Решенията взети на вчерашното заседание на Министерският съвет

Правителството одобри проекта на Закон за държавния бюджет на Република България

за 2025 година

Министерският съвет одобри законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2025 година и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза (АСБП) за периода 2025 – 2028 година, която представлява мотивите към законопроекта.

Подготовката на Бюджет 2025 и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2025 – 2028 г. беше повлияна от различни фактори и предизвикателства. От една страна влезлите в сила европейски законодателни актове, свързани с приемането на реформираната рамка за икономическо управление в ЕС, с което се разшири времевият хоризонт, правилата и изискванията за качеството на бюджетните рамки, а от друга – политическата обстановка и проведените избори за 51-то Народно събрание на 27 октомври 2024 г., и липсата все още на избрано редовно правителство.

При тези условия с настоящата прогноза времевият период е разширен до 4 години (2025 – 2028 г.), а целите на фискалната политика и параметрите на бюджетната рамка са съобразени с приоритетите за запазване на фискалната устойчивост в средносрочен план и с необходимостта от реализиране на приходни мерки и осигуряване на разходни политики.

Дефицитът на сектор „Държавно управление“ е в размер съответно на 3,0 на сто от БВП за 2025 г., 2,9 на сто от БВП за 2026 г., 3,0 на сто от БВП за 2027 и 2,9 на сто от БВП за 2028 г. Това салдо се постига въпреки значителния ефект от отразяването в разходната част на очакваните доставки в сектора на отбраната за периода 2025 – 2028 г., при вече отчетени касови разходи през предходни години. През разглеждания период приходите и разходите показват низходяща тенденция като дял от БВП. При тези стойности на дефицита на сектор „Държавно управление“ ще бъде изпълнен критерият за фискална устойчивост за присъединяване на България към еврозоната.

Бюджетното салдо по КФП за 2025 е дефицит от 3 на сто от БВП, в рамките на който се осигуряват разходните политики, вкл. изменения в тях, базирани на решения от 2024 г., със съответните приходни мерки. За 2026 г. дефицитът е в размер на 3,6 на сто от БВП, в резултат основно от приключването на периода за реализация на ПВУ, като при запазване на приходните и разходните политики за следващите две години (2027 и 2028 г.) дефицитът рязко намалява, съответно до 2,4 и 2,1 на сто от БВП.

В средносрочен план се очаква устойчив номинален ръст на приходите, вкл. на данъчно-осигурителните, като помощите от чужбина след ръста през 2025 г. намаляват леко през следващата година и бележат по-значителен спад през следващите две години, което се дължи на етапите на реализация на програмите, съфинансирани от ЕС, основно по ПВУ.

Като дял от БВП общото ниво на приходите за периода 2025 – 2028 г. е в диапазона 39,9 – 43,0% от БВП с низходяща тенденция. Същата низходяща тенденция се наблюдава и при общото ниво на разходите (общо разходи и вноска в общия бюджет на ЕС), които като дял от БВП са в диапазона 42,0 – 46,0%.

В средносрочен план разходите по КФП по 40%-то правило по ЗПФ (без разходите, извършвани от сметки за средства от ЕС и по други международни програми и договори, приравнени към тях, вкл. свързаното с тях национално съфинансиране) варират с низходяща тенденция в диапазона 39,5 – 40,8% от БВП за периода 2025 – 2028 г., като само за 2025 г. се отклоняват от правилото, доколкото служебното правителство не може да влияе на вече поети ангажименти и законово регламентирани задължения за обезпечаване на разходни политики, респективно не може да разчита на парламентарна подкрепа за консолидиращи мерки, свързани с необходимостта от провеждането на реформи в секторите, предоставящи публични услуги.

Въз основа на допусканията за ново дългово финансиране през периода 2025 – 2028 г. се предвижда държавният дълг да достигне съответно до 59,8 млрд. лв. (27,8% от БВП) през 2025 г., 66,6 млрд. лв. (29,3% от БВП) през 2026 г., 73,7 млрд. лв. (31,0% от БВП) през 2027 г. и 81,1 млрд. лв. (32,8% от БВП) през 2028 г.

