Не сте влезли в системата

Sliven online

Sliven online
 

Начало

Категории новини

Други категоризации

Новинарски сайтове

Други източници на новини

Източници на новини

Търсене

Преводач

RSS

Сливен. Новини от източника. Последни новини

Тема табу: алкохоличките на България

15 февруари 2020 10:52, Гергана Папазова (Сливен Медиа)
Излъчване: Сливен Медия преди около 1 седмица, брой четения: 153
Тема табу: алкохоличките на България

При масирана акция срещу разпространението на наркотици в районите на училищата в Пловдивска област, в Хисаря полицаите попаднаха на учителка, шофирала на път за училище с 1,85 промила алкохол в кръвта.

Преди осем години по същото време учителка в Кърджали бе намерена починала от алкохолизъм.

Преди година в Пловдив от алкохолизъм почина адвокатка.

Женският алкохолизъм е едно от табутата, изтъркулили се изпод обществената черга, където са били замитани десетилетия наред. Не е справедливо, но дори при тази болест - и физическа, и психическа, и социална - жените са по-ниско от мъжете.

 

Особености на женския алкохолизъм

 

От медицинска гледна точка алкохолизмът при мъжете и при жените не се различава. И при двата пола за болест можем да говорим тогава, когато се загуби контролът върху началото, количеството и края на употребата. Разликата е, че ако при мъжете пътят до алкохолизма трае средно 16 години интензивно пиене, при жените зависимост може да настъпи много по-бързо - до три години. И колкото по-млади са жените, толкова по-бързо алкохолът превзема умовете и телата им.

„Знам, че алкохолът използва и лошите, и добрите ми черти. Успява да ме превърне в инструмент срещу мен самата. Затова разчитам на сила извън мен.” Това са думи на К. от Стара Загора, която е сред участниците в група на „Анонимните алкохолици". Тя е на 45, усмихната, изглежда по-млада от годините си и по нищо не личи, че е имала и друг живот. Този друг живот включва дългогодишно пиене, брак, пропит и пропилян от много алкохол, загубени приятели, самота. „Баща ми обичаше чашката, не прекаляваше, но и не пропускаше. Когато обаче видя какво става с мен, спря да пие и до края на живота си не посегна”, разказва К. от Стара Загора.

Участниците в групата на „Анонимните алкохолици" говорят за алкохолизма като за алергия на организма. Има прилики. Но основната разлика е, че алкохолици стават не хора, които не понасят алкохола, както действат алергиите, а точно обратното. В компания от пиещи тийнейджъри най-голям „шанс” да стане алкохолик има момчето, което най-много „носи” на алкохол и обикновено разкарва другите след купона. Точно това споделя и полякинята Аня, една от най-активните фигури на „Анонимните алкохолици" във Варшава, която се „заразява" с алкохолизма по време на следването си в София. Навремето се е славела именно с това, че може да пие повече от всички, включително от момчетата, разказва Аня пред „Анонимните алкохолици". След повече от 15 години живот без алкохол, Аня не си и помисля да опита ядене, готвено с вино например. Нито пък употребява лекарства, в чийто състав фигурира алкохол.

В Полша традицията на „Анонимните алкохолици" е много силна, в България се развива едва в последните десет години. Но вече е натрупан добър опит, който увлича все повече хора. Създават се и т.нар. групи „Ал-Анон", в които близки на алкохолици се учат как да помагат, без да се превръщат в жертви. Някои групи като старозагорската се включват в терапията на Отделението за зависимости в Държавната психиатрична болница в Раднево с редовни сбирки, в които участват настанените там пациенти. Надежда има, но опитът показва, че най-важно е човек сам да реши да се заеме с преодоляването на проблема си. Жените по-често от мъжете се затрудняват да извадят алкохолизма си на бял свят. Особено ако са сами в страданието си.

Народът е казал, че от пияния и лудият бяга. Казал е обаче и това: пияна жена - весела къща. Който го е изрекъл, сигурно не е познавал алкохоличка. Картината е грозна. Защото покрай жените алкохолички прекалено често има пострадали деца. Виждала съм бебе на един месец и бутилки ракия да се търкалят край креватчето му. Бебето накрая стигна до „Пирогов”.

 

Как да спрат да се самопогубват?

 

Тъжната истина е, че много жени пият. Много повече, отколкото предполагаме. Защото ако мъжът пие в кръчмата, жената пие вкъщи. Крие се. Не признава, ако я заговориш за проблема ѝ. Мисли си, че може да контролира зависимостта си. И се срамува. А от това пие още повече.

Специалистите са на мнение, че жените алкохолички трябва да се лекуват отделно от мъжете. „Когато отиде на група, жената вижда същото като в кръчмата - двайсет мъже и пет жени", казва полската психоложка Ева Войдило, която е специалист в лечението на зависимости. За да бъде успешно възстановяването, алкохоличката трябва да избере за терапевт жена. Освен това не бива да бърза с емоционалните връзки. Защото склонността да се поставяш в зависимост от алкохола тика и към следващи зависимости. От човек, от връзка. Нерядко трезвеещи алкохолички стават напълно зависими от партньорите си.

Интересно наблюдение е, че стресът в работата, който най-често кара мъжете да пият, не е рисков фактор при жените. А що се отнася до възрастта, опасни при жените са най-вече тийнейджърските години и климактериумът. Особено рискова е критическата възраст, защото в този етап от живота си жената вече е напълно самостоятелна. И може дълго време да затъва, без никой да го забележи.

Как да се помогне? Този въпрос си задават изтормозените близки, децата с опустошено детство, отчаяните родители. Как да накараш някого да промени живота си, да спре да се самопогубва и да тормози околните? Трудно е. Много е трудно. Защото зависимият човек трябва сам да осъзнае, че има проблем. И трябва сам да реши да се лекува. Всичко друго е заблуда и лъжа.

Веселина Божилова, Дойче Веле