Сливенски възстановчици пред паметника на българския предводител Алцек в Италия

Сдружение „Клуб за средновековни военни изкуства Ратина” при крепост Туида представи традиционни бранни техники в рамките на фестивала, посветен на годишнината от откриването на паметника на Алцек в италианското градче Челе ди Булгериа.

По покана на Фондация „Въздигане”, към бреговете на Италия от Сливен потегли делегация от 10 души, с ръководител Милен Петров. На 7 юни пред паметника на българския предводител Алцек групата бе основният акцент в празничната програма. Добрата подготовка на членовете на Клуба за средновековни военни изкуства, изключително топлото посрещане и общата историческа памет доведоха до блестящото и емоционално представяне пред многобройната публика.

Сдружение „Клуб за средновековни военни изкуства Ратина” е основан през 2015г , със седалище град Сливен и ръководител Милен Петров. Клубът носи своето име по аналогия на една легендарна и отдавна загубена древна книга, съдържаща епичните военни песни на българите. Сведение за тази книга откриваме в сборника от обредни народни песни - ,,Веда Словена” Книга II, глава XXI. Обряди.

Основна цел на клуба е изследване на средновековното българско военно дело и съхраняването му под формата на традиционно военно изкуство. Дейностите предназначени за постигане на тази цел са насочени към пресъздаване на средновековната бойна култура и нейните ценности чрез упражняване на тялото в определени форми на въоръжената борба. Дейността на клубa включва още: реконструкция на средновековното българско въоръжение и облекло, като отговор на възникващите в историческата наука въпроси, както и представяне на различните социални и културни аспекти от военния бит и живота на населението в ранно-средновековната крепост Туида-Сливен. Период на пресъздаване: Първа българска държава ( VII-XI век ).

В клуба членуват целият екип на крепост Туида, деца и възрастни от град Сливен. От основаването си, клуб Ратина и екипът на крепост Туида имат множество съвместни изяви, свързани със средновековни възстановки, демонстрации на военни изкуства и участия в народни събори, провеждани в старопрестолните градове Плиска и Велики Преслав, в крепостта Маркели и с.Върбица, в Аула на школа ,,Багатур” в гр. Ст.Загора, гр. Мездра, гр. Асеновград, гр. Ямбол и разбира се в самата Туида.

Милен Петров и членовете на клуба изказват признателност на Ивелин Михайлов и организаторите от Фондация „Въздигане” за поканата и възможността да покажат на света частица от българския боен дух. За всички тях това е било незабравимо преживяване.

Приятните изненади за сливенския клуб и българската делегация не спираха през цялото време. Българският автобус, с доброволци и участници бе придружен от проф. Маргарита Ваклинова - дългогодишен директор на Националния археологически институт с музей към БАН, която е сред най – известните проучватели на Средновековието. Интересни дискусии, спорни въпроси и бъдещи планове съпътстваха пътуването. При пристигането си в регион Кампания българските делегати бяха посрещнати с украсени с българския трикольор градове, надписи, които приветстваха на роден език с „Добре дошъл!” и много усмивки. Местните жители бяха подготвили кулинарни дегустации на домашно приготвени ястия и сладкиши. Посланикът на Република България в Рим Н.Пр. Марин Райков изрази огромното си очакване за представянето на сливенската група при пристигането им в Челе ди Булгерия.

По време на Фолклорната среща-фестивал бе отбелязана и годишнината от побратимяването на град Велики Преслав и град Челе ди Булгерия.

Тридневната програма включи:

- Побратимяване на едноименните основни училищата „Св. Св. Кирил и Методий” в град Велики Преслав и село Драгоево и средното училище „Черноризец Храбър” в общинския център с началното училище в Подериа (Италия);

- Велотур до планината България;

- Демонстрации на Клуб за средновековни военни изкуства Ратина гр. Сливен;

- Кръгла маса „ Побратимяването…възможности” – Презентатори : Н.Пр. Марин Раков Посланик на Р. България в Рим, Адв. Корадо Матера съветник на Туристически регион Кампания и Джино Марота кмет на Челе ди Булгериа;

Изложба живопис;

-Български фолклорни изпълнения на песни и танци;

-Концерт на Пиера Ломбарди;

- Среща с туроператори от региона;

- Закриване на учебната година за училищата в Челе ди Булгериа.