Минималният размер на фискалния резерв към 31.12.2025 г. е предвиден да остане непроменен спрямо заложения в Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. в размер на 4,5 млрд. лв.

Макроикономическата прогноза за прогнозния период, изготвена от Министерството на финансите (МФ), предвижда растежът на икономиката да се повиши до 2,8% през 2025 г. и до 3% през 2026 г. Подобрението във външното търсене ще доведе до ускорение на растежа на износа и ще се отрази положително на частната инвестиционна активност, а растежът на публичните инвестиции ще продължи да бъде движен от разходите по линия на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). В периода 2027 – 2028 г. растежът на БВП ще се забави до 2% поради изчерпване на положителния ефект от инвестициите по ПВУ, забавяне в растежа на потреблението на домакинствата в синхрон с това на доходите и забавяне на нарастването на износа в съответствие с външното търсене. Средногодишната инфлация ще продължи да се забавя от 2,4% през 2025 г. до 2% през 2028 г. по линия най-вече на очакваната низходяща динамика при международните цени. Отрицателният принос на енергийните стоки постепенно ще намалява към края на прогнозния хоризонт.

През периода 2025 – 2028 г. данъчната политика ще е ориентирана към постигане на макроикономическа и бюджетна стабилност в средносрочен и дългосрочен план и осигуряване на необходимия финансов ресурс за изпълнение на разходните политики на правителството. Основните цели на данъчната политика за периода отново са насочени към поддържане на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата, борбата с данъчните злоупотреби и повишаване на фискалната устойчивост в дългосрочен план.

С цел повишаване на приходите в държавния бюджет са предложени следните мерки в данъчното законодателство, ефектите от които са взети предвид при прогнозиране на приходите от данъци:

∙ Данък върху добива на подземни богатства – Мярката се предлага във връзка с необходимостта от преодоляване на бариерите за актуализиране на концесионните плащания за лицата, добиващи подземни богатства по смисъла на Закона за подземните богатства. Целта е постигане на актуално ниво на заплащане за правото за добив на подземни богатства на територията на страната, които са изключителна държавна собственост;

∙ Предложен е нов акцизен календар за акцизните ставки на тютюна и тютюневите изделия (ТТИ). Мярката е продължение на практиката за балансирано поетапно увеличаване на акцизните ставки върху тютюна и тютюневите изделия;

∙ Увеличаване на акцизната ставка на алкохола е мярка, която цели подобряване здравето на населението и предотвратяване на злоупотреби с твърд алкохол;

∙ Увеличаване на акцизната ставка на бирата и на бирата, произведена от независими малки пивоварни;

∙ Недължимост на лихви при заплащане на главница по изискуеми публични вземания, възникнали до 31.12.2023 г. Мярката цели внасяне на главници по изискуеми към 1 януари 2025 г. публични задължения. Лицата се стимулират да погасят главница по декларирани данъци и задължителни осигурителни вноски, като в този случай е предвидена недължимост на начислените по тези главници лихви;

∙ Недължимост на лихви при заплащане на главница по изискуеми публични вземания за местни данъци и /или такса за битови отпадъци за периоди до 31.12.2024 г. Мярката цели внасяне на главници по изискуеми към 1 януари 2025 г. публични задължения за местни данъци и/или такса битови отпадъци;

∙ Отмяна на повишаването прага за регистрация от 100 хил. лв. на 166 хил. лв. от 01.01.2025 г. Мярката цели създаване на равнопоставени условия за извършване на бизнес;

∙ Еднократно деклариране на недекларирани доходи – 15% еднократен данък. Мярката цели осигуряване на допълнителни приходи в държавния бюджет чрез еднократно деклариране и внасяне на дължими данъци за доходи, които не са декларирани за предходни отчетни периоди. Тази мярка не се прилага по отношение на доходи, свързани с престъпна дейност, корупция, пране на пари и финансиране на тероризъм;

∙ Мерки за намаляване дела на сивата икономика, за борба с данъчните измами, укриването на данъци и отклонението от данъчно облагане; и др.

