• Начало
• Моята сметка
• За нас
• Услуги и цени
• Документи
• Нормативни документи
• Контакт
• Връзки
• Фотогалерия
• Проект ИСПА
• Финансови отчети на ВиК Сливен
• Полезно
• Помощ

Hosted by

"ВиК" Сливен - Закон за водите

В сила от 28.01.2000 г.

Обн. ДВ. бр.67 от 27 Юли 1999г., изм. ДВ. бр.81 от 6 Октмври 2000г., изм. ДВ. бр.34 от 6 Април 2001г., изм. ДВ. бр.41 от 26 Април 2001г., изм. ДВ. бр.108 от 14 Декември 2001г., изм. ДВ. бр.47 от 10 Май 2002г., изм. ДВ. бр.74 от 30 Юли 2002г., изм. ДВ. бр.91 от 25 Септември 2002г., изм. ДВ. бр.42 от 9 Май 2003г., изм. ДВ. бр.69 от 5 Август 2003г., изм. ДВ. бр.84 от 23 Септември 2003г., доп. ДВ. бр.107 от 9 Декември 2003г., изм. ДВ. бр.70 от 10 Август 2004г.

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Този закон урежда собствеността и управлението на водите на територията на Република България като общонационален неделим природен ресурс и собствеността на водностопанските системи и съоръжения.

Чл. 2. Законът има за цел да осигури единно и балансирано управление на водите в интерес на обществото, защита на здравето на населението и устойчиво развитие на страната чрез:

1. комплексно, многократно и ефективно използване на водните ресурси;

2. развитие и опазване на водните ресурси за задоволяване потребностите от вода на сегашните и на бъдещите поколения;

3. възстановяване качеството на водите и опазването им от замърсяване, изтощаване и други неблагоприятни въздействия върху техния режим;

4. съхраняване и опазване на водните екосистеми и свързаните с тях компоненти на околната среда;

5. насърчаване на организираното използване на водите;

6. предотвратяване или ликвидиране на последиците от вредното въздействие на водите.

Чл. 3. Води на територията на страната са:

1. повърхностните води и водите на устията на реките;

2. подземните, включително минералните води;

3. вътрешните морски води и териториалното море.

Чл. 4. Воден обект е постоянно или временно съсредоточие на води със съответни граници, обем и воден режим, в земните недра и в естествено или изкуствено създадени форми на релефа заедно с принадлежащите към тях земи.

Чл. 5. Използването на водите се осъществява чрез водностопански системи, които включват съоръжения за отнемане, съхраняване, транспортиране, разпределяне, отвеждане и пречистване на води, за използване на водната енергия и за защита от вредното въздействие на водите.

Чл. 6. Водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения на територията на страната могат да бъдат собственост на държавата, на общините, на физически и юридически лица.

Чл. 7. Уредбата на отношенията, свързани със собствеността върху водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения, се основава на следните принципи:

1. обществената значимост на водата като ценен природен ресурс;

2. многоцелево използване на водите и водните обекти с оглед задоволяване на стопански интереси без вреда за обществените интереси и за съществуващи права;

3. закрила на правото на собственост върху водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения, доколкото с упражняването й не се уврежда целостта и единството на хидроложкия цикъл и на природната водна система;

4. упражняването на правото на собственост така, че да не се нарушава технологичното единство на водностопанската система.

Чл. 8. (1) Общото водоползване и ползване на водните обекти и водоползването за задоволяване на собствени потребности е безвъзмездно.

(2) За водоползване и ползване на водните обекти с цел стопанска дейност се заплаща такса за използването на природния ресурс като гаранция за създаване на еднакви правни условия за стопанска дейност на всички граждани и юридически лица.

(3) Лицата, осъществяващи дейностите по ал. 1 и 2, са длъжни да опазват околната среда.

Чл. 9. (1) Водите по чл. 3 се управляват на национално и на басейново ниво.

(2) Управлението на национално ниво е изключително право на Министерския съвет, упражнявано чрез Министерството на околната среда и водите.

(3) За подпомагане на дейността по ал. 2 към Министерството на околната среда и водите се създава Висш консултативен съвет по водите.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) Висшият консултативен съвет по водите включва представители на Министерството на околната среда и водите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, Министерството на промишлеността, Министерството на транспорта, Министерството на здравеопазването, Министерството на финансите, Гражданска защита, Министерството на енергетиката и енергийните ресурси, Българската академия на науките, общините, неправителствени организации, имащи пряко отношение към водите, и други.

(5) Министърът на околната среда и водите издава Правилник за устройството и дейността на Висшия консултативен съвет по водите.

(6) Управлението на басейново ниво в обхвата на една или няколко водосборни области се осъществява от басейнови органи на управление на водите.

Чл. 10. (1) Държавната политика, свързана с дейностите по експлоатация, изграждане, реконструкция и модернизация на водностопанските системи и съоръжения, се осъществява от:

1. министъра на регионалното развитие и благоустройството - за водоснабдителни и канализационни системи и съоръжения на населените места и за предпазване от вредното въздействие на водите в границите на населените места;

2. министъра на земеделието, горите и аграрната реформа - за хидромелиоративни системи и съоръжения и за предпазване от вредното въздействие на водите извън границите на населените места;

3. (изм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) Министерството на енергетиката и енергийните ресурси - за хидроенергийни системи и обекти;

4. министъра на околната среда и водите - за вододобивните съоръжения за минерални води, публична държавна собственост.

(2) Политиката, свързана с дейностите по експлоатация, изграждане, реконструкция и модернизация на водностопански системи и съоръжения - общинска собственост, се осъществява от кмета на общината.

ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ ВЪРХУ ВОДИ, ВОДНИ ОБЕКТИ И ВОДНОСТОПАНСКИ СИСТЕМИ И СЪОРЪЖЕНИЯ

Държавна собственост върху водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения

Чл. 11. Публична държавна собственост са следните води и водни обекти:

1. водите на реките и принадлежащите им земи, както и водите във водохранилищата, включително и тези в язовирите и микроязовирите;

2. естествени езера, лагуни, лимани, блата и блатисти местности, когато са разположени в земи - държавна собственост;

3. подземните води, с изключение на минералните, независимо от това дали се намират под държавна, общинска или частна собственост;

4. естествените водопади и прилежащите им ивици в зависимост от естествения ландшафт, но не по-тесни от 10 м от двете страни на водопада;

5. водите, в това число отпадъчните води, когато изтичат от имоти, публична или частна собственост, и се вливат във води - публична държавна собственост.

Чл. 12. (1) Публична държавна собственост са островите и земите, образувани в резултат на естествени процеси, настъпили в реките, водоемите и островите във вътрешните морски води и териториалното море.

(2) Публична държавна собственост са континенталният шелф в границите на вътрешните морски води и териториалното море и крайбрежната заливаема ивица на р. Дунав.

