Будителката Аргира Жечкова

(по документи, съхранявани в Държавен архив – Сливен)

За живота и делата на будителите, за многопластовите личности от миналото може много да се говори и пише. За тях разбираме от предадените устно и после записани песни, разкази, записки, както и от официалните документи на институциите. За жалост, много често съзнателно или не, архивата на тези хора се унищожава и за поколенията възможността да научат истината става с неумолима изследователска дейност.

Сливен като град на будители и войводи трябва да се гордее с многото интелигентни личности, милеещи за родната реч, родното място, родния дух и свобода. Една от тези личности, запаметени в историята на Сливен е учителката и благодетелка Аргира Жечкова. От очерк на Деян Парпулов озаглавен „Баба Аргира Жечкова” разбираме, че тя е една от първите високопросветни българки. Произхожда от виден сливенски род – родственица на Хаджи Михаил, Михаил Колони, Добри Чинтулов. Природно интелигентна и ученолюбива – завършва училище с най-високия успех, след което постъпва като частна ученичка при Добри Чинтулов. Нейният път като учителка започва през 60-те години на ХІХ век, когато през 1865 г. е назначена за редовна учителка в Сливенското девическо училище и преподава първоначално на 30 деца. Благодарение на устрема, който има – започва работа и с майките и неграмотните момичета – изнася беседи за ползата от образованието, запознава ги с разнообразни въпроси, свързани с живота, с домашния бит, с ежедневието на българската жена и по този начин се бори със стереотипа „на жената учение не и трябва”.

1870 година , Аргира Жечкова заедно с други будни жени, полага основите на сливенско благотворително дружество. По нейни данни дружеството „Майчина длъжност“ съществува от 7 ян. (стар стил) 1870 г. като първа председателка е Кортеза В. Попович, касиерка – Щилияна З. Вичова, а тя изпълнява длъжността деловодителка . За съставяне на дружеството и за уреждане на устава му са съдействали Михаил Икономов и Добри Чинтулов . „Майчина длъжност“ изиграва културна и просветна роля в развитието на Сливен, а за да съществува разчита на приходи от организирани мероприятия – вечеринки, благотворителни продажби и други. В далечната 1874 г. Аргира Жечкова заминава за Букурещ, Румъния на гости на Михаил Колони и успява да събере дарения за разширяване на сливенските училища.

Свидетелство, подписано от сливенски градски кмет, издадено авг. 1885 г. с данни, че Аргира Димитрова е била учителка от 1865 до 1883 година в Сливенското народно четвъртокласно девическо училище, с най-добро поведение и се е отличавала с успехи в дългата си 18-годишна учителска практика . От сведения на директора на Средно девическо училище "Царица Елеонора" – Сливен от 1931 г. за учителките преподавателки научаваме, че е преподавала български език, Закон Божи, аритметика и ръкоделие .

Дълбоката признателност на сливенци към Аргира Жечкова, нейната всеотдайност, ангажираност, любов и скромност си личат в желанието да се отбележи подобаващо и тържествено 90 години от рождението й и 70 години учителска и обществена дейност. Организацията е поверена на Комитет по честване на Аргира Жечкова, а събитието е предвидено да е в читалище „Зора“ . Трогната от отношението на съгражданите си, Аргира Жечкова публикува във в. „Изгрев“ благодарствено писмо: „… Аз само продължих делото на моите учители – Доброплодни и Чинтулов и се помъчих да тласна родната просвета и образованието на българката към една възвишена цел. Нужно беше по-високо съзнание по отношение необходимостта от образование, както за децата, така и за възрастните. Нужно беше жената и мъжа еднакво високо да издигнат факела на просветата, за да бъдат градители на едно по-високо гражданско и национално възпитание. Ако съм дала нещо за родното училище, това е било защото съм чувствувала в себе си един дълг, едно желание на принос към народа ни. Аз не бих оправдала моята благосклонност към голямата чест, що ми се направи, ако всичко това нямаше своите по-дълбоки причини, отнасящи се до бъдещето на племето ни, за което аз бях длъжна да дам и последната вече жертва. Благодаря…“ .

На преклонна възраст в утрото на 3 ноем. 1941 г. Аргира Жечкова завършва земния си път. В летописна книга на Девическото практическо училище – Сливен за учебната 1941/1942 година е запаметено тъжното за обществеността събитие: „… почина първата учителка на гр. Сливен – г-жа Аргира Жечкова, при погребението, на която цялото у-ще взе участие…“ . Обичаната учителка и благодетелка си отива, за да остане в сърцата, спомените, мислите и изследванията на познати и непознати „… Десетки некролози на всички културно-просветни институти бяха издадени, а общинския дом спусна черен флаг. Женското д-ство „Майчина длъжност“ бе на траурен пост пред ковчега на покойната, която бе вдигната и носена до храма св. Богородица на ръце от три групи: бившия кмет г. Илия Гудев и сегашния г. Г. Арнаудов, председателката на ж. д-ство г-жа Ст. Русчева и една членка и двама стари – учител и учителка. Опелото в храма бе извършено от Н. В. Пр. Митрополит Евлоги, протосингела и множество свещеници при участието на катедралния хор. Държаха слова: Митрополита – за религиозния образ на покойницата, г-жа Ст. Русчева – за благотворителната й дейност и заслуги, кмета г. Арнаудов – за ролята и заслугите й към града и директора на М. гимназия г. З. Измирев – за учителското й поприще. Ковчега бе придружаван от ученици и ученички на гимназиите и професионалните училища, сиропиталището и детските домове с траурни маршове от духовите музики на М. гимназия и на 11 п. полк. На гроба произнесе прощално слово г. Ат. Николов…“.

През целия си живот тя е активен участник в обществения и културен живот на града, която се радва на уважението и обичта на своите съграждани. Възрожденска учителска, будителка на своето време, оставаща в историята и паметта на Сливен. Завършвам този текст с пожелание от Аргира Жечкова публикувано във в. „Изток“, което ми се вижда подходящо за времето, в което живеем: „Живейте мили чада в мир и единение. Работете за родната просвета, за родния ни град и за благото на милото ни отечество!“.

Радина Йорданова,

Държавен архив - Сливен