеления сертификат, купувачът и количеството електрическа енергия - предмет на сделката;

5. издаваните от нея разрешения по този закон.

(2) Обстоятелствата, подлежащи на вписване по ал. 1, т. 1 и 5, редът за вписване в регистрите и за получаване на информация се определят в наредбата по чл. 60. Обстоятелствата, подлежащи на вписване по ал. 1, т. 2, 3 и 4, редът за вписване в регистрите и за получаване на информация се определят в наредбата по чл. 161, ал. 4.

(3) Решенията за издаване, изменение, допълнение, отнемане и прекратяване на лицензиите, както и решенията за утвърждаване на цените се публикуват в бюлетина на комисията.

Раздел III.
Финансиране на комисията. Такси

Чл. 26. (1) (Доп. - ДВ, бр. 18 от 2005 г., в сила от 20.01.2005 г.) Дейността на комисията и на нейната администрация се финансира от приходите, определени в чл. 27, ал. 1 и в Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.

(2) Комисията е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити.

Чл. 27. (1) Приходите по бюджета на комисията се набират от:

1. (изм. - ДВ, бр. 18 от 2005 г., в сила от 20.01.2005 г.) таксите, събирани от комисията по чл. 28 от този закон и по чл. 8, ал. 1, т. 1 и 3 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, и лихвите върху тях;

2. (доп. - ДВ, бр. 18 от 2005 г., в сила от 20.01.2005 г.) двадесет на сто от глобите и имуществените санкции, предвидени в този закон и в Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги;

3. дарения от лица, неподлежащи на лицензиране по този закон, или на свързани с тях лица по смисъла на Търговския закон.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 18 от 2005 г., в сила от 20.01.2005 г.) Не се приемат дарения от лица, подлежащи на лицензиране по този закон или на регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, и от свързаните с тях лица по смисъла на Търговския закон.

(3) Средствата по ал. 1 се разходват за:

1. (доп. - ДВ, бр. 18 от 2005 г., в сила от 20.01.2005 г.) финансиране дейността на комисията и на нейната администрация, включително извършването на проучвания, анализи и експертизи, свързани с регулаторните дейности по този закон и по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги;

2. капиталови разходи за развитие на материалната база;

3. повишаване на квалификацията на служителите в администрацията;

4. допълнително материално стимулиране по ред, определен в устройствения правилник.

(4) Средствата по ал. 3, т. 4 се определят в размер до 25 на сто от разчета на годишния размер на средствата за работна заплата и се включват в бюджета на комисията за съответната година.

(5) Когато годишните постъпления от такси по този закон превишават или не достигат за покриване на необходимите разходи по бюджета на комисията за следващата календарна година, председателят на комисията може да прави предложение за преразглеждане на размера на таксите.

Чл. 28. (1) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2005 г., в сила от 20.01.2005 г.) За изпълнение на регулаторните си правомощия по този закон и по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги комисията събира такси за разглеждане на заявления, за издаване на сертификати, за продажба на документи за провеждане на конкурси, лицензионни такси и такси за регистрация на експерти.

(2) Размерът на таксите по ал. 1, редът и сроковете за заплащането им се определят с тарифа, одобрена от Министерския съвет по предложение на комисията.

Чл. 29. (1) Таксата за разглеждане на заявление се заплаща при подаването му.

(2) Лицата, получили лицензия, заплащат лицензионни такси за всяка издадена лицензия, както и за изменение на лицензията в случаите, посочени в тарифата.

(3) Лицензионните такси са:

1. първоначална - за издаване или изменение на лицензия, включваща разходи за нейната подготовка и разходи за регулаторната дейност по лицензията до края на текущата година;

2. годишна - включваща разходи за регулаторната дейност по лицензията за съответната година.

(4) Годишната такса за срока на лицензията, както и за срока на продължаването й, се заплаща от лицензианта за всяка година, следваща годината на издаването й.

(5) Лицензионните такси се определят в зависимост от вида на извършената лицензионна дейност и се диференцират по критерии, определени с тарифата по чл. 28, ал. 2.

Раздел IV.
Ценово регулиране

Чл. 30. (1) На регулиране от комисията подлежат цените:

1. по които производителите продават електрическа енергия на обществения доставчик и/или на обществените снабдители;

2. по които производителите продават топлинна енергия на топлопреносното предприятие;

3. по които топлопреносното предприятие продава топлинна енергия на потребителите;

4. по които общественият доставчик продава електрическа енергия на обществените снабдители, на потребители, присъединени към преносната мрежа, и на преносното, съответно на разпределителното предприятие за покриване на технологичните разходи по преноса;

5. по които общественият доставчик продава природен газ на обществените снабдители на природен газ и на потребителите, присъединени към газопреносната мрежа;

6. по които обществените снабдители продават електрическа енергия и природен газ на потребители, присъединени към съответните разпределителни мрежи, или на обществени снабдители;

7. за пренос на електрическа енергия и природен газ през съответните преносни и/или разпределителни мрежи, с изключение на цените за транзитен пренос;

8. за присъединяване към мрежите;

9. за съхранение на природен газ.

(2) Цените на електрическата енергия по ал. 1, т. 1, 4 и 6 подлежат на регулиране, докато всички потребители придобият статут на привилегировани потребители.

(3) Цените на природния газ по ал. 1, т. 5 и 6 подлежат на регулиране, докато всички потребители придобият статут на привилегировани потребители.

(4) Цените на енергията, природния газ и услугите, предоставени от енергийните предприятия, не подлежат на регулиране от комисията при установяване от нея наличието на конкуренция, която създава предпоставки за свободно договаряне на цените при пазарни условия за съответната дейност в енергетиката.

Чл. 31. При изпълнение на правомощията си за ценово регулиране комисията се ръководи освен от принципите по чл. 23 и от следните принципи:

1. цените да са недискриминационни, основани на обективни критерии и определени по прозрачен начин;

2. цените на енергийните предприятия да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им, включително разходите за:

а) управление, експлоатация и поддръжка на енергийните обекти;

б) поддържане на резервни и регулиращи мощности, необходими за надеждно снабдяване на потребителите;

в) доставка и поддържане на резервите от горива;

г) ремонти;

д) амортизации;

е) съхраняване и преработка на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци, извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация и ядрена безопасност;

3. извън разходите по т. 2 цените да включват невъзстановяемите разходи, свързани с прехода към конкурентен енергиен пазар, както и разходите, произтичащи от изпълнение на задължения към обществото, свързани със сигурността на снабдяването;

4. цените да осигуряват икономически обоснована норма на възвръщаемост на капитала;

5. цените за отделните групи потребители да съответстват на разходите за доставка на енергия и природен газ до тези потребители;

6. недопускане чрез цените на кръстосано субсидиране:

а) между отделните групи потребители;

б) за интегрирани енергийни предприятия - между отделните дейности, подлежащи на лицензиране по този закон, и/или между дейностите, подлежащи на лицензиране по този закон, и други дейности.

Чл. 32. (1) Комисията може да регулира цените чрез определяне на горна граница на цени или приходи, да определя показатели за ефективност на енергийните предприятия, показатели за сравнимост между тях, изпълнение на базисни критерии.

(2) Комисията може да определя:

1. компоненти на цените, отразяващи структурата на разходите;

2. часови, сезонни и други тарифни структури на цените в съответствие с разходите.

Чл. 33. (1) Комисията определя преференциални цени за продажба на електрическа енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници по чл. 159, ал. 2 и по комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия по чл. 162, ал. 2, т. 1.

(2) Преференциалните цени по ал. 1 се определят като не по-ниски от 80 на сто от средната продажна цена на електрическата енергия за предходната календарна година за битови потребители.

(3) По предложение на съответното топлопреносно предприятие комисията определя преференциална цена на топлинна енергия за асоциацията по чл. 151, ал. 1.

Чл. 34. (1) Енергийните предприятия имат право да предявят искане за признаване и компенсиране на невъзстановяеми разходи.

(2) Невъзстановяеми са разходите, произтичащи от извършени инвестиции и/или сключени сделки до влизането в сила на този закон от енергийните предприятия, които не могат да бъдат възстановени в резултат на създаване на конкурентен електроенергиен пазар.

(3) Енергийните предприятия по ал. 1 подават заявление пред комисията за признаване на разходите за невъзстановяеми и за установяване на размера им. Към заявлението се представят доказателства за основанието за възникване на невъзстановяемите разходи и за размера им.

(4) Комисията определя максималния общ размер и период за компенсация на признатите невъзстановяеми разходи за всяко отделно предприятие.

(5) Комисията, ръководейки се от принципите по чл. 23 и при отчитане на промените в конкурентните условия:

1. преизчислява ежегодно максималния общ размер на компенсацията, свързана с невъзстановяемите разходи;

2. определя обема за възстановяване за съответния период;

3. разпределя ги между съответните енергийни предприятия.

(6) Начинът за компенсиране на невъзстановяемите разходи се определя в наредбите по чл. 36, ал. 3.

(7) Компенсирането на невъзстановяеми разходи се осъществява от всички потребители по недискриминационен и прозрачен начин.

Чл. 35. (1) Енергийните предприятия имат право да предявят искане за компенсиране на разходи, произтичащи от наложени им задължения към обществото, включително свързани със сигурността на снабдяването, защитата на околната среда и енергийната ефективност.

(2) За разходи по ал. 1 се приемат:

1. произтичащи от задължение за изкупуване на електрическа енергия от производители, спечелили конкурс по реда на чл. 46;

2. произтичащи от задължение за производство на електрическа енергия при използване на местни първични енергийни източници по чл. 4, ал. 2, т. 8;

3. произтичащи от задължение за изкупуване на електрическа енергия на преференциални цени по чл. 159 и 162;

4. други допълнителни задължения.

