Младово посрещна над 200 самодейци, приятели и гости на Регионалния празник „Маскарадни игри"

Село Младово посрещна над 200 самодейци, приятели и гости на Регионалния празник „Маскарадни игри“, който Община Сливен организира с местното кметство. Съставите от 12 населени места пристигнаха на площада със звън на хлопки, атрактивни кукерски костюми и маски, имаше и предрешени орачи, сеячи, мечки и мечкадари и други герои от характерната зимна обредност. Гости на събитието бяха кметът на общината Стефан Радев и председателят на Общинския съвет Димитър Митев, спомоществователи и приятели на Младово.

Кметицата на селото Димка Славова приветства всички с „Добре дошли“ и благодари на дарителите, помогнали празникът да се състои. Тя поднесе на кмета Стефан Радев благодарствено писмо за съпричастността и предоставените общински средства, с които е извършен ремонт на читалището. „По този начин запазихме не само сградата, но и всички автентични костюми и предмети, свързани с бита и живота на Младово, събирани дълги години“, отбеляза тя. „Радвам се, че се съхранява този обичай, този празник на зимните маскарадни игри. Много хубава е традицията да се редуват населените места от общината в това да бъдат негови домакини. Това е един от най-шарените, най-красивите празници“, заяви от своя страна Радев и откри игрите с пожелания за много настроение и прекрасно преживяване.

Площадът се превърна в сцена за участниците, чиито изяви бяха оценявани от професионално жури в състав: председател - доц. д-р Владимир Демирев, фолклорист и етнолог към БАН, и членове - уредникът в отдел „Етнография“ в РИМ „Д-р Симеон Табаков“ - Сливен Добринка Славова и етнографът Динка Ангелова от Регионалния исторически музей в Ямбол.

Домакините участваха в конкурсната програма с възстановка на обичая „камила“, специфичен за Младово. Обичаят се изпълнява на Васильовден, свързан е със семейната обредност и борбата между бялата и черната „камила“, в която винаги побеждава бялата - символ на доброто. 17-те участници във възстановката са самодейци от читалище „Христо Ботев 1929“. Те са с различни професии – земеделски стопани, военни, служители. Най-възрастният е на 65, а най-малкият – на 5 години, уточниха от кметството. По данни на читалището, обичаят официално е бил възроден през 1936 година и се пази от тогава до днес. Традицията се е превърнала в общоселски празник, който на 1 януари всяка година събира младовци от близо и далеч.

Освен тази възстановка, много емоции предизвикаха и обичаите „заораване и засяване“, „куковден“, „джаркане на стрели и вземане на прошка“, показани със специфичните особености за всяко селище самодейните групи към читалищата в сливенските села Трапоклово, Николаево, Желю войвода, Блатец, Камен, Калояново, Драгоданово, Глушник, Тополчане, Мечкарево и гостите от село Дражево, община Тунджа. Всички получиха сувенири и грамоти, а за най – добре представилите се бяха отредени парични награди.

Снимки