Не сте влезли в системата

Sliven online

Sliven online
 

Начало

Категории новини

Други категоризации

Новинарски сайтове

Други източници на новини

Източници на новини

Търсене

Преводач

RSS

Сливен. Новини от източника. Последни новини

Диверсантът Георги Алински – последният смъртник в България

29 юни 2020 18:24, Гергана Папазова (Сливен Медиа)
Излъчване: Сливен Медия преди около 1 седмица, брой четения: 140
Диверсантът Георги Алински – последният смъртник в България

10 юли 1984 г. В Софийския окръжен съд е внесен обвинителен акт срещу дърводелец от Самоков. Останал с години неуловим за полицията, той едва не проваля състезанието за европейската купа по ски в Боровец с бомбен атентат. Успява обаче няколко пъти да пререже въжетата на седалковия лифт в курорта. Това му коства живота.

Историята започва 10 години по-рано. Той се казва Георги Алински, осъждан три пъти – за кражби на дървен материал и опит за убийство (неумишлено). „По време на изтърпяване на наказанието си в затвора попаднал под идеологическото въздействие на Петър Семерджиев, понастоящем говорител по радио „Свободна Европа“. Под влиянието му в него се оформило отрицателно отношение към политиката и мероприятията на народната власт. След това първоначалната неприязън в Алински прераства във враждебност и постепенно се активизира към вредителска дейност“, се казва в обвинителния акт.

След като излязъл от затвора, Алински си отваря дърводелска работилница. Казват, че бил много добър в занаята. Нямал обаче разрешение от общинския народен съвет да упражнява частна занаятчийска дейност, заради което е санкциониран. Тогава в него се надига гняв.

И решава да си отмъсти на държавата.

През декември 1974 г., точно преди Нова година, Георги Алински решава да прекъсне далекопровода в курорта „Боровец“. Знае, че така ще причини големи затруднения на властите и ще предизвика недоверие в хората. Познава добре просеките, през които минава съоръжението за високо напрежение, и решава да отсече дърво в местността Малка луковица, което да скъса жиците. Предварително подсича един бор и скрива брадва близо до него. Вечерта на 31 декември се черпи с приятели в ресторант. Малко преди полунощ отива в гората, отсича дървото и токът в целия курорт спира. За 13 часа. Новогодишните тържества са провалени, а туристите негодуват.

Това временно потушава яда на Алински към държавата. Но един ден през лятото на 1975 г. взема шмиргел и абразивна пила и с градския автобус заминава за Боровец. Отива в местността Мартинови бараки и избира един от стълбовете на седалковия лифт. Преди време е работил на него и знае тънкостите. Качва се по стъпалата и след 20 мин. упорито рязане образува улей във въжето, достатъчен да спре съоръжението. Скрива шмиргела под един бор и се прибира с такси. Повредата е открита след дни от обслужващия персонал на лифта. Заради нея въжената линия не работи 31 дни. При ремонта е вплетено ново въже с дължина 91 м, изразходвани са 5024 лв.

В заключението си експертизата сочи, че е било възможно дерайлиране на въжето и падане на столчета и пътници Макар това да не става нито веднъж. „Извършеното вредителство на това скъпо съоръжение е дало много неблагоприятен отзвук сред населението на Самоков, предимно свързано с несигурността на експлоатацията на лифта“, пише обаче прокурорът по делото.

През следващото лято Алински получава предупреждение от финансовата служба на общинския народен съвет, че ще бъде обложен с данък за незаконна частно-занаятчийска дейност. До този момент престъпленията му остават неразкрити. И той решава отново да среже лифта. Взема скрития миналия път шмиргел и отново прерязва въжето. Този път лифтът е спрян за 21 дни, а щетите излизат на „Балкантурист“ 3840 лв. И този път Алински не е разкрит.

Междувременно продължава да работи нелегално. През 1979 г. от „Енергоснабдяване“ прекъсват трифазния ток на работилницата му. Още по-озлобен към държавата и спокоен, че не е уличен досега, той решава за трети път да повреди лифта. И го прави. Равносметката е още по-тежка – 37 дни ремонт за 32 007 лв.

През 1980 г. близък на Алински – Георги Ахчийски, започва да му помага в работилницата. Постепенно Алински започва да го „настройва срещу народната власт“ и да разкрива пред него какво е направил. Накрая открито заявява намерението си да отмъщава. Предлага на Ахчийски да запалят горския пункт в местността Сефер чешма на Боровец. Той приема, има неприятности с горските власти и също иска да си върне. Двамата отиват там, разбиват вратата, събират леснозапалими вещи, заливат ги с 3 л бензин и ги палят. Сградата е напълно унищожена, щетите са за 11 178 лв. Това обаче не отказва Алински от изначалната му идея за лифта. Според обвинението той знае, че обществеността в Самоков тревожно коментира „какви ли врагове действат“, всичко това го окуражава, че „действа като неуловим“.

И решава за четвърти път да среже въжето.

На 21 октомври 1980 г., макар да вали дъжд, той отново изравя скрития шмиргел и прекъсва лифта. Този път повредата излиза на държавата 4744 лв. На връщане спира на чешма да пие вода и си забравя раницата, в която е инструментът. Може би поради тази причина това е последният път.

След общите си дела, Алински и Ахчийски се сближават. И решават да саботират състезание за европейската купа по ски през зимата на 1984 г. На Алински му хрумва, че могат да объркат състезанието, като взривят телефонните кабели и така прекъснат връзките. По този начин чуждестранните журналисти няма да могат да предават за изданията си, а „на България повече няма да се възлага организирането на такива първенства и това ще се коментира в целия свят“, твърдят магистратите.