(3) Енергийните предприятия по ал. 1 подават периодично заявление пред комисията за компенсиране на тези разходи. Към заявлението се представят доказателства за тяхното основание и размер.

(4) Комисията определя обема за компенсиране за всяко отделно предприятие и общия обем за възстановяване на съответния период.

(5) Начинът за компенсиране на разходите, произтичащи от задължения към обществото, се определят в наредбите по чл. 36, ал. 3.

(6) Компенсирането на разходите, произтичащи от задължения към обществото, се осъществява от всички потребители по недискриминационен и прозрачен начин.

Чл. 36. (1) Цените, които подлежат на регулиране, се образуват от енергийните предприятия съобразно изискванията на този закон и наредбите по ал. 3. Указанията, дадени от комисията относно образуването на цените, са задължителни за енергийните предприятия.

(2) Комисията определя преходен период за цените на електрическата енергия за потребителите, през който цените се привеждат в съответствие с разходите за производство, пренос и разпределение на електрическата енергия.

(3) Методите за регулиране на цените, правилата за тяхното образуване или определяне и изменение, редът за предоставяне на информация, внасяне на предложенията за цените и утвърждаването на цените се определят с наредби за електрическата енергия, топлинната енергия и природния газ, приети от Министерския съвет по предложение на комисията.

Раздел V.
Разделно счетоводство

Чл. 37. (1) Енергийните предприятия водят отделна счетоводна отчетност за:

1. всяка дейност, подлежаща на лицензиране по този закон;

2. дейностите, подлежащи на лицензиране по този закон, и други дейности;

3. всеки клон и предприятие;

4. дейности при регулирани и свободно договорени цени.

(2) Правилата за водене на разделното счетоводство от енергийните предприятия, включително активите за целите на ценообразуването по групи потребители, както и формата и съдържанието на счетоводните отчети за регулаторни цели се определят с решение на комисията по ред, предвиден в наредбите по чл. 36, ал. 3.

Чл. 38. (1) Енергийните предприятия са длъжни ежегодно да предоставят на комисията:

1. годишните си финансови отчети, включително приложенията към тях, съгласно Закона за счетоводството и годишните одиторски доклади;

2. отчетна информация по видове дейности.

(2) Енергийните предприятия са длъжни при поискване от комисията за целите на ценовото регулиране да предоставят на комисията цялата счетоводна документация и технико-икономическа информация, включително сключени договори.

Глава четвърта.
ЛИЦЕНЗИИ

Раздел I.
Издаване на лицензии

Чл. 39. (1) Дейностите, подлежащи на лицензиране по този закон, са:

1. производство на електрическа и/или топлинна енергия;

2. пренос на електрическа енергия, топлинна енергия или природен газ;

3. разпределение на електрическа енергия или природен газ;

4. съхранение на природен газ;

5. търговия с електрическа енергия;

6. организиране на пазар на електрическа енергия;

7. обществена доставка на електрическа енергия или природен газ;

8. обществено снабдяване с електрическа енергия или природен газ;

9. транзитен пренос на природен газ.

(2) С лицензията се разрешава осъществяване на някои от дейностите по ал. 1 при посочените в нея условия и е неразделна част от решението за издаването й.

(3) Когато за извършване на някоя от дейностите по ал. 1 се издава лицензия, преди да е изграден енергийният обект за осъществяване на тази дейност, лицензията съдържа условията за изграждане на този обект и срок за започване на лицензионната дейност.

(4) Не се изисква издаване на лицензия:

1. за производството на електрическа енергия от лица, притежаващи електрическа централа с обща инсталирана електрическа мощност до 5 MW;

2. за производство на топлинна енергия от лица, притежаващи отоплителна централа с обща инсталирана топлинна мощност до 5 MW;

3. за производство на топлинна енергия само за собствено потребление.

Чл. 40. (1) Лицензия се издава на юридическо лице, регистрирано по Търговския закон, което:

1. притежава технически и финансови възможности, материални и човешки ресурси и организационна структура за изпълнение на нормативните изисквания за осъществяване на дейността по лицензията;

2. има вещни права върху енергийните обекти, чрез които ще се осъществява дейността, ако те са изградени, с изключение на лицензиите по чл. 39, ал. 1, т. 5, 6, 7 и 8;

3. представи доказателства, че енергийните обекти, чрез които ще се осъществява дейността по лицензията, отговарят на нормативните изисквания за безопасна експлоатация и за опазване на околната среда.

(2) В случай на издаване на лицензия по чл. 39, ал. 3 се изисква условията по ал. 1, т. 1 - 3 да са налице към момента на започване на лицензионната дейност.

(3) Не се издава лицензия на лице:

1. спрямо което е открито производство по несъстоятелност или което е обявено в несъстоятелност;

2. което е в ликвидация;

3. на което е отнета лицензията или е отказано издаването на лицензия за същата дейност и не е изтекъл срокът по чл. 59, ал. 4 или по чл. 41, ал. 4.

(4) Лицензия не се издава, когато съществува опасност от увреждане на живота и здравето на гражданите, имуществото на трети лица и интересите на потребителите, нарушаване на надеждното снабдяване с електрическа или топлинна енергия или с природен газ.

(5) В случаите, когато едно и също лице осъществява повече от една от дейностите, за които е предвидено лицензиране, за всяка от дейностите се издават отделни лицензии. Комисията следи за недопускане на противоречия в режима на осъществяване на отделните лицензирани дейности.

Чл. 41. (1) Процедура за издаване на лицензия се открива по писмено заявление, към което се прилагат всички необходими документи за издаване на лицензия.

(2) В случай че лицензионната дейност се осъществява по цени, подлежащи на регулиране по този закон, към заявлението по ал. 1 се подава и заявление за утвърждаването им.

(3) В срок до три месеца от подаване на заявленията по ал. 1 и 2 комисията издава или мотивирано отказва издаването на лицензия и утвърждава или определя съответните цени.

(4) В случаите на отказ заявителят може да направи ново искане за издаване на лицензия не по-рано от три месеца от постановяване на решението за отказ, съответно от влизането в сила на съдебното решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна.

Чл. 42. (1) Лицензията се издава за срок до 35 години в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 60.

(2) Срокът на лицензията се продължава за срок не по-дълъг от срока по ал. 1, ако лицензиантът отговаря на условията на закона и изпълнява всички задължения и изисквания по лицензията, и е направил писмено искане за продължаване най-малко една година преди изтичането на срока на първоначалната лицензия.

(3) С решението за продължаване на срока по ал. 2 комисията определя и условията за осъществяване на дейността за новия срок на лицензията.

Чл. 43. (1) На територията на страната се издава само една лицензия за:

1. пренос на електрическа енергия или на природен газ;

2. организиране на пазар на електрическа енергия;

3. обществена доставка на електрическа енергия или на природен газ.

(2) За една обособена територия се издава само една лицензия за:

1. разпределение на електрическа енергия или на природен газ;

2. обществено снабдяване с електрическа енергия или с природен газ;

3. пренос на топлинна енергия.

(3) Една обособена територия за разпределение на електрическа енергия включва не по-малко от 150 хил. потребители, присъединени към прилежащата разпределителна мрежа, и в нейните граници се включва не по-малко от една област съобразно административно-териториалното устройство на страната.

(4) Една обособена територия за разпределение на природен газ включва не по-малко от 50 хил. потребители, които могат да бъдат присъединени към прилежащата разпределителна мрежа, и нейните граници се определят с описа по чл. 4, ал. 2, т. 6.

(5) Една обособена територия за пренос на топлинна енергия се определя съобразно предвидените утвърдени устройствени схеми и планове на населеното място.

(6) Алинея 4 не се прилага само в случай, когато:

1. има заявен интерес за газоснабдяване на дадена територия, която е извън описа по чл. 4, ал. 2, т. 6, и

2. за газоснабдяването на територията по т. 1 не е подадено заявление до комисията.

(7) В случаите по ал. 6 територията, предмет на инвестиционен интерес, се обособява като самостоятелна територия за разпределение на природен газ. Лицензията за тази територия се издава без конкурс на заинтересования инвеститор при условията на раздел I от тази глава и по реда на наредбата по чл. 60 след съгласуване със съответната община.

(8) В случай че за територията по чл. 6 има подадено повече от едно заявление за газоснабдяване, комисията обявява конкурс при условията на раздел II от тази глава и по реда на наредбата по чл. 60.

Чл. 44. (1) На лицето, на което е издадено лицензия за пренос на електрическа енергия, не се издава лицензия за друга дейност, подлежаща на лицензиране по този закон, освен лицензия за организиране на пазар на електрическа енергия.

(2) На лицето, на което е издадена лицензия за пренос на природен газ, не се издава лицензия за друга дейност, подлежаща на лицензиране по този закон, освен лицензия за съхраняване на природен газ и лицензия за транзитен пренос на природен газ. Лицето, на което е издадена лицензия за пренос на природен газ, не може да извършва търговия с природен газ.

(3) На лицата, на които е издадена лицензия за разпределение на електрическа енергия или на природен газ, не се издават лицензии за други дейности, подлежащи на лицензиране по този закон.

Чл. 45. В лицензията се определят:

1. наименованието на лицензианта;

2. дейността, за която се издава лицензията;

3. обектите, чрез които се осъществява лицензионната дейност;

4. територията на лицензията за дейностите, за които това е необходимо;

5. срокът на лицензията;

6. видовете застраховки, покрити рискове и размерът на застрахователното покритие, които лицензиантът е длъжен да поддържа, докато упражнява лицензионната дейност;

7. изисквания за извеждане от експлоатация на енергийните обекти, чрез които се осъществява дейността;

8. други специални нормативни изисквания, свързани с осъществяването на дейността по лицензията.

