Не сте влезли в системата

Sliven online

Sliven online
 

Начало

Категории новини

Други категоризации

Новинарски сайтове

Други източници на новини

Източници на новини

Търсене

Преводач

RSS

Сливен. Новини от източника. Последни новини

Минути за пътешествие: Айндховен – футуристично средновековие

18 май 2020 13:10, Гергана Папазова (Сливен Медиа)
Излъчване: Сливен Медия преди около 1 месец, брой четения: 166
Айндховен – футуристично средновековие

Отправяме се малко на север, за да се покрием с шумата на есенни листа, с освежаващи капчици дъжд и може би да се изгубим сред лека мистична мъгла, в която едва-едва се раждат очертанията на нео-готическа катедрала и на футуристична архитектура. Мъглата се разсейва, слънцето се прокрадва срамежливо и огрява град, който под технологичните удари на новото време се опитва да запази историческата си очарователност. И успява. Град, до който пътуват много ниско тарифни компании – привилегия, която го прави добра отправна точка за по-големите градове на Холандия. Но почакайте, не го подминавайте така бързо. Постойте за малко в Айндховен и той ще ви се отблагодари.

Това нидерландско селце с име, означаващо „краен двор” или „махала”, което тогава е толкова малко, обикновено и неизвестно, приема своето почетно звание „град“ през 1232 г. от херцог Хенри I оф Брабант (Смелия). Оттогава започва неговата писана история на също толкова малък, обикновен и неизвестен град. Само със 170 къщи във вътрешността на крепостната си стена и малък замък извън нея, от получаването на титлата „град“, Айндховен постоянно се опитва да заслужи това си звание. Уви, съдбата не е на негова страна в опитите си да потули миналото си на средновековно безизвестно селце. Отнема му около две столетия да се сдобие с втори замък само за да бъде плячкосан и опожарен няколко десетилетия след това от войници на херцогство Гелдерн. Годината е 1502-ра и с навлизането на Ренесанса идва и възраждането за града. Започва работа по издигането на нов замък и защитни стени отново само за да… приключи. Поради бедност… Но това не е достатъчно за крехкия Айндховен, не… Той трябва да претърпи и пожар, в който изгарят почти всички къщи. Но не бързайте да го съжалявате. Шест години по-късно, през 1560 г. те са възстановени от Вилхем Мълчаливия – основният лидер на Холандската революция срещу католическия хабсбургски крал Филип II Испански. Тук вече може да го съжалите, защото историята го люшка от испанско в нидерландско владение и обратно доста години, до пълното му разрушаване от испанските войски през 1583 г. Разказваме ви тази история, защото останките на замъка и крепостните стени не са видими, те ще са под краката ви, а вие трябва да знаете върху какво стъпвате. От тази 2019-та година са започнали разкопки в центъра на града и вече може да имате възможността да хвърлите един бегъл поглед в миналото.

В недрата на града лежи цялата му история, освен крепостната част, в основите на Айндховен е имало и гробище, приютявало жертвите на чумата. Сега обаче те са пренесени от тази сакрална местност, която е била точно под площада на друго свещено място – църквата Света Катерина. Тази църква е толкова красива, строга и доминираща над града, че тя определено е една от най-впечатляващите сгради в Айндховен. Красивата ѝ нео-готическа архитектура е грабваща, а високите по 73 метра Дейвид и Мария (имената на двете основни кули отпред) пазят входа към църквата, към който, магично притеглени, вие няма как да не се насочите.

След като готическата ѝ мистериозна осанка ви е привлякла да влезете, ще осъзнаете, че вътрешността ѝ е дори още по-впечатляваща. Първото, което ви прави впечатление е приказната цветова гама, в която се обагря, благодарение на цветните прозорци, които сътворяват чудеса със светлината.

Разбира се, ако сте късметлии и е слънчево, цветовете са още по-наситени. Акустиката също е невероятна. Когато се отърсите от играещите във въздуха цветове и звуци, забелязвате поставените табели с историята на църквата. Като цяло тя почти следва познатата ни вече история на града: първоначалната малка църква е построена през XIII век, когато и самото градче започва съществуването си; следват пожар, опустошения и така до 1867 година, когато тя е построена наново в нео-готически стил от холандския архитект Пиер Куперс; следва бомбардиране по време на Втората световна война и нейното реставриране, което връща готическия ѝ облик и блясък. Един малък археологически музей ще се разкрие пред вас с история и артефакти, открити по време на разкопки, както и човешки останки, датиращи от 1500-та година. За нас това е не просто красива църква, а цял исторически пътеводител, написан в празните очи на 500 годишен човек, гледащ ви от миналото, а сега поставен във витрина.