Осигурителната политика за периода 2025 – 2028 г. предвижда за 2025 г. да се запази размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” на ДОО на нивото от 2024 г. Запазват се и размерите на осигурителните вноски за другите фондове на ДОО, а също и съотношенията между осигурителите и осигурените лица. Считано от 1 януари 2026 г. се увеличава осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ с 3 процентни пункта, а считано от 1 януари 2027 г. се увеличава осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ с 2 процентни пункта.

Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се увеличава за 2025 г. на 1 077 лв. и се запазва за целия прогнозен период. Минималният осигурителен доход за земеделските стопани и тютюнопроизводители също се увеличава за 2025 г. на 1 077 лв. и се запазва за целия прогнозен период.

Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се увеличава за целия прогнозен период съответно за 2025 г. на 4 130 лв., за 2026 г. на 4 430 лв., за 2027 г. – 4 730 лв. и за 2028 г. – 5 030 лв.

Разходни политики. Разчетите за разходите по проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2025 г. са изготвени въз основа на действащото законодателство, както и при отчитане на ефектите от отразяване на настъпилите промени в нормативни актове, влизащи в сила от 01.01.2025 г.

Основните разходни политики, водещи до повишаване в разходната част на бюджета за периода 2025 – 2028 г. са, както следва:

∙ В разчетите за периода 2025 – 2028 г. е взето предвид увеличението на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2025 г. – от 933 лв. на 1 077 лв.;

∙ Предвидено е увеличение на максималния осигурителен доход от 3 750 лв. на 4 130 лв. от 1 януари 2025 г., съответно 4 430 лв. от 1 януари 2026 г., 4 730 лв. от 1 януари 2027 г. и 5 030 от 1 януари 2028 г.;

∙ Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица за 2025 г. е 1 077 лв. и се запазва за целия прогнозен период;

∙ Запазване на размера на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст – 780 лв. за целия период до 2028 г. включително;

∙ За периода 2025 – 2028 г. пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват от 1 юли на съответната година по чл. 100 от КСО или т.нар. „швейцарско правило“;

∙ В проектобюджета за 2025 г. е разчетено увеличение на разходите за персонал с 10% за структурите, за които не са предвидени други увеличения в изпълнение на приети нормативни актове и действащи политики, в т.ч. и общинска администрация;

∙ Увеличение на разходите за персонал в сектор „Отбрана и сигурност“, съгласно приетите механизми със Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за Националната служба за охрана и Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, считано от 01.01.2025 г.;

∙ През 2025 г. е запазена политиката за увеличение на възнагражденията на педагогическия персонал в средното образование със 125% от СБРЗ за 2024 г. (2 284 лв.).

Други разходни мерки, които влияят върху общия размер на разходите:

∙ Намаление на разходите за текуща издръжка (без самостоятелните бюджети и делегираните от държавата дейности) с 10%;

∙ Предвидени са средства за изпълнение и през 2025 г. на Националната инвестиционна програма за министерства, ведомства (като са разчетени разходи по бюджетите на ПРБ за административни разходи, разходи за електронно управление и разходи за изпълнение на стратегически проекти), като и за Национална инвестиционна програма за общини;

∙ Осигурени са средствата за финансиране на променените натурални показатели в сферата на делегираните от държавата дейности, социалната сфера и др.

Инвестиционна политика. В зависимост от ограничения бюджетен ресурс и извършената от ПРБ приоритизация са обособени основните стратегически инвестиционни проекти, които са включени в „Програма за приоритетни стратегически инвестиционни проекти с национално финансиране за периода 2025 – 2028 г.“ – приложение към проекта на Закона за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2025 г., като срокът на програмата е съобразен с изготвянето на Националния фискално-структурен план на Република България за периода 2025 – 2028 г. Приоритетните стратегически инвестиционни проекти са финансово обезпечени, като необходимите средства за тяхната реализация през следващата година са предвидени в рамките на утвърдените капиталови разходи по бюджетите на ПРБ за 2025 г. Стратегическите инвестиционни проекти, които съгласно извършената от ПРБ приоритизация не попадат в обхвата на определената финансова рамка, формират „Списък с резервни стратегически инвестиционни проекти с национално финансиране“ – към финансирането на които ще се пристъпи при наличие на възможност и при спазване на установените фискални правила и ограничения по Закона за публичните финанси.