Чл. 13. Публична държавна собственост са следните водностопански системи и съоръжения:

1. комплексните и значимите язовири, включително водохранилищата им и събирателните им деривации, по списък съгласно приложение № 1, което е неразделна част от този закон;

2. съоръжения и устройства - недвижими имоти за измерване на количеството и качеството на водите - публична държавна собственост;

3. системи и съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите, изградени с държавни средства - защитни диги, корекции на реки и отводнителните системи, с изключение на тези по чл. 19, т. 4, буква ""г"";

4. наблюдателните сондажи, изградени с държавни средства.

Чл. 14. Изключителна публична държавна собственост, която не може да бъде преобразувана в частна, са:

1. вътрешните морски води и териториалното море;

2. минералните води по списък съгласно приложение № 2, което е неразделна част от този закон.

Чл. 15. Публична държавна собственост са и земите, заети от най-вътрешния пояс на санитарно-охранителните зони на водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване, публична държавна собственост, и на водоизточниците на минерални води по чл. 14, т. 2.

Чл. 16. (1) Държавната собственост върху води, обявена за публична по този закон, не може да се обявява за частна държавна собственост.

(2) Извън собствеността, обявена за публична държавна собственост по този закон, държавата може да притежава или да придобива и право на собственост върху води, водни обекти и водностопански системи и съоръжения, за които законът предвижда, че могат да бъдат предмет на частна собственост.

(3) Собствениците на земеделски земи и гори, върху които са построени язовири и водностопански съоръжения, които не са обезщетени за това по съответния ред, се обезщетяват по реда на чл. 10б и чл. 35 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи и на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд.

Чл. 17. (1) Водите, водните обекти и водно-стопанските съоръжения - държавна собственост, се актуват съобразно изискванията на Закона за държавната собственост.

(2) Минералните води се актуват въз основа на информация, предоставена от Министерството на околната среда и водите.

(3) Копия от актовете за водите, водните обекти и водностопанските съоръжения, съставени по предвидения ред, се изпращат в Министерството на околната среда и водите в двумесечен срок от съставянето на актовете.

(4) Алинея 3 се прилага и при извършени корекции на актовете за държавна собственост.

(5) По отношение на водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения - държавна собственост, се прилага Законът за държавната собственост, доколкото с този закон не е предвидено друго.

Общинска собственост върху водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения

Чл. 18. (1) Собствеността на общината върху водите, водните обекти, водностопанските системи и съоръжения е публична и частна общинска собственост.

(2) Публичната общинска собственост върху води не може да бъде обявявана за частна общинска собственост.

Чл. 19. Публична общинска собственост са:

1. водите и водните обекти, в това число естествени извори, езера и блата, когато са разположени на земи - общинска собственост, и не са води и водни обекти по чл. 11;

2. водите, в т.ч. отпадъчните, които изтичат от имоти, публична или частна собственост, и се вливат във води - публична общинска собственост;

3. минералните води, без тези по чл. 14, т. 2;

4. (доп. - ДВ, бр. 34 от 2001 г.) водностопанските системи и съоръжения на територията на общината с изключение на тези, които са включени в имуществото на търговски дружества или на сдружения за напояване и които се изграждат със средства или с кредити на търговските дружества или на сдруженията за напояване:

а) съоръженията и системите за водоснабдяване на населените места в общината, включително и пречиствателните станции за питейни води;

б) съоръженията и системите за отвеждане и пречистване на отпадъчните води от населените места;

в) (доп. - ДВ, бр. 34 от 2001 г.) язовирите и микроязовирите, с изключение на тези по чл. 13, т. 1 и включените в имуществото на търговските дружества към датата на влизането в сила на този закон или на сдружения за напояване, без съдържащите се в тях води;

г) защитните диги и съоръженията и системите за укрепване на речните легла в границите на населените места;

д) водопреносните и водоразпределителните мрежи за минерални води;

е) земите от най-вътрешния пояс на санитарно-охранителните зони на водоизточниците и съоръженията с изключение на тези по чл. 15.

Чл. 20. (1) При сключване на договор за концесия за води, водни обекти, водностопански системи и съоръжения - публична общинска собственост, общинският съвет определя:

1 местата за общо използване на водите и водните обекти;

2. съществуващите права на използване на водите във водохранилището.

(2) Ако общинският съвет не изпълни условията по ал. 1, концесионерът не може да забрани упражняването на посочените права.

(3) Съоръженията - публична общинска собственост по чл. 19, т. 4, буква ""в"", се предоставят на концесия без търг или конкурс с предимство на водни сдружения от организирани водоползватели, собственици на най-малко 50 на сто от напояваните земи.

(4) За обекти по чл. 19, т. 4, буква ""в"" предметът на концесията, която се предоставя с решението по чл. 72, т. 1 от Закона за общинската собственост, се съгласува предварително с Министерството на околната среда и водите по отношение съответствието с плана за управление на речния басейн.

(5) На лицето, сключило договор за концесия, не могат да бъдат налагани по-строги условия за водоползване и/или ползване от посочените при съгласуването.

Чл. 21. (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2000 г.) (1) Минералните води по чл. 19, т. 3 се актуват като публична общинска собственост само при наличие на издаден сертификат и/или комплексна балнеологична оценка от Министерството на здравеопазването и/или стопанска оценка от Министерството на околната среда и водите.

(2) Редът и начинът за издаване на сертификата и оценките по ал. 1 се определят в наредбата по чл. 135, т. 2.

(3) Особено право на водоползване на минерални води - публична общинска собственост, се предоставя само при утвърдени експлоатационни ресурси на минерални води.

(4) Правният, финансово-икономическият, социалният и екологичният анализ на концесията по чл. 71, ал. 2 от Закона за общинската собственост за минерални води - публична общинска собственост, се изготвят съгласно утвърдените от Министерството на околната среда и водите методически указания за изготвянето на концесионните анализи за предоставяне на концесии на минерални води.

(5) Предложението на кмета на общината по чл. 71, ал. 2 от Закона за общинската собственост се съгласува с Министерството на околната среда и водите по отношение на параметрите на концесията и условията за охрана и мониторинг на минералната вода.

(6) При предоставяне на право на ползване на водите по ал. 1 собственикът на имота, в който се намира водоизточникът, има предимство при равни други условия.

Чл. 22. (1) Частна общинска собственост са придобитите от общината имоти, води, водни обекти и водностопански системи и съоръжения извън имотите, описани в чл. 19.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 34 от 2001 г.) По отношение на водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения - общинска собственост, се прилага Законът за общинската собственост, доколкото с този закон и Закона за сдружения за напояване не е предвидено друго.

Частна собственост върху водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения

Чл. 23. Собственикът на земята е собственик и на водите и водните обекти в имота, освен ако те не са собственост на държавата или на общината.

Чл. 24. Частна собственост са:

1. (изм. - ДВ, бр. 81 от 2000 г.) извиращите в границите на недвижимия частен имот води, с изключение на минералните води, докато текат през него, освен ако не са каптирани или не са включени във водоснабдителните системи;

2. езерата, които не се подхранват от или през които не протичат води - публична държавна или публична общинска собственост;

3. събиращите се в границите на недвижимия имот валежни води и изградените за тази цел съоръжения;

4. водите, изтичащи от водните обекти по т. 1, 2 и 3, до мястото на вливането им във води - публична държавна или публична общинска собственост;

5. леглата на водите по т. 1, 2, 3 и 4;

6. кладенците в недвижимия имот;

7. съоръженията и системите за използване, отвеждане и пречистване на водите, обслужващи съответния имот, както и съоръженията за предотвратяване и ликвидиране на последиците от вредното въздействие на водите.