Раздел II.
Конкурс

Чл. 46. (1) Само в случаите на констатирана и обявена по реда на чл. 4, ал. 2, т. 5 необходимост от нова мощност за производство на електрическа енергия титулярят на лицензията, съдържаща задължение за нейното изграждане, се определя чрез конкурс.

(2) Титулярите на лицензии за разпределение на природен газ за обособените територии, определени с описа по чл. 4, ал. 2, т. 6, се определят чрез конкурси.

(3) На лице, спечелило конкурс по ал. 1 или 2, се издава лицензия по чл. 39, ал. 3.

(4) Когато конкурсът е спечелен от чуждестранно лице, лицензията се издава на дружество, регистрирано по Търговския закон, в което чуждестранното лице притежава най-малко 67 на сто от капитала на дружеството. Това лице няма право да прехвърля участието си в дружеството лицензиант на трето лице до датата на започване на лицензионната дейност.

(5) Общественият доставчик сключва договор за изкупуване на електрическа енергия с лицето, спечелило конкурса по ал. 1.

Чл. 47. (1) Конкурсът се обявява от комисията в съответствие с описа по чл. 4, ал. 2, т. 5 или 6 и се провежда при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 60.

(2) Конкурсната документация се изготвя в съответствие с наредбата по чл. 60 и се утвърждава от комисията. Конкурсната документация включва проект на лицензия, а в случая по чл. 46, ал. 1 - и проект на договор за изкупуване на електрическа енергия.

(3) Конкурсът се обявява с решение на комисията, което се обнародва в "Държавен вестник" не по-късно от 6 месеца преди крайния срок за подаване на заявленията за участие в конкурса. Решението на комисията за обявяване на конкурса може да бъде обжалвано само заедно с решението за определяне на спечелилия конкурса кандидат.

Чл. 48. Когато в срока за подаване на заявления за участие в конкурса не постъпи заявление или постъпи само едно заявление, този срок може да се удължи най-много с 60 дни считано от датата на обнародването в "Държавен вестник" на съобщението за удължаване на срока. В този случай се променя и датата на провеждане на конкурса.

Чл. 49. (1) Комисията с решение назначава конкурсна комисия за провеждане на конкурса с председател - член на комисията. В нея се включват служители на администрацията на комисията, а в зависимост от предмета на конкурса - и представители на съответните общини и заинтересувани ведомства и организации.

(2) Конкурсната комисия разглежда и оценява предложенията на кандидатите и предлага на комисията да вземе решение за определяне на лицето, спечелило конкурса.

(3) Комисията в 14-дневен срок от получаване на предложението на конкурсната комисия класира кандидатите и с мотивирано решение определя лицето, спечелило конкурса, за което уведомява кандидатите.

(4) Комисията издава лицензията на спечелилия конкурса кандидат в 14-дневен срок от влизането в сила на решението по ал. 3.

Чл. 50. (1) Комисията прекратява конкурса и обявява нов, когато:

1. се е явил само един кандидат, или

2. предложенията на кандидатите не отговарят на конкурсните условия.

(2) В случай че при повторно обявяване на конкурса се яви само един кандидат, комисията го обявява за спечелил конкурса, когато отговаря на конкурсните условия.

Раздел III.
Изменения, допълнения, прекратяване и отнемане на лицензии

Чл. 51. (1) Лицензията може да бъде изменена и/или допълнена с решение на комисията:

1. по искане на лицензианта;

2. по инициатива на комисията.

(2) Комисията има право на инициатива за изменение и/или допълнение на издадена лицензия в случаите:

1. за осигуряване на надеждността или за непрекъснатото и качествено снабдяване на потребителите с електрическа и топлинна енергия и природен газ;

2. при промяна на законодателството;

3. за осигуряване на националната сигурност и обществения ред съгласувано със съответните компетентни държавни органи;

4. при опасност от увреждане на живота и здравето на гражданите, от увреждане на околната среда или на имуществото на трети лица, когато това не налага отнемане на лицензията, и/или по предложение на специализирани държавни органи в изпълнение на техните правомощия;

5. при разрешаване преобразуване на лицензиант или сделка на разпореждане, когато това не води до прекратяване на лицензията.

(3) Комисията уведомява писмено лицензианта за откриване на производство за изменение и/или допълнение на лицензията по ал. 2. Лицензиантът може в 14-дневен срок да даде писмено становище по основанията за изменение и/или допълнение на лицензията.

(4) Комисията изменя и/или допълва лицензията след изтичането на срока по ал. 3.

(5) Лицензиантът може да поиска изменение и/или допълнение на лицензията и по отношение на естеството на използваните първични енергийни източници и/или енергопреобразуващата технология.

(6) Титулярят на лицензия по чл. 39, ал. 3, издадена чрез конкурс, може да поиска нейното изменение и/или допълнение преди започването на дейността само поради настъпване на независещи от него обстоятелства.

Чл. 52. (1) Комисията разрешава преобразуване на лицензиант чрез вливане, сливане, разделяне, отделяне, отделяне на еднолично търговско дружество и чрез промяна на правната форма, ако лицето, което ще извършва лицензионната дейност, след преобразуването отговаря на условията за издаване на лицензия за дейността.

(2) В случаите по ал. 1 комисията изменя или прекратява съществуващата лицензия и/или издава нова лицензия в зависимост от конкретния случай в едномесечен срок от подаване на заявлението. Прекратяването, изменението или издаването на лицензия влиза в сила от датата на вписване на преобразуването в търговския регистър.

Чл. 53. (1) Сделки на разпореждане с незавършени обекти на строителство или с имуществото, с което се осъществява дейността по лицензията, могат да се извършват само в тяхната цялост след разрешение на комисията, включително при обявяване на лицензиант в несъстоятелност.

(2) В случаите по ал. 1, когато лицензията е издадена за производство на електрическа и/или топлинна енергия и дейността се осъществява чрез генериращи мощности (блок), които технологично могат да бъдат експлоатирани независимо една от друга, предмет на сделката може да бъде отделен блок. В този случай първоначалната лицензия се изменя или допълва.

(3) Когато прекратяване или изменение на лицензия по ал. 1 или 2 може да доведе до нарушаване сигурността на снабдяването с електрическа или топлинна енергия или с природен газ, комисията разрешава извършване на сделката на разпореждане, ако приобретателят по тази сделка е подал заявление и отговаря на условията за издаване на лицензия за съответната дейност. Лицензията, издадена на приобретателя, влиза в сила от датата на прехвърлителната сделка.

(4) Когато прекратяването или изменението на лицензията по ал. 1 и 2 не води до нарушаване сигурността на снабдяването, комисията може да издаде разрешение за извършване сделката на разпореждане, независимо дали приобретателят е подал заявление за издаване на лицензия.

(5) Комисията издава разрешение и в случаите на залог или ипотека върху имущество, с което се извършва лицензионна дейност.

(6) Разрешение не се изисква в случаите на подмяна или модернизация, или когато такова разпореждане не води до изменение на условията, при които се осъществява лицензионната дейност.

(7) Сделките, сключени в нарушение на предходните алинеи, се обявяват за нищожни от съда по искане на комисията, на прокурора или на всяко заинтересовано лице.

(8) Комисията разглежда исканията по ал. 1 - 4 в тримесечен срок от подаване на заявлението, а по ал. 5 - в едномесечен срок.

Чл. 54. (1) При приватизация на обособена част от енергийно предприятие не се изисква разрешение по чл. 53.

(2) Комисията издава лицензия на приобретателя по приватизационната сделка по ал. 1, ако е поискал издаването на лицензия и отговаря на условията за издаването й.

Чл. 55. (1) Лицензията се прекратява с решение на комисията:

1. по искане на лицензианта, включително при прехвърляне на имуществото, с което се осъществява лицензионната дейност, при условията на чл. 53;

2. при погиване на енергийния обект, чрез който лицензиантът осъществява дейността си;

3. при преобразуване на лицензианта, когато преобразуването води до прекратяване на юридическото лице - титуляр на лицензията;

4. при влизане в сила на решението на съда за обявяване на лицензианта в несъстоятелност или на решението за прекратяване на дейността поради обявяването на лицензианта в ликвидация извън случаите по чл. 61.

(2) Комисията може след писмено уведомление да прекрати лицензията за цялата или за част от територията по нея, когато лицензиантът не упражнява лицензионната дейност за период повече от една година.

(3) Лицензията се прекратява при изтичане срока на лицензията освен в случаите по чл. 56.

(4) Решението за прекратяване на лицензията е условие за разглеждане от съответния съд на молба за вписване на ликвидатори при прекратяване дейността на юридическото лице - титуляр на лицензията.

(5) В случаите на прекратяване на лицензията по ал. 1, т. 1 и ал. 2 при условия, посочени в наредбата по чл. 60, комисията има право да задължи лицензианта да прехвърли на трето лице имуществото, чрез което осъществява лицензионната дейност, в неговата цялост или да учреди право на ползване върху него, ако приобретателят по тази сделка е лицензиант или е подал заявление и отговаря на условията за издаване на лицензия за съответната дейност. В случай че лицензиантът в срок един месец след прекратяването на лицензията не прехвърли собствеността си или не учреди вещно право на ползване, се прилагат съответно разпоредбите на чл. 56, ал. 4 - 11.

Чл. 56. (1) Лицензиантът е длъжен най-малко една година преди изтичането на срока на лицензията:

1. да подаде заявление за продължаване на срока, или

2. да уведоми комисията, че няма да осъществява лицензионната дейност след изтичането на срока.

