Депутати от ГЕРБ внесоха промени в Закона за лова и опазване на дивеча

Трима депутати от парламентарната група на ГЕРБ - Даниела Дариткова, Цвета Караянчева и Десислава Танева, внесоха промени в Закона за лова и опазване на дивеча. Целта е да се гарантира равен достъп на физическите и юридическите лица до ловностопанските полета и да се ликвидират порочните практики на някои ползватели. Поправките в закона са инициирани след многобройни срещи по избирателните райони с ловци, ловни дружинки, както и от публично оповестено писмо на Съюз на ловците и риболовците в България /СЛРБ/.

От сдружението алармират, че сега действащият закон позволява на юридически лица да стопанисват дивеча в държавните ловни стопанства и дивечовъдни станции, за да инвестират в развитието на ловното стопанство у нас, но в част от отдадените райони безконтролно се залагат капани за едър дивеч, предимно дива свиня, а животните се вкарват в оградени площи в границите на арендните участъци, където се извършва масовото им избиване.

„Улавянето на дивеч по този престъпен начин и ограждането на големи горски масиви нанася непоправими щети на популацията и застрашава генофонда и естественото възпроизводство на животните. Настояваме държавата да се намеси по законодателен път, за да бъде пресечена тази вредна за българската природа практика”, пишат от УС на СЛРБ до Народното събрание. Ловците са започнали подписка с искане за промени в закона, която вече е подкрепена от над 7 000 души. В законопроекта на Дариткова, Караянчева и Танева се предлага ограждането на ловни райони да е само временно за не повече от 3 месеца от годината и то при възникване на конкретна необходимост, а за оградените ловни райони да се плаща ежегодна такса на декар. Лицата, стопанисващи дивеча, се задължават да изградят подходящи съоръжения (врати и/или стълби, проходи) за свободно преминаване през оградените територии на туристи, собственици на гори и земи в тях, контролни органи и др.

От бранша очакват да се отстранят и някои противоречия на Закона за лова с други нормативни актове. Като пример те посочат липсата на обществено обсъждане и граждански контрол при взимане на решения за разполагане на огради, несъвместимостта на ограждането (на заварени огради) с режимите за стопанисване на хабитатите по Натура 2000.