Чл. 25. (1) Общините водят регистър на кладенците на територията на общината.

(2) Кметовете на общини ежегодно изпращат справка за измененията в регистъра по ал. 1 в Министерството на околната среда и водите.

Чл. 26. Владението, ползването и разпореждането с водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения - частна собственост, се извършват според общите разпоредби за собствеността, доколкото в този закон не се предвижда друго.

Съсобственост върху водни обекти и водностопански системи и съоръжения

Чл. 27. Правото на собственост върху воден обект, водностопанска система или съоръжение може да принадлежи и общо на две или повече лица, когато тези обекти са разположени в съсобствен имот. В този случай съсобствеността на водния обект, водностопанската система или съоръжение следва съсобствеността на земята, освен ако не е установено друго.

Чл. 28. (1) При извършването на делба на съсобствен имот, в който има воден обект, не се допуска обособяването на реални части от водния обект.

(2) При извършването на делба на съсобствен имот, в който има воден обект, съсобственикът, който има право на по-голям дял от имота, има предимство при възлагането на водния обект.

(3) Останалите съсобственици получават паричната равностойност на техните дялове в срок 14 дни след сключването на договора за делба, съответно от влизането в сила на съдебното решение за извършване на делбата.

Чл. 29. За неуредените в този раздел случаи се прилагат съответните разпоредби на Закона за собствеността.

Придобиване на право на собственост върху водните обекти, водностопанските системи и съоръжения

Чл. 30. (1) Придобиването на правото на собственост върху водните обекти и водностопанските системи и съоръжения се извършва чрез правна сделка за земята, в която са разположени, или по наследство.

(2) Не се допуска придобиване по давност на водни обекти, водностопански системи и съоръжения - публична държавна и общинска собственост.

Чл. 31. (1) Когато водите на реката в резултат на естествени процеси, в това число природни бедствия, образуват ново корито и изоставят старото, новозаетото място става публична държавна собственост, а изоставеното място остава публична държавна собственост.

(2) В този случай засегнатият собственик е длъжен да уведоми органа по чл. 10, ал. 1, т. 1 или 2, който в 6-месечен срок на основата на технико-икономически анализ предприема действия за коригиране на настъпилите промени.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 47 от 2002 г.) В случай че проведените мероприятия доведат до връщането на реката в старото й корито, засегнатият собственик на земя възстановява правото си на собственост върху парцела. Ако това е технически невъзможно или икономически неизгодно, засегнатите собственици на земя се обезщетяват с равностойна земя от държавния или общинския поземлен фонд по реда на чл. 10б от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи.

Чл. 32. Собственикът на частния воден обект не придобива собствеността върху земята, която водата покрива в извънредните си разливи.

Ограничения на правото на собственост

Чл. 33. (1) Упражняването на правото на собственост може да се ограничава в следните случаи:

1. при извършване на проучване и добив на подземни води и водовземане на изворни води в имот, частна собственост, както и в имоти, разположени в границите на най-вътрешния и средния пояс от санитарно-охранителните зони около водоизточниците на минерални води;

2. при изграждането на нови обекти, свързани с ползването, опазването или със защитата от вредното въздействие на водите, както и за по-целесъобразното оползотворяване на водните ресурси.

(2) Ако осъществяването на мероприятията по ал. 1 трайно лишава собственика от ползването на целия имот или на част от него, същият се отчуждава принудително по реда на Закона за държавната собственост.

(3) Заповедите на компетентния орган, издадени на основанията, посочени в този раздел, не могат да бъдат изпълнени преди влизането в сила на акта, постановяващ отчуждаването на засегнатия имот, и преди изплащането на определеното обезщетение.

Чл. 34. (1) Проучване и добив на подземни води и водовземане на изворни води в имот - частна собственост, може да бъде осъществено само на основание на редовно разрешително за извършване на съответната дейност.

(2) Дейностите по ал. 1 се извършват въз основа на писмен договор със собственика, където се определят условията за извършване на дейността и дължимото обезщетение.

(3) Компетентният орган съгласно разпоредбите на този раздел предлага на собственика проектодоговор, който задължително трябва да съдържа данни относно:

1. необходимите проучвателни и/или строително-монтажни дейности;

2. частта от имота, която ще бъде на разположение на изпълнителя за извършване на проучването или строителството;

3. частта от имота, която ще остане заета от построените съоръжения след завършване на проучването или строителството;

4. срока за завършване на проучването или строителството;

5. необходимите работи за рекултивация на терена след извършване на проучването или строителството;

6. паричното обезщетение, ако по време на проучването или строителството собственикът бъде лишен от възможността да ползва имота си, както и реда за заплащане на обезщетението;

7. годишно парично обезщетение, ако част от имота остане зает от построените съоръжения след завършване на проучването или строителството//паричното обезщетение по тази точка се преустановява след възстановяването на имота в първоначалния му вид;

8. други условия, които биха създали гаранция за опазване на имота и спокойствието на собственика на имота.

(4) Засегнатият собственик може да отговори в едномесечен срок от получаването на предложението.

(5) Ако засегнатият собственик не приеме предложението в срока по ал. 4, се прилагат правилата за ограничаване на собствеността и за обезщетяване, предвидени в този раздел.

Чл. 35. (1) Когато при липса на друга възможност се налага водовземане на изворни води в имот, който не е държавна или общинска собственост, за задоволяване на питейно-битовото водоснабдяване на района, министърът на регионалното развитие и благоустройството на базата на технико-икономически изследвания издава заповед за извършване на необходимите дейности за осъществяване на водовземането.

(2) Със заповедта на министъра на регионалното развитие и благоустройството задължително се определят обстоятелствата, посочени в чл. 34, ал. 3.

(3) Министърът на регионалното развитие и благоустройството издава заповедта по ал. 1.

(4) Изпълнителят на строителството отговаря за вредите, причинени на собственика на засегнатия имот при неспазване на правилата за строителство и на условията на заповедта на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2000 г.) Лицето, в чийто имот е извършено водовземането, има право на безплатно водоползване в размер не повече от 10 куб. м на денонощие, независимо от полученото обезщетение.

Чл. 36. (1) За извършване на проучване на подземни води в имот - частна собственост, министърът на околната среда и водите издава заповед, с която задължително определя обстоятелствата по чл. 34, ал. 3.

(2) Проучването на подземни води се извършва при максимално отчитане на интересите на собственика.

(3) Лицето, извършило проучването, носи отговорност за причинени вреди в отклонение от условията на заповедта на министъра на околната среда и водите и на специалните нормативни актове, регламентиращи проучването на подземните води и извършването на рекултивацията на засегнатите площи.

Чл. 37. (1) Добивът на подземни води в имот - частна собственост, се извършва само на води с гарантирано питейно качество, ползвани за питейни цели, и след извършване на строително-монтажни работи, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството при условията и по реда на чл. 35.