(2) Когато след изтичането на срока на лицензията енергийният обект, чрез който е била осъществявана лицензионната дейност, подлежи на окончателно извеждане от експлоатация поради технически причини, комисията удължава срока на лицензията до окончателното извеждане от експлоатация на енергийния обект.

(3) В случая по ал. 1, т. 2 или при отказ на комисията да продължи срока на лицензията, ако прекратяването на лицензионната дейност може да доведе до нарушаване сигурността на снабдяването на потребителите с електрическа или топлинна енергия или природен газ, или може да възникне опасност за националната сигурност и обществения ред, лицензиантът е задължен да прехвърли на трето лице собствеността си или да учреди право на ползване върху имуществото, чрез което осъществява лицензионната дейност, само в неговата цялост по реда на чл. 53, ал. 1 и 3.

(4) Когато лицензиантът в срок до 60 дни преди изтичането на срока на лицензията не изпълни задълженията си по ал. 3 или комисията не разреши сделката на разпореждане, комисията назначава особен търговски управител, който:

1. приема по опис обектите, чрез които се осъществява лицензионната дейност, като те му се предават за управление, считано от първия ден след изтичането на срока на лицензията, и

2. продължава осъществяването на лицензионната дейност за сметка на лицензианта до прехвърлянето на собствеността върху енергийните обекти и определянето на нов лицензиант.

(5) Особеният търговски управител се избира по взаимно съгласие на лицензианта и комисията в срок до 30 дни преди изтичането на срока на лицензията. В случай че не се постигне съгласие, той се определя от комисията.

(6) Особеният търговски управител има право да извършва само действия и сделки, пряко свързани с лицензионната дейност, и няма право да отчуждава и обременява с тежести недвижими имоти, както и да извършва действия, определени от комисията с акта за назначаване.

(7) Името и адресът на назначения особен търговски управител се вписват в търговския регистър по искане на председателя на комисията и се обнародват в "Държавен вестник".

(8) Управителните органи на лицензианта след вписване на особения търговски управител в търговския регистър могат да извършват само действия, свързани с подготовка и сключване на сделка на разпореждане по ал. 3.

(9) В случаите на обжалване отказа на комисията лицензиантът продължава да осъществява дейността до окончателното решение на съда по жалбата.

(10) Установяването на обстоятелствата по ал. 3 се извършва съгласувано със съответните компетентни държавни органи.

(11) За особен търговски управител може да бъде назначавано лице, което отговаря на следните условия:

1. да има висше образование и професионален опит в управлението на енергийни предприятия;

2. да не е осъждано като пълнолетно за умишлено престъпление от общ характер, освен ако е реабилитирано;

3. да не се намира с лицензианта в отношения, които пораждат основателно съмнение за неговото безпристрастие.

Чл. 57. (1) В случаите, когато лицензиантът поиска прекратяване на лицензията преди изтичането на срока и ако прекратяването на лицензионната дейност може да доведе до нарушаване сигурността на снабдяването на потребителите с електрическа или топлинна енергия или природен газ, или може да възникне опасност за националната сигурност и обществения ред, той е длъжен да продължи да осъществява лицензионната дейност до издаването на нова лицензия на друго лице по реда на чл. 56, ал. 3.

(2) Когато в срока на предизвестието, с което лицензиантът е поискал прекратяване на лицензията, не бъде определен нов лицензиант по реда на ал. 1, се прилага съответно процедурата по чл. 56, ал. 4, 5, 6, 7, 9 и 11.

Чл. 58. (1) При подаване на заявление с искане за прекратяване на лицензия, издадена чрез конкурс, комисията преценява искането с оглед нуждите на общия прогнозен енергиен баланс на страната и сигурното и надеждно снабдяване на потребителите с енергия и природен газ.

(2) Титулярят на лицензия, определен чрез конкурс, може да подаде искане за нейното прекратяване, ако е прехвърлил незавършения обект на строителство на трето лице, при условията на чл. 53, ал. 1.

Чл. 59. (1) Комисията, след писмено предупреждение с определен срок, отнема лицензията:

1. когато лицензиантът не изпълнява или нарушава задълженията си по глави шеста и седма;

2. когато лицензиантът не изпълнява или нарушава задълженията си по издадената лицензия;

3. когато лицензиантът не изпълни в указания срок или нарушава предписания на контролните органи на комисията или наложени принудителни административни мерки от комисията;

4. когато лицензиантът е представил неверни сведения, които са послужили като основание за издаване на лицензията.

(2) Лицензията се отнема и когато на лицензианта е отнета с влязъл в сила административен акт лицензия за експлоатация на ядрено съоръжение, издадена по Закона за безопасно използване на ядрената енергия.

(3) Комисията може да отнеме лицензия за разпределение на природен газ, издадена след конкурс, за цялата или за част от територията по нея, ако в определения с лицензията срок лицензиантът не изгради съответната газоразпределителна мрежа, посочена в предложението му по конкурса. В този случай за освободената територия се провежда нов конкурс по реда на този закон.

(4) С решението за отнемане на лицензията се определя срок, в който лицето не може да кандидатства за издаване на нова лицензия за същата дейност. Този срок не може да бъде по-малък от две години.

(5) Отнемането на лицензия не изключва търсенето на административнонаказателна или наказателна отговорност за извършено нарушение, ако съществуват предпоставки за това.

(6) С решението за отнемане на лицензията комисията назначава особен управител с правомощия съгласно чл. 56, ал. 4 до окончателното решение на Върховния административен съд, в случай на обжалване.

Чл. 60. Условията и редът за издаване, изменение, допълнение, прекратяване и отнемане на лицензии, за издаване на разрешенията по тази глава, за одобряване на общите условия на договорите по този закон, за снабдяване на потребителите с електрическа и топлинна енергия и природен газ, както и за доброволно уреждане на споровете по чл. 22, се определят с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на комисията.

Чл. 61. Отношенията, свързани с неплатежоспособността и несъстоятелността на енергийно предприятие, получило лицензия за пренос на електрическа и топлинна енергия или природен газ, за разпределение на електрическа енергия или природен газ, както и лицата, получили лицензия за дейност чрез обекти по утвърдения от Министерския съвет списък на стратегическите обекти от национално значение в енергетиката за обществена доставка или обществено снабдяване с електрическа енергия или с природен газ, се уреждат със специален закон.

Глава пета.
ВЕЩНИ ПРАВА

Раздел I.
Право на строеж. Отчуждаване

Чл. 62. (1) Когато изграждането или разширението на площадкови енергийни обекти или на части от тях се извършва върху имот - частна държавна собственост или частна общинска собственост, компетентните държавни или общински органи, по предложение на министъра на енергетиката и енергийните ресурси, учредяват в полза на енергийните предприятия възмездно право на строеж върху земята без търг или конкурс.

(2) Когато е необходимо изграждането или разширението на площадкови енергийни обекти или на части от тях да се извърши върху имот - частна собственост, енергийното предприятие трябва предварително възмездно да придобие право на собственост или право на строеж върху необходимата за изграждане на обекта земя.

Чл. 63. (1) При отказ или при невъзможност за изпълнение на действията по чл. 62, ал. 2, която се дължи на причини, непреодолими от енергийното предприятие, имотът се отчуждава в полза на държавата.

(2) Отчуждаването по ал. 1 се извършва при условията и по реда на Закона за държавната собственост.

(3) Енергийното предприятие може да използва имота само за целите на отчуждаването.

Раздел II.
Сервитути

Чл. 64. (1) При разширение на съществуващи и при изграждане на нови въздушни и подземни електропроводи, топлопроводи и газопроводи в полза на енергийните предприятия възникват сервитути. Сервитутите по този закон се отразяват в кадастъра и се вписват при условията и по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър.

(2) Сервитутите по този закон са:

1. право на преминаване на хора и техника в полза на енергийното предприятие;

2. право на прокарване на въздушни и подземни електропроводи, топлопроводи и газопроводи в полза на енергийното предприятие;

3. ограничаване в ползването на поземлени имоти, прилежащи към енергийните обекти.

(3) При упражняване на сервитутите:

1. енергийното предприятие придобива право:

а) на прокарване на въздушни и подземни електропроводи, топлопроводи и газопроводи в полза на енергийното предприятие;

б) негови представители да влизат и да преминават през служещите имоти и да извършват дейности в тях, свързани с експлоатацията на енергийните обекти, включително право на преминаване на техника през служещите поземлени имоти във връзка с изграждането и обслужването на въздушни и подземни проводи;

2. в служещите поземлени имоти не се допускат:

а) извършване на застрояване или трайни насаждения в сервитутната ивица, определена в наредбата по ал. 9;

б) прокарване на проводи на други мрежи на техническата инфраструктура, с изключение на случаите, когато това е допустимо с нормативен акт, при спазване на съответните технически изисквания;

3. промяната на собствеността на имота не прекратява действието на сервитутите по отношение на господстващия и по отношение на служещия имот;

4. сервитутите са неделими права; те могат да се упражняват изцяло в полза на всяка част от господстващия имот и тежат изцяло върху всяка част от служещия имот и когато имотите бъдат разделени;

5. сервитутът може да се използва само за нуждите на господстващия имот;

6. собственикът на служещия имот няма право да премества сервитута.

(4) Сервитутите по ал. 2 възникват, когато:

1. има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението на съответните имоти, и

2. е изплатено еднократно обезщетение на собственика на имота, върху който е възникнал сервитутът.

(5) Титулярят на сервитута заплаща на собственика на земята еднократно обезщетение.

(6) Определянето на размера на обезщетенията по тази глава се извършва по реда на чл. 210 и 211 от Закона за устройство на територията.

(7) Упражняването на сервитутното право се извършва от енергийното предприятие съобразно техническите изисквания на наредбата по ал. 9.

