Новата кохезионна политика: евродепутатите оценяват изминалия период и идентифицират нови приоритети

Следва да се увеличи общият бюджет за сближаване и да се заделят специални ресурси за регионите в неравностойно положение

Всички региони следва да имат право на финансиране по линия на сближаването и да получават целенасочена помощ

Комисията ще направи оценка на въздействието на разширяването и ще свърже сближаването с принципите на правовата държава

Поуките, извлечени от прилагането на политиката на сближаване между 2014 и 2020, следва да бъдат отразени в новата политика на сближаване след настоящия програмен период, настоява ЕП.

Въпреки че през периода 2014—2020 г. кохезионните фондове на ЕС бяха използвани за финансиране на мерки и инициативи за борба с последователни кризи като пандемията от COVID-19 или руската агресия срещу Украйна, положителното им въздействие беше усетено в целия ЕС, допринасяйки за подкрепата за МСП и предприятията, за климатичния и цифровия преход, научните изследвания и иновациите, както и за заетостта и социалното приобщаване.

Споделено управление и гъвкавост при кризи

Евродепутатите настояват сближаването да остане основният инвестиционен инструмент на ЕС за намаляване на различията и гарантиране на икономическо, социално и териториално развитие. Те считат, че общият бюджет за сближаване следва да се увеличи, принципът на споделено управление да бъде укрепен и структурата на сближаване да бъде опростена, за да се гарантира по-ефективно изпълнение през новия програмен период. Евродепутатите подкрепят вградената гъвкавост при кризи в бюджета за сближаване, но настояват промените в предназначението на финансирането да бъдат инициирани от управляващите органи, а не от Комисията. Те повториха призива си за създаване след 2027 г. на две отделни части в Регламента за общоприложимите разпоредби - съдържателна част, която следва първо да бъде финализирана, за да се избегне забавяне на изпълнението, и финансова част, която да бъде приключена по-късно. Евродепутатите настояват, че изпълнението на политиката по сближаване трябва да се основава на резултати и да има осезаеми етапи. Също така, те искат да бъде засилен принципът „да не се вреди на сближаването“, което означава, че нито едно действие не трябва да допринася за засилване на регионалните различия.

Специална подкрепа за необлагодетелстваните региони

Евродепутатите настояват всички региони на ЕС да имат право на кохезионно финансиране и призовават Комисията да взема под внимание и други аспекти, освен БВП, при определянето на равнището на подкрепа. Те поставят специален акцент върху необлагодетелстваните региони, включително трансграничните региони, островите и слабо населените райони. Те смятат, че граничните региони следва да разполагат със специални средства в бюджета за сближаване от 2028 г. нататък, следва да се увеличат националните средства за градско развитие по линия на Европейския фонд за регионално развитие и да се въведе нов механизъм за оценка на въздействието на законодателните инициативи на ЕС върху селските райони. Евродепутатите също така настояват Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) да се управлява на регионално равнище и предлагат 100 % финансиране от ЕС за изграждане на административен, технически и финансов капацитет за местните и регионалните власти.

Справедлив преход, разширяване и върховенство на закона

Съгласно одобрения текст, политиката на сближаване трябва да продължи да отговаря на предизвикателствата на екологичния, цифровия и промишления преход, да подкрепя устойчивата мобилност, енергийната ефективност и устойчивостта при бедствия. Справедливият преход следва да разполага с подходящи ресурси, да обръща особено внимание на регионите, засегнати от индустриалния преход, да се бори със социалното изключване и да подкрепя интеграцията на общностите в неравностойно положение, като например ромите.

Евродепутатите искат Комисията да оцени въздействието на разширяването върху кохезионната политика преди новия програмен период, за да се гарантира, че сближаването ще остане на разположение в подкрепа на всички нуждаещи се региони. Те също така подчертават, че възстановяването на Украйна не трябва да се финансира от бюджета за сближаване, а чрез други средства, като например бюджетни вноски от държавите членки. Те искат да засилят връзката между политиката на сближаване и обвързването с условия за спазване на принципите на правовата държава и изискват от Комисията да вземе предвид аспектите на върховенството на закона при одобряването на споразуменията за партньорство и програмите на политиката на сближаване в държавите членки.

Цитат

След гласуването в пленарна зала докладчикът Андрей Новаков (ЕНП, България) заяви: „Европейският парламент потвърди — в политиката на сближаване няма нетни платци и нетни бенефициери. Всички държави членки са нетни победители — ясно послание към Комисията и Съвета. Нашият доклад определя 85 приоритета за политиката на сближаване от следващо поколение. Това е наследството на комисията по регионално развитие при приключването на мандата“.

Следващи стъпки

Докладът по собствена инициатива относно изпълнението на политиката на сближаване за периода 2014—2020 г. в държавите членки беше одобрен с 433 гласа „за“, 36 гласа „против“ и 51 „въздържал се“.

Контекст

Политиката на сближаване през предходния период е спомогнала за създаването на нови работни места за 6,8 милиона души, предоставила е подкрепа на 2,2 милиона предприятия, подобрила е енергийната ефективност в 550 000 домакинства, увеличила е броя на хората, ползващи се от по-добро водоснабдяване, на 8,3 милиона души, благодарение на нея 29 милиона души са били по-малко изложени на наводнения чрез инвестициите си за борба с бедствията, а подкрепата ѝ е позволила въвеждането на 37 000 нови продукта на пазара.