Не сте влезли в системата

Sliven online

Sliven online
 

Начало

Категории новини

Други категоризации

Новинарски сайтове

Други източници на новини

Източници на новини

Търсене

Преводач

RSS

Сливен. Новини от източника. Последни новини

"Ирида Сливен": Тази година в Жеравна, вместо фестивал – скандал

09 септември 2020 12:55, Гергана Папазова (Сливен Медиа)
Излъчване: Сливен Медия преди около 1 седмица, брой четения: 1187
Тази година в Жеравна, вместо фестивал – скандал

Жеравна – перлата на Източния Балкан, с романтични калдъръмени улички помежду над 300- годишните си кокетни къщи от камък и дърво, строени в ранновъзрожденски стил! Същата, която възпя синовно в Старопланинските си легенди големия ни разказвач Йордан Йовков. Ако тръгнем от неговите „Постолови воденици“, можем да разберем, че името й не идва от жеравите, защото жерави там не кацат, а от старославянското название на воденица – „жерна, жерка, жерков“. Жеравна, чието име до освобождението е по-близко до тях – Жеруна, днес привлича като магнит много туристи, наши и чужди. Не устоя на чара й и ансамбъл „Българе“ и неговият ръководител Христо Димитров. Оттук започва историята, която ще ви разкажа сега.

Всяка година, във втората половина на август, в Жеравна се провеждаше Фестивал. Това лято в прелестното село, вместо фестивал, се завихри скандал. В „ябълка на раздора“ се превърна мястото на фестивала. Добромерица – селският парк, залесен от жеравненци в началото на миналия век, паркът, който те толкова обичат. Добромерица – местността, в която шефът на ансамбъл „Българе“ Христо Димитров организира тридневната атракция Фестивал на фолклорната носия, която привлече толкова гости от близо и далеч.

Тази година 12-тото издание на фестивала бе отложено заради превантивните мерки срещу COVID 19, които няма как да бъдат спазени при събиране, макар и на открито, на множество от над 5 000 души. Малко преди решението за отлагането на Фестивала, Христо Димитров обяви от екрана на своята телевизия „Българе“ намерението си да купи Добромерица, въпреки че едноименният ансамбъл и той уж бяха фалирали заради коронавируса. Това не нашега разтревожи жеравненци, наелектризира хайдушкия им дух и те заявиха публично и категорично: „Няма да дадем Добромерица! Добромерица е на Жеравна! Добромерица не е за продан!“

Защо жеравненци така се разгневиха на човека, на фестивала на когото до този момент се радваха, защото припечелваха покрай него от къщи за гости, някое продадено килимче или сувенирче, продадена домашна лютеничка и свободния за местните хора вход за фестивала?

Историята започва от 8 юни т.г., с молбата до община Котел на сестрата на Христо Димитров Елена Адерсон да закупи 34 дка от гората на Добромерица за целите на фестивала, тъй като нейната фирма „Фест продакшън“ го била организирала. Въпреки че договорът от 8 юли 2009 г. на община Котел, за ползването на Добромерица три дни в годината за организиране на фестивал в продължение на 30 години, е с фондация „Българе“.

Допълнително налива масло в огъня откритата от будни граждани в сайта на община Котел обществена поръчка за предпроектно проучване на землищата на селата Кипилово и Жеравна и съгласуване с Националния институт за недвижимо културно наследство /НИНКН/, за изграждане на атракциони в урбанизираната им територия.

Пощата на котленския кмет Коста Каранашев се наводнява от писма, а жеравненският отпор става достояние на интернет потребителите и още толкова край тях. Тогава кметът на Котел направи изявление, че земята на Добромерица е публична общинска собственост, която не може да се продава. Жеравненските бунтари обаче извършили проверка в кадастъра и видяли, че това не е истина: Добромерица е частна общинска собственост, която може да се продава – актувана като такава на 15 октомври 2015 година, с данъчна оценка 5 700 лева. И те огласяват възмущението си с още по-голяма сила. Тогава общината прави рязък завой и на 6 юли 2020 г. актува земята като публична общинска собственост. Как е станало това е мистерия. Решение на общинския съвет, както за акта от 2015-та, така и за акта от 2020-та г., не се знае дали има…

А в сайта на Агенцията по геодезия, картография и кадастър са публикувани два акта за смяна на собствеността: от 15 юни 2020 – частна общинска, от 16 юли 2020 – публична общинска… Странното е, че и двата са на основание на Заповед от 15 април 2014 година.