(8) В случай че сервитутната зона попада в имот, за който в полза на енергийното предприятие е учредено право на строеж, сервитутът върху имота се уговаря в акта за учредяване право на строеж.

(9) Размерите, разположението и специалният режим за упражняване на сервитутите са индивидуални за различните видове енергийни обекти и се определят по ред и начин, предвидени в наредба на министъра на енергетиката и енергийните ресурси, министъра на земеделието и горите и министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 65. (1) Размерът на обезщетението по чл. 64, ал. 5 се определя при прилагане на следните критерии:

1. площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута;

2. видовете ограничения на ползването;

3. срок на ограничението;

4. справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута.

(2) Независимо от обезщетението по ал. 1, енергийното предприятие дължи възстановяване на всички причинени вреди на имота или съответно парично обезщетение.

Чл. 66. Видът и местоположението на енергийните обекти и на площите на служещи поземлени имоти, включени в границите на сервитутите по този закон, се определят в общи и подробни устройствени планове.

Чл. 67. (1) Представителите на енергийните предприятия и длъжностните лица, които осъществяват контрол по този закон, могат да влизат и да преминават през чужди имоти и да извършват дейности в тях, свързани с експлоатацията на енергийните обекти или за контрол върху тях.

(2) Енергийните предприятия имат право безвъзмездно да използват мостове, пътища, улици, тротоари и други имоти - публична собственост, за прокарване, скачване, преминаване и поддържане на въздушни и подземни електропроводи, топлопроводи, газопроводи, водопроводи за енергийни цели и нефтопроводи, като осигуряват техническата безопасност и предприемат мерки за недопускане на щети.

(3) Енергийните предприятия ползват безвъзмездно части от сгради за монтиране на средства за измерване и други съоръжения, свързани с доставката на електрическа и топлинна енергия и природен газ.

(4) Собствениците на имотите по ал. 1 - 3 имат право на обезщетение за нанесени щети.

Чл. 68. (1) Когато собственикът, ползвателят или наемателят на имота извърши неразрешено застрояване, заграждение, засаждане или друго нарушение на режима за упражняване на сервитута, енергийното предприятие има право да сезира компетентните органи с искане за премахване на незаконните строежи за сметка на собственика, ползвателя или наемателя, ако последният не ги отстрани в срока, даден му от енергийното предприятие.

(2) В случаите по ал. 1 енергийното предприятие не дължи обезщетение за причинените вреди.

Глава шеста.
ЗАДЪЛЖЕНИЯ КЪМ ОБЩЕСТВОТО

Чл. 69. Енергийните предприятия са длъжни да извършват дейността си в интерес на обществото и на отделните потребители и в съответствие с изискванията на този закон и другите нормативни актове, като обезпечават сигурността на снабдяването, непрекъснатостта и качеството на електрическата и топлинната енергия и природния газ, ефективното използване на горивата и енергията, опазването на околната среда, живота, здравето и собствеността на гражданите.

Чл. 70. (1) Министърът на енергетиката и енергийните ресурси може да налага на енергийните предприятия допълнителни задължения за обслужване на обществото.

(2) Допълнителните задължения по ал. 1 се налагат, когато са свързани със:

1. непрекъснатост на доставките на електрическа и топлинна енергия и природен газ, и

2. опазването на околната среда - съгласувано с министъра на околната среда и водите.

(3) Допълнителните задължения по ал. 1 се налагат със заповед, която съдържа:

1. лицето, на което се налага;

2. съдържанието на задължението;

3. срока и условията, при които трябва да бъде изпълнено задължението;

4. други условия.

(4) Извършените от енергийните предприятия допълнителни разходи по ал. 3 се признават като разходи по чл. 35.

Чл. 71. Енергийните предприятия за пренос на електрическа и топлинна енергия и природен газ или за разпределение на електрическа енергия и природен газ, които осигуряват всеобщо предлагана услуга и които имат господстващо положение на пазара по смисъла на Закона за защита на конкуренцията, се подчиняват на неговите разпоредби, доколкото те не възпрепятстват фактически или юридически изпълнението на задълженията, които са им възложени.

Глава седма.
ОГРАНИЧИТЕЛЕН РЕЖИМ, ВРЕМЕННО ПРЕКЪСВАНЕ ИЛИ ОГРАНИЧАВАНЕ

Чл. 72. (1) Ограничителен режим за снабдяване с електрическа енергия, топлинна енергия или природен газ се въвежда в случаите, когато се налага ограничаване или прекъсване на снабдяването за време по-дълго от 48 часа на територията на цялата страна или на част от нея в резултат на:

1. непреодолима сила;

2. възникване или за предотвратяване на аварии по съоръжения за производство и пренос на електрическа или топлинна енергия и природен газ и за разпределение на електрическа енергия и природен газ;

3. дълготраен недостиг на енергийни мощности или енергоносители;

4. разпоредителни мерки на държавни органи за състояние на готовност или при военни действия;

5. терористични действия.

(2) Компетентен орган за вземане на решения за въвеждане на ограничителен режим за територията на страната е министърът на енергетиката и енергийните ресурси или оправомощен от него заместник-министър.

(3) Кметовете определят ограничителния режим на топлинна енергия и природен газ на територията на общината след съгласуване с министъра на енергетиката и енергийните ресурси в съответствие с наредбата по чл. 74, ал. 1.

(4) Въвеждането на ограничителния режим или на ограничителните условия по ал. 1 - 3 се обявява от министъра на енергетиката и енергийните ресурси чрез средствата за масово осведомяване.

Чл. 73. (1) Операторите на електроенергийната система, на топлопреносната мрежа, на газопреносната мрежа или операторът на съответната разпределителна мрежа могат да разпоредят временно прекъсване или ограничаване на производството или снабдяването с електрическа енергия, топлинна енергия и природен газ без предварително уведомяване на производителите и потребителите:

1. при възникване или за предотвратяване на аварии;

2. когато съществува опасност за здравето или живота на хора;

3. когато съществува опасност за целостта на електроенергийната система, топлоснабдителната или газотранспортната система;

4. при опасност от нанасяне на значителни материални щети на системата, съответно на мрежата или на потребителите;

5. при опасност от наднормени замърсявания на околната среда - по предложение на компетентните органи по смисъла на чл. 10, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда;

6. при ограничаване доставките на природен газ по независещи от преносното предприятие обстоятелства.

(2) Операторите по ал. 1 са длъжни предварително да уведомят производителите и потребителите за времето и продължителността на прекъсването или ограничаването при извършване на ремонтни работи, оперативни превключвания, въвеждане в експлоатация на нови съоръжения и други подобни действия, които подлежат на планиране.

(3) Продължителността на прекъсването или ограничението по ал. 1 не може да надхвърля 48 часа.

Чл. 74. (1) Редът за въвеждане на ограничителен режим, временно прекъсване или ограничаване на производството или снабдяването с електрическа енергия, топлинна енергия и природен газ се определя с наредба на министъра на енергетиката и енергийните ресурси.

(2) Енергийните предприятия не са задължени да изплащат обезщетения за щетите, нанесени в резултат на ограничителен режим, временно прекъсване или ограничаване на снабдяването с електрическа енергия, топлинна енергия или природен газ, с изключение на случаите, при които авариите или дълготрайният недостиг са настъпили по тяхна вина.

Глава осма.
КОНТРОЛ В ЕНЕРГЕТИКАТА

Чл. 75. (1) Министърът на енергетиката и енергийните ресурси провежда предварителен, текущ и последващ контрол за:

1. техническото състояние и експлоатацията на енергийните обекти, както и на енергийните уредби и съоръжения - собственост на потребители;

2. прилагането на реда и техническите условия за топлоснабдяване, прекратяване на топлоподаването и прилагане на дяловото разпределение на топлинна енергия;

3. изпълнението на задължението за набиране и съхраняване на резервите от горива, необходими за сигурно и непрекъснато снабдяване с енергия;

4. готовността на енергийните обекти за работа при кризи и военно положение;

5. изпълнението на задълженията по този закон за предоставяне на информация на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси.

(2) Комисията провежда контрол за:

1. спазването на условията по издадените лицензии;

2. прилагането на цените по чл. 30, ал. 1;

3. изпълнението на задължението на всеки производител на електрическа енергия за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и от комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия в съответствие с определените от министъра на енергетиката и енергийните ресурси задължителни квоти съгласно чл. 161, ал. 2 и чл. 163, ал. 2.

Чл. 76. (1) Комисията контролира съответствието на извършваните лицензионни дейности с условията на издадените лицензии.

(2) Комисията извършва превантивен, текущ и последващ контрол.

(3) Комисията извършва превантивен контрол в процедурите по издаване на лицензии по този закон.

(4) Комисията текущо контролира съответствието на изпълнението на лицензионната дейност с условията на лицензията, включително:

1. изпълнението на изискванията за сигурност на доставките на електрическа и топлинна енергия или природен газ и за ефективно използване на енергията и енергийните ресурси;

2. изпълнението на задълженията за предоставяне на достъп до мрежите;

3. прилагането на утвърдените от комисията цени;

4. изпълнението или готовността за изпълнение на допълнителни задължения за преустановяване на лицензионната дейност след изтичането на срока на лицензията или при прекратяването й, както и за извеждане на енергийни обекти от експлоатация;

5. изпълнението на задълженията за застраховане на имуществото, с което се осъществява лицензионната дейност, или за изпълнението на задълженията за финансово обезпечаване;

6. изпълнението на задълженията за предо-ставяне на информация на комисията;

7. изпълнението на задълженията за предоставяне на информация на съответния системен оператор;

8. проверки на основателността на жалби и сигнали срещу енергийните предприятия, включително за договорни нарушения, неизпълнение на задължения за присъединяване на производители и потребители към мрежите или прекъсване на снабдяването с енергия или природен газ;

9. други условия, посочени в лицензията.