Айндховен се опитва да балансира своята архитектура. Бомбардировките през Втората световна война изравняват града и погубват историческите сгради, датирали може би от времето на Вилхем Мълчаливия. Затова отделни квартали архитектурно ще ви върнат в миналия век с ниските си спретнати постройки, а в центъра и в по-модернистичната и технологична част, заради която Айндховен често е наричан „Силиконовата долина на Европа“, ще ви пренесат сякаш в бъдещето. Там се намират седалищата на толкова много високотехнологични компании, че не могат да се изброят. Тази футуристичност ще ви завладее на централния площад, където в далечния му край, където поради резкия преход към модернистична архитектура ще ви обземе чувство на обърканост, допълнено от гледката на един от символите на Айндховен с името „The Blob“. Ако не сте запознат любител на архитектурата, възможно е това модернистично творение да породи у вас въпроси: “Това сграда ли е? Това изкуство ли е? Какво всъщност е изкуството? Какво всъщност е това?” Възможно е и да ви напомни на капка, паднала от космоса, от вещество, непознато все още за хората. Произлизаме, разбира се, не само от формата му, но и от превода на името – „петно”, „капе”. Изглежда обаче смелите земляни са преглътнали страха и въпреки неведението за произхода на капката, са започнали да го използват като магазин и кафене.

Точно до неопределеното ни архитектурно петно е сградата, която е използвана от семейство Филипс за тестването на електрически крушки. Широките ѝ прозорци, постоянно осветявани от чудодейните тогава светлинни източници, дават името на тази сграда – Light Tower. Тя се използва и като едно от платната за светлинното шоу по време на арт фестивала Glow, който се провежда всеки ноември. Тогава музика и светлина превръщат сградата в магия и тя засиява като електрическа крушка, но от бъдещето.

Превърнатата в музей на световната компания, първа фабрика, от която е започнало всичко, се намира на съседния край на площада и е създадена през 1981 година. Оттогава това семейство превръща Айндховен в град на светлината, той започва да се разраства откъм население, съответно към него се приобщават и други околности, готови да се присъединят към най-после развиващия се град. И така Филипс и Айндховен започват да растат заедно, тази компания сякаш възражда града, но, знаете как е с историята на горкия Айндховен, не е за дълго. Същата тази компания е причината той да бъде изравнен със земята от бомбардировките през Втората световна война, насочени срещу компанията на Филипс, заради голямото им участие в производството на военни компоненти. Въпреки, че става причина за поредното му разрушение, Айндховен дължи на електрическата компания своето разрастване, затова и много от архитектурата му е посветена на нея, а някои произведения са дело и на самите Филипс. Пример за това е кацналият неидентифициран обект, служещ за конферентен център на Айндховен. Изглежда ни сякаш тези извънземни посетители си търсят изтърваното космическо петно в центъра на града, но явно все още не могат да го намерят. Футуристично и красиво, наречено от архитекта си – Evoluon.

След „близки срещи от третия вид” е време да ви кажем и че Айндховен, освен, може би, най-технологичния град в Европа, освен един от най-ярките представители на модернистична архитектура, освен един от най-старите градове в Холандия, е и един от най-зелените. Парковете му контрастират с технологичната му половина и придават спокойствие, виталност и не на последно място – естествена красота. Двете реки, които преминават през града ще ви отнесат със спокойното си течение в зеления и мирен свят на крайречната им природа, там времето е застинало, а на вас не ви остава друго освен да се насладите на обзелия ви мир.

От Средновековието до бъдещето Айндховен се бори със своята съдба, стремял се е да се опази, да се възроди и да се развие. И е успял. Дотолкова е успял, че дори размива общопоставени граници. Загърбил е тежкото си минало и го е погребал буквално под себе си, може би, за да го възроди някога. Превърнал е бъдещето в свое футуристично настояще. Oт миналото насам е присъединил толкова територии към себе си, че не успяваме да ви опишем всичко. Може би някой друг път. Но сега запомнете – не бързайте да подминавате Айндховен, останете за малко и той ще ви се отблагодари.

 

Автор: Гергана Цанкова

Снимки

Айндховен – футуристично средновековиеАйндховен – футуристично средновековиеАйндховен – футуристично средновековиеАйндховен – футуристично средновековие