Отбелязваме 147 години от от Освобождението на град Сливен

На 17 януари 2025 г. честваме 147 години от Освобождението на град Сливен.

Местоположението на града определя важната му роля по време на Руско-турската война (1877-1878 г.). Той е стратегически важен военен и снабдителен пункт, както за турците, така и за руснаците. Превземането му би прекъснало съобщенията между Одрин и Казанлък – Шипка.

В навечерието на Освобождението положението в Сливен е нетърпимо – по улиците на града се скитат жени, деца и просяци от съседните разграбени села, а затворите са пълни с невинни граждани, които всеки ден увисват на бесилото.

Между задържаните са най-видните търговци на града и най-почтените граждани. Арестувани и откарани в Цариград са 24 сливенски първенци. От месец юли до месец декември в Сливен са обесени 268 души.

Сливенското население търси закрила и помощ от духовния си глава отец Серафим. Той се явява пред Садък бей и го моли да спре издевателствата и убийствата. Беят приема и дава своята дума, но още същия ден я нарушава и 10 българи са обесени.

С настъпването на руските войски, турците предусещат, че краят е близо и напускат града. По заповед на Садък паша и Хюсеин паша Сливен е запален. Унищожени са Сарашката чаршия, Аба пазар, Клуцохорското училище, библиотека и над 100 къщи. Преди да напуснат града взривяват големият муниционен склад (джебхане), задигат и телеграфния апарат, но не успяват да унищожат Държавната фабрика и да разсипят изцяло града.

Жителите бягат и търсят спасение в Балкана. В безизходица и подложени на гонения са българи и турци.

Дългоочакваната помощ не закъснява – на 4 януари 1878 г. в града победоносно влизат Втори дивизион на 13-ти драгунски полк, под командването на майор Виктор Кардашевски и части от 23-ти Донски казашки полк, с командир полковник Николай Бакланов.

На 5 януари 1878 г. четата, водена лично от Панайот Хитов влиза в Сливен, впоследствие войводата достига до Одрин, в авангарда на руската армия. За участието си във войната Панайот Хитов е награден с орден „Св. Станислав ІІІ степен”. На следващия ден – 6 януари, пристига и Жельо войвода.

На 8 януари в града влизат и основните части на руските войски, водени от генерал-майор И. Безяев. В югозападната част на кв. Клуцохор – местността „Харманите”, населението ги посреща и приветства.

Идва дълго чаканото и изстрадано Освобождение. В тържественото посрещане на руските войски се включа цялото население на града, а приветствена реч на руски език произнася лично поетът Добри Чинтулов.

Сливен не чака своето освобождение даром. Градът ни дава много, за да помогне за успешния край на войната. Около 65 души, които участват в Българското опълчение и воюват за свободата, са родом от Сливен.

Някои от тях са: Антон Петров, Георги Попов, Григорий Панов, Димитър Иванов, Димитър Т. Сяров, Добри Антонов, Захари Добрев, Иван Николов Комитов (Мишката), Иван Николов Шишманов, Симеон Минчев Салабашев, Антон Димитров, Желязко Събев, Коста П. Икономов, Стефан Христов, Атанас поп Иванов, Добри Г. Пехливанов, Никола Гарджев, Васил Иванов, Константин Георгиев, Николай Воденичаров, Панайот Д. Панов, Георги Маринов Сливенски и др.

На днешния ден, 147 години по-късно, се прекланяме пред паметта и подвига на героите, отдали живота си за освобождението на града ни!

Виктория Михнева – уредник в отдел

„История на България XV-XIX век“

РИМ „Д-р Симеон Табаков“ - Сливен