Не сте влезли в системата

Sliven online

Sliven online
 

Начало

Категории новини

Други категоризации

Новинарски сайтове

Други източници на новини

Източници на новини

Търсене

Преводач

RSS

Сливен. Новини от източника. Последни новини

Мнения на учени, общественици и юристи преди изборите за Европейски парламент на 26 май 2019 г.

22 май 2019 17:52, Камен Едрев (Сливен НЕТ)
Излъчване: Туида Нюз преди 3 седмици, брой четения: 204
ЕП Страсбург

Потърсихме мнението на неколцина учени, общественици и юристи преди изборите за Европейски парламент на 26 май 2019 в частно проучване.

Споделяме 2 от тях, които обобщават най-добре нагласите на всички интервюирани:

 

"1.В предшестващите евроизбори активността в България беше близо 35.84 %, при обща за ЕС-42.54% . В предстоящите избори може да се очаква по-високо участие, макар че:

-резултатите от различните допитвания в страните от ЕС показват, че според мненията на гласоподавателите, изборите нищо не променят, че политиците са корумпирани, че съдебната система не е справедлива, че политическите елити не проявяват грижи за обикновените хора;

-налице са кризи с еврото, с климата, с мигрантите , корупцията, с демокрацията и др. подобни, както и хаоса с Брекзит;

-разнопосочни и противоречиви са досегашните предложения на европейските лидери Еманюел Макрон, Франс Тимерманс, Жан Клод Юнкер , Виктор Орбан и др. за реформирането на самия ЕС;

-освен това българският избирател оценява ефективността на ЕС на основата на последното си място по доходи, както и на липсата на всестранна справедливост;

- поредните три почивни дни също предполагат отсъствие в изборния ден.

В същото време тези проблеми съдържат възможности, при добре свършена работа от различните предизборни щабове, да мотивират и повишат активността на избирателите. Въпреки това, не предвиждам повече от 40 % участие.

 

2. Безспорно имаме изключително интересно ситуиране на предизборната обстановка.Българският избирател е изправен пред сложна дилема.След многобройните скандали започнали с ограбването на КТБ, преминали през апартаментната сага и продължили с построяването на частни вили с евросредства, пред липсващия взор на всички правоприлагащи контролни институции, се очаква част от избирателите да се откажат да гласуват за ГЕРБ, да си останат в къщи или да се ориентират към други политически сили. Въпреки това, не бива да се забравя, че ГЕРБ разполагат с контролиран вот в лицето на централната, регионалните и местни администрации, както и с работниците на близки до властта бизнесмени, които печелят обществени поръчки, пазаруват медии , компании, облагодетелстват се по всякакви начини.

БСП се постара своевременно да облече в документи своята алтернатива, както за България, така и за ЕС.

Резултатите ще покажат успяла ли е да убеди по- широк кръг от хора, отколкото е нейния твърд електорат.

Що се отнася до формираните различни коалиции, в частност на Радан Кънев и Христо Иванов, както и на други участници, мисля, от наблюдението върху предизборните им начинания, че те ще спечелят част от своя твърд контингент, но няма да успеят да се преборят за свои евродепутати. Прекаленото роене на отломките на някогашното СДС , комплицирането на различията им си казва думата. Това на свой ред обуславя с помощта на ДПС и Воля продължението на „Модела Бойко Борисов-Обединени патриоти.“

 

3. Проследяването на социологическите изследвания до сега показва изравняване на очакваните резултати между БСП и ГЕРБ или разлика в сферата на статистическата грешка. Освен това , при по- ниска избирателната активност се облагодетелстват партии, които могат да мобилизират твърдия си електорат.По- високата избирателна активност е по-благоприятна при партии с по-широка електорална периферия.Увеличаване на % на гласуващите в някаква степен неутрализира контролирания и купения вот.

ГЕРБ залагат на успешното, според тях, председателство на ЕС, на постигнатия интегритет с европейските институции.

БСП използва като основни аргументи ширещата се бедност, корупция, липса на справедливост, отсъствието на ефективност в управлението, не само за агитация за европейските избори, но и за предстояща спешна смяна на властта.

Към този момент, струва ми се, че двете водещи партии могат да постигнат по 6 депутата.

При ДПС, която се отличава обикновено с постоянен твърд електорат, се получиха, според мене, някои компликации:

-отдалеченост на дискутираните теми от електората;

-липсата на кандидати от основни крепости на ДПС като Кърджали, Шумен, Търговище, Силистра и др

-едновремено присъствие на злободневни имена Карадайъ и Пеевски /първите двама в листата/, но и отсъствие на някои знакови личности / Филиз Хюсменова и др/

Това предизвика и извинителното обръщение на Ахмед Доган.Нямам конкретни впечетления от предизборната им работа. Възможно е дисциплината традиционно да сработи и да увеличат резултата си, но залагам на досегашните им 3 места в Европарламента.

Останалите две места, според мене, ще се поделят между Воля, която провежда масивна, агресивна пропаганда срещу статуквото, ВМРО, което активно работи по циганските проблеми, миграцията и взаимоотношенията ни със Северна Македония.Чрез своя водач на листа-добро попадение в лицето на Георги Димов-доктор на историческите науки е възможно Атака да опровергае досегашните прогнози и да ни изненада на финала.

