Навършват се 200 години от рождението на Желю войвода

През 2010 г. се навършват 200 години от рождението на Желю войвода. За подготовка и честване на годишнината на 4 юни е сформиран е инициативен комитет с председател г-н Крум Крумов кмет на с. Жельо Войвода.

. . . Димитър Злати думаше;

— Я иди, Злате, я иди

там горе в Чибук—Черкешли

Желю войвода извикай

Желю ми сербес българин

с негови верни момчета,

да си сабите наточат

и патрондаши напълнят, . .

Желез (Желю) войвода е роден през 1810 г. в с. Черкешлий, сега Жельо войвода. Баща му Добри Железчев води потеклото си от стар род, отличаващ се с твърда воля и упоритост. Двегодишен той става сирак. Детството му протича тежко и нерадостно в голямото семейство. Особено непоносимо става то при идването на майката мащеха. Невръстен още, Желез става овчарче. Всецяло пленен от разказите на овчарите за подвизите на хайдутите, той се вижда в собствените си очи възмъжал, буен и силен, с накипял гняв за отплата.

През пролетта на 1828 г. Желез напуска окончателно стадото и поема пътя на народните закрилници. Броди в околните гори близо дванадесет години, а след това се прехвърля в Сливенския балкан в дружината на Димитър Каръчлията. Хайдутува чак до Лозенградско и Одрин, Стара Загора и Айтос. При едно сражение с турците между Ямбол и Одрин е тежко ранен в крака и се приютява при овчарите на Бакаджиците за кратко време. През време на Кримската война той е в дружината на Пею Буюклията.

Около 1854 г. Желю войвода спасява от турска разправа в Ришки проход две млади българки, отвличани от татари. Тази случка послужва на Илия Блъсков, който се е срещнал в Шумен с Желю войвода, да напише повестта си „Изгубена Станка".

Хайдутува Желю войвода до към 1863 г. Близо тридесет и пет години той се подвизава по урви и чукари, по върхове и кръстопътища със сабя—змеица и самурлия калпак.

Негови съвременници го описват така: „Ръст среден и здраво телосложение, снажен, с права стойка и лекоподвижен, лице сухо, валчесто, възчерно. Вежди къси и въздебели, а под техните сводове, очи с пронизващ поглед. Мустаци средни и побелели. Неуморим, неотстъпчив в нищо и пред никого, не се страхува и пред най-голямата опасност, с една дума, безстрашен човек."

Този многозаслужил хайдутин доживява Освобождението и умира на 21 април 1878 г. в родното си село.

Нека всички българи, които уважаваме и ценим своя духовен и интелектуален потенциал по подходящ начин да почетем и споменем този велик българин.

„Дорде е Стара планина

„Сборник за хайдутското движение в Сливенския окръг”

Васил Дечев

1968 г.