За периода 2025 – 2028 г. се предвижда продължаване на Инвестиционната програма за общински проекти, като е определен размерът на финансирането за 2025 г.

Средната пенсия ще достигне 975 лв. през 2025 г.

Средната пенсия през 2025 г. ще достигне 975,64 лв. Това предвижда проектът на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2025 г., който беше одобрен от правителството. В сравнение с настоящата година средната пенсия се очаква да се повиши с 10,5%. Ръстът надхвърля значително прогнозната средногодишна инфлация за догодина от 2,4%, което означава, че покупателната способност на пенсиите ще се повиши.

Проектът предвижда от 1 юли всички пенсии, отпуснати до края на 2024 г., да се осъвременят по чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) с между 8 и 9%. От същата дата минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст при пълен осигурителен стаж ще се повиши от 580,57 лв. на 631,08 лв. Максималният размер на получаваните една или повече пенсии се запазва на 3 400 лв. От 1 юли 2025 г. размерът на социалната пенсия за старост и свързаните с нея пенсии и добавки също ще се увеличи с процента, определен по чл. 100 от КСО.

През 2025 г. жените, работещи трета категория труд, ще могат да се пенсионират, ако са навършили 62 години и 4 месеца и имат 36 години и 8 месеца осигурителен стаж. За мъжете изискванията ще са 64 години и 8 месеца навършена възраст и 39 години и 8 месеца осигурителен стаж.

През 2025 г. за изплащане на всички видове пенсии и добавките към тях са предвидени 24,114 млрд. лв. Тези разходи са с 2,510 млрд. лв. или с 11,6 % повече спрямо 2024 г. Общият размер на разходите по консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване за 2025 г. е близо 27,4 млрд. лв.

От 1 януари 2025 г. минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се увеличава от 933 лв. на 1 077 лв. Повишава се и максималният осигурителен доход за всички осигурени лица от 3750 лв. 4 130 лв.

Запазват се размерите на всички осигурителни вноски и съотношенията при изплащането им между осигурителите и осигурените лица, както и минималният и максимален дневен размер на обезщетението за безработица. Размерът на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст на бащата (осиновителя) също остава без промяна и през 2025 г. ще бъде 780 лв.

Със законопроекта е предвидена промяна в условията за получаване на обезщетение при бременност и раждане, за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст или за отглеждане на дете до 8-годишна възраст. Тя се отнася за случаите, в които родителите ползват посочените отпуски и парични обезщетения по едно правоотношение, а в същото време работят по друг трудов договор.

От 1 април 2025 г., майката или бащата, които се грижат за детето, ще могат да получат някое от тези плащания в пълен размер при условие, че не упражняват трудова дейност, за която се осигуряват за общо заболяване и майчинство. Мотивът за промяната е, че отпуските за бременност и раждане и отглеждане на дете са целеви и се предоставят на работещите родители и осиновители, за да се грижат за децата в семейна среда.

В случай, че родителите работят на трудов договор, те запазват правото си на обезщетение за това, че не използват отпуска за бременност и раждане, за отглеждане на дете до 2-годишна възраст или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст. В този случай те ще получават 50% от сумата, която са получавали като обезщетение преди да се върнат на работа.

Одобрен е проект на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2025 г.

Министерският съвет прие Решение за одобряване на проект на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2025 г.

Предвидени са 9 517 585,1 хил. лв. приходи и трансфери. Здравноосигурителните приходи са в размер на 9 299 277,9 хил. лв., от които 5 721 804,3 хил. лв. са приходи от здравноосигурителни вноски и 3 577 4 73 ,6 хил. лв. са трансфери за здравно осигуряване.

Общо разходите за 2025 г. са в размер на 9 517 585,1 хил. лв., което е с 1 341 946,9 хил. лв. повече спрямо Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2024 г.

Средствата за здравноосигурителни плащания са в размер на 8 911 093,4 хил. лв., което представлява увеличение с 1 280 162,0 хил. лв. спрямо Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2024 г., или 16,8 % ръст.

През 2025 г. се предвижда Министерството на здравеопазването ежемесечно да предоставя трансфер към бюджета на НЗОК, в общ годишен размер - 191 132,3 хил. лв., за заплащане на дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване.