 

4.Мисля, че системата за преференциално гласуване ще се използва от всички избиратели , най-малко от електората на ДПС .

Очаквам най-масово това да се открои при листата на БСП.Няма да се учудя, ако избирателите корегират избора на Националния съвет на БСП. Впечетленията ми от срещи с различни хора показват, че не се възприемат еднозначно нито номенклатурния избор, нито разширението на гражданската квота.

Наред с желанието на избирателите да използват,по свое усмотрение, възможността да покажат предпочитанията си налице е и тревогата за объркване на някои от тях: в стремежа си да отбележат преференцията да пропуснат да посочат политическата сила или коалиция , или пък да разширят преференциите за повече от една кандитатура, което ще направи бюлетината невалидна. Безспорно изграждането на електората изисква усилия.

 

5. От не съвсем пълното проследяване на процесите в 28-те европейски държави стигам до извода, че десноцентристката Европейска народна партия и в бъдеще ще доминира с 170-180 места /спад спрямо 217 –те места през 2014 г/.;

В левоцентристката група на социалистите и демократите също очаквам отлив от досегашните 186 до 150 депутати.

Алиансът на либералите и демократите /АЛДЕ/ е по-вероятно да запази или увеличи с няколко депутата групата си.

Крайно десните и националистите-групата Европа на нациите и свободите, която събира партии като италианската ЛИГА, британската ЮКИП , френския Национален сбор и др. предвиждам , че ще удвоят групата си спрямо наличните 37 депутати;

Нови партии ката Партията на БРЕКЗИТ, вероятно, ще утроят броя си от 21 място до 60- 65.

Изводът е, че ЕНП и ПЕС съхраняват своето влияние, но ще им се налага да влизат в компромиси, в търсене на още коалиционни партньори, за да прокарват законодателните актове. Досегашната им колаборация се оказа контрапродуктивна, поради която е неизбежна санкцията на на електората и очакваното рязко намаление на броя на депутатите им. С най-голяма сила важи това за ПЕС, която пренебрегна социалните проблеми и се зае с закрила на сексуални малцинства, джендър идеология, безконтролна миграция и др. псевдоценности. Очевидна е откъсността между избирателите и европейската политическа система.

Националистическите партии разширяват влиянието си, но трябва да се види могат ли да се консолидират в силно политическо семейство или разногласията им ще вземат връх .Предстои да костатираме какъв ефект ще постигне посланието на италианския вицепремиер Матео Салвини „ Европа на здравия разум“.

Големият проблем е, че почти всички политически групи преживяват трансформации поради навлизането на нови партии, както и поради еволюции на възгледите им, което ще доведе до промяна на структурата на политическите семейства.

Не съм в състояние, на този етап, да проследя дали предизборната кампания в 28- те страни предлага приемлива визия за европейско бъдеще, която може да привлече гласоподавателите. Резултатите ще покажат може ли да се надяваме на един променен, действен Европейски съюз."

 

...

 

"1./ Изборите за Европейски парламент традиционно не се радват на особена популярност сред българските граждани, имащи правото на глас. На последния вот за евродепутати през 2014 г. избирателната активност едва достигна 36 % - за сравнение на парламентарните избори през март 2017 г., тя е малко над 54 %.

В тази очевидна разлика няма нищо необичайно предвид общите тенденции и нагласи – крайният евроскептицизъм, все по-нарастващата дистанция гласуващ-избран, усещането за липса на конкретни резултати и подобрение в живота на гласоподавателя, огромната и разточителна администрация, липсата на отговор за бъдещето на обединена Европа и т.н.

Изборите през 2019 г. ще бъдат запомнени с предхождащите ги безпрецедентни имотни скандали и пороя от оставки в правителството. За кратък срок обществото бе мощно разтърсено. В така създалата се ситуация вариантите са два – или ще станем свидетели на сериозен отлив от урните или на силна мобилизация най-вече сред избирателите на двете водещи политически сили.

 

2./ Без съмнение твърдите електорални ядра на основните политически сили ще бъдат задействани. Остава отворен въпросът за тази част от гласоподавателите , които са „колебаещи се“. Не е изключено да бъде кумулиран и „наказателен вот“, както стана на президентските избори през 2016 година.

Що се отнася до формираните коалиции, те не са носители на особен потенциал („Демократична България“), а колаборацията между ГЕРБ и СДС отреди на една твърде спорна фигура избираемо място в общата им листа, което едва ли ще донесе дивидент на управляващата партия.

 

3./ На политическия небосклон за евронадпреварата „изгряват“ 27 партии, коалиции и независими кандидати. Предвид динамиката на кампанията и инфарктната разлика между ГЕРБ и БСП от около 1 % е трудно да бъде посочено евентуално разпределение на местата. Малко вероятно е някои от периферните партии да се окажат „на плюс“ с оглед на ситуацията.

 

4./ Както знаем, преференциалното гласуване е „нож с две остриета“. Продължава да има неразбиране и объркване у някои от гласоподавателите. Това от своя страна умело е използвано от определени политически сили.

 

5./ Изключително интересни ще бъдат общите резултати, защото Европа със сигурност не е същата отпреди пет години. Миграцията, хуманитарните въпроси, сигурността и социалното неравенство са само част от проблемите, които засилват „олевяването“ от една страна и стимулират националистическите формации от друга."

 

Оставаме с призива - Гласувайте!