Сто и двадесет години от смъртта на Кръстю Асенов – деец на македоно-одринското революционно движение

Кръстю Асенов е роден в град Сливен на 2 април 1877 година, в семейството на Велика Цонева и Хаджи Петър Асенов, брат на войводата Хаджи Димитър Асенов. Първоначално учи в Сливенската мъжка гимназия до пети клас, а след това във Варна, където завършва. По-късно продължава да следва във Висшето училище в град София.

Изключително много се повлиява от възгледите на Гоце Делчев и идеята за освобождение на Македония. Още през 1895 година, Кръстю Асенов иска да участва в македонското въстание, но е спрян от брат си Йордан (Юрдан). Няколко години по-късно, той напуска Сливен и заминава за Македония.

През 1899 година с помощта на Гоце Делчев, Кръстю Асенов е учител в Горноджумайското село Лешко, под името „Даскал Христо от Радовиш“. Отдаден на идеята за свободна Македония, той провежда агитация сред населението. Успява да влезе в сърцата на хората и да ги привлече към делото.

Кръстю Асенов взема участие през 1901 година в аферата „Мис Стоун“ заедно с Яне Сандански и Христо Чернопеев. Целта е пленяване на американската мисионерка Елън Стоун и получаване на откуп за нея. Тази акция продължава няколко месеца и завършва успешно. Получената сума е 14 600 златни турски лири, с която се закупува оръжие, така необходимо за освободителното дело.

През 1903 година, на състоялият се януарски Солунски конгрес на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), е взето решение за въстание. Племенникът на Хаджи Димитър е определен за войвода на голяма чета. Тя е сформирана през пролетта на същата година за Кукушка каза, която влиза в състава на Солунския революционен окръг.

Четата се средоточва в Круша планина, като води няколко сражения при с. Междурек, в района на селата Горни Тодорак, Долни Тодорак и Неманци, където живота си губи Милан Делчев, брат на Гоце Делчев.

През юни месец, Кръстю Асенов стига до Арджанското езеро, където се събира заедно с четите на Трайко Йотов и Гоце Нистров. Общият брой на четниците е около 200 души. Турски аскер приблизително от 12 000 до 15 000 души, обсажда езерото в продължение на повече от три седмици. Той атакува четниците като ги обстрелва с артилерия и пали тръстиката, но въпреки това не успява да достигне до тях. Мястото, където са се укрепили е недостъпно, но запасите от храна започват да привършват. Затова за тях не остава нищо друго, освен да атакуват и да пробият обръча, който ги обгръща.

Изпълнявайки предварително изготвения план за въстанието в Кукушката околия, Кръстю Асенов се насочва към село Постолар. На 16 юли 1903 година, четата на младият войвода води отново сражение с голям турски аскер. Боят продължава целия ден.

Христо Силянов, който е изследовател на националноосвободителното движение в Македония и пряк участник в революционното дело, пише следното:

„Следъ героична отбрана четата, 70 души, можа да се измъкне само съ 4 жертви и да се прехвърли въ Енидже Вардарско, заедно съ частъ отъ селянитҍ.“

На 20 юли 1903 година- Илинден, Кръстю Асенов с Кукушката чета, заедно с четите на Апостол Петков Терзиев и Иванчо Карасулията се събират в с. Корнишор. Те освещават знамето на четата, а кукушкият войвода се венчава за Ана Малешевска, дъщеря на Никола Малешевски, виден деец в освободителното движение. Тази негова постъпка, наред и с други действия, будят в някои от четниците недоволство.

По поръчение на Гоне Бегинин, през нощта на 25 срещу 26 юли, (6 срещу 7 н. ст.), Кръстю Асенов е убит в съня си от Мицо Големанов. Той прави опит да застреля и Ана Малешевска, но оръжието засича. Двадесет дни по-късно, е осъден от четата на Сава Михайлов и Аргир Манасиев на смърт и е екзекутиран. Поръчителят на това деяние – Гоне Бегинин, успява да избяга. Заловен след края на въстанието, за неговия живот се застъпва Йордан (Юрдан) Асенов – брат на Кръстю Асенов.

За смъртта на Кръстю Асенов, Христо Силянов пише:

„Загубата на Кръстю причини безкрайна мѪка на приятелитҍ му, които отблизо познаваха тоя съ необуздана сила романтикъ, наричанъ „Мечката“ и „Черкеза“. В революционната организация актива на Кр. Асеновъ е единъ отъ най-крупнитҍ. Като учитель и рѪководитель въ Лешко, Кръстю направи отъ това село креппость, непристѪпна за върховизма.“

Изготвил: Дияна Ранкова – уредник

отдел „Нова и най-нова история“

Художник: Иван Соларов