150 ГОДИНИ ОТ ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

Делят ни 150 години от паметната дата 18 февруари 1873 г., когато в покрайнините на София е изпълнена смъртната присъда на Васил Левски. В името на свободата загива една от най-бележитите и обичани български личности: родолюбец, революционер, политик и идеолог.

Той е заловен на 27 декември 1872 г. от турските власти в Къкринското ханче. До последно заптиетата не знаят кого арестуват. Едва когато е отведен в Търново, Васил Левски е разпознат и изпратен да се изправи пред Софийския съд. От 5 до 9 февруари 1873 г. е подложен на разпити пред извънредната следствена комисия. Процесът срещу Левски остава скрит. За него не пишат нито турската, нито световната преса. В заключителния протокол от 14 февруари 1873 г. е издадена смъртната му присъда, по-късно потвърдена от султан Абдул Азис.

На 18 февруари 1873 г. Левски е обесен, а вестта за смъртта на Апостола зловещо отеква в сърцата на българското население. Един от главните организатори и водачи на националноосвободителното ни движение през XIX век загива. Неговият житейски път и епистоларното му наследство носят ценни послания и завети, които следва да служат за пример на поколенията след него.

В последните думи на Апостола на свободата за пореден път се потвърждава неговата самоотверженост и отдаденост към националноосвободителното движение:

„Каквото съм правил, в полза народу е. Моли се, отче, не за мене, а за отечеството България.“

Виктория Михнева – уредник в отдел „История на България XV – XIX в.“ към РИМ – Сливен