(2) Съществуването в района на друга възможност за добив на подземни води за питейно-битово водоснабдяване от имот - държавна или общинска собственост, е основание за отмяна на заповедта на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 38. (1) Когато се налага изграждането на нови обекти, свързани с опазването или със защитата от вредното въздействие на водите, както и за задоволяване на такива държавни или общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, се допуска принудително отчуждаване на частни имоти, на части от тях или на съществуващи водностопански съоръжения след предварително и равностойно обезщетение.

(2) В случаите по ал. 1 министърът на регионалното развитие и благоустройството или министърът на земеделието, горите и аграрната реформа в зависимост от компетентността си правят искане за принудително отчуждаване на засегнатия недвижим имот по реда на Закона за държавната собственост.

(3) Основание за принудителното отчуждаване са утвърдените водностопански планове, съдържащи технико-икономически изследвания, доказващи, че държавната или общинската нужда не може да бъде задоволена по друг начин.

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ВОДИТЕ И ВОДНИТЕ ОБЕКТИ

Чл. 39. Използването на водите и водните обекти включва водоползване и ползване на водния обект.

Чл. 40. Използването на водите и водните обекти е:

1. общо и индивидуално според това дали титулярите на правото са неограничен брой лица или индивидуално определени лица;

2. с разрешение и без разрешение според това дали законът предвижда издаване на индивидуален административен акт като предпоставка за пораждане на правото на използване, или правото на използване се поражда по силата на друг юридически факт;

3. особено когато основанието за пораждане на правото на използване е договор за предоставяне на концесия.

Чл. 41. (1) Общото водоползване и ползване на водните обекти е правото на гражданите да ползват водите и/или водните обекти - публична държавна или общинска собственост, за лични нужди, отдих и водни спортове, водопой на животни и къпане.

(2) Условията и редът за използване по ал. 1 на водите и водните обекти се определят за публична държавна собственост от областния управител, а за публична общинска собственост - от общинския съвет, в съответствие с издадените разрешителни за водоползване и ползване на водните обекти и по начина, който гарантира опазването на живота и здравето на населението и на околната среда.

(3) Областният управител - за публичната държавна собственост, и кметът на общината - за публичната общинска собственост, е длъжен да обяви:

1. водните обекти, предоставени за общо водоползване и ползване с определяне на местата за тази цел;

2. изискванията, условията или забраната за определен вид общо водоползване или ползване;

3. разрешените заварени индивидуални права на използване, както и правата на използване, които предстои да се предоставят;

4. обхвата и предназначението на принадлежащите земи към водните обекти по т. 1 с оглед осъществяване на определени видове общо водоползване или ползване, съответно ограничение или забрани на други видове използване, както и изисквания към обекти и дейности, съвместими с общото водоползване и ползване;

5. местата за преминаване през имоти - частна собственост, в случаите, когато за общото водоползване и/или ползване достъпът до водния обект се осъществява през такива имоти след предварително съгласуване със собственика на имота//при липса на съгласие се прилагат разпоредбите на Закона за териториално и селищно устройство.

(4) Обявяването по ал. 3, т. 1, 2 и 5 се извършва задължително и чрез поставянето на табели на определените места, а по т. 3 и 4 - чрез публичен регистър.

Чл. 42. (Изм. – ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Собственикът на воден обект, водата в който е публична собственост, както и собственикът на частен воден обект, е длъжен да обяви ограниченията за общото водоползване или ползване, съответно забрана за това, чрез публикация или по друг начин. Ограниченията и забраните могат да се налагат от технологични и хигиенно-епидемиологични съображения.

Чл. 43. (1) Индивидуално използване на водите и водните обекти е налице, когато съответното право се осъществява от определен титуляр.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2000 г.) Собственикът или ползвателят на един недвижим имот има право на безплатно водоползване на намиращите се във или под имота повърхностни и подземни води в количество не повече от 10 куб. м на денонощие.

(3) Извън случаите по ал. 2 за индивидуалното използване на водите и водните обекти се заплащат такси, определени с тарифа от Министерския съвет.

(4) При доказани нарушения по ал. 2 органът по чл. 52, ал. 1, т. 3 може да задължи титуляра на правото на използване да монтира измервателни устройства.

Чл. 44. (1) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2000 г.) Разрешение за водоползване се изисква във всички случаи, освен когато се черпят води не повече от 10 куб. м на денонощие за собствени нужди.

(2) Водоползването включва вземането на води от водните обекти и/или отклоняването им от тях, както и използването на енергията на водата.

(3) За преобразуване на енергията на водата без отклоняването й от водните течения в електрическа енергия чрез турбини с мощност до 20 киловата не се изисква разрешително по реда на този закон.

(4) Изграждането на кладенец за индивидуално безплатно водоползване на подземни води става, без да е необходимо разрешително, но след като собственикът уведоми общинската администрация.

(5) Собственикът или ползвателят на имота, където е изграден кладенец при условията на ал. 4, е длъжен в тримесечен срок от изграждането му да го обяви в общинската администрация за нанасянето му в регистъра на кладенците.

(6) Когато имотът попада в границите на най-вътрешния и средния пояс на санитарноохранителните зони около водоизточниците и находищата на минерални води, както и в райони с ликвидиран геотехнологичен добив на уран, се изисква разрешително за хидрогеоложко проучване, изграждане, ремонт и реконструкция на вододобивни съоръжения за подземни води и за водоползване по реда на този закон.

Чл. 45. (1) Водоползвателите са лица, включително собственици на водни обекти, които черпят води в съответствие с условията и изискванията на разрешителното за водоползване, както и лицата по чл. 44.

(2) Разрешителното за водоползване се издава при условията и по реда, определени от този закон.

Чл. 46. (1) Разрешително за ползване на воден обект е необходимо за:

1. изграждане на нови, реконструкция или модернизация на съществуващи системи и съоръжения за:

а) регулиране на оттока;

б) линейна инфраструктура, пресичаща водни обекти - аквадукти, мостове, преносни мрежи и проводи;

в) проучване и добив на подземни води;

г) защита от вредното въздействие на водите;

д) заустване на води;

е) добив на пясък, баластра и други;

ж) отдих и воден спорт;

2. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г.) извършване на дейности, в това число стопански риболов, риборазвъждане, добив и възпроизводство на аквакултури и други биологични ресурси, когато не се извършва водоползване;

3. други цели, извън общото ползване, при постигането на които се въздейства върху естественото състояние на водния обект, включително за покриване на речни участъци, за изпускане на води от водния обект и за заустване на води в него.

(2) Ползвателите на водния обект са лица, включително и собственици на водните обекти, които осъществяват дейността си по ал. 1 в съответствие с условията и изискванията в разрешителното.

(3) Разрешителното за дейностите по ал. 1 се издава по реда на този закон, освен в случаите, в които се изисква оценка на въздействието върху околната среда съгласно Закона за опазване на околната среда, като решението по оценка на въздействието върху околната среда съдържа всички компоненти на разрешителното за ползване на воден обект по чл. 56.