През януари обаче те се сещат, че не са предвидили да обозначат шахта с кабели, преди да падне снегът. Налага се да изчакат.

На 3 февруари в работилницата идва приятел на Алински – Стоян Мутафчийски, който им казва, че откриването на състезанието е насрочено за 18,30 ч. същия ден. Дърводелецът решава, че това е моментът за действие. Мутафчийски казва, че е минал покрай отворена шахта с телефонни кабели, в която работели техници. Планират как Алински ще осигури взривни материали, а Мутафчийски ще вземе с личния си автобус Ахчийски и в 17 ч. ще се срещнат близо до шахтата. Осигуряват 2 капсул-детонатора, 1 фишек взрив и руло фитил. Мутафчийски обаче се забавя заради служебни ангажименти и планът се проваля. Два дни по-късно действат по друга схема – Алински отива с градския рейс до Боровец, носейки взривовете. Когато минава покрай шахтата обаче, вижда някакви хора, както и униформени милиционери. Принуден е да се върне.

Докато успеят да организират бомбения атентат, състезанието свършва. Въпреки това, когато по-късно са задържани, те са обвинени в подготовката на престъплението. Със следните мотиви: „Народна република България се ползва с уважение за своята принципна и миролюбива политика, за усилията, които полага за всестранното развитие на спортните и туристически връзки. Ярък израз на това признание са и провежданите международни срещи у нас и в областта на спорта. Поради това всяко посегателство върху спортните съоръжения, създава недоверие в местните и чуждите туристи.“

Прокурорът по делото описва и как Алински години наред открито е изразявал враждебното си отношение към властта, като разпространявал „клеветнически твърдения, засягащи авторитета на НРБ“. Редовно слушал емисиите на радио „Свободна Европа“ и отправял пред клиентите на работилницата си „най-злостни хули“ срещу социалистическия строй. В обвинителния акт дори са изброени някои от „клеветите“: „В България всичко върви в разруха, защото властта е никаква власт“, „Органите на властта са търтеи“, „Всичко се изнася за СССР и ако не сме ние да ги храним, ще ходят гладни“, „У нас няма свестни закони“, „Нашата държава е в упадък, идва глад и безработица“, „Ето вече 40 години, всичко се руши“, „Българският народ е бил роб и си остава роб“. В „разностранната си престъпна дейност“. Алински започва да си отмъщава и на държавни служители, които „добросъвестно изпълняват задълженията си“. Съпругата на Алински е съкратена от ДАП-Самоков, където работи. За това гнева му понася началникът на предприятието Милчо Златинов. Алински се свързва със свой познат Красимир Мишев, който заедно с жена си е уволнен от Златинов. Двамата подпалват неговата вила-фургон по пътя за град Станке Димитров. В делото се описва още как двамата с Мишев са подпалили и пчелина на двама служители от отдел „Финанси“ към общинския съвет, задето им налагали данъци.

През 1983 г. пък от съблекалнята на ДФС „Рилски спортист“ е извършена кражба на пари. Заподозрян е приятел на Алински, който работи там. За да се отклони съмнението от него, Алински и Ахчийски замислят план – когато той замине в командировка, да се обадят на председателя на дружеството и да го заплашат, че влизането в канцеларията е нищо, „сега ще започнат да палят“. Решават да взривят гаража на дружеството. За да си осигурят алиби, в уречената вечер отиват на кино. И нареждат върху масата в работилницата чаши и бутилка вино, от която уж са пили. След това Алински прониква в гаража, напъхва капсул-детонатор в ауспуха на автомобил ГАЗ и запалва фитила с цигара.

След всичко това полицията е мобилизирана. Накрая Алински е задържан. При обиск в дома му са открити 172 капсул-детонатора, 53 броя взривни вещества със специално предназначение, 181 патрона за пистолет и карабина и два фишека „Амонит“. Укривал ги от 1974 г. Той се признава за виновен за всичко. Освен в диверсия. Точно това обвинение обаче го „убива“. Според чл. 106 от НК, „който с цел да отслаби властта или да й създаде затруднения, унищожи или повреди обществени сгради, строежи, инсталации, съоръжения, транспортни или съобщителни средства, се наказва за диверсия с лишаване от свобода от 5 до 15 години, а в особено тежки случаи 20 години, доживотен затвор или смърт“.

Съдът е безмилостен.

Алински получава различни присъди за всяко от престъпленията си, включително и конфискация на половината имущество, но заради четворното прекъсване на лифта е осъден на смърт чрез разстрел. Съучастниците му получават по-леки присъди.

Въпреки обжалването на 28 юни 1985 г. Върховният съд на НРБ постановява: „Георги Алински е извършил всички престъпления умишлено, повечето с контрареволюционна цел, поради което смъртната присъда е единственото справедливо наказание.“

По-възрастните хора от Самоков не са забравили Алински. Според тях не е заслужавал толкова тежка участ и обвиненията срещу него са пресилени. Но дърводелецът е разстрелян. В България последното смъртно наказание се изпълнява само 6 дни преди идването на демокрацията – на 4 ноември 1989 г.

 

Източник: в-к „Сега”

Снимки

Диверсантът Георги Алински – последният смъртник в БългарияДиверсантът Георги Алински – последният смъртник в БългарияДиверсантът Георги Алински – последният смъртник в БългарияДиверсантът Георги Алински – последният смъртник в БългарияДиверсантът Георги Алински – последният смъртник в България