Властта в Котел има своите обяснения, хората от Жеравна имат своите подозрения. В момента за кмета на Котел отговорът е ясен: като /вече/ публична общинска собственост, Добромерица не може да се продава. Така, основания за напрежение няма. Според зам.-кмета на Котел Румен Стоилов, обявената от община Котел обществената поръчка няма общо със скандала за Добромерица. Община Котел подготвяла проекторешения за Кипиловското кале и някои общински имоти в Жеравна и Котел, за отпускане на безвъзмездна помощ от 10 милиона лева по програма на МРРБ за развитие на туристическата инфраструктура.

Какво искат Жеравненци преди, сега и по-нататък? Откритост и честност, достъп до информация и възможност за комуникация – от местната власт в Котел. Отчисления от фестивалните приходи за благоустрояването на Жеравна и грижа за Добромерица – от Христо Димитров. Основно категорично искане е: Добромерица да не се продава никога и на никаква цена! Всеки от хората, с които разговарях – Николай Димитров, Румен Бояджиев, Севелина Митева, Валя Гатева и кмета Васил Рещов, разказа историята с този мотив. Публикуваните документи са получени от община Котел по тяхно настояване, по Закона за достъп до обществената информация.

Николай Димитров, който води дружината на непримиримите в специално създадената ФБ-страница „Жеравна, Zheravna, Jeravna“, заедно с още десетина активисти на протеста, не са се отказали да сезират прокуратурата за мистериозните смени на собствеността в Агенцията по кадастъра. Той смята за абсолютно належащо да се ограничи достъпа на автомобили по калдаръмите на Жеравна, включително и най-вече по време на фестивала.

Възмутен от нечестната игра, която се разиграва, Румен Бояджиев настоява от гората на Добромерица да бъде почистено сметището, събрано там сега. Да се премахнат изоставените бутафорни къщурки, непочистените над година тоалетни, които разнасят зараза и накованите по живите дървета железа и пирони. Организаторите на фестивала са бетонирали, според него незаконно, една голяма сцена в гората. Територии от Натура 2000, каквато е и Добромерица, трябва да бъдат отглеждани, а не унищожавани.

Жеравненци най ги боли за гората. Според Валя Гатева, фестивалът е минал границата на приемливото, добре организирано събитие и е допуснал унищожителен ефект. „Едно време, казва тя, имаше усещането за парк, сега имаш усещане за едно сечище. В кой парк по света сте чували колите да влизат и да се качват до горе? Не съм чувала някъде да сe случва това, независимо какво е събитието. Сега вътре става празнично стълпотворение от хора, храни и трапези…“

„Честните хора говорят високо и ясно.“, припомня правилата на почтената игра младата дама Севелина Митева, която иска „да има яснота в намеренията за Жеравна, а не всичко да става тихомълком и шушу-мушу“, зад гърба на хората, емоционално свързани с Жеравна. Смята за неприемливо някой друг да взема решения, община Котел да продава земята на Жеравна и да не пита местните хора искат ли или не да им продадат единствения парк в селото. Земята трябва да остане на Жеравна. Стане ли веднъж частна, може да се гадае в чии ръце ще премине утре. Най-лошото е, че случилото се разделило и противопоставило хората в Жеравна.