Проектът на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2025 година е съставен в съответствие с бюджетната рамка при запазване на размера на здравноосигурителната вноска в размер на 8 %. Проектът на Закон за бюджета на НЗОК за 2025 г. предвижда публичните средства да бъдат изразходвани законосъобразно, прозрачно и ефективно.

Заложените параметри на проекта на бюджет на НЗОК за 2025 г. създават стабилна финансова рамка за функциониране на системата на здравното осигуряване.

Приети са стандартите за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2025 година

Със свое решение правителството прие стандарти за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2025 година.

Стандартите са разработени при спазване на действащото законодателство и в съответствие с основните допускания и параметри на проекта на бюджет за 2025 г. В тях е разчетено увеличението на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2025 г. - от 933 лв. на 1077 лв.

Въз основа на така определените стандарти са разчетени и размерите на основните бюджетни взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините, които са включени в бюджетната прогноза за периода 2025 - 2028 г.

За предучилищното и училищното образование, както и за сферата на здравеопазването за 2025 г. са осигурени допълнителни средства. По този начин ще се изпълни ангажиментът за продължаване на политиката за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти, като целта е средната работна заплата в сектора да достигне не по-малко от 125 на сто от средната работна заплата за страната. Очакванията са с по-доброто заплащане да се стимулира привличането на млади и квалифицирани педагози.

В сферата на социалните услуги стандартите са разчетени на база на минималната работна заплата за страната за 2025 г. при съобразяване с разпоредбите на Наредбата за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет.

Стандартите за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2025 г. са съгласувани с Националното сдружение на общините в Република България.

Одобрена е Стратегия за управление на държавния дълг за периода 2025 - 2028 година

Със свое решение правителството одобри Стратегия за управление на държавния дълг за периода 2025 - 2028 година. Тя е разработена на основание на Закона за държавния дълг и Закона за публичните финанси.

В нея са заложени водещите принципи и насоки на политиката по управление на държавния дълг през следващите четири години, като същевременно са описани индикативните мерки и използваният инструментариум за постигане на заложените стратегически цели. Времевият обхват на стратегията е разширен на 4 години в контекста на приемането на ревизираната рамка за икономическо управление на ЕС. Тя се базира на допусканията за необходимото дългово финансиране и параметрите на държавния дълг, при които са изготвени проектите на Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. и на Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2025 - 2028 г. По този начин се осигурява консистентност и съгласуваност между посочените документи по отношение на политиката по управление на държавния дълг.

Основната цел на дълговато управление се запазва непроменена и е за осигуряване на необходимите средства за рефинансиране на дълга в обращение, финансиране на планирания дефицит по държавния бюджет и обезпечаване на ликвидната позиция на фискалния резерв.

Публичното оповестяване на Стратегията е гаранция за предвидимост и прозрачност на процесите по управление на държавния дълг.

Утвърдени са нормативите за час програма на Българската национална телевизия и Българското национално радио за 2025 г.

Министерският съвет утвърди нормативи за час програма на Българската национална телевизия и Българското национално радио за 2025 г. за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми в размери, съответно на БНТ - 2 427 лв. и на БНР - 639 лв.

Размерите на нормативите за час програма са съобразени с предвидения на БНТ и БНР обем/часове телевизионна програма и радиопрограма за 2025 г., съгласно издадените от Съвета за електронни медии лицензии за доставяне, съответно на аудио-визуална медийна услуга и радиоуслуга и при съобразяване с основните допускания при разработването на проекта на бюджет 2025 г. Взети са предвид ефектите от прилагане на политика по доходите за увеличение на разходите за персонал с 1 О на сто, от увеличението на минималната работна заплата и на максималния осигурителен доход от 1 януари 2025 г. Размерите на нормативите за час програма са съобразени и с увеличения обем радиопрограма на РРС Кърджали с 3 часа на денонощие (1 095 часа годишно), съгласно решение на СЕМ № РД-05-67/15.08.2024 г. и промяната на обема програма по издадената лицензия, както и с изменението на обем/часове телевизионна програма и радиопрограма, съответно на БНТ и БНР за 2025 г. (365 дни) спрямо заложения обем телевизионна програма и радиопрограма за 2024 г. (366 дни).