(4) Представянето на разрешителното по ал. 1, респективно положителното решение по оценка на въздействието върху околната среда - за случаите по ал. 3, е задължително за одобряване на проекта и за издаване на разрешение за строеж.

Чл. 47. (1) Особено право на водоползване на води - изключителна държавна собственост, може да се предоставя чрез концесия само за минерални води, когато водоползването е с търговска цел и е предназначено за:

1. (изм. - ДВ, бр. 81 от 2000 г.) бутилиране на натурална минерална вода и/или газирани и други напитки, в състава на които се включва минерална вода.

2. извличане на ценни вещества;

3. добив на хидрогеотермална енергия.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Концесия за минерални води се предоставя при отчитане на потребностите на лечебните заведения за болнична помощ и на общото водоползване за пиене и водоналиване.

(3) При предоставяне на концесия за минерална вода - изключителна държавна собственост, една част, не по-малка от 30 на сто от концесионното възнаграждение, определена с решението на Министерския съвет по реда на Закона за концесиите, се заплаща от концесионера на общината, на територията на която се учредява концесионното право.

(4) Концесия за ползване на водните обекти и свързаните с тях водностопански системи и съоръжения - публична собственост, се предоставя и за изграждане на нови хидротехнически, хидроенергийни, хидромелиоративни, водоснабдителни и канализационни системи и съоръжения.

(5) (Нова - ДВ, бр. 107 от 2003 г.) За добив на геотермална енергия от минерални води - изключителна държавна собственост, когато се използват само като топлоносител и се връщат обратно в съответното находище, се заплаща концесионно възнаграждение, определено по методика, приета от министъра на околната среда и водите и министъра на енергетиката и енергийните ресурси.

Чл. 48. (1) Водоползвателите и ползвателите на водни обекти имат задължение да:

1. използват рационално водните ресурси, намаляват загубите на вода, като полагат грижи за опазване на околната среда;

2. използват водите и водните обекти в съответствие с целите и условията на тяхното предоставяне;

3. поддържат необходимото качество на водата в съответствие с нормативните изисквания и условията на разрешителното;

4. (доп. - ДВ, бр. 41 от 2001 г.) не допускат нарушаване на обществени интереси и придобити права, включително правата за извършване на стопански риболов и други рибностопански дейности при условията и по реда на Закона за рибарството и аквакултурите;

5. определят с проект санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и тези за минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди, и да поддържат в необходимото състояние определения най-вътрешен пояс и крайбрежните заливаеми ивици в съответствие с нормативните изисквания;

6. измерват и да водят отчет за изземваните и използваните води, за отвежданите и изпусканите води, за нивата на подземните води, а при хидротехнически подпорни съоръжения - за водните строежи до максимално ниво, както и за замърсяващите вещества, според изрично посочените в разрешителното условия;

7. (изм. – ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) осъществяват технологични, хидротехнически, агротехнически, водоохранителни, хигиенно-епидемиологични и други мероприятия, когато това е предвидено в условията при предоставяне на използването;

8. осигуряват свободен достъп на държавните и общинските органи, оправомощени да прилагат разпоредбите на закона;

9. сключват договори с абонатите при предоставяне на водни услуги;

10. уведомяват своевременно абонатите за нарушаване на договорения режим на водоползването.

(2) Водоползвателите и/или ползвателите на водни обекти, които подлежат на интегриран контрол на замърсяването, са длъжни да отчитат нивото на развитие и най-добрите налични технологии в производствения процес и процеса на пречистване на водите и не изискват големи допълнителни разходи, както и възможностите за намаляване количеството на отпадъчните води.

Чл. 49. (1) По смисъла на този закон обществени интереси се нарушават, когато в резултат на водоползване или ползване се създава опасност от:

1. ограничаване на общото водоползване или ползване;

2. застрашаване на отбраната и сигурността на страната;

3. нарушаване условията на плановете за управление на речния басейн;

4. негативни въздействия върху бреговете, върху съоръженията, върху качеството на водите и върху защитени територии или при разхищението на води.

(2) Обществени интереси се нарушават и при разпространение в търговската мрежа на бутилирани минерални води без съответния сертификат.

(3) Придобити права са:

1. права на водоползване и ползване, за които са издадени разрешителни и които се упражняват по силата на този закон;

2. особени права на водоползване и ползване на водни обекти, за които е учредена концесия;

3. вещни права, учредени съгласно гражданското законодателство.

РАЗРЕШИТЕЛЕН РЕЖИМ

Общи положения

Чл. 50. (1) Разрешително се издава за водоползване и за ползване на воден обект.

(2) За издаване на разрешителните за водоползване и за ползване на воден обект се заплащат такси, определени с тарифа от Министерския съвет.

(3) Когато естеството на дейността, за която се иска разрешителното, включва едновременно водоползване и ползване на водния обект, се издава едно общо разрешително, съдържащо условията за водоползване и за ползване на водния обект.

(4) При разрешаване на водоползванията се спазва следният ред на удовлетворяване на исканията:

1. питейно-битово водоползване;

2. лечение и профилактика - само за минерални води;

3. селскостопанско водоползване;

4. други цели, включително промишлено водоползване, отдих и хидроенергетика.

(5) Приоритетите по ал. 4 се прилагат при спазване на екологичните изисквания.

Чл. 51. За извършване на сондажна и/или минна дейност в райони със значителни ресурси на подземни води, определени със заповед на министъра на околната среда и водите, се изисква съгласуване с Министерството на околната среда и водите по отношение на условията за ползване на водните обекти, съдържащи подземни води.

Чл. 52. (1) Разрешително се издава от:

1. Министерския съвет - за нуждите на отбраната и националната сигурност;

2. министъра на околната среда и водите за:

а) водоползване и ползване на язовирите по приложение № 1 към чл. 13, т. 1;

б) ползване на вътрешните морски води, на териториалното море и на р. Дунав, с изключение за ползването им за целите на водния транспорт;

в) прехвърляне на води между речни басейни чрез изградени деривации;

г) заустване на отпадъчни води, съдържащи опасни вещества, в земните недра;

д) хидрогеоложки проучвания и за изграждане, реконструкция и модернизация на водовземни съоръжения от подземни води;

е) завиряване на новоизградени водни обекти;

ж) водоползване в случаите, когато минерални води - изключителна държавна собственост, не са предоставени на концесия;

3. директора на басейновата дирекция за всички останали случаи за водоползване и ползване на води и водни обекти - публична държавна собственост, извън посочените в т. 2.

(2) Разрешителни за ползване на водни обекти - части от р. Дунав, вътрешните морски води или териториалното море, се издават от министъра на околната среда и водите след съгласие на Министерството на отбраната и на Министерството на транспорта.

Чл. 53. Водите на комплексните и значими язовири съгласно приложение № 1 се използват по ред и начин, установен със заповед на министъра на околната среда и водите по предложение на заинтересуваните водоползватели.

Чл. 54. Изграждането на деривации за прехвърляне на води между речни басейни се извършва с решение на Народното събрание.

Чл. 55. При издаване на разрешително органите по чл. 52, ал. 1 отчитат:

1. наличните водни ресурси;

2. потребностите на кандидата за водоползвател, съответно ползвател на воден обект;

3. състоянието на водния обект;

4. придобитите права.

