АКАД. Д-Р ИВАНКА ДЕНЕВА ПРЕДСТАВЯ ПУБЛИЦИСТА Д. ТАЛЕВ В СПИСАНИЕ „ЛЕТОПИСИ”

Новият брой на списанието за наука, изкуство и обществен живот „Летописи,” издание на Българската академия на науките и изкуствата, София,(излязъл след кратко прекъсване на изданието), включва отново актуални за българското битие и развитие, теми. В обръщението си към читателите гл. редактор акад. д-р М. Каменова акцентира на нуждата от единение на различните слоеве и сили в обществото: в името на народополезни каузи в условията на 30-годишния преход от тоталитаризъм към демокрация. В раздел „Наука. Икономика” акад. проф. Г. Маринов изследва същността на предстоящите трансформации в глобалния свят, а доц. доп. чл. Георги Вълчев – корелациите на икономическата теория и маркетинга. В раздел „Наука. История” доц., доп. чл. Ст. Танев разкрива приносите на Марин Дринов, като вдъхновител, основател и председател на Българското книжовно дружество (1869-1911 г.); в изследването си акад. проф. д-р Григор Велев (почетен гл. ред. на списанието), под заглавие: „Кога и защо възникна македонизма в географската област Македония?”, разкрива корените и причините за явлението; акад. Стоян Райчевски – ролята на Ньойския договор в новата си книга „Долу Ньой 1919”, излязла по повод на 100 години от подписването му, а председателят на КИЦ-Босилеград, Иван Николов, показва в прочувствено есе човешкото себеусещане на „отказа от бащината къща”... Акад. В. Стамов се е докоснал до въпроса за произхода на българите в старо богомилско предание. Нужни за осведомяване на читателите за новостите и подходите в изследване на болести-бичове за човешкото здраве, съдържа раздел „Наука. Медицина”, с включената статия на акад. д-р М. Каменова (за ролята на биомаркерите в осъществяване на персонализирана терапия на глиобластомата). Тя участва и с проучване приносите на публициста-издател Хр. Г. Данов в контекста на духовните търсения на родните колоси- възрожденци.

В раздела на сп. „Летописи” „Общество. Идеи” акад. проф. Григор Велев търси взаимовръзката на проблема за „чуждопоклонничеството и отстояването на българските национални интереси”- заглавие и на излязлото негово двутомно издание на тази тема, с приложени откъси от него. Изследователката на язвите и раните от „близкото ни минало” Фанна Коларова тук представя „паметниците на диктатурата и тяхното влияние върху обществото днес”. Виждане по проблемите на българската култура, в контекста на световната, изразява акад. проф. Емил Янев в статията си с риторичното заглавие „Нужна ли ни е култура?”

В раздел „Изкуство - литература” зам. главният редактор и съставител акад. Йордан Каменов анонсира тематиката на включените материали в броя със статията си „Публицистиката на нашите писатели”, провидяна от него като изява на „труда и честността им”, (с акцент върху Гео-Милевото дело, проявите на П. К. Яворов-публициста и приложени азбучни творби в жанра от двамата автори.)

Членът на редакционната колегия и съставител акад. д-р Иванка Денева представя в новия брой изследването си за „публицистичния глас на Д. Талев, като съпричастие към каузата на българите в Македония”- с прилагане на статиите му, посветени на „първоучителите ни” и „усета към словото”. Настоящият труд е продължение на интереса й към света на Д. Талев (след темата, с която тя участва в конференцията на БАН по повод 120-годишнината от рождението му) - с доклада за „успоредяванията на Димитър Талев и Тончо Жечев в претворяване на „страстите български”. В настоящия брой на „Летописи” интересни спомени за личността и проявите на акад. Николай Хайтов–публициста, споделя и акад. М. Кадиев, приложил в броя емблематичните негови творби „Докато са живи” и „Кой може да затрие България и българщината”.

В раздел „Изкуство. Музика” акад. Ат. Куртев анализира представянето на Брукнеровия „Апокалипсис” от маестро Емил Табаков и Софийската филхармония. Включено е и есето на акад. проф. Емил Янев „За музиката и още нещо”, а в броя - и биографични справки за наградения от Министерство на културата маестро акад. Валентин Бобевски и за членове на Академията на науките и изкуствата, навършили юбилейни годишнини. Тук присъства и информация-отчет за проведени през миналата година от организацията значими обществено-културни събития и чествания.