Д-р Петров пред clinica.bg: Не виждам как ще вдигнем заплатите с този бюджет

Бюджетът на здравната каса тази седмица бе обнародван в „Държавен вестник". От него изпадна механизма за контрол на болниците, а най-много средства отново са предвидени за тях. Ще стигнат ли парите, доволни ли са мениджърите на лечебните заведения и има ли всъщност контрол над хоспитализациите, попитахме д-р Васислав Петров. Той е председател на Националното сдружение на областните болници и е директор на МБАЛ "Д-р Иван Селимински" в Сливен.

- Д-р Петров, бюджетът на касата за 2025 г. вече е факт, от него отпадна механизма за контрол на болниците, доволни ли са директорите?

- Да, защото това означава, че ще работим по-спокойно, иначе винаги над нас, като Дамоклиев меч, щеше да стои опасността от определен месец нататък да започнем да работим по други цени. А така или иначе болниците се нуждаят от средства, за да издържат персонала си, да може да лекуват пациентите си и да имат предвидимост.

- Знаете какъв е ресурсът на касата, предвиден тази година за болнична помощ – над 4 млрд., отделно и в резерва има още средства, това достатъчно ли ще бъде?

- Като гледам касовото изпълнение за 2024 г., виждам, че новият бюджет горе долу съответства на него. Включително тук влизат и тези 146 млн., които бяха неразплатени през м.г. и прехвърлени за тази. Затова смятам, че, ако няма резки движения в броя на легла, болници и дейности, парите трябва да стигнат.

- Сега обаче предстоят преговори за нов анекс, болниците няма ли да настояват за повишаване на цените на КП?

- С радост бихме настоявали, но гледайки бюджета, това едва ли ще е възможно, затова не вярвам БЛС или НЗОК да говорят за по-високи цени на КП. За съжаление това е много неприятно за нас, защото ще трябва да обясним на персонала, че тази година няма да можем да увеличим работните им заплати.

- В същото време с анекса ще трябва да се договори и механизъм за контрол в болничната помощ, смятате ли, че ще се стигне до ефективен контрол?

- Касата през последните няколко месеца доста засили контрола, на седмица имам по няколко проверки за реално лежащо пациенти и не само. Предполагам, че тези проверки ще продължат и тази година, но смятам, че ще бъде добре да се въведе контрол и от страна на пациента – дали с тези съобщения, които се предлагаха от БЛС или по друг начин, но нека той да потвърди, че действително се лекува в болницата. Това ще даде възможност пациентът да се чувства отговорен за здравето си. Имаше идеи да се въведе дори минимално доплащане, което също би било начин, по който пациентът да валидира своето присъствие в болницата. Не мога да кажа кой начин е правилният за това пациентът да удостовери престоя си в болницата, но, ако той носи отговорност за това, никой няма да говори, че има фантомни пациенти.

- Доколко този засилен контрол на касата е фиктивен, след като обикновено е по документи?

- Не, в момента касата прави непосредствен контрол, влиза в болницата, изважда от системата й броя на лежащите пациенти и проверява на място дали са в стаите. Този контрол на касата според мен е много полезен, за да спре съмненията, че има фантомни хоспитализации. И поне в областните болници този контрол се прави по няколко пъти в седмицата. Ако НЗОК си върши така работата и в останалите болници, това е начин да се докаже, че няма фантомни пациенти.

- Казвате, че в областните болници касата е на проверки по няколко пъти седмично, но договорните партньори за болнична помощ са 370, има ли тя възможност за подобен контрол навсякъде?

- В по-малките областни градове болниците не са толкова много и може би затова има възможност контролните органи на касата да влизат в тях по няколко пъти в седмицата. Може би трябва да се направи запитване по колко пъти касата успява да направи подобни проверки в големите градове като София, Пловдив, Варна, Бургас, Плевен, където има много лечебни заведения.

- Споменахте пациентът да участва в контрола, но доколко адекватна може да е обратната връзка, след като той е медицински неграмотен?

- Пациентът не може да знае какво точно се е случило с него, но може да каже, че е бил опериран, а ние това питаме. Миналата година имаше случаи, когато пациент по телевизията твърдеше, че не бил опериран. С това валидиране той трябва да потвърди, че действително е бил в хирургическо отделение. Не е нужно да знае всичко, което му е било направено, това би било достатъчно да спре разни фантомни хоспитализации.