(5) Комисията извършва последващ контрол върху изпълнението на дадените препоръки и предписания на лицензиантите.

Чл. 77. (1) В изпълнение на контролните си правомощия министърът на енергетиката и енергийните ресурси:

1. извършва проверки чрез упълномощени от него лица;

2. уведомява органите на специализирания контрол с оглед предприемането на мерки от кръга на тяхната компетентност;

3. налага принудителни административни мерки и административни наказания, предвидени с този закон.

(2) В изпълнение на контролните си правомощия комисията:

1. извършва проверки чрез упълномощените от нея лица;

3. спира действието, изменя или отнема издадената лицензия;

4. налага принудителни административни мерки и административни наказания, предвидени в този закон.

(3) Министърът на енергетиката и енергийните ресурси, съответно комисията, има право да изисква от проверяваните лица информация за дейността им, необходимите документи във връзка с осъществяването на контрола и ако се налага да изисква съдействие от специализираните органи за контрол.

Чл. 78. (1) Лицата, които извършват проверки и съставят актове за установяване на извършено нарушение, се определят със заповед на министъра на енергетиката и енергийните ресурси или на председателя на комисията съобразно компетентността им по този закон.

(2) Лицата по ал. 1, наричани по-нататък "контролните органи", имат право:

1. на свободен достъп до контролираните от тях лица и обекти за проверка;

2. да изискват необходимите данни, сведения, обяснения, оперативна и друга информация, включително да извършват или да възлагат извършването на експертизи, измервания и изпитвания за изясняване на техническото състояние и условията за експлоатация на обекта, включително за правоспособността на персонала, от съответните длъжностни лица, както и всяка друга информация, свързана с осигуряване изпълнението на условията на лицензията;

3. да извършват насрещни проверки и да изискват от трети лица сведения и документи, необходими за извършване на насрещните проверки;

4. да правят предложения за даване на задължителни предписания;

5. да правят предложения за налагане на принудителни административни мерки и административни наказания.

(3) Проверяваното лице е длъжно да осигури всички условия за нормалното протичане на проверката и да оказва съдействие на контролните органи, като:

1. предоставя място за извършване на проверката или се явява в сградата на министерството, съответно на комисията;

2. определя свой служител за контакти и оказване съдействие на проверяващите длъжностни лица;

3. предоставя достъп до служебни помещения;

4. предоставя всички счетоводни, търговски и други документи, необходими за установяване на факти и обстоятелства, свързани с обхвата на проверката;

5. дава писмени обяснения при поискване от контролния орган.

(4) Предписанията на контролните органи, дадени в изпълнение на правомощията им по този закон, са задължителни.

Чл. 79. (1) Контролните органи са длъжни да не разгласяват служебната, производствената и търговската тайна, които са им станали известни при или по повод осъществяването на контролната дейност.

(2) Контролните органи извършват своята дейност самостоятелно или при необходимост съвместно с други специализирани контролни органи.

Чл. 80. (1) За резултатите от проверката контролните органи съставят протокол, към който прилагат събраните данни, документи и обяснения.

(2) Протоколът се подписва от съставителя, от проверяваното лице, а при отказ - от двама свидетели на отказа.

(3) Въз основа на резултатите от проверката с протокола контролните органи могат да дават задължителни предписания на проверяваните лица и/или да съставят актове за установяване на административни нарушения.

(4) Лицата, на които са дадени задължителни предписания, уведомяват в определения им срок контролните органи за тяхното изпълнение.

Чл. 81. Държавните и общинските органи и техните администрации, както и задължените по закона лица, са длъжни да оказват съдействие на контролните органи при осъществяването на техните правомощия.

Глава девета.
ЕЛЕКТРОЕНЕРГЕТИКА

Раздел I.
Електроенергийна система

Чл. 82. (1) Всички електроенергийни обекти на територията на страната се свързват и функционират в единна електроенергийна система с общ режим на работа и с непрекъснат процес на производство, преобразуване, пренос, разпределение и потребление на електрическа енергия.

(2) Електроенергийната система обхваща електрическите централи, преносната мрежа, отделните разпределителни мрежи и електрическите уредби на потребителите.

(3) Паралелната работа на електроенергийната система с други електроенергийни системи и обединения на системи се осъществява в съответствие със сключените международни актове в областта на електроенергетиката и при спазване на техническите норми и изискванията за безопасна работа.

Чл. 83. (1) Устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени във:

1. наредба за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии, която регламентира техническите норми за проектиране и изграждане на електрически уредби и електропроводни линии;

2. наредба за техническата експлоатация на електрическите централи и мрежи, която регламентира условията и реда за организация и техническата експлоатация на електрически централи и мрежи, на централи за производство на електрическа и/или топлинна енергия, на топлопреносни мрежи, на хидротехническите съоръжения на централите и техните механични части (и управление и техническа експлоатация на електрически централи и мрежи);

3. наредба за техническата експлоатация на енергообзавеждането, която регламентира правилата за поддържане в техническа изправност и правилата за безопасна експлоатация на електрическите уредби и съоръжения на потребителите;

4. правилата за управление на електроенергийната система, които регламентират правата и задълженията на преносното предприятие, оператора на електроенергийната система и присъединените към преносната мрежа лица във връзка с планиране развитието на преносната мрежа, планиране и управление на режима на работа на електроенергийната система, процедурите по задължителния обмен на данни, реда за оперативно оповестяване и обмен на информация, създаване и изпълнение на защитен план и план за възстановяване на електроенергийната система, условия и ред за провеждане на системни изпитвания и за предоставяне на допълнителни услуги;

5. (изм. - ДВ, бр. 18 от 2004 г.) правилата за управление на разпределителните мрежи, които регламентират правата и задълженията на разпределителното предприятие, оператора на разпределителната мрежа и присъединените към съответната мрежа лица във връзка с планиране развитието на мрежата, планиране и управление на режима на работа на разпределителната мрежа, процедурите по задължителен обмен на данни, реда за оперативно оповестяване и обмен на информация, създаване и изпълнение на местен защитен план и за предоставяне на допълнителни услуги;

6. правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, както и създаването и поддържането на база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване.

(2) Наредбите по ал. 1, т. 1 - 3 се издават от министъра на енергетиката и енергийните ресурси. Правилата по ал. 1, т. 4 - 6 се приемат от комисията по предложение на енергийните предприятия.

(3) Техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на енергетиката и енергийните ресурси.

Раздел II.
Електроенергийна система

Чл. 84. Производство на електрическа енергия могат да осъществяват енергийни предприятия, получили лицензия за производство по реда на този закон, освен в случаите по чл. 39, ал. 4, т. 1.

Чл. 85. (1) Производителите на електрическа енергия са длъжни да поддържат резерви от горива в количество, което да гарантира продължително и надеждно производство.

(2) Условията и редът за набирането, поддържането на резервите от горива и контрола се определят с наредба на министъра на енергетиката и енергийните ресурси.

Раздел III.
Пренос на електрическа енергия

Чл. 86. (1) Преносът на електрическата енергия и експлоатацията на преносната мрежа се осъществяват от преносно предприятие - собственик на преносната мрежа, получило лицензия за пренос на електрическа енергия.

(2) Преносът на електрическа енергия е всеобщо предлагана услуга.

Чл. 87. (1) Преносното предприятие осигурява:

1. единното управление на електроенергийната система и надеждното функциониране на преносната мрежа;

2. преноса и транзита на електрическа енергия по преносната мрежа;

3. поддържането на обектите и съоръженията на преносната мрежа в съответствие с техническите изисквания и с изискванията за безопасност при работа;

4. разширението, реконструкцията и модернизацията на преносната мрежа в съответствие с дългосрочните прогнози и планове за развитие на електроенергетиката;

5. поддържането и развитието на спомагателните мрежи.

(2) За изготвяне на електроенергийния баланс на страната преносното предприятие:

1. разработва краткосрочни и дългосрочни прогнози за изменение на потреблението на електрическа енергия в страната;

2. организира извършването на проучвания на възможностите за разширение и модернизация на преносната мрежа с оглед въвеждането в експлоатация на нови мощности, извеждането от експлоатация на съществуващи производствени мощности, присъединяването към преносната мрежа на нови потребители, очакваното увеличаване на количеството пренасяна електрическа енергия, въвеждането на нови технологии, осигуряващи по-високо качество и сигурност на предоставяните услуги и ефективност на дейността; проучванията се придружават от технико-икономически и екологичен анализ;

3. изготвя краткосрочни, средносрочни и дългосрочни прогнози и планове за разширение и модернизация на преносната мрежа и развитие на спомагателните мрежи;

4. изготвя краткосрочни и дългосрочни планове за развитие на електроенергийната система с цел осигуряване на електроенергийния баланс;

5. въз основа на проучванията, прогнозите и плановете изготвя и предоставя на министъра на енергетиката и енергийните ресурси проект на електроенергиен баланс на страната и списък на необходимите за задоволяване нуждите на страната нови производствени мощности и междусистемни електропроводи.

Раздел IV.
Разпределение на електрическата енергия

Чл. 88. (1) Разпределението на електрическа енергия и експлоатацията на разпределителните мрежи се осъществяват от разпределителни предприятия - собственици на разпределителните мрежи на обособена територия, лицензирани за извършване на разпределение на електрическа енергия за съответната територия.

(2) Преносът на електрическа енергия през разпределителните мрежи е всеобщо предлагана услуга.

