Как се появява буквата „Ё“ в руската азбука

Буквата „ё“ е уникална в руската азбука, защото е единствената с официална „дата на раждане“. Тя се появява на 29 ноември 1783 г., благодарение на княгиня Екатерина Дашкова, тогавашен директор на Петербургската академия на науките.

На едно от първите заседания на новосъздадената Академия на руската словесност, проведено в дома на Дашкова, княгинята предлага да се въведе нова буква. Идеята ѝ е да се замени двубуквеното съчетание „ио“ с една буква - „е“ с две точки отгоре, като по този начин опрости руската писменост. Сред присъстващите на срещата били известни писатели като Державин и Фонвизин, които подкрепили предложението.

Според лингвистите вдъхновението за буквата „ё“ идва от немската азбука, където съществува буква „ö“, отбелязваща подобен звук. Дашкова, която е била добре запозната с немския език, адаптира идеята за руския правопис.

Официално буквата „ё“ става част от руската азбука много по-късно. На 24 декември 1942 г., по време на Втората световна война, Сталин подписва указ, който задължава използването ѝ във всички официални документи, учебници и медии. Въпреки това днес отношението към буквата често е пренебрежително, като в много текстове двете точки над „е“ се пропускат.

Това обаче не е без последствия, тъй като липсата на точки може да доведе до сериозни грешки и изкривяване на смисъла. Един известен пример от романа „Петър Първи“ на Алексей Толстой илюстрира това: „При този цар ще изпоизмрем“ (руск. „передохнем“), вместо правилното „ще си отдъхнем“ (руск. „передохнём“).

Буквата „ё“ остава важен елемент от руската култура и език, въпреки трудния ѝ път към признание и прилагане.