Делят ни 145 години от Освобождението на град Сливен

По време на Руско-турската война (1877-1878) град Сливен заема важно стратегическо място като военен и снабдителен пункт за воюващите страни. В навечерието на Освобождението и преди навлизането на руските части, положението в Сливен е нетърпимо. По улиците на града се скитат жени и деца от съседните разграбени села, а затворите са пълни с невинни граждани, които всеки ден увисват на бесилото. Между затворените са едни най-видните граждани. Арестувани и откарани в Цариград са 24 сливенски първенци, а от месец юли до месец декември 1877 г. в Сливен са обесени 268 души.

Сливенското население търси закрила и помощ от духовния си глава отец Серафим, който се явява пред Садък бей и го моли да спре издевателствата и убийствата. Беят приема и дава своята дума, но още същия ден я нарушава и 10 българи са обесени.

С настъпването на руските войски, турците предусещат, че краят е близо и напускат града. По заповед на Садък паша и Хюсеин паша Сливен е запален. Унищожени са Сарашката чаршия, Сливенската библиотека, Аба пазар, Клуцохорското училище и над 100 къщи. На 2/14 януари, преди да напуснат града, отстъпващите войски взривяват и големият муниционен склад (джебхане).

Жителите бягат и търсят спасение в Балкана. В безизходица и подложени на гонения са както българите, така и турците.

Дългоочакваната помощ не закъснява – на 4/16 януари 1878 г. в града победоносно влизат Втори дивизион на 13-ти драгунски полк, под командването на майор Виктор Кардашевски и части от 23-ти Донски казашки полк, с командир полковник Николай Бакланов.

На 5/17 януари 1878 г. четата, водена лично от Панайот Хитов влиза в Сливен, впоследствие войводата достига до Одрин, в авангарда на руската армия. За участието си във войната Панайот Хитов е награден с орден „Св. Станислав ІІІ степен”. На следващия ден – 6/18 януари, пристига и Жельо войвода.

На 8/20 януари в града влизат и основните части на руските войски, водени от генерал-майор Безяев.

В тържественото посрещане на руските войски се включат жителите на града, а приветствена реч на руски език произнася лично поетът Добри Чинтулов.

Сливен не чака своето освобождение даром. Много дава градът ни, за да помогне за успешния край на войната. Около 70 души, които участват в Българското опълчение и воюват за свободата, са родом от Сливен.

145 г. ни делят от онзи паметен ден, в който свободата на нашия град е извоювана. Поклон пред саможертвата и делото на нашите освободители!

Виктория Михнева – уредник в отдел „История на България XV-XIX век“,

Регионален исторически музей „Д-р Симеон Табаков“ - Сливен