Чл. 89. За територията, обхваната от разпределителната мрежа, разпределителното предприятие осигурява:

1. разпределение на електрическата енергия, постъпваща в разпределителната мрежа;

2. непрекъснатост на електроснабдяването и качество на доставяната електрическа енергия;

3. управление на разпределителната мрежа;

4. поддържане на разпределителната мрежа, обектите и съоръженията и спомагателните мрежи в съответствие с техническите изисквания;

5. разширяване, реконструкция и модернизация на разпределителната мрежа и спомагателните мрежи;

6. други услуги.

Чл. 90. Разпределителното предприятие:

1. проучва перспективите за икономическо развитие и изменението на електропотреблението на съответната територия;

2. изготвя краткосрочни и дългосрочни планове за развитие на разпределителната мрежа;

3. предоставя резултатите от проучванията и изготвените планове по т. 1 и 2 на преносното предприятие.

Раздел V.
Търговски взаимоотношения. Страни по сделките с електрическа енергия

Чл. 91. (1) Сделки с електрическа енергия могат да се сключват по регулирани от комисията цени, по свободно договорени цени между страни и на организиран пазар на електрическа енергия.

(2) Сделките с електрическа енергия се извършват при спазване разпоредбите на този закон и правилата за търговия с електрическа енергия, приети от комисията по предложение на енергийните предприятия.

(3) С правилата по ал. 2 се определя начинът на администриране на сделките и на организиране и работа на пазара на балансираща енергия.

Чл. 92. Страни по сделките за продажба на електрическа енергия са:

1. общественият доставчик на електрическа енергия;

2. обществените снабдители на електрическа енергия;

3. производителите;

4. потребителите - клиенти на обществения доставчик на електрическа енергия и обществените снабдители на електрическа енергия;

5. преносното предприятие;

6. разпределителните предприятия;

7. търговците на електрическа енергия;

8. привилегированите потребители.

Чл. 93. (1) Общественият доставчик на електрическа енергия осигурява снабдяването с електрическа енергия на обществените снабдители и на потребители, присъединени към преносната мрежа.

(2) Общественият доставчик има изключително право да сключва сделки за внос и износ на електрическа енергия.

Чл. 94. Обществените снабдители на електрическа енергия осигуряват снабдяването с електрическа енергия на потребители, присъединени към разпределителните мрежи, за териториите на които снабдителите имат лицензия.

Чл. 95. Привилегированите потребители са потребители на електрическа енергия, които отговарят на условията, определени в правилата по чл. 24, ал. 2, и имат право да избират лицето, от което закупуват електрическа енергия.

Чл. 96. Търговците на електрическа енергия са лицензирани за дейността си лица, които отговарят на условията за финансово гарантиране на сключваните от тях сделки с електрическа енергия, определени в правилата по чл. 24, ал. 2, и които имат право да купуват електрическа енергия от производителите в рамките на разполагаемостта, определена по реда на чл. 21, т. 17, и да снабдяват привилегировани потребители.

Раздел VI.
Сделки при регулирани цени

Чл. 97. (1) По регулирани от комисията цени се сключват сделките с електрическа енергия между:

1. производителите и обществения доставчик;

2. производителите и обществените снабдители;

3. обществения доставчик и обществените снабдители;

4. обществения доставчик и потребителите, присъединени към преносната мрежа;

5. (изм. - ДВ, бр. 18 от 2004 г.) обществените снабдители и потребителите, присъединени към разпределителните мрежи;

6. обществен снабдител и друг обществен снабдител;

7. обществения доставчик и преносното предприятие или съответните разпределителни предприятия за електрическа енергия, необходима за компенсиране на технологичните разходи по пренос на електрическа енергия през съответните мрежи.

(2) Когато количествата договорена електрическа енергия по ал. 1, т. 1 и 2 са недостатъчни за снабдяване на потребителите, общественият доставчик и обществените снабдители могат да купуват по регулирани цени електрическа енергия от производителите от количествата, определени по реда на чл. 21, т. 17.

(3) Доставката на електрическа енергия по ал. 1, т. 3, 4 и 5 е всеобщо предлагана услуга по смисъла на този закон, която се предоставя при условията на равнопоставеност.

Чл. 98. (1) Обществените снабдители на електрическа енергия продават електрическа енергия на потребители при публично известни общи условия.

(2) Общите условия по ал. 1 се изготвят от обществените снабдители на електрическа енергия и се одобряват от комисията.

(3) Общите условия съдържат задължително:

1. условията за качество на снабдяването;

2. информация, която се предоставя от дружествата;

3. срок на договора;

4. условията за прекратяване или прекъсване на снабдяването;

5. отговорността на енергийното предприятие при нерегламентирано прекъсване и некачествено снабдяване.

(4) Обществените снабдители на електрическа енергия публикуват одобрените общи условия най-малко в един централен и един местен всекидневник. Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.

(5) В срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат при съответния обществен снабдител на електрическа енергия заявление, в което да предложат специални условия. Приетите от обществения снабдител на електрическа енергия специални условия, различни от публикуваните общи условия, се отразяват в допълнителни писмени споразумения.

(6) Процедурата, предвидена в ал. 2 - 4, се прилага и при внасяне на промени в общите условия.

Чл. 99. (1) За целите на балансиране на производството и потреблението на електрическа енергия операторът на електроенергийната система организира пазар на балансираща енергия в съответствие с правилата по чл. 91, ал. 2.

(2) Преносното предприятие е страна по всички сделки с балансираща енергия. Преносното предприятие сключва сделки за балансираща енергия с производителите, търговците, привилегированите потребители и обществения доставчик.

(3) Преносното предприятие не формира печалба от сделките по ал. 2.

Раздел VII.
Сделки при свободно договорени цени

Чл. 100. (1) Сделки с електрическа енергия по свободно договорени цени могат да сключват помежду си производителите, търговците на електрическа енергия и привилегированите потребители.

(2) Производителите могат да сключват сделките по ал. 1 за количествата електрическа енергия, определена по реда на чл. 21, т. 17.

(3) Когато количествата договорена електрическа енергия по чл. 97, ал. 1, т. 1 и 2 са недостатъчни за задоволяване потреблението на потребителите, присъединени към преносната или разпределителните мрежи, общественият доставчик и обществените снабдители могат да купуват електрическа енергия от търговци на електрическа енергия по свободно договорена цена след разрешение на комисията.

Чл. 101. (1) За един и същ период от време, определен в правилата по чл. 91, ал. 2, привилегированите потребители могат да сключват сделки при условията на свободно договорени цени и/или по регулирани от комисията цени в случаите, предвидени в същите правила.

(2) Операторът на електроенергийната система отчита потребената електрическа енергия по ред и начин, определени с правилата по чл. 91, ал. 2.

Чл. 102. (*)(**)(***) (1) Производителите, търговците, общественият доставчик, обществените снабдители на електрическа енергия и привилегированите потребители могат да сключват сделки за електрическа енергия с лица:

1. местни лица в държава-членка на Европейския съюз;

2. регистрирани в държава, с която Република България има постигната договореност по силата на международен акт за взаимно прилагане на съответното право на европейските общности.

(2) Алинея 1 се прилага, когато:

1. на производителите, търговците на електрическа енергия, обществения доставчик, обществените снабдители на електрическа енергия и на привилегированите потребители е признато правото за свободна търговия с електрическа енергия съгласно законодателството на другата държава, и

2. при условията на взаимност законодателството на другата държава предвижда възможност за свободна търговия с електрическа енергия за свои привилегировани потребители.

Чл. 103. (1) Сделките на организирания пазар на електрическа енергия се осъществяват в съответствие с правилата за търговия с електрическа енергия, определени по чл. 91, ал. 2.

(2) Организирането на пазар на електрическа енергия се извършва от лице, получило лицензия по чл. 39, ал. 1, т. 6, което:

1. организира получаване на оферти за продажба и покупка на електрическа енергия;

2. извършва съпоставяне на офертите за продажба и покупка за съответния период до покриване на търсенето;

3. информира участниците и оператора на електроенергийната система за сделките на организирания пазар и отчита ограниченията и промените, налагащи се от ограничения в преносните възможности или от аварийни ситуации в мрежите;

4. определя цена на търгуваната електрическа енергия за всеки период.

(3) На организирания пазар на електрическа енергия могат да участват:

1. производителите в рамките на разполагаемостта, определена по реда на чл. 21, т. 17;

2. привилегированите потребители;

3. търговците на електрическа енергия;

4. общественият доставчик - за количества електрическа енергия по чл. 100, ал. 3;

5. обществените снабдители - за количества електрическа енергия по чл. 100, ал. 3.

Раздел VIII.
Сделки за пренос, допълнителни услуги и студен резерв

Чл. 104. (1) Производителите и вносителите на електрическа енергия сключват договори с преносното и/или с разпределителното предприятие за пренос на количествата постъпила електрическа енергия в съответната мрежа.

(2) Общественият доставчик на електрическа енергия сключва договори с разпределително предприятие за пренос през съответната разпределителна мрежа на количествата електрическа енергия, продавани от него на обществените снабдители.

Чл. 105. (1) С цел гарантиране сигурната работа на електроенергийната система преносното предприятие сключва сделки за допълнителни услуги и студен резерв при условията и по реда на чл. 83, ал. 1, т. 4.

(2) Студеният резерв по ал. 1 се осигурява чрез сделки за закупуване на разполагаемост в количества, определени въз основа на степента на надеждност на електроснабдяването по чл. 4, ал. 2, т. 4.

(3) Условията и редът за закупуване на количествата студен резерв по ал. 2 се определят с правилата по чл. 83, ал. 1, т. 4.

Чл. 106. С цел гарантиране сигурната работа на разпределителните мрежи разпределителните предприятия сключват сделки за допълнителни услуги при условията и по реда на чл. 83, ал. 1, т. 4.

