Не сте влезли в системата

Sliven online

Sliven online
 

Начало

Категории новини

Други категоризации

Новинарски сайтове

Други източници на новини

Източници на новини

Търсене

Преводач

RSS

Сливен. Новини от източника. Последни новини

135 българи имат 250 частни самолета

17 май 2020 11:15, Гергана Папазова (Сливен Медиа)
Излъчване: Сливен Медия преди около 1 седмица, брой четения: 187
135 българи имат 250 частни самолета

135 бизнесмени в България днес имат близо 250 частни самолети по официални данни. Заради по-високите данъци и летищни такси у нас тези машини често пъти са регистрирани в различни европейски държави, САЩ и други места по света и стоят в хангарите на тамошните летища. Тази отдалеченост, разбира се, им гарантира и по-слаб контрол от страна на контролните органи у нас.

Друг е въпросът дали това е пълната картина, понеже мнозина предпочитат луксозните придобивки да се водят не на тяхно име, а на фирми или на подставени лица. И все пак данните са впечатляващи, понеже през 2013 г. едва 42 българи имат малки самолети, без да се броят машините, които се водят на големи компании, банки и т.н. , а също и 12-те реактивни джетове за бизнес полети. Единствено броят на големите авиони не е претърпял промяна, заради солената им цена, която все още не е по джоба на местните баровци.

За това, че частните аероплани нарастват като снежна лавина, обикновено научаваме покрай някоя авиокатастрофа. Последната стана на 9 май на летищната площадка в Лесново, а бизнесменът Ивайло Пенчев, който пилотира малкия си двуместен самолет, извади късмет и му се размина само със счупен прешлен и операция.

Производителят на стени за катерене успя да приземи ултралекия си „Скайлидер”, а авиационни асове, до които се допита в. „Уикенд”, обясняват, че причината най-вероятно ще се окаже замърсено гориво. Преди да излети, Пенчев дозарежда самолета си. Горивото, обясняват източниците ни, може да пострада от влага в резервоара, от песъчинки, попаднали там и т.н. При големите самолети винаги по правило горивото винаги се отточва в най-ниската точка и такива опасни „примеси” изтичат.

Самият Ивайло Пенчев обаче не е летял от ноември миналата година, тоест и самолетът му не е напускал хангара от 6 месеца. По закон собствениците на самолети сами се грижат за поддръжката им. „Частният самолет е като лека кола – казват хора от авиационния бранш, – който го е купил, е грамотен да си го прегледа. Все едно тръгва с колата, нали не се вика техник от сервиза, за да потегли из града. Затова е и облекчението в режима на ползването им. Това важи за всички страни в Европейския съюз. Частникът сам си носи отговорност”.

Ивайло Пенчев също е плащал на човек, за да поддържа машината му в техническа изправност, дори са сменени горивни филтри, при което обаче не е изключено да се е получило някакво замърсяване. Така или иначе бизнесменът, който от 5 години има собствен самолет при последния си полет остава не повече от 3-4 минути във въздуха и двигателят заглъхва, а той решава да се върне веднага. „Явно добре се справя със самолета, щом все пак успява да го приземи и да оцелее. Можеше и да няма този късмет” – допълват източниците ни.

Писта в Лесново, на която стана инцидентът, е собственост на „Итерскай” АД, зад което

стои курортната компания „Албена”. Тя притежава още две писти – в Балчик и в Приморско.

Летищните площадки, включително и тази в Лесново, както обяснява юристът Янко Симеонов, получават пари предимно от часовете, в които се лети. Затова те не са заинтересовани, нито пък са задължени да се грижат и за поддръжката на частните самолети. Разчита се на добрата воля на техническите лица, които наемат самите собственици. Те са длъжни да си осигурят и техническите прегледи преди да полетят.

От друга страна, самите пилоти имат право да летят без инструктор, дори и да не са се докосвали до самолета половин година, какъвто е и случаят с Ивайло Пенчев. Кога ще реши да излети си е негова работа, както и преценката дали ще вземе със себе си инструктор, или ще разчита на собствените си умения. По закон няма нарушение, обяснява Янко Симеонов.

За пилотите на големите самолети обаче има строги изисквания, за 90 дни те трябва да имат поне 3 излитания и кацания, допълват източниците ни от бранша. При любителите няма такова правило – летят когато и както могат.

А любителите-пилоти от година на година стават все повече. По официални данни над 280 души вече имат лиценз за пилоти на малки самолети. Една от първите у нас, сдобила се с такъв лиценз, е Алиса Софиянска, съпругата на бившия служебен премиер и столичен кмет Стефан Софиянски. Тя се обучава на пистата в Долна баня. Депутатът от ГЕРБ Красимир Велчев не само, че има лиценз за пилот, но има самолет от същия модел като бизнесмена Ивайло Пенчев до 320 кг, допълват източниците ни. В силните си години дори бургаският общински съветник Бенчо Бенчев е горд собственик на малък аероплан.

