Панихида по повод шест месеца от кончината на Сливенския митрополит Йоаникий в катедралния храм “Св. вмчк Димитрий Солунски”

Живелият по Бога човек със смъртта си „оставя съжаление“ (Прит.Сол. 11:2) сред своите духовни чеда и сподвижници. В очите на бедните по вяра той е само поредният умрял и неговото погребение им изглежда сякаш безвъзвратно унищожение. Но ние сме удостоверени свише, че душата на такъв е в Божията ръка и пребъдва в мир (срв. Прем. Сол. 3:1-3).

А най-чудното е, че както приживе, приснопаметният и обичан дядо Йоаникий ни подтикваше към добро с радостта от общуването с него, така и сега прави същото с тъгата, която ни носи липсата му – „защото, когато е печално лицето, сърцето става по-добро“ (Екл. 7:3). И така половингодишнината от неговия смъртен ден, въвеждащ във вечността, се оказва по-добра от рожден ден (срв. Екл. 7:11), водещ към смъртта.

Бог да го прости!

Вечна и блаженна да бъде паметта му!

Снимки