Чл. 107. Общественият доставчик и обществените снабдители на електрическа енергия, преносното предприятие и разпределителните предприятия могат да събират вземанията си за доставена или пренесена електрическа енергия от неизправни длъжници по реда на чл. 237, буква "к" от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечения от сметките.

Раздел IX.
Оперативно управление

Чл. 108. (1) Централизираното оперативно управление, контролът и координирането на режима на работа на електроенергийната система се осъществяват от оператора на електроенергийната система и от операторите на всяка от разпределителните мрежи.

(2) Операторът на електроенергийната система е специализирано звено на преносното предприятие.

(3) Оперативното управление и осигуряването на надеждното функциониране на разпределителните мрежи се осъществяват от операторите на съответните мрежи.

(4) Операторите на разпределителните мрежи са специализирани звена на разпределителните предприятия.

Чл. 109. (1) Операторът на електроенергийната система е длъжен да осигурява:

1. сигурно, безопасно и ефективно функциониране на електроенергийната система;

2. поддържане на баланса между производството и потреблението на електрическа енергия;

3. осъществяване на съвместната работа на електроенергийната система с електроенергийните системи на другите страни в съответствие с международните договори;

4. равнопоставен достъп за пренос на електрическа енергия при спазване на изискванията за качество;

5. сигурно и ефективно функциониране на спомагателните мрежи.

(2) Разпорежданията на оператора на електроенергийната система, свързани с изпълнението на възложените му с този закон задължения, са задължителни за операторите на разпределителните мрежи и за производителите на електрическа енергия и потребителите на електрическа енергия, присъединени към преносната мрежа.

Чл. 110. (1) За целите на измерването на количествата електрическа енергия операторът на електроенергийната система осигурява:

1. техническо и метрологично осигуряване, развитие и модернизация на средствата за търговско измерване на количеството електрическа енергия, постъпваща и напускаща преносната система;

2. поддържане на бази данни с регистрацията от средствата за търговско измерване на количеството електрическа енергия по т. 1 и по сделките със свободно договорени цени и на балансиращия пазар.

(2) Собствениците на средства за търговско измерване на количествата електрическа енергия предоставят данните от измерванията на тези средства, отнасящи се до сделките със свободно договорени цени и с балансираща енергия.

(3) Страните по сделките с електрическа енергия имат право да получават информация от базата данни относно количествата енергия, търгувани от тях по сделките.

Чл. 111. (1) Операторът на електроенергийната система администрира сделките с електрическа енергия през преносната електрическа мрежа и двустранните договори за покупка на електрическа енергия при свободно договорени цени и организира пазар на балансираща енергия в съответствие с правилата по чл. 91, ал. 2, като:

1. поддържа регистри за лицата, сключващи сделки при свободно договорени цени и на пазара на балансираща енергия;

2. поддържа регистри за сключените между лицата по т. 1 договори;

3. приема, подрежда в приоритетни списъци по цена и технологични критерии и активира предложения и заявки за покупка/продажба на балансираща енергия;

4. прилага методика за изчисляване и определя цени на балансиращата енергия за всеки период на сетълмент;

5. изготвя предварителни и окончателни уведомления за дължимите суми за балансираща енергия от участниците за всеки период на сетълмент;

6. контролира финансовата обезпеченост на сделките с балансираща енергия и дава задължителни указания на участниците на пазара във връзка с това;

7. при възникване на обстоятелства, застрашаващи сигурността на работата на електроенергийната система или на части от нея, има право временно да спира изпълнението на сделки или да променя договорените количества електрическа енергия по тях при условия и по начин, описани в правилата по чл. 91, ал. 2;

8. предоставя информация за прогнозно потребление на електрическа енергия, ограничения в преносната система, справки за цени на балансираща енергия за минали периоди и друга информация, необходима на участниците.

(2) Разходите във връзка с изпълнение на функциите по ал. 1 се признават за икономически обосновани разходи по чл. 31, т. 2.

Чл. 112. (1) Операторът на електроенергийната система регулира разпределението на електрическия товар на електроенергийната система между електрическите централи по технически и икономически критерии.

(2) При разпределението на електрическия товар операторът на електроенергийната система осигурява спазването на сключените договори, в които е предвидено задължително изкупуване на част или на цялата произведена електрическа енергия по този закон.

Чл. 113. (1) Операторите на разпределителните мрежи са длъжни да осигуряват:

1. надеждно, безопасно и ефективно функциониране на съответната разпределителна мрежа;

2. надеждно и ефективно функциониране на спомагателните мрежи;

3. равнопоставен достъп за пренос на електрическа енергия при спазване на изискванията за качество;

4. равнопоставеност на производителите и на потребителите, свързани към мрежата.

(2) Разпорежданията на оператора на разпределителната мрежа, свързани с изпълнението на възложените му с този закон задължения, са задължителни за оперативния дежурен персонал от енергийните обекти и производителите на електрическа енергия, свързани директно към съответната разпределителна мрежа.

Чл. 114. Операторите на електроенергийната система и на разпределителните мрежи са длъжни да пазят поверителността на търговската информация, получена при и по повод изпълнението на техните задължения.

Чл. 115. Условията и редът, при които се осъществява дейността на операторите на електроенергийната система и на разпределителните мрежи, както и на оперативния дежурен персонал от електроенергийните обекти и електрическите уредби на потребителите, се определят с наредба на министъра на енергетиката и енергийните ресурси.

Раздел X.
Присъединяване на производители и потребители към мрежите. Достъп до мрежите

Чл. 116. (1) Преносното, съответно разпределителното, предприятие е длъжно да присъедини всеки производител на електрическа енергия, разположен на съответната територия, който:

1. е сключил писмен договор с преносното или разпределителното предприятие по цена за присъединяване, определена съгласно съответната наредба по чл. 36, ал. 3;

2. е изпълнил условията за присъединяване към преносната или разпределителната мрежа, и

3. има изградени електрически уредби в границите на собствения си имот или на имота, в който има право да строи, отговарящи на техническите норми и на изискванията за безопасна работа.

(2) Преносното предприятие е длъжно при условията на ал. 1 да присъединява обекти на разпределителните предприятия.

(3) Преносното или съответното разпределително предприятие е длъжно да извършва разширението и реконструкцията на преносната или разпределителните мрежи, свързани с присъединяването на електрически централи до мястото на присъединяването.

(4) Извършеното разширение и реконструкция по ал. 3 е собственост на преносното, съответно на разпределителното, предприятие.

(5) В случаите, когато мястото на присъединяването не съвпада с границите на собственост на електрическите уредби на производителя, свързващите ги електропроводни линии с високо или средно напрежение се изграждат от преносното, съответно от разпределителното, предприятие и са негова собственост.

(6) Произведената електрическа енергия се измерва със средства за търговско измерване - собственост на преносното, съответно на разпределителното, предприятие, като изискванията, на които трябва да отговарят, и мястото им на разположение се определят с правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6.

(7) Условията и редът за присъединяване към съответната мрежа, за преустановяване на присъединяването или снабдяването с електрическа енергия и границата на собственост между електрическите съоръжения се определят с наредба на министъра на енергетиката и енергийните ресурси.

Чл. 117. (1) Преносното, съответно разпределителното, предприятие е длъжно да присъедини всеки обект на потребител на електрическа енергия, разположен на съответната територия, който:

1. има изградени електрически уредби в границите на имота си, отговарящи на техническите норми и на изискванията за безопасна работа;

2. е изпълнил условията за присъединяване към преносната, съответно разпределителната, мрежа, и

3. е сключил писмен договор с преносното, съответно разпределителното, предприятие по цена за присъединяване, определена съгласно съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

(2) С разрешение на комисията разпределителното предприятие може да присъединява потребител на електрическа енергия, който се намира на територията на друго разпределително предприятие, когато това е технически и икономически целесъобразно и е в интерес на потребителите.

(3) Условията и редът за присъединяване към преносната или разпределителната мрежа и за сключване на договорите по ал. 1 се уреждат с наредбата по чл. 116, ал. 7.

(4) Отказът на енергийното предприятие да извърши присъединяване е мотивиран.

(5) Електрическите уредби с високо и средно напрежение, които служат за снабдяване с електрическа енергия само на един потребител на електрическа енергия за стопански нужди, се изграждат за негова сметка и са негова собственост.

(6) Електрическите съоръжения с ниско напрежение, които се намират в имотите на потребителите и са разположени след границите на собственост на съоръженията, се изграждат за тяхна сметка и са тяхна собственост.

(7) Потребителите са длъжни да предоставят достъп на преносното, съответно на разпределителното, предприятие през собствените си уредби и съоръжения за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други потребители. Цената за предоставения достъп се определя по методика, одобрена от комисията.

Чл. 118. (1) Преносното и разпределителното предприятие са длъжни да осигурят достъп при условията на равнопоставеност до преносната и разпределителните мрежи на лицата, отговарящи на правилата по чл. 24, ал. 2.

(2) Преносното, съответно разпределителното, предприятие може да откаже достъп, в случай че предоставянето на достъпа би довело до нарушаване на техническите условия и сигурността на мрежите или до влошаване на условията за снабдяване на други потребители.

Чл. 119. (1) Производители могат да снабдяват с електрическа енергия свои клонове, предприятия и обекти, разположени на територията на страната:

1. през преносната и/или разпределителните мрежи ( високо, средно и ниско напрежение) до конкретния обект, като сключват договор за пренос с преносното и/или с разпределителните предприятия, или

2. по изградени за тяхна сметка преки електропроводи до своите подразделения или обекти.

(2) Преносното и/или съответните разпределителни предприятия могат да откажат сключването на договори за пренос чрез съответните мрежи в случаите по ал. 1, т. 1, когато:

1. преносните възможности