155 години от гибелта на Хаджи Димитър

„Дружина, мене сте избрали в името на изпадналото ни Отечество, за да помогнем със силата си и с юнащината си за неговото освобождение. Аз имам, каквото и вие синца – да си заложа живота за тази светла цел. Моля се на бог да ни укрепи в този път и да даде нам сила и крепкост да претеглим всичките теглила, които има да срещнем, и дано се смилостиви да ни помогне Господ да добие народът ни, което искаме, свободата и самостоятелността. Ето коя ми е грижата и желанието. Ако в противен случай искам да търгувам с вашата кръв или да се дам на своеволни користни стремления, нека Господ и вие да ми бъдете съдници и да бъде три пъти проклета душата ми!“

С тези думи войводата Хаджи Димитър се заклева да бъде верен на своята дружина и се посвещава на националноосвободителната кауза.

На 6 срещу 7 юли 1868 година чета, предвождана от Хаджи Димитър и Стефан Караджа, преминава в България. Нейната цел е да вдигне общобългарско въстание и да донесе така желаното Освобождение.

На 18 юли 1868 година, след редица сражения и неравностоен бой, малцина четници достигат връх Бузлуджа. В решаващата битка, обграден от османски войски, пада убит и славният войвода Хаджи Димитър.

На 30 юли в Русе издъхва и неговият другар Стефан Караджа.

Тези смели синове на България остават завинаги на 28 години.

За тях Христо Ботев пише:

"Това бе славно събитие в историята на нашата емиграция, тъй и в историята на нашето политическо и умствено възраждане... Те измряха, но тяхната смърт беше огромен удар за Турция, огромен и за нашето отечество - на първата извести падането, на второто - възраждането.“

Художник: Петър Петров