Не сте влезли в системата

Sliven online

Sliven online
 

Начало

Категории новини

Други категоризации

Новинарски сайтове

Източници на новини

Търсене

Преводач

RSS

Сливен. Новини от източника. Последни новини

Навършват се 200 години от рождението на Желю войвода

27 април 2010 12:57,
Излъчване: Област Сливен преди 14 години, брой четения: 1489

През 2010 г. се навършват 200 години от рождението на Желю войвода. За подготовка и честване на годишнината на 4 юни е сформиран е инициативен комитет с председател г-н Крум Крумов кмет на с. Жельо Войвода.

. . . Димитър Злати думаше;

— Я иди, Злате, я иди

там горе в Чибук—Черкешли

Желю войвода извикай

Желю ми сербес българин

с негови верни момчета,

да си сабите наточат

и патрондаши напълнят, . .

 

Желез (Желю) войвода е роден през 1810 г. в с. Черкешлий, сега Жельо войвода. Баща му Добри Железчев води потеклото си от стар род, отличаващ се с твърда воля и упоритост. Двегодишен той става сирак. Детството му протича тежко и нерадостно в голямото семейство. Особено непоносимо става то при идването на майката мащеха. Невръстен още, Желез става овчарче. Всецяло пленен от разказите на овчарите за подвизите на хайдутите, той се вижда в собствените си очи възмъжал, буен и силен, с накипял гняв за отплата.

През пролетта на 1828 г. Желез напуска окончателно стадото и поема пътя на народните закрилници. Броди в околните гори близо дванадесет години, а след това се прехвърля в Сливенския балкан в дружината на Димитър Каръчлията. Хайдутува чак до Лозенградско и Одрин, Стара Загора и Айтос. При едно сражение с турците между Ямбол и Одрин е тежко ранен в крака и се приютява при овчарите на Бакаджиците за кратко време. През време на Кримската война той е в дружината на Пею Буюклията.

Около 1854 г. Желю войвода спасява от турска разправа в Ришки проход две млади българки, отвличани от татари. Тази случка послужва на Илия Блъсков, който се е срещнал в Шумен с Желю войвода, да напише повестта си „Изгубена Станка".

Хайдутува Желю войвода до към 1863 г. Близо тридесет и пет години той се подвизава по урви и чукари, по върхове и кръстопътища със сабя—змеица и самурлия калпак.

Негови съвременници го описват така: „Ръст среден и здраво телосложение, снажен, с права стойка и лекоподвижен, лице сухо, валчесто, възчерно. Вежди къси и въздебели, а под техните сводове, очи с пронизващ поглед. Мустаци средни и побелели. Неуморим, неотстъпчив в нищо и пред никого, не се страхува и пред най-голямата опасност, с една дума, безстрашен човек."

Този многозаслужил хайдутин доживява Освобождението и умира на 21 април 1878 г. в родното си село.

Нека всички българи, които уважаваме и ценим своя духовен и интелектуален потенциал по подходящ начин да почетем и споменем този велик българин.

 

„Дорде е Стара планина

„Сборник за хайдутското движение в Сливенския окръг”

Васил Дечев

1968 г.