Не сте влезли в системата

Sliven online

Sliven online
 

Начало

Категории новини

Други категоризации

Новинарски сайтове

Други източници на новини

Източници на новини

Търсене

Преводач

RSS

Сливен. Новини от източника. Последни новини

Илия Гудев – учител, общественик, кмет на Сливен

16 юни 2022 12:11, Людмила Калъпчиева
Излъчване: Туида Нюз преди 2 седмици, брой четения: 120
Илия Гудев – учител, общественик, кмет на Сливен

Илия Димитров Гудев е роден на 28 окт. 1861 г. в с. Градец, Сливенско. Учи в родното си село и в Сливенската мъжка гимназия. От Дирекцията на народното просвещение в Източна Румелия е отпусната стипендия, с която Гудев е изпратен да учи в Загреб в Педагогическото училище през 1884 г. в Историко-философския факултет. На следващата година се завръща в България и посвещава цялата си енергия на българската просвета и обществена дейност.

Учителската си дейност започва на 15 юни 1885 г. в Държавния педагогически курс в Шумен. През ваканцията на същата година е командирован на работа в Министерството на народното просвещение, където макар млад и неопитен, работи заедно с началника на отделение Лука Въжаров върху проекто-програма за началните училища. Свиканият от Министерството събор в София одобрява и приема тази програма. Възложен му е и доклад за значението на ръчната работа в класните училища, възприет от педагогическите училища в Лом и Кюстендил едва през 1892-1893 г. През учебната 1885-1886 г., по препоръка на Министерството, е назначен за начален учител в София, където заедно с Т. К. Танев превеждат през 1887-1889 г. пълния курс по педагогика на Басаричек „Възпитание. Дидактика. Методика и история на педагогиката“, станали настолни учебни книги в продължение на дълги години за младото учителство.

На 1 февр. 1887 г. Министерството на народното просвещение го назначава за Окръжен училищен инспектор в Сливен. През лятото на 1888 г., когато в Княжеството се провеждат избори за окръжни училищни инспектори, Илия Гудев е избран за такъв в Сливен и София, но той избира и остава в Сливен. През 1895 г. издава отново в сътрудничество с Танев "Млад учител" и "Шведска гимнастика", превод. През 1889 г. издава собствен труд "Класификация на реките, притоците и вадите или барите в земите, заселени с българи". Редактира заедно с учителя Христо В. Димитров месечно педагогическо списание "Народен учител", което излиза една година 1895-1896 г. С последния и самостоятелно е автор на буквар, първа читанка, естествознание и други учебници.

Обществената му дейност започва същевременно с учителската. Още с идването си в Сливен той обръща внимание на кметството за опазването на горите на Хамам баир и Бармук и през 1899 г. основава дружество "Лес", което има големи заслуги за залесяването на Бармука. Около това време основава и "Певческа дружба", която под ръководството на М. Райнов дава добри резултати. По предложение на Илия Гудев през 1892 г. е създаден комитет "Войвода Хаджи Димитър", който си поставя за цел да въздигне паметник на войводата в града от помощите, събрани от общините в цяла България. С Много усилия и труд паметникът е открит през 1935 г. Като Сливенски градски кмет (1905-1908 г.) успява да сключи заем с БНБ и с тези средства е построен най-евтиния водопровод в България, с друг заем от БЗБ са построени първоначалните училища „Д-р Ив. Селимински", „Ген. Кесяков" и „Хаджи Димитър". През същото време е станало и попълването на класното Пашево училище и превръщането му в пълна гимназия. Дава по-добър облик на града чрез разширяването на главните улици. Основава приют за немощни и останали без подслон старци.

Ето какво разказва Гудев за своя принос по построяването на Сливенските минерални бани „През 1895 г. излезе закон, според който всички минерални извори (бани) стават държавни, но ще останат собственост на общината, в землището на което се намират, ако в срок от 4-5 години бъдат основно ремонтирани. Знаейки големите приходи, които получават общините от своите бани в чужбина, аз успях да убедя Градския съвет да построи нови минерални бани. За целта общината сключи заем, инженерите Цанков и Фингов, под ръководството на геолога Банков, през цялото лято на 1896 г. правиха сондажи в околността на стария извор и след много усилия и труд попаднаха на грифона на извора. Самият строеж са изпълни по план, изработен от арх. Момчилов. За две години същият бе привършен. През пролетта на 1900 г. новите бани бяха открити.“

