Не сте влезли в системата

Sliven online

Sliven online
 

Начало

Категории новини

Други категоризации

Новинарски сайтове

Други източници на новини

Източници на новини

Търсене

Преводач

RSS

Сливен. Новини от източника. Последни новини

Падането на Одрин

26 март 2020 08:45, Мария Павлова (РИМ Сливен)
Излъчване: Регион.Ист.Музей-Сливен преди около 1 седмица, брой четения: 114
Одринската епопея

Началото на войната, останала в историята с името Балканска, се поставя на 5-ти октомври 1912г. с Манифеста на цар Фердинанд към българския народ. Целта и откриваме в текста на манифеста : ….отвъд Рила и Родопите нашите братя по кръв и по вяра не бяха честити и до днес, тридесет и пет години след нашето освобождение, да се сдобият със сносен човешки живот”.

 

Участието на България в Първата балканска война е поредица от изпитания. За тази война нацията се подготвя 35 години, за нея се отделят близо 40 процента от националния доход на страната. Въоръжена с най –модерното оръжие за началото на 20 век, вдъхновена от справедливата цел за обединение на всички българи, нацията показва невиждан масов героизъм. Както заключава академик Георги Марков „ от опълченеца, бутащ волската кола по разкаляните пътища до генерала, будуващ над огромната отговорност за живота на хиляди войници се утвърждава свободната нация.”

 

За да достигне до Одрин българската армия преминава дълъг и кървав път през Каспа, Гечкенли, Селиолу Ескиполос, Петра и Еликлер.

 

За малко повече от две седмици от началото на войната тя превзема Лозенград и Люлебургас .

 

Одринската крепост се нарича стратегически ключ към портите на Цариград. Българските войски стигат до столицата на Османската империя, заобикаляйки Одрин , но идва времето, когато те трябва да го превземат.

 

Обсадата и превземането на Одринската крепост се ръководи от командващия Втора българска армия генерал-лейтенант Никола Иванов. Генерал – майор Георги Вазов командва Източния сектор, където се извършва настъплението, довело до превземането на града.

 

Тракийският град Одрин е укрепен под ръководството на германски инженери в навечерието на Балканската война. Отбранителната линия включва три укрепени позиции. Те имат 24 каменни форта, батареи, окопи, ходове за съобщения,телени мрежи вълчи ями , фугаси. Гарнизонът на крепостта е в състав 65 000 турски бойци, 524 оръдия , 20 тежки картечници.

 

Срещу тях българското командване противопоставя 120 000 български и 40 000 сръбски войници и офицери.Те имат 1300 оръдия, като от тях 100 са сръбски.

 

Планът на българското командване предвижда настъплението да започне нощем с разсичащ главен удар между фортовете Айвазбаба и Айджиолу в Източния сектор на турската отбрана.

 

На 11 март в 13,30 часа стотици български оръдия откриват огън в направлението на главния удар, прилагайки за пръв път тактиката „ огневи валяк „ .Българските снаряди преорават площите на предната турска позиция, унищожавайки окопи, фортове, телени заграждения. В 19 часа на 11 март артилерийския огън е прекратен и българската войска тръгва в атака. В 4 часа сутринта атакуващи части нахлуват в предната турска позиция и я овладяват до сутринта. Опитът на турските части да получат помощ е спрян от преградния огън на българската артилерия.

 

На 12 март началникът на Източния сектор генерал-майор Георги Вазов обявява по войските : „ Трябва да се помни ,че в тази нощ е необходимо да се реши съдбата на Одринската крепост. Връщане назад няма. Противникът трябва да бъде сломен. Напред ни чака слава и мир, а назад безславие и смърт”.

 

По обед, на 12 март нашата артилерия открива огън по главната турска позиция. След полунощ първи тръгват в атака 10-ти родопски и 23 Шипченски полк, атакуващи съответно фортовете „ Айджиолу” и „ Айвазбаба. Родопчани превземат своя форт в 1 часа и 50 минути на 13 март, а шипченския полк – 4 часа 30 минути. Фортовата линия е разкъсана и на друго място – втора бригада на Трета балканска дивизия превзема фортовете Йълдъз табия, Топиолу и Кавказ, стоящи пред фронта и. Избухва паника сред турските войници и те побягват към града,, преследвани от българските военни части. Когато славната втора бригада на 3-та Балканска дивизия навлиза в покрайнините на Одрин, нейните челни части са посрещнати от парламентьори на Шукри паша с молба за предаване на гарнизона. Полковник Рибаров заповядва спиране на огъня и веднага уведомява генерал Вазов. В 10 часа българските войски с развети знамена и под звуците на бойни маршове влизат в Одрин , радостно поздравявани от населението. Хилядата конници препускат по брега на р. Марица и първи влизат във форта Хадерлъка, където се помещава щабът на крепостната отбрана и командирът на гвардейският конен полк полковник Генко Мархолев обявява Шукри паша за пленен. Смазаният от поражението комендант на крепостта се опитва да възрази, че е готов да предаде крепостта с условия, но непреклонният гвардейски офицер го пресича нетърпеливо с думите „ Одрин е вече превзет с пристъп. За никакви условия не може да се говори.” По-късно, Шукри паша, предавайки сабята си на Цар Фердинанд ,казва „ Убедих се Ваше Величество, че за българския войник непревземаема крепост няма.”

 

Над четирите минарета на „ Султан Селим” се веят български трицвети, част от тях поставени от кандидат-подофицера от 29 пехоте Ямболски полк кандидат-подофицер Михо Георгиев. Победният вик Ура се разнася по бреговете на трите морета , където щом престават да чуват гърма на топовете го подемат по-нататък. Дълги пленнически колони се заизнизват от превзетата крепост : 14 паши, 2000 офицери, 60 000 подофицери и войници, предавайки 16 знамена, 600 оръдия и значително количество боеприпаси. Съпоставени с тези внушителни числа, дадените жертви, макар и много скъпи са оправдани : 1298 убити, 6655 ранени българи, 274 убити и 1173 ранени сърби.

 

Падането на Одрин се посреща от българското правителство и целия български народ с всеобщо ликуване , защото с тази внушителна победа идва мирът. 13 март 1913г. се оказва нещастно число за Османската империя и щастливо за България , която с тази величава победа изкачва върхът на бойната си слава.

 

Как родният ни град Сливен и нашите съграждани отбелязват най-бляскавата военна победа , победа с огромен отзвук в цял свят , за която своя принос дават и наши съграждани проличава в Обявлението на Сливенския околийски началник от 14 март 1913г. То гласи: Обявявам на населението , че вчера в 2 часа подир обяд биде превзет град Одрин от българските победоносни войски . По този случай днес в 10 часа преди пладне в църквата „ Свети Димитър” в града ще се отслужи панихида за падналите в сраженията и молебен за бляскавата победа. Препоръчва се на гражданите да украсят със знамена къщите си и да присъстват на панихидата и молебена”.

 

Новината за превземането на Одринската крепост се разнася надлъж и на шир по целия свят.

 

Днес, 107 години след Одринската епопея отеква ехото от величавата битка, за да напомня на днешното и бъдещото поколение за бойната слава и българския боен дух, проявен от нашите войници в далечната 1913г.