Кметът на Жеравна Васил Рещов, на който се падна късмета да дири истината и успокоява духовете, смята, че действията за закупуване на Жеравна са от 5-6 години, но никой от неговите предшественици не е бил осведомен за тях. От разговор с бивш кмет на Котел, който сега е общински съветник, разбрал, че съветниците също не са чували за това. А на въпроса защо иска да купува Добромерица, Христо Димитров му отговорил безочливо: „Ако е моя Добромерица, ще се грижа много по-добре за нея, отколкото сега“. И му дал пример: „Аз имам две къщи в Жеравна. За коя се грижа по-добре, за моята собствена или за другата, дето е под наем?“ Само ако е негова земята, могат да участват по програми, с проекти, твърдял. Навремето, когато шефът на ансамбъл „Българе“ дошъл в Жеравна да прави фестивал, Васил с други жеравненци го приели и настанили, помогнали му ток да си вземе, вода да прокара. Сега изкарва от фестивала много пари. А за 12 години е дал на Жеравна един кабел за улично осветление, който прашасва в кметството, защото, за да се сложи, трябва да се купят лампи и десетки други неща и да се извършат два пъти повече дейности.

Логичните въпроси, които си задава кметът, са: „Кое е вярно, на кого да вярваме? Кой стои зад тази покупка, ако тя се осъществи? Дали сестрата на Христо Димитров ще бъде последният купувач с подвеждащ мотив, че иска земята за нуждите на фестивала – или изпълнява нечия поръчка?…“ Каквито и поръчки да се замислят обаче, Васил Рещов е сигурен, че като част от Натура 2000, Добромерица попада във “виолетова зона”, в която е абсолютно забранено да се строи каквото и да било. И ако някой не иска да заобиколи закона, защо му е да купува този парк?

Хората от Жеравна са категорични за две неща: „Не“ на продажбата на Добромерица и „Да“ на фестивала. Нека го има фестивала, нека си го прави Христо Димитров, той разбира от това, вече си има и къща в Жеравна, но да не посяга към Добромерца, тя не му е бащиния.

Над 50 души от най-близкия до Добромерица квартал на Жеравна още на 17 юни изпратили до кмета на Котел подписка с 4 искания, документите по които очакват да пристигнат при кмета на Жеравна. 1. Всички действащи договори за наем или продажба на недвижимо имущество на Жеравна и информация какви постъпления от тях има в общината. 2. Предвидените в бюджет 2020 на община Котел инвестиции и капиталови разходи за Жеравна, по пера. 3. Предстоящи предпроектни проучвания за инвестиции, строежи, продажби и всякакви действия в землището на Жеравна. 4. Плановете на община Котел за икономическото и културното развитие на Жеравна, които запазват статута й като национален архитектурен резерват.

В момента скандалът се е притаил, утихнал, но въпросите остават във въздуха. Хората са нащрек. И си мисля, че ако Жеравна все още е на Йовков, а не на Христо Димитров, жеравненци ще са й най-вярната стража.

… Посочи ми между другото един поет с дълбок и искрен жеравненски корен мястото, където се е разиграла случката, описана в Йовковите „Юнашки глави“. Там, където снажният белокос старец дядо Руси е закаран от турците да види, набита на върлина, главата на сина си Милуша, но той узаптява страшната си мъка и казва, че не го познава, за да спаси Жеравна от унищожение. Там и на други места в Йовковите „Старопланински легенди“, натрапчиво се споменава Добромерица, където през април 1876-та се събират „герловските турци, черна и страховита паплач“, които стоят и чакат да нападнат Жеравна заради хайдутите, излезли от нея с четата /на Стоил войвода/. И понеже неволно съм наизустила фестивалните изявления на Христо Димитров, че гостите на Добромерица правят скок във времето 150 години назад, и понеже годините, изтекли от онези страшни времена са почти толкова, помислих си: колко се е променило времето от тогавашните юнашки глави до сегашните юнашки пози, юнашки тигани, юнашки гърмежи и юнашки хора, от целия този юнашки кич, който реве гороломно и взема акъла на чужденците. Може би бабаитлъкът е неромантичната част от нашенската народопсихология. Но е по-важно какво храним днес: ненаситния консуматизъм или смелото родолюбиво сърце…

 

Щилияна ВАСИЛЕВА

Източник: "Ирида Сливен"

Снимки

Тази година в Жеравна, вместо фестивал – скандал  Тази година в Жеравна, вместо фестивал – скандал  Тази година в Жеравна, вместо фестивал – скандал