- Дали, след като при случая, който визирате се оказа, че няма нарушения?

- Значи на пациента тогава трябва да се обясни, че ендоскопската манипулация също се води за хирургическа операция.

- Откъде дойде това голямо увеличение на средствата за болнична помощ миналата година, на какво се дължи то?

- Направихме анализ на постъпилите средства в областните болници от НЗОК и МЗ, както и на броя легла през последната година. Оказа се, че в областните болници леглата са намалели с 40 броя, а персоналът се е завишил с 18 души. Броят на хоспитализациите е по-голям спрямо 2023 г. с 4.5% или със 17 хил. Тоест, ние дори не сме стигнали нивата си от преди пандемията през 2019 г., когато имахме с около 15% повече пациенти. И тук искам дебело да подчертая, че този мит, че отпадането на лимитите е довел до рязко увеличаване на пациентите, не е вярно за нашите лечебни заведения. След като нямаме повече легла или дейности, няма как да приемаме повече случаи и да печелим повече от касата.

- Със 17 хил. повече са хоспитализациите в областните болници за м.г., но във всички болници те са се увеличили с 200 хил., откъде идват останалите?

- Предполагам, че се дължат на големите университетски и частни болници, които се разкриха през последните години.

- Според вас кой е оптималният брой хоспитализации за страната – имали сме примери от 1.8 млн. до над 2.2 млн.?

- Не мога да кажа, но предлагам да видим какво ще се случи тази година, дали ще надвишим тези 2.2 млн. Смятам, че големият брой хоспитализации не се дължи само на многото болници, но и на факта, че много от нещата, които могат да се правят в доболничната помощ, не се вършат там и се прехвърлят на болниците, защото медицинските центрове не са подготвени за това.

- Имаме слаба извънболнична помощ, но защо болниците не ползват процедурите тогава?

- Ползват ги, просто те са така направени, че не покриват всички дейности. Някои от процедурите не се правят от всички болници, защото те не отговарят на изискванията за тях.

- Какво трябва да се случи, за да може средствата да се изразходват ефективно, така че да е добре и за пациентите, и за медицинските специалисти?

- Искам да подчертая пак, че доходите на персонала и цените на КП и процедурите са скачени съдове, защото, когато те са по-високи и хората получават по-високи заплати. Тази година се включват нови дейности към здравната каса, разширява се пакетът с роботизиранат хирургия, включва се нова Апр за биомаркерите в бюджета на болничната помощ, затова трябва реално да остойностим дейностите, за да се видят нещата реално. А не под натиска на обществени и политически организации да вкарваме нови дейности, а парите да остават същите и да се получава дефицит, който в края на годината трябва да изчезне. Тоест, не бива да се смята, че преразходът се дължи само на лечебните заведения, виждате, че нашето увеличение на хоспитализациите е 4.5%, ние повече не можем. Затова казвам, че тази година не виждам с този бюджет как ще има увеличение на заплатите. И затова отварям една скоба – не виждам как тази година заплатите могат да се увеличат, въпреки че синдикатите настояват за 20% ръст. Не виждам с този бюджет как това ще стане реалност. Синдикатите, мъчейки се да защитят своите членове, правят една популистка политика и това означава, че дори с 10% да се вдигнат заплатите, в болниците отново ще има дефицит и ние ще се чудим откъде да вземем пари, за да направим това увеличение и да покрием и останалите си разходи.

- Трябва ли БЛС да участва в договарянето на контрола на касата?

- НРД е договор между равнопоставени партньори и няма как БЛС да бъде изключен от този процес. Контролът на касата сега е много сериозен, стига да се прилага. Ние имаме случаи, в които не ни плащат нито един лев, защото не сме завършили лечението например на един катастрофирал пациент, а сме се грижили за него по спешност 12 часа и след това сме го превели в по-високо ниво структура. Тоест, тогава пътеката при нас пада, ако БЛС го нямаше в този процес, сигурно щяха да падат 30% от пътеките ни.

Източник: https://clinica.bg/32531-ne-vijdam-kak-shte-vdignem-zaplatite-s-tozi-biudjet