Чл. 56. (1) Разрешителното съдържа:

1. име, местожителство, гражданство на водоползвателя или ползвателя - физическото лице, фирма и седалище на юридическото лице;

2. единен граждански номер за физическите лица и единен идентификационен номер за юридическите лица;

3. цел на използването;

4. воден обект, водностопанска система или съоръжение за водоползване, местност, административно-териториална единица, код по единния класификатор на населените места;

5. място на водовземането, водно количество, място на водоползването или ползването;

6. лимит на ползваната вода;

7. схема и пространствени граници на водния обект, или неговата част, които се предоставят за ползване, както и условията на водоползването или ползването;

8. технически параметри за експлоатация на водностопанските системи и съоръжения;

9. място за заустване на отпадъчните води или начин на отвеждане на възвратимите води с посочване на количеството и качеството на заустваните, съответно на отвежданите води;

10. индивидуални емисионни ограничения и други условия и изисквания към титуляра на разрешителното за опазване на водите, водния обект и околната среда;

11. срок на започване и на завършване на строителството;

12. начален и краен срок на действие на разрешителното;

13. задължение за монтиране на необходимите измервателни устройства за измерване на отнеманите и заустваните водни количества;

14. задължение за измерване на нивата на подземните води;

15. условия за контрол и контролиращ орган;

16. местата и режима за общо използване на водите във водохранилищата;

17. други условия.

(2) Условията по ал. 1, т. 10 се актуализират от органа по чл. 52, ал. 1, т. 2 и 3 на всеки 3 години от издаване на разрешителното.

(3) Неразделна част от разрешителното за водоползване от комплексните и значими язовири, посочени в приложение № 1, са режимните графици, утвърждавани от министъра на околната среда и водите.

Чл. 57. (1) Разрешителното се издава за срок:

1. до 35 години - за завиряване на и за водоползване от комплексни язовири за хидроенергийни и хидромелиоративни цели;

2. до 25 години - за водоползване с цел питейно-битово водоснабдяване;

3. до 10 години - в останалите случаи.

(2) Сроковете по ал. 1 не засягат условията по чл. 56, ал. 2.

Чл. 58. (1) Разрешително не се изисква, а е необходимо само 30-дневно предварително писмено уведомяване на басейновата дирекция, ако собственикът или ползвателят на недвижим имот има намерение да извърши следните дейности:

1. развитие, модернизиране или технологично обновяване на съществуващи инсталации и технологични процеси, водещи до незначително изменение на количеството и качеството на използваните води, определено с вече издаденото разрешително;

2. ползване на повърхностни води чрез поставяне на временни отбивни съоръжения, необходими за изграждането на даден строителен обект, ако отнеманото водно количество е по-малко от 10 литра на секунда и полученият отток след използването влияе незначително на качеството на водите.

(2) В случаите по ал. 1, т. 1 и 2 собственикът или ползвателят на недвижимия имот, където се осъществява използването на водите и водните обекти, представя справка за планираните от него дейности, от която да е видно какъв е обемът и характерът на дейността и какви мерки се предвиждат за опазването на водите.

(3) Ако директорът на басейновата дирекция прецени, че планираната дейност не отговаря на изискванията по ал. 1, той уведомява собственика в рамките на срока по ал. 1 за необходимостта от издаване на разрешително.

Чл. 59. (1) Разрешителното се издава на основата на документи, изготвени по официални данни от метеорологични, хидроложки, хидрогеоложки и други инженерно-екологични проучвания, а за подземни води - и при утвърдени експлоатационни ресурси и утвърден проектен добив.

(2) Когато такава информация липсва и ако тя е от съществено значение за преценката на обстоятелствата по чл. 55, органът по чл. 52, ал. 1, т. 2 и 3 може да задължи молителя да представи за негова сметка необходимата информация.

Условия и ред за издаване на разрешителното

Чл. 60. (1) За откриване на процедура за издаване на разрешително за водоползване и/или ползване кандидатите подават заявление, което съдържа данните, които се изискват по чл. 56, т. 1-6.

(2) За издаване на разрешително за водоползване от подземни води към заявлението по ал. 1 се прилагат и:

1. доклад за оценка на експлоатационните ресурси;

2. проект за добив на подземни води;

3. положително решение по оценка на въздействието върху околната среда в случаите, предвидени в Закона за опазване на околната среда.

Чл. 61. (1) Заявлението по чл. 60 се подава до:

1. директора на съответната басейнова дирекция, когато разрешителното се издава от него, както и в случая по чл. 52, ал. 1, т. 2, букви ""г"" и ""д"";

2. министъра на околната среда и водите в останалите случаи.

(2) Органът по ал. 1 проверява дали съдържанието на заявлението и на приложените документи отговаря на изискванията по чл. 60.

(3) Когато не са изпълнени изискванията по чл. 60, органът по ал. 1 уведомява заявителя да отстрани недостатъците в 14-дневен срок.

Чл. 62. (1) Органът по чл. 61, ал. 1 преценява искането, като съобразява:

1. предвижданията на влезлите в сила Национален водностопански план и планове за управление на речните басейни;

2. съвместимостта с обществените интереси, в това число нуждите на населението от района на водовземането;

3. съответствието с изискванията за опазване на околната среда, регламентирани от международни договори и вътрешното законодателство;

4. възможността за съвместно използване на съществуващите и предвижданите за изграждане съоръжения за исканото водоползване и/или ползване;

5. наличните водни ресурси по количество и качество според съществуващите водностопански отношения и плановите предвиждания;

6. съответствието на заявеното водно количество с целите на водоползването;

7. наличието на други възможности за задоволяване на искането за водоползване и/или ползване.

(2) Преценката по ал. 1 се извършва в едномесечен срок от завеждането на заявленията, съответно - от отстраняване на недостатъците на заявлението.

(3) При установена невъзможност за задоволяване на исканото водоползване и/или ползване органът по чл. 61, ал. 1 може да откаже откриване на процедура за издаване на разрешително.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2000 г.) В срока по ал. 2 и ако не са налице основания за отказ, басейновата дирекция изпраща на общинската администрация за публично обявяване чрез поставянето им на определените за това места копие от приетото заявление, както и данни за мястото за представяне на искания и възражения от заинтересуваните лица.

(5) При условията на ал. 4 и в случаите, когато органът, приел заявлението, е министърът на околната среда и водите, материалите се обнародват в ""Държавен вестник"".

Чл. 63. (1) Обявяване и обнародване по чл. 62, ал. 4 и 5 не се извършва, когато:

1. водоползването и/или ползването се иска за нуждите на отбраната и на националната сигурност;

2. водоползването и/или ползването се иска за частен воден обект или за обект - публична общинска собственост, за който е сключен договор за концесия;

3. се иска разрешително за изграждане на водовземни съоръжения за подземни води от титуляра на разрешителното за хидрогеоложко проучване на същия терен;

4. се иска разрешително за водоползване от подземни води.

(2) В случаите по ал. 1 органът, приел заявлението, уведомява заявителя за възможността да подаде искане за издаване на разрешително по чл. 66.