 

Обучението за пилот е половин година

Собствениците на въздухоплавателни средства и пилотите в България от години си имат и асоциация, чийто председател е д-р Георги Игнатов, кардиохирург по професия и любител пилот. Ултралеките самолети, обикновено с две места, струват от 50 хил. евро до 100 хил. евро, горе-долу колкото апартамент в столицата. Леките с 4 до 8 места са между 80 и 150 хил. евро. Напълно оборудваните стигат до половин милион евро.

Далеч не всичко е изрядно обаче със самите летателни площадки и Ивайло Пенчев няма да е първият пилот, върху когото най-вероятно ще се хвърли по-голямата отговорност за инцидента. През декември 2018 г. в. „Уикенд” разказа за трагичната гибел на двамата братовчеди – Емил Ботев (21 години) и Пламен Григоров (28 години). Техният самолет се оплита в жиците на далекопровод край летището в Долна баня. Пада на земята, но не се взривява. Това се случва през септември 2016 г. Днес, 4 години по-късно разследването още не е приключило и още няма отговор на въпроса каква е причината за тази катастрофа! Най-лесно е обаче вината да се стовари върху младия пилот Емил. Той, въпреки че е само на 21 години, е отлично обучен и имал всички необходими сертификати. Очевидци са категорични, че от мъртвото му тяло е прибрана летателната му книжка, малко след като самолетът пада на земята. Това се случва преди още да е пристигнала полиция, преди да са започнали огледите. Казват, че книжката е прибрана от собственика на летището Ватко Башлиев, но следствието така и досега не е още изяснило как е изчезнал документът. Той е важен, защото в него са описани детайли за полетите на Емил. След катастрофата упорито се лансира версията, че не бил летят от 3-4 месеца. Негови близки обаче казват, че това не е вярно. Дори във фаталния ден Емил първо направил полет до Пловдив, при това заедно с инструктор. След това поканил братовчед си, който бил с него на летището, да го повози.

Самолетът пада, но не се взривява, което може да означава само едно – в резервоара не е имало достатъчно бензин. Следствието още не е изяснило защо е позволено на младежите да излетят, без да презаредят. След инцидента, довел до смъртта на двама млади мъже, упорито се внушава, включително и от вещи лица, че най-вероятните причини са повреда в самолета или невнимание на пилота. Повреда обаче не е открита. Затова пък се оказва, че е недопустимо летището в Долна баня да съседства с далекопровод на ЧЕЗ.

Преди години на това място е имало писта на селскостопанската авиация. През 1996 г. Ватко Башлиев купува съоръжението и създава първото частно летище за пилоти в България. Той самият е бивш пилот и сигурно е наясно, че жиците са потенциална заплаха за неговите клиенти. Въпреки това далекопроводът на ЧЕЗ не е изместен и така авиобазата с години обучава начинаещи пилоти под жици!

Преди тази катастрофа, в която загиват Емил и Пламен, още два самолета се разбиват край базата в Долна баня. Вината отново се търси в пилотите. През юли 2004 г. пада ултралек двуместен самолет, но тогава веднага след удара в земята, избухва пожар. Полетът е тренировъчен, а загиналият пилот Дамян Балабанов е и собственик на самолета. Започва разследване и се оказва, че в летателната му книжка няма записи колко часа е летял след като взел лиценз за любител пилот. Накрая вината е хвърлена върху мъртвия обичал високия адреналин.

Три години преди трагедията с Дамян Балабанов, при излитане от Долна баня катастрофира учебен двумоторен самолет. Загиват инструкторът и пилотът – 53-годишният Петър Петров и 34-годишният Христо Стайков. При разследването се твърди, че с екипажа е поддържана постоянна връзка от земята и няма сигнал за технически проблем, но запис от тези разговори между летището и пилотската кабина така и не е изваден. По закон частното летище не е длъжно да пази запис на радиовръзката.

Долна баня и Лесново, на което се стовари ултралекият самолет на Ивайло Пенчев, са двете летищни площадки, предпочитани основно от собствениците на 2 и 4-местни машини.

В Лесново, подобно на Долна баня също са записани няколко катастрофи през годините. През 2008 г. частен самолет излиза извън полосата, но поне няма последствия за човека, който се обучава в него. При разследването първо се търси пилотска грешка и липса на опит, но се оказва, че се появил и внезапен силен порив на вятъра. През май 2015 г. там загива Божидар Божков, който управлява собствения си самолет и се сочи като един от най-опитните пилоти в Лесново. Предполага се, че причината е повреда в управлението на машината.