По подобен начин Илия Гудев разказва и за останалите свои действия по построяване нова сграда на гимназията, пресушаване на стралджанското блато и засаждане на хиляди декари лозя, облагородяване на опитното поле – „През пролетта на 1928 г. идва в града тогавашния министър на земеделието Димитър Христов, на когото се представих и го замолих в качеството си на председател на Дружеството за икономическо повдигане на града и околията да командирова вещо лице, което да изучи не биха ли могли да растат по обширното Храставо поле житни култури (Д. Христов е от с. Градец, Сливенско и е възпитаник на Сливенската гимназия). „Дължа на града да му се отплатя. Ще изпратя почвовед-геолог да изучи полето като му се дадат 30-40 дка за опитите му“ – казва министърът. След не повече от месец пристигна в града ни Никола Пушкаров, най-видният тогава наш почвовед; дадоха му за опитно поле 40 дка, които натори с торф, докаран от Стралджанското блато. Поставена бе помпа. За агроном бе назначен Тончо Петков. След 5 години последният направи изложба на земеделски произведения, добити в полето. Изложбата изненада всички. През 1934 г. общинската управа пое обзавеждането на опитното поле, изкопа до електрическата централа широк кладенец, водата на който се отвежда да пои посетите култури. По обширното Храставо поле днес няма вече пустеещи места. Обработваемата площ се е увеличила на 3000 дка, напоявана от тези мощни помпи. Пустеещото Храставо поле днес стана плодоносна зеленчукова градина.“

През 1905 г. Гудев основава Сливенския лозарски синдикат, който си поставя главна задача да приучи в редовните курсове, организирани през 1906-1911 г., интересуващите се в присаждането на местни сортове върху гладки американски пръчки. Създател е и на Краварското дружество, Бубарското дружество и Дружеството за икономическо повдигане на Сливен.

Израснал с възрожденските възгледи, Илия Гудев работи активно за укрепване на читалище „Зора“ в родния Сливен и читалищата в цялата страна. Съвместно със Стефан Гидиков излизат с предложение за създаване на читалищен съюз, което се възприема и осъществява на читалищния събор в града под сините камъни през 1910 г.

В знак на признателност сливенското гражданство отбелязва неговата 75-годишнина и 50 годишна обществена дейност със знаменателни мероприятия през 1937 г. Създаден е юбилеен комитет под председателството на кмета на Сливен Юрдан Попов. За тържеството пристигат министрите на просвещението и благоустройството, Бургаския областен директор, кметове на села от Сливенска околия, приятели и много граждани. Големият салон на читалище „Зора“ се оказва тесен да побере всички, които желаят да поздравят юбиляря. Получени са над 150 поздравителни адреса, телеграми, поздравителни картички. Във в. „Изток“ излиза статия за юбилея на Гудев, която на кратко охарактеризира обществената му дейност: „Няма дружество в града в основаването и живота на което Илия Гудев да не е взел участие. Направата и подобрението на много училища се дължат на него. Залесяването на сливенските околности, развитието на скотовъдството, бубарството, разширяване на улици, планиране на баните, довършване на водопровода, постройка на кавалерийски казарми, шосета, построяване на паметници на Хаджи Димитър и Добри Желязков, развитието на читалищното дело, основаването на Върховния читалищен съюз, музейното дело и други още стопански мероприятия в града ни, културно-просветни начинания и резултати са свързани с името на Гудев. Едни са започнати и осъществени от него, а в други е бил скромен и неуморим труженик. Доживял да види много от своите дела завършени и оправдали полезното си предназначение в служба на обществото, той и днес продължава да бъде същия неуморим и енергичен общественик в града.“.

Целият му живот е бил отдаден на всестранни грижи за народа – духовната романтика и творческата суета са житейската му философия. През 1949 г. той пише: „Живях 87 години, мечтах, търпеливо работих за просветата на града ни и народа. Чувството на дълг в сърцето ми е подсказало, че всичко което върша народът го е одобрявал, защото му служих всеотдайно, честно безукоризнено. Като обърна поглед назад, аз виждам пътя, който съм изминал осеян с добри дела, някои от които ще пребъдат през вековете. Тия дела ми нашепват да кажа: Каквото можах и каквото условията спомогваха, аз го направих“ – Илия Гудев.

Умира в Сливен през 1957 г.

 

Ваня Койчева

ДА-Сливен