Чл. 64. (1) В едномесечен срок от обявяването или обнародването заинтересуваните лица могат да:

1. поискат същото или аналогично на заявеното разрешително;

2. възразят срещу издаването на разрешителното;

3. предложат условия, при които да бъде издадено разрешителното с оглед гарантиране на лични или обществени интереси.

(2) Когато се иска разрешително за хидрогеоложки проучвания или изграждане на водовземни съоръжения за подземни води в имот - частна собственост, заинтересуваните лица имат правата само по ал. 1, т. 2 и 3.

Чл. 65. (1) След изтичане на срока, предвиден в чл. 64, ал. 1, т. 1, всички заинтересувани лица могат да се запознаят с постъпилите искания и възражения.

(2) В 7-дневен срок от изтичането на едномесечния срок органът, приел заявлението, като взема предвид направените искания и възражения, обявява водоползването и/или ползването, за което могат да кандидатстват лицата, подали искания по чл. 64, ал. 1, т. 1.

Чл. 66. (1) В двумесечен срок от обявлението по чл. 65, ал. 2 всички лица, подали искания по чл. 64, ал. 1, т. 1, както и първоначалният заявител могат да поискат да им бъде издадено разрешително за обявеното водоползване и/или ползване, като представят заявление, което съдържа данните, които се изискват по чл. 56, ал. 1, т. 1 и 2, както и:

1. предпроектно проучване - само за разрешителните за водоползване и/или ползване на повърхностни води и водни обекти, включващо:

а) целта на водоползването и/или ползването;

б) хидроложки доклад за водоизточника;

в) обосновка на исканото водно количество;

г) схема и пространствени граници на водния обект или на негови части, които се искат за използване, включително необходимия картен материал и чертежи;

д) обосновка на основните технически параметри на проектните съоръжения;

е) площта на земята необходима за строителството, и списък на земите, които ще бъдат засегнати от изграждането на съоръженията;

ж) предполагаемия срок за започване на строителството и срока за завършване, съответно за въвеждане в експлоатация на съоръженията;

з) мястото на заустване на отпадъчните води или начина на отвеждане на възвратимите води с посочване на количеството и качеството на заустваните, съответно на отвеждащите води;

и) рентабилността на проектираната дейност с посочване на вредите и ползите на засегнатите имоти;

й) нуждите на останалите водоползватели;

2. проект за хидрогеоложко проучване - само за разрешително за хидрогеоложко проучване;

3. доклад за резултатите от изпълнено ново или съществуващо хидрогеоложко проучване и проект за изграждане, реконструкция или модернизация на водовземните съоръжения или системи - само за разрешително за изграждане, реконструкция и модернизация на водовземни съоръжения или системи на подземни води.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 81 от 2000 г.).

(3) (Отм. - ДВ, бр. 81 от 2000 г.).

(4) За извършване на избор на заявител всички лица, подали искания по чл. 64, ал. 1, т. 1, както и първоначалният заявител към заявлението по ал. 1 представят и екологичен анализ.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2000 г.) Екологичният анализ по ал. 4 се изготвя от експерти, регистрирани по реда на чл. 21 от Закона за опазване на околната среда, и съдържа:

1. обща характеристика на обекта или дейността: местонахождение, описание на обекта или дейността//технически параметри и граници//свързана с ползването на обекта или с извършване на дейността технология//инфраструктура;

2. описание и анализ на компонентите и факторите на околната среда, които се очаква да бъдат обект на въздействие в резултат на заявените дейности: подземни води//повърхностни води//атмосферен въздух//геоложка основа, релеф и почви//растителен и животински свят, включително защитени територии//ландшафт//санитарно-хигиенни условия//културно-историческо наследство;

3. прогноза за предполагаемото въздействие върху засегнатите в резултат на дейността компоненти и фактори на околната среда;

4. мерки за намаляване на отрицателното въздействие от дейността върху компонентите на околната среда;

5. план за действие при аварийни ситуации;

мерки и средства за предотвратяване, ограничаване и отстраняване на аварийни изпускания на замърсяващи вещества;

6. план за собствен мониторинг на засегнатите в резултат на осъществяване на дейността компоненти на околната среда;

7. заключение за допустимото замърсяване на околната среда в съответствие с действащите в страната норми и стандарти.

(6) Когато органът, приел заявлението, е министърът на околната среда и водите, срокът за подаване на искането по този член се определя в обнародването по чл. 62, ал. 5.

(7) За разглеждане на исканията за издаване на разрешителни по чл. 52, ал. 1, т. 2, букви ""г"" и ""д"" басейновата дирекция изготвя становище и изпраща цялата документация по искането в Министерството на околната среда и водите.

Чл. 67. (1) В едномесечен срок от изтичането на срока за подаване на исканията, съответно от подаването на искането за водоползване и/или ползване, за което не се извършва публикуване, органът по чл. 52, ал. 1, т. 2 и 3 издава разрешително, когато са спазени предвидените в закона изисквания.

(2) Органът по чл. 52, ал. 1, т. 2 и 3 може да назначи комисия за разглеждане на исканията, която предлага решение. В този случай срокът за произнасяне се продължава с един месец.

(3) Когато за издаване на разрешителното е необходимо съгласуване с Министерството на отбраната и Министерството на транспорта, срокът за произнасяне е три месеца.

Чл. 68. Органът по чл. 52, ал. 1, т. 2 и 3 отказва издаване на разрешително, когато:

1. се засягат общото водоползване или индивидуално водоползване и/или ползване за домакински цели и за напояване от повърхностни води на индивидуални стопанства с площ до 2 дка;

2. (изм. - ДВ, бр. 34 от 2001 г.) искането не е за частен воден обект и за водоползването и/или ползването кандидатства сдружение за напояване или водно сдружение, регистрирано като кооперация или търговско дружество;

3. върху водоползването и/или ползването на съответния воден обект са наложени ограничения, с които целта на искането е несъвместима;

4. не са спазени изискванията, посочени в закона.

Чл. 69. При конкуренция на заявители за водоползване и/или ползване за една и съща цел се дава приоритет на онова искане, което е в по-голяма степен съвместимо с обществените интереси, а когато това не е установимо, равностойните искания по възможност се удовлетворяват съразмерно чрез налагане на равностойни условия и ограничения.

Чл. 70. Решението на органа по чл. 52, ал. 1, т. 2 и 3 в едноседмичен срок се изпраща писмено на заявителя, на съответната общинска администрация, както и на заинтересуваните лица, участвали в процедурата по издаване на разрешителното.

Чл. 71. Решението на органа по чл. 52, ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

Изменение и продължаване на разрешителното

Чл. 72. Изменение на разрешителното може да се извършва служебно от органа по чл. 52, ал. 1, т. 2 и 3 или по молба на лицето, в полза на което е предоставено.

Чл. 73. (1) Органът по чл. 52, ал. 1 изменя издаденото разрешително, когато в състоянието на водоизточника са настъпили такива изменения, които правят невъзможно осъществяването на разрешената дейност.

(2) Органът по чл. 52, ал. 1 може да измени издаденото разрешително и в случай, когато независимо от спазване на условията на разрешителното възникнат противоречия с обществените интереси.

