10 май - Ден на Хаджи Димитър /1840-1868 /

10 май- Ден на Хаджи Димитър

/1840-1868 /

„ За да роди Сливен и неговата околност толкова войводи, стари и млади, с които ни един град из трите части на Отечеството ни не се гордее…, по само себе си се разбира, че всичко това е имало своите предшествующи причини.”

Захарий Стоянов

……………………………………………………………………………..............................................................

„На другата вечер Никола Кюмюрджията доведе хаджи Димитра при нас. Добре облечен, руса коса, очи май зелени, бой нисък, разтъртен.На него два пищова, ятаган, с черно чирене, едно шишане с даалийски чакмак- четири педи дълго, пет драма куршум носи... Годините му бяха около 20 години.”

/За Х.Димитър в четата на Георги Трънкин-1861 г./

Из „ Фамилиарни забележки.Спомени

/ХVІІІ в.-1877 г./ на Панайот Хитов

………………………………………………………………………..................................................................

„ Поразговорихме се. Сега трябва да ходим веч, но Георги Трънкин го няма още из Влашко…Наговорихме се да идем близо до Сливен в Асеневския боаз, че там ще почакаме и ще проводим в Сливен до приятелите ни известия, ако се научат, че дойде Георги, да му кажат де ще ни намери. На това Хаджи Димитър пожела сам той да иде в Сливен и за последен път да види майка си и да й каже: „Сбогом, майко!”

Панайот Хитов, 1861 г.

……………………………………………………………………………………………................................................

„Събрали ми се събрали

Все отбор млади юнаци,

Все отбор млади войводи-

Всичките все сливенци.

……………………………

През Сливен града минали,

През Сливен,през чаршията.

Всички войводи от Сливен”

Народна песен

…………………………………………………………………………................................................................

„Приготовляваха се две чети: едната под воеводството на Хаджи Димитър, а другата- под това на Стефан Караджата. Двете тия чети се предполагаше да тръгнат заедно, да преминат Дунава и щом стигнат Стара планина, да се разделят и да се опътят по две направления. Няма нужда да се казва, че целта на тия две чети беше да дадат сигнала, за да въстане народът против турските золуми, против турските злоупотребления, против турската власт и въобще, да поиска един свободен и по- честит човечески живот. Ние искахме свобода и правдини за народа и мислехме, че ще ги извоюваме. Даже нещо повече: на себе си с такава важност гледахме, на малката сила, що имахме, такова значение придавахме, щото предполагахме, че Турция ще затрепери, ще се разкапе- толкоз голяма беше нашата вяра в успеха на делото. И по мое мнение, последствията, които видяхме, оправдават тая наша вяра, макар това утвърждение и да се вижда на някои парадоксално!”

Из „Записки” на Христо Н.Македонски за 1868 г.