Предложените нормативи за час програма на БНТ и БНР са изчислени при общ обем, съответно телевизионна програма - 35 040 часа и радиопрограма - 99 645 часа.

На база на определените нормативи за час програма се определят проектите на трансфери (субсидия) от държавния бюджет на БНТ и БНР за изпълнението на функциите им като национални обществени доставчици, съответно на аудио-визуални медийни услуги и радиоуслуги.

Правителството одобри 550 000 лв. за ремонт на храм „Успение Богородично“ в Габрово

Правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерски съвет за 2024 г. по „Политика в областта на правото на вероизповедание“, бюджетна програма „Вероизповедания“, за капиталови разходи в размер на 550 000 лв., за Българската православна църква - Българска патриаршия, за неотложен ремонт на храм „Успение Богородично“, намиращ се в гр. Габрово.

Храм „Успение Богородично“ в гр. Габрово е един от шедьоврите на Уста Генчо Кънев и на Възрожденската архитектура и дърворезба. Иконостасът е цялостно произведение - един от най-добрите представители на изкуството след Освобождението на България. През 1976 г. е обявен за архитектурно-художествен паметник от национално значение. Негово Високопреосвещенство Великотърновският митрополит Григорий ще предприеме необходимите действия за съгласуване от НИНКН за извършване на дейностите: ремонт на външните стълби, ремонт на купола и камбанарията, и цялостната подмяна на подовата настилка. Съхраняването на този архитектурно-художествен и църковен паметник е в обществен интерес, свързан с религиозните ценности на българския народ.

Одобрени са промени по бюджета на Сметната палата за 2024 г.

Със свое постановление правителството прие промени на утвърдените със Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. максимални размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2024 г., по бюджета на Сметната палата.

Във връзка със сключено многогодишно рамково споразумение е завишен бюджетният показател „Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2024 г.“, по бюджета на Сметната палата със сумата на поетите ангажименти по договора - 2 516 730 лв. Сключеният рамков договор е за изпълнение на дейности по системна интеграция, попадащи в обхвата на чл. 7с от Закона за електронното управление. Този акт не оказва въздействие върху държавния бюджет.

Одобрен е проектът на Финансов договор между страната ни и Европейската инвестиционна банка

Със свое решение правителството одобри проекта на Финансов договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на проект „България - съфинансиране по Фондовете на ЕС 2021 - 2027, структурни програмни заеми (СПЗ)“ в размер до 250 млн. евро, като основа за водене на преговори. Също така упълномощи министъра на финансите да го подпише от името на страната ни.

В Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. е предвидено сключването на финансови споразумения за структурни програмни заеми с ЕИБ и с Банката за развитие на Съвета на Европа за съфинансиране на проекти, изпълнявани със средства от европейските фондове при споделено управление през програмния период 2021 - 2027 г., в общ размер до левовата равностойност на 500 млн. евро.

С подписването на Финансовия договор ще се осигури необходимият финансов ресурс за покриването на националния принос по проектите, изпълнявани по програмите „Транспортна свързаност“, „Околна среда“, „Развитие на регионите“, „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ и „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ през програмния период 2021 - 2027 г., което ще допринесе за тяхното успешно изпълнение. Това ще подпомогне за развитието на железопътната, пътната инфраструктура, вкл. стратегически важни пътнотранспортни коридори, интегрирането на националната транспортна мрежа в тази на ЕС; за подобряването на системите за управление на водите и отпадъците; за повишаването на енергийна и ресурсна ефективност на сградите и производствата; за разработката на иновативни продукти и услуги и подобряване на конкурентните предимства на страната; за постигането на устойчиво и интегрирано развитие на регионите в страната, както и на устойчив и балансиран икономически растеж в средносрочен и в дългосрочен план.

Европейската инвестиционна банка е международна финансова институция и орган на Европейския съюз. Банката осъществява дейност в България от 1992 г.

