Най-старата плочка с протописменост, откривана в Европа, влиза във фонда на музея в Сливен

Най-старата плочка с протописменост, откривана в Европа, влиза във фонда на Регионалния исторически музей в Сливен – съобщи археологът Николай Сираков, директор на музея. Находката е от шестото хилядолетие преди Христа и е изключително ценна за науката.

Плочката е открита при обхождане на терена на праисторическо селище, разкрито в недалечното минало в Нова Загора. В експедицията са участвали специалисти от Националния исторически музей. Намерени са 36 предмета-паметници на културата, като най-интересният сред тях е плочката с множество символи и знаци – заяви Татяна Кънчева, доктор по археология и специалист по праистория. „Подобни плочи с първообраз на писменост са намирани и на други места в страната, както и в Румъния и Сърбия, но те са от 4-тото хилядолетие“ – съобщи д-р Кънчева. Плочките не са били използвани за украса от древните хора, били се много ценни за тях, защото са свързани с календарната обредност, с живота им на земеделци и скотовъдци. Новозагорската плочка е фрагментирана от всички страни, а символите и знаците по нея са издълбани с потворяемост и носят невербална информация. По датировка находката предхожда най-старата писменост в света – шумерската, възникнала през третото хилядолетие пр.н.е. – отбеляза Николай Сираков. Специалисти ще направят опити да разтълкуват знаците на плочката. Засега е ясно, че те са по-сложна, по-висша форма на комуникация от пиктограмите.

Очакванията са, че най-древният паметник на културата с протописменост отпреди 8000 години ще привлече интереса, както на специалисти, така и на туристи в Сливен и областта.