Според източниците ни едва ли скоро ще настъпят промени или ще бъде затегнат закона, който регламентира частната авиационна дейност. Причината е, че той, колкото и да изглежда хлабав в някой отношения, е съгласуван с европейското законодателство. От друга страна, цените на ултралеките и леките самолети стават все по- достъпни за мнозина и затова все повече хората ще могат да си ги позволят. Колкото и да се строят магистрали, до Бургас и Варна винаги ще се стига по-бързо по въздух и доста по-приятно, без да се попада в задръствания.

 

Кои са милионерите с реактивни аероплани?

Васил Божков купува машина от същия клас като Михаел Шумахер.

През последните години броят на частните реактивни самолети в България се движи между 12 и 15. Причината е, че у нас не са чак толкова много супер богатите хора, които могат да си позволят лукса да притежават истинско летателно средство, чиято цена тръгва от 10 млн. евро нагоре и изисква далеч повече разходи за поддръжка, включително и екипаж, плюс заплати, осигуровки и т.н.. Нашите баровци затова предпочитат да наемат самолет, когато им е нужен, вместо да го притежават.

По правило тези с най-скъпите коли и яхти, имат и реактивни самолети. Васил Божков избяга в Дубай със собствен самолет, като той притежава не един, а няколко. Има „Чалънджър CL 601”, който е един от най-скъпите, но и най-луксозните в България. Машината е с 16 места, купена през 2004 г. за над 9 млн. евро, единствена е от този тип на Балканите и е от същия модел, какъвто има легендарният Михаел Шумахер. Като го купува, припомнят си източниците ни, той създава и компания за луксозни частни превози. Причината е, че такива самолети е по-добре да се движат, отколкото да стоят заключени в хангара. Божков има още 7-местна „Чесна ситейшън”, купена през 2005 г. и реактивен „Лиърджет 60 Екс Ар”. Няма данни дали от тогава те не са сменили собственика си.

Петролният могул Валентин Златев също разполага с ултра луксозен самолет, а се разбра, че той е придобил и авиона на банкера-беглец Цветан Василев. Този самолет преди години се води на лизинговата компания „Партнер лизинг”. Банкерът, който опразни КТБ, обаче има още два самолета, но предпочитал да използва основно един, поръчан директно в завода на „Лиърджет” в САЩ за близо 10 млн. евро. Самолетите на Цветан Василев са притежание на семейната фирма, помпозно наречена „Тръст Василеви”.

Сред собствениците на самолет е и Митко Събев, собственика на „Петрол”. Той разполага с „Бийчкрафт” за 6-7 пътници и 14-местен „Чалънджър” . Шефът на курортния комплекс „Албена” Красимир Станев лично пилотира самолета на курортната компания. Валентин Захариев, злополучният бившт собственик на „Кремиковци” пък има 9-местен „Джъмбо”.

Чавдар Александров-Чочо от Несебър има два самолета за чартърни полети „Лиърджет”. Собствениците на Първа инвестиционна банка Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев разполагат с 11-местен реактивен „Гълфстрийм”, чиято цена е над 15 млн. евро. Бизнесмените братя Диневи, както имат цял автопарк лимузини и яхти, така и предпочитат да летят със своя частен самолет. Собствена „Чесна” имат и братя Павлови, търговци на жито от Генерал Тошево. В Добруджа мнозина земеделци имат не само малки аеропланчета и хеликоптери, с които летят над нивите си, но и самолети за пръскане на посевите.

Бизнесмени, които днес са клиенти на прокуратурата, също имат частни авиони в силните си години. Собственик на „Винпром Карнобат” Миню Стайков има 6-местна „Чесна”. Колегите му по килия Ветко Арабаджиев и Николай Банев, преди да се скарат също имат самолет, и дори основават първата в страната авиокомпания за ВИП превози. Идеята им е да предлагат чартъри в района на Балканите, за да пестят времето на бизнесмените, които си нямат собствени машини. Покрай този проект двамата уж приятели се изпокараха, а сега положението им е известно, в килиите на следствието.

Първият частен самолет в България се появява в далечната 1992 г. Купен е с кредит от авиационното дружество „Ист-уест юропиън”. Съдружниците вземат от американската компания „Арканзас еркрафт инк” красивия „Бийч крафт Супер Кинг ер-200” със седем пътнически места. Самолетът е старичък, произведен е през 1975 г., но има отличен вид. Вземат го от Далас и плащат за него 900 хил. долара. В София се ползва за чартърни полети. По-късно става собственост на някогашната петролната компания „Юкос”. Клиентите го наемат, за да летят до дестинации, където няма редовни линии или удобни връзки. Един от постоянните клиенти е Илия Павлов, който лети с него до различни градове в Русия, а също и до Виена, Дубровник, Истанбул.

 

"Народ бг"