156 години от гибелта на войводата Хаджи Димитър

Отбелязваме 156 г. от гибелта на славния сливенски войвода и революционер Хаджи Димитър.

Съдбата на Димитър Николов Асенов е предопределена – той произхожда от семейство, традиционно свързано с хайдутството в Сливенския край. Двамата му чичовци, Стоян и Добри, както и вуйчо му – Желязко Палабуюка, са войводи на хайдушки дружини. Борбен и с непримирим дух расте младият Димитър. Често влиза в пререкания с турци и чорбаджии. Известни са случките с чорбаджи Йоргаки, Осман ага, убийството на гръцкия лекар Костаки и обирането на Али ефенди. Участва и в прогонването на гръцкия владика Кирил от църквата „Св. Димитър“.

През 1861 г. Хаджи Димитър напуска Сливен и става хайдутин в четата на Георги Трънкин. След като той е убит, за войвода е избран Панайот Хитов, а за знаменосец – самият Хаджи Димитър. Тази чета обикаля из Сливенския балкан, а през 1863 г. потеглят за Сърбия. От Белград Хаджията е изпратен в Румъния, където да събере чета. В Букурещ той се среща с идеолога на четническата тактика Георги Раковски, с който остава свързан до края на живота си.

През 1864 г., 1865 г. и 1866 г. Хаджи Димитър, напътстван от Раковски, организира три последователни чети, с които преминава през Дунав в българските земи.

През пролетта на 1866 г. Хаджи Димитър, Стефан Караджа и Желю войвода преминават в България с обща чета, която в последствие се разделя на три отделни чети.

С материалната подкрепа на българската емиграция в румънските градове, през зимата на 1868 г. започва подготовка на две чети, които да преминат в българските земи и да вдигнат народа на въстание. За техни водачи са избрани опитните войводи Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Впоследствие двете чети обединяват силите си в една обща чета. В нея се записват близо 130 млади български момчета, на възраст между 19 и 42 г. Участници от Сливен в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа са неговият брат Тодор и още четирима души – Георги Кавлаков, Стефан Господинов Топтанджиев (Хитрия), Петър Тодоров и Александър Василев Читаклиев (родом от Плоещ, но в семейство на сливенски преселници).

На 6 срещу 7 юли 1868 г. четата, предвождана от двамата войводи, преминава в България в местността Янково гърло край с. Вардим. Нейната цел е да вдигне общобългарско въстание и да донесе така желаното Освобождение.

Следват редица сражения в района на селата Караисен, Горна Липница и Вишовград, от които четата успява да се измъкне като дава не малко жертви.

В четвъртото сражение по пътя на четата, в местността Канлъ дере (Кървав дол) на 10 юли 1868 г., много от четниците са избити, а войводата Стефан Караджа е пленен и откаран в русенския затвор, където издъхва на 30 юли 1868 г.

На 17 юли 1868 година, след редица сражения и неравностоен бой, малцина четници достигат връх Бузлуджа, където е последната решаваща битка.

На 18 юли срещу оцелелите около 30 четници се изправят 700 души редовна турска армия и башибозуци. Ранен на три места, сражавайки се до последния момент, Хаджи Димитър насърчава другарите си с думите: „Братя, да умрем като българи!“.

Смелият войвода Хаджи Димитър загива само на 28 години.

Подвигът на младите четници остава незаличима следа в нашата история и очертава пътя за национално освобождение и независимост.

Христо Ботев написва баладата „Хаджи Димитър“, посветена на непрежалимия сливенски войвода:

Жив е той, жив е! Там на Балкана,

потънал в кърви, лежи и пъшка

юнак с дълбока на гърди рана,

юнак във младост и в сила мъжка.

На една страна захвърлил пушка,

на друга сабля на две строшена;

очи темнеят, глава се люшка,

уста проклинат цяла вселена!

Лежи юнакът, а на небето

слънцето спряно сърдито пече;

жътварка пее нейде в полето,

и кръвта още по-силно тече!

………….

Поклон!