Биографични бележки, стихотворения, статии на Сирак Скитник съхранява във фонда си Държавен архив - Сливен

Документите във фонда на Сирак Скитник възлизат на 16 архивни единици и обхващат периода 1905-1994 г. Това съобщи за БТА Ваня Койчева, началник Отдел "Държавен архив" - Сливен. Сред тях са биографични бележки, стихотворения, статии, критични анализи и рецензии от Сирак Скитник, както и оценки и отзиви от известни личности (Гео Милев, Георги Арнаудов, Константин Константинов и др.) за творчеството му, афиш от юбилейно честване 100 години от рождението му и др.

От архива предоставиха на БТА биография, съставена на базата на информацията в съхраняваните архивни единици.

Сирак Скитник (Панайот Тодоров Христов) е роден на 22 октомври 1883 г. в Сливен в семейството на Радка и Тодор Христови. Бащата е работник от кв. "Комлука" в Сливен. Майка му Радка Панайотова е дъщеря в семейство Гюлмезови, сестра на Георги Гюлмезов. Тя почива рано и по тази причина вуйчото на сирака Панайот - Георги Гюлмезов, се завръща през 1894 г. от София в Сливен, за да работи като учител и да помага в грижата към децата на починалата си сестра. Под влиянието на вуйчото Георги Гюлмезов – запален природолюбител и писател - вероятно се е появила и развила през годините поетично-художествената нагласа на Панайот. От тогава се появява прякорът на Панайот – Сирака, а продължението Скитник се е добавило по-късно, когато тръгва сам да търси прехрана.

Завършва Художествена семинария през 1903 г. Учителства 1905-1906 г. в Сливен преди Балканската война и в Асеновград след нея.

В периода 1908-1912 г. Сирак Скитник заминава за Петербург (Петроград), за да изучава театрална и декоративна живопис при Лев Бакст. Там попада под влиянието на стила на Врубел, Билибин, Николай Рьорих, Малявин, Кустодиев, Петров-Водкин и дружество „Мир искуства”. В списание „Аполон” се печатат негови поеми. Сирак Скитник е един от първите, видели оригинали на Сезан, Ван Гог, Гоген, Моне, Реноар, Матис, Пикасо, донесени от руски колекционери в Русия.

Първите стихотворения на Панайот Тодоров са отпечатани в сп. „Бисери” и в сп. „Художник” с псевдонима Сирак Скитник. Критиците Иван Радославов и Владимир Василев посрещат появата им с любопитство, но не и с одобрение. През 1910 г. е появата на стихосбирката „Изповеди”, печатана в Сливен, а поднесените творби се осъждат иронично и подигравателно.

Обявената Балканска война през 1912 г. прекъсва престоя му в Русия и го връща в България, обогатен със знания и ясни позиции. През Първата световна война отново е на фронта, където е тежко ранен и куршумът остава в тялото му. Изпратен е за лечение в Германия. Награден с орден „Златен кръст за храброст” и е мобилизиран да работи към в. „Военни известия”. Сирак Скитник се установява в София и става член на южно-българските художници. Започва трудният живот на художник и поет. Живописта, която създава, го отличава от клопката на временните увлечения, а стилът му е определен като импресионистичен. Обстоятелствата и липсата на средства го карат да търси и други източници на доходи. Илюстрира книги със стихове, разкази, участва в редактирането на вестници и списания. Развива дейност като художествен и театрален критик, борейки се и с перо да се отдели шаблонното от даровитото в изкуството. Негова е заслугата за утвърждаването на много наши творци и артисти - Иван Милев, Пенчо Георгиев, Дечко Узунов, Кирил Цонев, Иван Ненов, Илия Бежков, Бенчо Обрешков, Ненко Балкански, Панчо Владигеров, Мария Димова и др. Уважението към него расте. Подкрепа има и от съпругата си Олга Симеонова, журналистка.

През 1933 г. в галерия „Тръпков” в Белград се представят новите картини на Сирак Скитник „Фабрика”, „Планински пейзаж” и „ Цветя на прозореца”, които получават висока оценка и го утвърждават като носител на новото.

Сирак Скитник успява в страната между двете световни войни, с дейността си като отзивчив, вещ художествен и театрален критик и публицист да възпита естетическия вкус на широката публика и да остави своя диря във фонда на българското изкуство, от когото могат да се учат младите творци.

От 1935 г. до края на живота си през 1943 г. е ръководител на Радио - София, работейки в екип с поета Йордан Стубел, литератора Есто Везенков, музиколога Коста Тодоров и др. Като директор на Радио – София, Сирак Скитник не само разширява неговите възможности по отношение на предаванията, а възражда любовта и интереса към оригиналното народно творчество чрез подходящи програми и откриването на талантливи изпълнители.

В столичния „Журналистически квартал” Сирак Скитник получава безплатно място за дом, наред с актьора Кръстю Сарафов, писателя Елин Пелин и др. Там, на ул. „Борова гора” 28, е построена къщата на Сирак Скитник от арх. Г. Овчаров, която става културно средище на софийските театрали и изкуствоведи.

Внезапно на 5 март 1943 г. куршумът, останал в тялото на Сирак Скитник, отнема живота му завинаги. Неговата кончина е шок за столичната културната общественост и необратима национална загуба.

Поради обстоятелството, че вдовицата Олга след смъртта на Сирак Скитник, се омъжва за Георги Белев, довежда до появата на неочаквани наследници. Наследството на Сирак Скитник е разпиляно и разпродадено.

На 22 октомври в Пресклуба на БТА в Сливен ще бъде представен новият брой на списание "ЛИК", посветен на 140-годишнината от рождението на Сирак Скитник.