Чл. 74. (1) До започване на процедурата за изменение на разрешителното органът по чл. 52, ал. 1 предписва условия и/или ограничения по отношение на водоползването и определя срокове за изпълнение на мероприятията.

(2) Предписаните условия или ограничения трябва да отговарят на следните изисквания:

1. съразмерност на наложените ограничения и на очакваните ползи;

2. най-малка намеса в съществуващи права;

3. ограниченията да се налагат, като се посочи тяхната последователност в съответствие с променящите се водностопански отношения.

Чл. 75. (1) Предложението за изменение на разрешителното се обявява или се обнародва по реда на чл. 62.

(2) Обявяването или обнародването се извършва след изтичане на сроковете по чл. 74, ако предписаните мероприятия не са изпълнени или не са започнали.

Чл. 76. (1) В едномесечен срок от обявяването или обнародването органът по чл. 52, ал. 1 може да измени издаденото разрешително.

(2) Когато трябва да се поиска съгласуване или мнение на друг орган или е необходимо да се реши въпрос от неговата компетентност, срокът по ал. 1 спира да тече до неговото решаване.

Чл. 77. (1) До издаването на решение за изменение на разрешителното органът по чл. 52, ал. 1 разглежда възраженията на лицето, в полза на което е издадено, исканията и възраженията в резултат на обявяването или обнародването по чл. 75, представени в писмен вид.

(2) Разглеждането на документите по ал. 1 не води до спиране на срока по чл. 76, ал. 1.

(3) Решението за изменение на разрешителното може да се обжалва по реда на Закона за административното производство.

Чл. 78. (1) Молба за подновяване на разрешително се подава пред органа, който го е издал, най-рано 3 години и най-късно 6 месеца преди изтичане срока на разрешителното.

(2) Когато молбата по ал. 1 е подадена своевременно и не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси, органът по чл. 52, ал. 1 продължава срока на действие на първоначалното разрешително.

Прекратяване на действието на разрешителното

Чл. 79. (1) Действието на издаденото разрешително се прекратява по решение на органа по чл. 52, ал. 1 или при:

1. прекратяване на правото на водоползвателя и/или ползвателя на собственост или ползване върху недвижимия имот, където се намира водният обект, както и при изрично заявен отказ от право на използване на съответния воден обект;

2. изтичане срока на издаденото разрешително;

3. смърт на физическото лице, съответно прекратяване на юридическото лице;

4. естествено или изкуствено изчезване на водния обект;

5. неупражняване на правата, произтичащи от разрешителното в определен срок, посочен в самото разрешително.

(2) В случаите по ал. 1, т. 1 и 3 на лицата, придобили правата на собственост или ползване на недвижимия имот, съответно на правоприемниците на лицата по т. 3, се дава едномесечен срок да заявят пред органа по чл. 52, ал. 1, т. 2 и 3 дали желаят да се ползват от правата по издаденото разрешително. Ако молителите отговарят на условията за издаване на разрешителното, се издава разрешително на тяхно име.

(3) Органът по чл. 52, ал. 1 може да постанови отнемане на разрешителното за водоползване или ползване на водния обект при наличието на поне едно от следните условия:

1. неизползване на изградена водностопанска система за срок една година;

2. осъществяване на водоползване и/или ползване извън целите, посочени в разрешителното;

3. системно или съществено нарушаване на условията на разрешителното.

(4) Отнемането може да се отнася до част от водоползването и/или ползването, в който случай органът по чл. 52, ал. 1 определя тази част.

Чл. 80. (1) В случай на отнемане на разрешителното органът по чл. 52, ал. 1 може да определи срок на титуляра на разрешителното да отстрани съоръженията си и да възстанови състоянието на водоизточника или на водния обект.

(2) В срок 7 дни решението по ал. 1 се изпраща на съответния областен управител.

(3) След изтичане на срока по ал. 1 областният управител може да нареди извършването на предписаните действия за сметка на водоползвателя.

(4) Ако запазването на съоръженията за водоползване е в обществен интерес, органът по чл. 52, ал. 1, т. 2 и 3 прави мотивирано искане за отчуждаване на имота по реда на Закона за държавната собственост.

Чл. 81. В случай на прекратяване на правото на водоползване и/или ползване съответните сервитутни права се прекратяват.

Чл. 82. Решението на органа по чл. 52, ал. 1 за отнемане на правото на водоползване и/или ползване подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

Ограничаване на правата, произтичащи от разрешителното

Чл. 83. (1) Правата на водоползване, произтичащи от разрешителното, могат да бъдат допълнително ограничени след издаването на разрешителното.

(2) Ограничаването по ал. 1 се допуска за опазване на живота и здравето на населението, отбраната и сигурността на страната и културно-историческото наследство.

(3) Ограничаването на водоползването и/или ползването се налага независимо от процедурата по раздел III на тази глава.

Чл. 84. (1) Ограничаването на водоползването се извършва с решение на органа, издал разрешителното.

(2) Решението по ал. 1 изменя лимити за водоползване за определен период от време.

(3) Лимитите по ал. 2 са пределно допустими обеми за отнемане на вода, които се определят за един или повече водоползватели.

(4) Срокът за ограничаването не може да надвишава времетраенето на причините, налагащи ограничаването.

Чл. 85. При определянето на лимитите се отчита състоянието на водния обект, приоритетът на питейно-битовото водоснабдяване, заявените потребности от води и условията в съответните разрешителни.

Чл. 86. При възникване на обстоятелства, които застрашават живота и здравето на населението в отделни райони на страната, Министерският съвет може да определи ограничения за използване на водите, засягащи всички водоползватели и ползватели в района, както и техните абонати, ако има такива.

Чл. 87. В случаите по този раздел засегнатите водоползватели, ползватели и техните абонати не могат да търсят отговорност от държавата за причинените вреди.

ВОДНИ СДРУЖЕНИЯ (Отм. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.)

Чл. 88. (Отм. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.).

Чл. 89. (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2001 г., отм., бр. 42 от 2003 г.).

Чл. 90. (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2001 г., отм., бр. 42 от 2003 г.).

Чл. 91. (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2001 г., отм., бр. 42 от 2003 г.).

Чл. 92. (Отм. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.).

ОСОБЕНО ПРАВО НА ВОДОПОЛЗВАНЕ И НА ПОЛЗВАНЕ НА ВОДНОСТОПАНСКИ СИСТЕМИ И СЪОРЪЖЕНИЯ

Чл. 93. Преценката на целесъобразността за откриване на процедура за предоставяне на концесия за водностопански системи и съоръжения се съобразява със:

1. влезли в сила водностопански планове;

2. съществуващи водностопански отношения в разглеждания обхват.

Чл. 94. Когато компетентните органи започнат служебно процедура за предоставяне на концесии за съществуващи или за изграждане на нови водностопански системи и съоръжения, в ""Държавен вестник"" се обнародва съобщение, в което се посочват:

1. водите или водните обекти, свързани с предмета на концесия;

2. инвестиционното намерение и предполагаемата стойност на строителството;

3. размерът на държавното участие, ако се пред