182 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХАДЖИ ДИМИТЪР

На 10 май 1840 г. в сливенския квартал „Клуцохор“ се ражда Димитър Николов Асенов.

Той е петият син на Никола и Маринка Асенови от общо десетте им деца. Неговият баща е известен майстор и търговец на кебета и е сред заможните хора в града, благодарение на което през 1842 г. семейството отива на поклонение на Божи гроб. Титлата „хаджия“ получава и малкият Димитър, която става неизменна част от неговото име.

Буен и неспокоен расте Димитър. Често влиза в пререкания по време на игрите си срещу турчетата и още от малък проявява непримирим дух и борбеност.

Негов пръв учител в местното училище през 1845 г. е Димитър Кишиша, където Хаджията показва своята любознателност. През 1850 г. 10-годишният Хаджи Димитър започва да помага с работата в бащиния си хан и прекъсва своето обучение.

Продължават пререканията на младият Димитър с местните чорбаджии и турци. Закърмен с песни за славни хайдути и наследил буйния нрав на своите чичовци Стоян и Добри и на вуйчо си Желязко Палабоюка, той не може да търпи чуждата несправедливост и жестокост. Известни са случките с чорбаджи Йоргаки, Осман ага, убийството на гръцкият лекар Костаки и обирането на Али ефенди. Участва и в прогонването на гръцкия владика Кирил от църквата „Св. Димитър“ през 1859 г.

След всички тези събития Хаджи Димитър не може повече да остане в Сливен, напуска града и през 1861 г. става хайдутин в четата на Георги Трънкин. След като той е убит, за войвода е избран Панайот Хитов, а знаменосец по-късно става и самият Хаджи Димитър. Тази чета шета из Сливенския балкан, а през 1863 г. потеглят за Сърбия. От Белград Хаджията е изпратен в Румъния, където да събере чета. В Букурещ той се среща с идеологът на четническата тактика Георги Раковски .

През 1864 г., 1865 г. и 1866 г. Хаджи Димитър, напътстван от Раковски, организира три последователни чети, с които преминава през Дунав в българските земи.

През пролетта на 1866 г. Хаджи Димитър, Стефан Караджа и Желю войвода преминават в България с обща чета, която в последствие се разделя на три различни чети.

В този период, 60-те години на XIX век, хайдушкото движение преминава към организирано общонационално движение с политически цели и идеология.

„Дружина, мене сте избрали в името на изпадналото ни Отечество, за да помогнем със силата си и с юнащината си за неговото освобождение. Аз имам, каквото и вие синца – да си заложа живота за тази светла цел. Моля се на бог да ни укрепи в този път и да даде нам сила и крепкост да претеглим всичките теглила, които има да срещнем, и дано се смилостиви да ни помогне Господ да добие народът ни, което искаме, свободата и самостоятелността. Ето коя ми е грижата и желанието. Ако в противен случай искам да търгувам с вашата кръв или да се дам на своеволни користни стремления, нека Господ и вие да ми бъдете съдници и да бъде три пъти проклета душата ми!“

С тези думи войводата Хаджи Димитър се заклева да бъде верен на своята дружина и се посвещава на националноосвободителната кауза.

На 6 срещу 7 юли 1868 година чета предвождана от Хаджи Димитър и Стефан Караджа преминава в България в местността Янково гърло край с. Вардим. Нейната цел е да вдигне общобългарско въстание и да донесе така желаното Освобождение.

Следват редица сражения в района на селата Караисен, Горна Липница и Вишовград, от които четата успява да се измъкне като дава не малко жертви.

Първият сблъсък с турските части е на 7 юли е при село Караисен, където са убити трима четници.

Второто сражение на 8 юли е в Дядопановата кория (Карапановата кория).

Третото сражение е на 9 юли в местността Дълги дол край село Вишовград.

В четвъртото сражение по пътя на четата, в местността Канлъ дере (Кървав дол) на 10 юли 1868 г. много от четниците са избити, а войводата Стефан Караджа е пленен и откаран в русенския затвор, където издъхва на 30 юли 1868 г.

На 18 юли 1868 година, след редица сражения и неравностоен бой, малцина четници достигат връх Бузлуджа, където е последната решаваща битка. Ранен на три места, сражавайки се до последния момент, Хаджи Димитър насърчава другарите си с думите „Братя, да умрем като българи“.

Смелите войводи – Хаджи Димитър и Стефан Караджа остават завинаги на 28 години.

За техния подвиг Христо Ботев пише:

"Това бе славно събитие в историята на нашата емиграция, тъй и в историята на нашето политическо и умствено възраждане... Те измряха, но тяхната смърт беше огромен удар за Турция, огромен и за нашето отечество - на първата извести падането, на второто - възраждането.“ (в. „Дума на българските емигранти“, 1871 г.)

Поклон пред делото на тези смели мъже, загинали за Освобождението на България!

Виктория Михнева – уредник в Регионален исторически музей „Д-р Симеон Табаков“ - Сливен

Художник: Петър Петров