Не сте влезли в системата

Sliven online

Sliven online
 

Начало

Категории новини

Други категоризации

Новинарски сайтове

Други източници на новини

Източници на новини

Търсене

Преводач

RSS

Сливен. Новини от източника. Последни новини

Психодрамата в Сливен. Кои сме ние, Катерина и Биляна?

18 ноември 2021 18:45, Катерина Иванова (Туида Нюз)
Излъчване: Туида Нюз преди 2 седмици, брой четения: 587
Катерина Иванова

Ние сме две съвсем различни по темперамент ентусиастки, обединени от идеята на психодрамата.

 

Днес ще ви се представя аз – Катерина.

 

Родена съм и съм израснала в Клуцохор и макар образованието ми да е агрономическо, винаги съм се интересувала от хората и техните вътрешни светове – преживявания, мислене, действие, развитие. Кое ги подтиква да вършат или не вършат определени неща.

 

Защо психодрама?

 

Преди много години нуждата, а после и любопитството ми, ме заведе до група за личен опит по метода психодрама. Заявката ми беше да бъда добра майка, макар че знаех, че съм такава. Това, което не знаех обаче, е, че съм твърде протективна майка и по този начин пречех на развитието на детето си. Несъзнателно.

 

С голяма доза любопитство и по-малко недоверие започнах, в крайна сметка винаги можеше да се откажа. Но ми хареса! Имаше сцена, а аз обичам театъра, имаше и по-смели от мен, които влизаха в роли. Хубавото беше, че никой не ме караше насила да споделям за преживяванията си, стана някак съвсем естествено. Тогава много не разбирах какво става. Измина година и аз се усетих променена, спокойна и не толкова протективна и изискваща.

Психодрамата ми позволи да се погледна отстрани, да усетя и преживея мислите и чувствата си, които бях скрила някъде, незнайно, даже и от мен.

 

Психодрамата успя по един необикновен начин да „трансформира травматичния ни опит във вътрешна сила“ .

Реших да продължа вече с обучение за асистент и водещ, за да открия тайните на метода. Още 6 години дълбоко вникване в себе си и разбиране към заобикалящия ни свят.

 

А извън психодрамата съм майка, съпруга и приятелка, а от скоро и медиатор.

 

Обичам планината, особено нашата. Винаги, когато си идвам в Сливен, намирам време да се потопя в нея, да погледна града от Кутелка или Голяма Чаталка и да се срещна със себе си. Ароматът на гора и треви, чуруликането на птичките, някоя гъба, препречила пътя ми, синевата над мен – все неща, които ме зареждат и вдъхновяват.

 

Обичам и риболова, има някаква магия в това да седнеш на брега, да дишаш водните изпарения, слънчевите лъчи да гъделичкат кожата ти, да си потопена в тишината и всичко, което се чува на фона на малките вълнички и полъха на мекия бриз, е замятането на въдицата, крякането на жабите, жуженето на буболечките, звуците на природата.

 

Обичам и колоезденето – всъщност е страст, връзката ми с детството – тогава ме завладя цветността на колоездачите, екипите им, онзи шум, издаван от съприкосновението на спиците и въздуха, когато карат много бързо – „фссс“. Мирисът на вътрешната гума. Веригата. Венеца. Много сила и воля събрани на едно място. Любовта ми към колоезденето ме направи национален комисар на шосе и писта.

 

Обичам и животните. Член на моето семейство е една осиновена от нас, много породиста калпазанка – в нея се намират всички кучешки породи. Кучето, което освен да ни ядосва, ни дава и огромната си обич.

 

Това, което сигурно никога няма да имам, е кон.

Това диво животно, което с годините е опитомено от хората за какви ли не нужди и въпреки това е запазило мощта си, бързината си, динамичността си, е пример за нас, хората, че можем да бъдем едновременно и силни, и емпатични, и да отстояваме себе си, без да нараняваме, и да обичаме и да позволяваме да ни обичат.

 

Обичам и края на годината. И с него радостите и тревогите по приготовленията. Предстои една зимна суета. Очаквайте нашата нова психодраматична изненада в психологичен център „Веда“.