По времето на кръглата маса, посветена на побратимяването и разкритите възможности, Негово превъзходителство Марин Райков връчи от името на Министерството на външните работи почетния знак „Златна лаврова клонка” на кмета на Челе ди Булгериа – Джино Марота. Той от своя страна изказа благодарности и заслуги на българското посолство и в частност на доц. Николай Нинов, Фондация Трежър и Фондация Въздигане, на които се дължи издигането на паметника на Хан Алцек в италианския град.

Италианските селища, за които се твърди, че имат български произход, са над стотина: Болгаре до Бергамо, Болгер до Терни, Болгери до Ливорно, Булгари ди Чезена до Форли, Булгарограсо до Комо. Най-здраво свързано с нашата история е Челе ди Булгерия, което в превод означава килии от България. До него се стига след едночасово пътуване с кола от Салерно. Виещ се планински път отвежда до долината Мингардо в подножието на връх Булгерия. Оприличаван на излегнал се лъв, 1225-метровият връх докосва с южния си склон Средиземно море.

Според някой автори, българите пристигат тук на няколко вълни, започващи още от IV-V век , като най-чувствително било заселването им през VII век, когато братът на кан Аспарух – Алцек, се придвижил към Централна Европа със своята орда, наброяваща около петдесет хиляди души. Той се отделил от своя по-голям брат, преминал устието на р.Дунав някъде около укрепения лагер Онгъла и движейки се по маршрута преминаващ през днешните гр.София, Белград и Дубровник, достигнал Апенинския п-ов. През 668 г., той помолил лангобардския крал Гринуалд да му разреши да се засели на негова земя. Кралят го назначил на военна служба при себе си и го изпратил заедно с войската му в Беневенто. Там кралският син Ромуалд предоставил на българите една крайбрежна област в Равена заедно с градовете Сепино, Идерния, Бовуанцум (по-късно наречен Бояно) и други, намиращи се в днешната област Кампобасо, които българите доустроили и развили.

За по-късните връзки връзки между България и Италия спомогнал и фактът, че при Първото и Второто Българско царство страната ни е имала излаз на Адриатическо море чрез Драчката област, в която по него време живеело основно българско население. Морската граница давала възможност за продължаване на връзките и развиване на търговски обмен между България и Италия. Броят на българите, заселили се в Италия между ІІІ и ХVІ, век бил значителен. Българските общности имали принос в развитието на италианското общество. През годините българи са заемали важни постове в управлението, държавната администрация, магистратурата, военната аристокрация и в институцията на Римокатолическата църква. През 1119 г. българската общност в Болоня основала университет, наречен “Universitato Bulgaro”, който е един от най-старите университети в Европа. Българите оставили ясни следи в наименованията на географски области, планини, реки и местности в Италия, особено в Равена, Ломбардия, Тоскана, Пиемонт, Емилия и Умбрия. През ХVІІІ век в областта Чезена е имало община с име Bulgariа.

Днес тези връзки продължават да съществуват и укрепват. Със заразителна любознателност жителите на Челе ди Булгерия търсят измеренията на българското.

Джино Марота, кмет на Челе ди Булгерия: ,,Бях в България и още като пристигнах имах усещането, че съм у дома. Природата е подобна на нашата. Открих много близки черти между българите и италианците”.

Марин Райков, посланик на България в Италия: ,,Тук все повече и повече идват българи, не само заради невероятната красота на този бряг, мястото където планината България се спуска в морето, но също така бих казал заради изключително сърдечното отношение на местните италианци”.

В Челе ди Булгерия всеки открива свой път към древното минало на българите и в година първа от откриването на паметника на Алцек, Сливен също остави следа в историята. Представянето на сливенската група бе завладяващо и запомнящо. То включваше демонстрации на бойни техники от средновековието - стрелба с лък, работа с бич, сабя, копие, борби, обучение на млади войни, както и различни аспекти от бита и културата на древните българи – средновековни игри и занаяти. Станимир Русев, на 9 години, бе най-малкият боец, който предизвика най-големите аплодисменти и гордост у всички българи в публиката.

„За нас беше огромна чест да бъдем поканени на този форум. Всеки от участниците ни вложи сърцето си в подготовката и представянето на клуба. Ще работим в бъдеще все по-ангажирано за съхранението и опазването на българските традиции, военно дело, бит и култура!, каза Милен Петров – ръководител на Клуб за средновековни военни изкуства „Ратина” при крепост Туида - Сливен.

Снимки