Правителството одобри вътрешнокомпенсирани промени по бюджета на Министерството на външните работи

Министерският съвет одобри днес вътрешнокомпенсирани промени на утвърдените разходи по области на политики по бюджета на Министерството на външните работи за 2024 г. Промените обезпечават средства в размер на 70 000 лева, с които ще бъдат финансирани дейности по изпълнението на два проекта - част от утвърдените ангажименти по Средносрочната програма за помощ за развитие и хуманитарна помощ на Република България 2020-2024 г.

Първият проект е с наименование „Специализиран семинар по Енергийна и климатична дипломация за представители на държавите от Западните Балкани и Черноморско-Каспийския регион". За неговото изпълнение са предвидени 40 000 лева. Провеждането на международния семинар цели разширяване и укрепване на сътрудничеството на международно, регионално и на ниво ЕС по отношение на сигурността и развитието на енергийната инфраструктура, борбата с климатичните промени и прехода към нисковъглеродна икономика.

За реализиране на втория проекта с наименование „Изграждане на институционален капацитет на структура, занимаваща се с обучителна и публична дейност, към Министерството на външните работи и европейската интеграция (МВнРЕИ) на Република Молдова" са предвидени 30 000 лева. Проектът цели формирането на административен, управленски, експертен, технически и информационно-аналитичен капацитет и предоставяне от страна на България на материално-техническа помощ на първата в историята на Република Молдова дипломатическа школа чрез съорганизиране на публични прояви, обучение на обучители и предоставяне на информационно-аналитични и библиотечни ресурси.

Правителството одобри позицията на България за Съвет „Общи въпроси“

Министерският съвет одобри позицията на България за участие в редовното заседание на Съвет „Общи въпроси“ (СОВ), което ще се проведе на 17 декември 2024 г. в Брюксел, Белгия.

Съветът ще подготви заседанието на Европейския съвет на 19 декември 2024 г., като обмени мнения по проекта на заключения на държавните и правителствените ръководители на държавите-членки, в който на този етап са включени темите: Украйна; Близък изток; ЕС в света; Устойчивост, готовност, предотвратяване и отговор на кризи; Миграция.

Очаква се СОВ да одобри заключенията на Съвета относно политиката на разширяване на база на публикуваните през м. октомври т.г. Доклади за напредъка страните-кандидатки.

Министрите ще обсъдят Бъдещето на Европа в контекста вижданията от доклада на М. Драги относно управлението на ЕС.

ЕК ще представи работната си програма за 2025 г., като министрите ще имат възможност да очертаят приоритетните за тях теми.

Министрите също така ще обсъдят отношенията EC-Обединеното кралство, както и актуалното състояние на преговорите с Швейцария по пакет от споразумения.

Министерският съвет одобри също доклада от заседанието на Съвет „Общи въпроси" (СОВ), което се проведе на 19 ноември 2024 г. в Брюксел, Белгия.

Министрите стартираха подготовката на редовното заседание на Европейския съвет на 19-20 декември 2024 г., като обмениха мнения по проекта на анотиран дневен ред, включващ темите Украйна, Близък изток, ЕС по света, Устойчивост, подготвеност и предотвратяване и реагиране при кризи, Миграция и Други въпроси.

В рамките на Диалога по върховенство на правото в ЕС бяха обсъдени последните развития в областта на върховенството на правото в Малта, Нидерландия, Австрия и Полша.

СОВ обсъди актуалното състояние във връзка с процедурата по чл. 7 (1) ДЕС спрямо Унгария в областта на върховенството на правото.

България се приближава към включването в Програмата за безвизови пътувания на САЩ

Министерският съвет одобри Засиленото партньорство в областта на граничната сигурност между България и САЩ и възложи на министъра на външните работи да подпише и връчи дипломатическа нота на американската страна за това.

Установяването на Засилено партньорство в областта на граничната сигурност е едно от най-важните технически условия за включването на държавите в Програмата за безвизови пътувания на САЩ.

Наред със значителното намаляване на процента на откази за визи през изминалата финансова 2024 година, постигането на Засилено партньорство в областта на граничната сигурност е сериозно постижение за България и е друг важен показател за напредъка в работата на българските институции за покриване на критериите за включване в Програмата за безвизови пътувания на САЩ.

