Да почетем и споменем Йордан Василев- Богдар- писател, автор на стихосбирки, пиеси, пътеписи, разкази.

Областният управител г-н Марин Кавръков Ви уведомява, че на 16 януари 1902 г. в гр. Сливен е роден г-н Йордан Василев- Богдар- писател, автор на стихосбирки, пиеси, пътеписи, разкази.

Нека всички българи, които уважаваме и ценим своя духовен и интелектуален потенциал по подходящ начин да почетем и отбележим този велик наш съгражданин и българин.

Йордан Василев Богдар е член на Съюза на провинциалните писатели, съюза на българските писатели.

Йордан Василев Богдар е един от самородните сливенски писатели. Четвърто дете на Васил Иванов - военен музикант и лозар, и Ташка Маслинкова, израства в сливенската махала Ески Намазгях. Завършва реномираната Сливенска мъжка гимназия и още като ученик прави първите си поетически опити. По-късно обрисува най-колоритните учители в книгата си "Незабравени и драги". Отбива военната си служба в полковата музика на XI пехотен сливенски полк, като впоследствие отразява образите на двамата капел-майстори Йосиф Каломати и Петър Стратев /"Музикална хроника", "Старият град"/. Работи дълги години в Сливенската община, като започва от каруцар, писар, после архивар, статистик, началник Бюро статистика и гражданско състояние и стига до секретар на общината в 1932 г. Общува с хора от различни слоеве на обществото и неговата наблюдателност, любезност и култура, съчетани с безспорна художествена дарба, му помагат да израсне като писател, известен с псевдонима Богдар. Общува с тогавашната сливенска интелигенция: писателите Никола Фурнаджиев, Георги Хрусанов, Стефан Султанов; музикантите Мишо Тодоров, Димитър Шампион, Кирил Георгиев, Петър Стратев, Иван Рибаров; артистите Николай Дойчев, Георги Костичков; чиновниците Вичо Захариев, Иван Чомаков, Стефан Гандев, Захария Костов, Васил Петров, Георги Гюлмезов /почти всички запалени туристи/, текстилците братя Калови; занаятчиите Димитър Пушкаров, Васил Дечев; производители и търговци като Иван Ченков, Димитър Кацаров, Курбанови и др; има много познати и приятели сред сливенските граждани.

Поетическото си творчество публикува в съвременните му провинциални вестници и списания:" "Изгрев"/Русе, 1922/, "Бъднина" /Сливен, 1928/, "Сливенски вести" /1933/, "Светлоструй", "Провинция", "Гребец", "Правда", "Изток", както и в столичните "Вестник на жената", "Развигор" и др. Издава на свои разноски и няколко стихосбирки: "Зарана” /1929/, "Осените покрай Дунав" /1932/, "Пролетни кичури" /1937/.

Представен е в провинциалната антология "Светлоструй"/1936/. От туристическите излети със семейството и приятелите из Сливенския Балкан се раждат пътеписите "По Сините камъни" /1939, 1940, 1993/, посрещнати възторжено. Плодотворното сътрудничество със сливенските музиканти и артисти написва текста на прочулия се шлагер "Под златния прах на липите" /"Под липите", 1932, музика Кирил Георгиев/, либретата на оперетите на Мишо Тодоров "Рубин златното сърце" и "Мъдрият цар", текста на юбилейния химн на Мъжката гимназия /1934, музика Мишо Тодоров/, пиесите "Агница" /1940/ и "Хаинбоазкият хайдутин" /1942, музикален съпровод Мишо Тодоров/, представяни в Сливен и провинцията. Високо постижение е книгата му "Незабравени и драги" /1943/ с очерци за забележителни сливналии с карикатури от Стефан Петров и Школа Бояджиев, добила голяма популярност.

Богдар е активен участник в литературния и културен живот на Сливен, член е на Съюза на писателите от провинцията, на ръководството на читалище "Зора", участва в литературни четения в салона му, в туристически екскурзии из китните местности на Сините камъни, Минералните бани и другите околности на града.

След 1944 г, освободен "в интерес на службата" от общината, работи като книговодител и счетоводител в АД "Илия Г.Калов", ДП "Облекло и обувки", ДП"Иван Лилов". Като пенсионер продължава работата си над повестта за Хаджи Димитър "Хаджията", която излиза от печат през 1968 г. във Военното издателство /по случай честването на 100 годишнината от гибелта на воеводата и четата му/, след като предварително е публикувана във в-к "Сливенско дело". Пак там се появяват и редица разкази и очерци за стария Сливен и сливналии, включени по-късно в книгата "Старият град" / 1993, посмъртно издание/, посрещната с радост и интерес от гражданите на Сливен.

Писателят почина на 77 г. възраст след дълго боледуване. Неиздадени останаха сборникът "Воевода и знаменосец" /разкази за Панайот Хитов и Хаджи Димитър, събрани в 1971 г./ и "Живяли са някога" / събрани в 1972 г./. Приживе творецът предаде по-голямата част от архива си във фонда на негово име в Окръжния Държавен архив - Сливен.

Днес една улица в кв."Ново село" носи името на писателя Йордан Богдар.