Специални законодателни процедури: начини за възстановяване на институционалния баланс

Необходимо е да се укрепи институционалният баланс, за да се зачита „конституционната значимост“ на специалните законодателни процедури, предвидени в Договорите на ЕС.

Политическото маневриране не следва да се смесва с възпрепятстване на законодателния процес, следва да се използват конкретни срокове и позициите на държавите следва да се оповестяват публично, когато се приемат законодателни актове.

Съдът на ЕС следва да се включи и гласуванията да бъдат отменени, ако се използва неправомерно правото на вето или не са правно обосновани (напр. присъединяването към Шенген за Румъния, България).

ЕП прие доклад, в който се подчертава необходимостта от лоялно сътрудничество между институциите, спазване на правилата, основани на Договорите, и навременно и прозрачно вземане на решения.

В доклада относно прилагането на разпоредбите на Договора относно специалните законодателни процедури се разглеждат въпроси, произтичащи главно от институционалния дисбаланс, създаден в светлината на отказа на Съвета на ЕС за започване на преговори или неправомерното използване на правомощията на държавите членки за вето по определени въпроси. Сред ключовите примери за такива практики са: липсата на напредък по преразглеждането на избирателния закон на ЕС и предложенията за защита на избирателните права на мобилните граждани; неотдавнашното решение за изменение на състава на Европейския парламент за изборите през 2024 г.; липсата на ангажираност от страна на държавите от ЕС относно правото на разследване на Европейския парламент; и присъединяването на България и Румъния към Шенгенското споразумение, което се отлага вече няколко години въпреки препоръките на Европейския парламент и Европейската комисия.

Европейският парламент призовава:

да се засили ролята му в специалните законодателни процедури;

да се създаде възможност за добросъвестно политическо маневриране, а не за възпрепятстване на законодателния процес;

Съветът на ЕС да приема законодателни позиции в разумни срокове;

за сключването на ново междуинституционално споразумение, посветено изключително на регулирането на специалните законодателни процедури, които са инициирани от Европейския парламент;

Съдът на ЕС да бъде сезиран и гласуването да бъде отменено, когато принципът на лоялно сътрудничество не се спазва или гласуването в Съвета на ЕС не е правно обосновано или нарушава правилата на Договорите на ЕС; и

неформалните консултации да се използват по-често за постигане на компромисни решения — какъвто беше случаят с усилията за деблокиране на преразглеждането на статута на Европейския омбудсман.

Докладът на ЕП също така предлага позициите на държавите членки да бъдат публично оповестени, когато даден законодателен акт бъде приет от Съвета на ЕС, и да се представят задължителни обосновки във всички случаи, в които държавите членки използват правото си на вето.

Евродепутатите подчертават „специалната и засилена конституционна значимост“ на въпросите, по които Договорът от Лисабон предоставя преки права на инициатива на Европейския парламент, като единствената пряко избрана институция на ЕС, които включват компетентността му да определя самостоятелно своята организация, контролната му функция и демократичната му легитимност, както и изборните процеси. Въпреки това тези специални законодателни процедури твърде рядко са приключвали успешно поради липсата на съгласие от страна на Европейската комисия и изискването за гласуване с единодушие в Съвета на ЕС.

Докладът беше приет с 389 гласа „за“, 186 гласа „против“ и 53 гласа „въздържал се“.

Цитат

Докладчикът Виктор Негреску (С&Д, Румъния) коментира: „Този доклад е от ключово значение за междуинституционалната рамка на Европейския съюз. Парламентът ясно заявява, че решенията на равнище ЕС не трябва да се забавят, нито да бъдат блокирани от необосновано използване на правото на вето, както например през последните 13 години по отношение на разширяването на Шенгенското пространство с Румъния и България. Призоваваме държавите членки да обосновават своите гласувания и вето, като също така следва да представят правни обосновки, отнасящи се до основните документи и ценности на Съюза. Ето защо Парламентът следва да сезира Съда на ЕС, когато при гласуване или решение не се спазват тези ключови обвързващи принципи.“