Приет е доклада на министъра на отбраната относно одобряване на проект на международен договор

Министерският съвет на Република България прие решение за приемане на доклада на министъра на отбраната относно одобряване на проект на международен договор (Letter of Offer and Acceptance - LOA) BU-B-UCQ „Придобиване на управляеми противотанкови ракети „Javelin” по Програмата на САЩ за чуждестранни военни продажби и за упълномощаване на министъра на отбраната да проведе преговори и подпише договора, при условията на последваща ратификация от Народното събрание.

Проектът на международен договор е изготвен във връзка с изпълнение на приоритетния за Министерството на отбраната проект „Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада“. Реализирането на договора ще позволи да се преодолее част от дефицита от способности в Сухопътните войски на Българската армия.

Около 330 000 пенсионери ще получат допълнителна сума от 100 лв. за Коледа

Във връзка с предстоящите коледни празници 330 801 пенсионери ще получат допълнително по 100 лв. през месец декември. Средствата ще се изплатят на хората, на които пенсията или сборът от пенсиите заедно с добавките и компенсациите към тях за декември е до 526 лв. включително. Това е размерът на линията на бедност за 2024 г.

За тази цел правителството ще отпусне допълнителни 33 100 000 лева по бюджета на държавното обществено осигуряване. Средствата ще бъдат за сметка на преструктуриране на разходите и/или трансферите по централния бюджет за 2024 г.

Правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на МТСП за социални плащания по Механизма лична помощ по Закона за личната помощ

Правителството прие постановление за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на труда и социална политика за 2024 г. за социални плащания по Механизма лична помощ по Закона за личната помощ.

Одобрените допълнителни разходи са в размер 105 млн. лв. и ще се използват за финансово обезпечаване на изплащането на дължимите възнаграждения на асистентите, предоставящи лична помощ, по реда на Закона за личната помощ до края на 2024 г. Средствата са осигурени за сметка на преструктуриране на разходи и/или трансфери от централния бюджет за 2024 г.

Одобрени са резултатите от участието на България в Неформална среща на министрите, отговарящи за демографската политика

Правителството одобри резултатите от участието на България в Неформална среща на министрите, отговарящи за демографската политика, която се проведе на 18 - 19 ноември 2024 г. в град Будапеща, Унгария.

Форумът бе организиран в две пленарни сесии. Първата дискусия беше посветена на темата за активния живот на възрастните хора и солидарността между поколенията. По време на втората сесия бяха обсъдени политики за подкрепа на заетостта, жилищното настаняване и благосъстоянието на младите хора в началото на техния самостоятелен живот.

Одобрени са резултатите от участието на България в Съвета на Европейския съюз по заетост и социална политика

Правителството одобри резултатите от участието на България в заседанието на Съвета на Европейския съюз (ЕС) по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси. Форумът се проведе на 2 декември 2024 г. в Брюксел.

По време на заседанието министрите по заетост и социална политика на държавите - членки на ЕС, не постигнаха общ подход по Директивата за стажовете. Поради това дискусията по това законодателното предложение ще продължи по време на предстоящото Полско председателство на Съвета на ЕС. България се въздържа да подкрепи проекта на директивата. Позицията на страната ни е, че в нея трябва да се въведат ясни критерии за разграничаване на трудовото и стажантското правоотношение, които да осигуряват реална защита на стажантите в Европейския съюз.

В рамките на дебата във връзка с Европейския семестър за 2025 г. бяха обсъдени приоритетите в областта на заетостта и социалната политика. Проведена беше и дискусия за демографските предизвикателства, в която министрите представиха възможни решения за подкрепа на родителите и мобилизиране на неизползвания потенциал на младите и по- възрастните поколения.

По време на заседанието бяха приети и одобрени актове по теми в сферата на заетостта и социалната политика.

Срокът за изплащане на еднократната компенсация по Програмата за финансова подкрепа за транспорт се удължава до края на 2025 г.

Срокът за изплащане на еднократна компенсация по Програмата за финансова подкрепа на физически лица за транспорт се удължава до 31.12.2025 г., реши правителството.

Средствата за изплащането й трябва да бъдат осигурени от целевите вноски на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Те се правят в изпълнение на Зако