Sliven online
Home
Categories
Други категоризации
News sites
News sources
- Bishopric Sliven
- Central Heating-Sliven
- Chamber-Sliven
- Children's Paradise
- DBT Sliven
- DataMplant
- District Sliven
- Dynamo AD
- GPZE "Zahari Stoyanov"
- HS "E. Bagryana" (XII)
- HS "Y. Yovkov" (X)
- Humanitarian School
- Job ads – Sliven
- MBAL Sliven
- MKBPPMN Sliven
- Med. center Mirkovich
- Municipal Council-Sliven
- Municipality Sliven
- OS "P. Hitov"
- PHSME Sliven
- PIC - Sliven
- PPZC - Sliven
- REDC
- Reg.Hist.Museum-Sliven
- SBR Kotel
- Sports School "D. Rohov"
- Textile and Garment Mag.
- Tuida News
- UTRLVK - Sliven
- Water and Canal Sliven
Search
Translator
RSS
Sliven. News from the source. Last news
На тазгодишния Фестивал на фолклорната носия в Жеравна посетителите ще бъдат повече
На тазгодишния Фестивал на фолклорната носия в Жеравна посетителите ще бъдат повече от миналата година, каза директорът на фестивала Светослав Петков
Ако се водим по всекидневните телефонни обаждания, запитванията по имейл и социалните медии, със сигурност посетителите на тазгодишното издание на фестивала ще бъдат повече от тези на миналогодишното. Голям е процентът на тези, които ще го посетят за първи път. Това каза в интервю за БТА директорът на „Фестивал на фолклорната носия – Жеравна“ Светослав Петков.
Тази година фестивалът ще се проведе на 23, 24 и 25 август. „С голямо удоволствие ще посрещнем всички родолюбиви българи и чуждестранни гости, облечени в национални носии, в местността Добромерица край село Жеравна“, заяви директорът на фестивала. „Подготовката за следващия фестивал започва още в деня на официалното закриване на предходното издание“, коментира той.
По данни на организаторите миналогодишното издание е посетено от 24-25 хиляди души. „Въпреки големия брой посетители и участници, организацията става все по-лесна“, посочи Светослав Петков и добави, че това се дължи на факта, че с всяка изминала година се трупа все повече опит, организацията се надгражда и се изчистват допуснати грешки от предни издания. „Работата в екип и с правилните хора, които дават всичко от себе си, е точната формула за успех“, смята той.
Директорът каза, че предвид нарастващия интерес към фестивала, се мисли в посока намиране на възможност за разширяване на терена на фестивалното село, който е с определен капацитет.
Фестивалът в Жеравна се радва и на изключителен интерес от търговци, производители и занаятчии. „Всяка година желаещите се увеличават, което прави задачата да изберем най-подходящите да представят своите изделия и занаяти пред посетителите по-трудна“, посочи Петков.
Програмата на фестивала е почти готова, остават малки детайли за доуточняване, обяви той. „Това, което мога да издам, е че отново ще се радваме на познатите ни основни оркестри, които са редом до нас от създаването на фестивала, а именно - Етрополската духова музика, Зурните от Петрич, Тракийският оркестър „Гергьовден” и Родопските „100 каба гайди”“, посочи Петков. Гост музиканти на сцената на „Жеравна 2024“ ще бъдат оркестрите „Орфей“ и „Тракийско настроение“, както и Николай Славеев, Светла Дукатева, Здравко Мандаджиев и редица други. Ще присъстват и традиционните ни конкурси, добави той.
Предвид растящите разходи, се наложи да актуализираме цената на фестивалния пропуск тази година. Цената на пропуска за трите фестивални дни ще бъде 40 лв. за възрастен. За деца до 7 години входът за фестивала остава безплатен, а за деца от 7 до 14 години е 25 лв. Пропускът се закупува при идване на място, обясни директорът на фестивала.
Фестивалът на фолклорната носия е частна инициатива и за да изпълни замисъла си, има свой утвърден правилник. По своята същност фестивалът е колективно автентично изживяване, което няма аналог, заяви още Светослав Петков и изтъкна, че правилникът е замислен в името на „едно различно, приятно и необикновено преживяване, което да донесе на участниците незабравими емоции, правейки ги част от родолюбивата проява“.
Забраната на предмети от съвременния живот се налага, за да се придаде възможно най-пълна автентичност на обстановката, да се доближи тя максимално до българския бит отпреди век и половина, което е едно от условията за провеждане на фестивала. Идеята е участниците да направят скок назад във времето, във възможно най-близка до годините на Възраждането ни атмосфера – такава, в каквато са живели нашите прадеди, каза още Петков. По думите му забраната за свободни снимки е с цел посетителят да е не просто зрител, а да се почувства част от съвременна българска народна приказка, която разказваме заедно. Директорът призна, че с напредването на технологиите не са малко посетителите, които нарушават забраната за снимки или смятат, че като дойдат на фестивала с тениска с фолклорни мотиви, вече са с носия. Но добави, че по-голямата част от присъстващите на фестивала са осъзнали същността на носията в дрескода и се стараят да спазват правилата.
Национален фолклорен ансамбъл „Българе“ е практическият домакин на фестивала от самото му създаване през 2008 г., припомни Светослав Петков. Той обясни, че в подготовката и провеждането на фестивала се включва не само целият настоящ състав на ансамбъла, но и бивши колеги, както и много съмишленици, партньори, местни жители. Директорът изрази изключителната си благодарност към тези хора, които обединяват сили и влагат цялото си сърце и душа, за да превърнат тази приказка в реалност.
За началото Светослав Петков разказа, че е било трудно да убедят хората да облекат народните носии и да се лишат от удобствата, които ни предлага модерният свят, но после е станало масово явление. „Хората сега се подготвят с месеци преди фестивала, търсейки не просто да си намерят някаква носия, а да открият стари и автентични носии, наследство от баби, дядовци, прадядовци дори“, коментира той.
„Когато някой посети фестивала, той се влюбва в него още от първата година. Така се влюбих и аз - от пръв поглед, още при първия досег“, заяви директорът. Според него фестивалът е място за приятелства и за почитатели на традициите, и неслучайно често се правят предложения за брак.
След като се появи нашият фестивал и българите почувстваха колко е нужен пътят към родовите корени, след третото му издание, започнаха да се организират подобни събития в много населени места у нас. Изминаха само 15 години и сега във всяко по-голямо село или малък град се провеждат фолклорни фестивали, коментира Светослав Петков. По думите му такива събития са повод да се облече народната носия и да се съберат българите да общуват, да си припомнят и предадат традициите, да се наиграят на хора на воля. „Ние си знаем как и откъде започна всичко, и се гордеем с това“, каза още той.
Източник: БТА Сливен
БИЛЯНА ИВАНОВА
Снимка: Личен архив