АКАД. ИВАНКА ДЕНЕВА Е УДОСТОЕНА С МЕДАЛ „Д-Р ПЕТЪР БЕРОН”

Акад. д-р Иванка Денева получи най-високото отличие за научна и творческа дейност на Българската академия на науките и изкуствата, София - медал „Д-р Петър Берон”, за дългогодишната си работа на писателското и проучвателско поприще и за развитие идеите на организацията, която консолидира в редовете си представители на културния и научен елит на България. Наградата й бе връчена в София на Общото събрание на Академията, пред препълнената зала с членуващи. Председателят на Общото събрание на Българската академия на науките и изкуствата - акад. проф. д-р Добрин Свинаров, окачи медала на д-р Ив. Денева под ръкоплясканията на присъстващите, придружен и с аргументация за решението на ръководните органи в следните редове от придружаващия поздравителен адрес: „Уважаема академик Денева! Академичният съвет на Българска академия на науките и изкуствата Ви удостоява с медал „Петър Берон” за Вашата активна творческа дейност и личен принос в работата на Научен център „Поезия, белетристика и литературна критика”. Ив. Денева отговори на акта на присъждането със слово.

С високото признание – медал „Д-р Петър Берон”, бяха удостоени в настоящата 2022 г. и още неколцина български учени из различни сфери, като видният архитект акад. проф. д-р Николай Тулешков, акад. проф. д-р Бойко Рангелов – директор на Научен център „Природни науки, акад. Йордан Каменов (литературовед, директор на Научен център “Българистика” на БАНИ) и др. Някои членове на Академията получиха на научното събитие плакети и грамоти. През годините медалът „Д-р П. Берон” е присъждан на ръководителите на Академията, на нейни научни центрове и на деятелни личности, като: акад. проф. д-р Миладин Апостолов, акад. д-р Маргарита Каменова, акад. Румен Леонидов и акад. проф. д-р Петко Тодоров; на акад. проф. д-р Пламен Павлов, акад. проф. д-р Венко Александров, акад. проф. д-р Стоян Караиванов и други” дейци от обществения живот на България.

Личността на патрона на медала - д-р Петър Берон, е обект на трайно проучване от акад. Иванка Денева, осъществено в научни трудове, като мащабното изследване на тема: „Дирята на възрожденците-енциклопедисти от Сливенско д-р Петър Берон, д-р Иван Селимински и д-р Георги Миркович в обществено-политическия живот на България и в родната и европейската науки на 19 век”, което е включено във фондовете на Европейската библиотека за Централна и Източна Европа в гр. Хамбург, Германия, по почин на екипа й. Отделни нейни статии, посветени на приносите на д-р Петър Берон в „учебникарската книжнина” и за рефомиране на учебното дело в Българско; за „Тайното братство”, създадено от д-р Иван Селимински; за развоя на лечебното дело в региона и др., са поместени в изданието на Съюза на учените в България „Известия”, където тя активно сътрудничи.

В словото си акад. Денева благодари на Академичния съвет за отчитане на системното й участие с научни доклади и в редица национални и международни конференции, като тези за делото на Васил Левски, организирана от Българската академията на науките и изкуствата; в организираните от БАН форуми: за приносите на видния критик Вл. Василев и сп. „Златорог; на писателите Д. Талев и Тончо Жечев, на Йордан Йовков и Светослав Минков - в конференцията под надслов „Българският смях”(2021 г.), посветена на Димитър Подвързачов и Вихрен Чернокожев. През 2020 г. Ив. Денева не можа да откликне с лично присъствие(поради противопандемичните мерки), в организираната от Сорбоната конференция „Ациек”, но участва през 2021 г., (по покана на катедрата в гр. Есекс, Великобритания), в съвместно изследване с учени от 30 държави. Тя е включена и в редколегията на академичното издание „Летописи”, където системно участва с литературоведски изследвания в списването на раздел „Изкуство - Литература”, съвместно с колеги-академици.

Съгласно основния си творчески интерес и изяви - на писателското поприще, с акцент върху сферата на романа, драмата и поезията, тя благодари в словото си при награждаването на присъстващите видни литературни критици, изрекли високи оценки за романите й „Жарава” и „Кръстопъти и ветрове”, (отразяващи национално-освободителните борби на България), както и за „театралните книги” „Искри от храма на Мелпомена” и за книгата с драми „Енигмата на времето” (за нравствените поражения на Човека в условията на „прехода”) и др. произведения. Авторката изрази признателност и към членовете на Академичния съвет, че при решението й са отчели и ежегодното й участие с творби на „Софийските есенни салони на поезията”, (вкл. 2020 и 2021 г. ); в сборниците с произведения на членовете на Съюза на учените в България и др.

При номинацията Академичният съвет е уважил присъствието на творбите й в Световния годишник за поезия (Китай, 2013); в Световната испаноезична поетическа антология (Мадрид, 2014), като през 2021 г. Ив. Денева бе включена и в Mеждународна антология, издадена в Аржентина сред подбраните 200 творци - от участвалите 50 х. човека от цял свят. Творческата й биография е поместена в редица национални енциклопедии, сред които „Бележити българи на съвременна България”, „1000 причини да се гордеем, че сме българи”, в справочниците за видните сливенци и др. Нейни творби са публикувани в издания, сайтове и антологии във водещите европейски държави; в САЩ, редица страни от Южна Америка и др.

Тя изрази признателност, че награждаващите отбелязват системно в годишните отчети на Академията и нейните публикации, като официален кореспондент на Сливен за престижното издание за хуманитаристика и култура „Литернет”–„Културни новини”, където тя информира обществеността на България за най-значимите културни събития от града и Сливенския регион. По свой почин, в „Контакт-клуб-Германия” е организирала творчески вечери, посветени на делото на Уйлям Шекспир, Габриел Г. Маркес, на българската поезия и др.; участвала е в представянето в библиотеките на града на редица видни съвременни български писатели.

В словото си при награждаването д-р Иванка Денева благодари на Академичния и Управителния съвети на Българската академия на науките и изкуствата, решили да й поднесат творческа радост с високото отличие на името на една от най-родолюбивите личности на България – д-р Петър Берон”. Тя увери присъстващите, че признанието приема като стимул да продължи, съвместно с колегите си от Българската академия на науките и изкуствата по избрания път- за утвърждаване на националната идентичност и култура.