Спортно училище „Димитър Рохов“ – Сливен се включи в инициативата на МОН „Върви, народе възродени!“ в навечерието на 24 май

Ученици от 5 до 11 клас на Спортно училище „Д. Рохов“ – Сливен с желание и вълнение се включиха в инициативата „Върви, народе възродени!“ на Министерството на образованието и науката /МОН/ .

Днес, 22 май в, 11:00 ч. ученици от цялото училище рецитираха текста, слушаха или пяха химна на българската просвета „Върви, народе възродени!“ по стихове на Стоян Михайловски, създадени 1892 г., и по-късно превърнати в песен с музиката на Панайот Пипков.

Събитието в цялата страна и в българските училища в чужбина се провежда под почетното председателство на министъра на образованието Красимир Вълчев, съобщават от МОН.

С това събитие отдаваме почит на създателите на славянската писменост и се прекланяме пред делото на Светите братя Кирил и Методий. Именно в България през Х век на основата на глаголицата се създава и утвърждава кирилицата – писменост, на която днес пишат над 250 милиона души по целия свят.

Така страната ни не само съхранява духовното наследство на Солунските братя, но и го превръща в основа за духовната идентичност на цялото славянство.

Затова и днес химнът „Върви, народе възродени!“ е призив за духовен възход и национално достойнство, път, през който ще пребъдем през вековете.

„Върви, народе възродени,

към светла бъднина върви,

с книжовността, таз сила нова,

съдбините си поднови!

Върви към мощната просвета!...

В световните борби върви

от длъжност неизменно воден —

и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,

което във душите грей!

Напред! Народността не пада

там, дето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!...

О, влез в историята веч,

духовно покори страните,

които завладя със меч!..."

Тъй солунските двама братя

насърчваха дедите ни...

О, минало незабравимо,

о, пресвещени старини!

България остана вярна

на достославний тоз завет —

в тържествованье и в страданье

извърши подвизи безчет...

Да, ро̀дината ни години

пресветли преживя, в беда

неописуема изпадна,

но върши дългът си всегда!

Бе време, писмеността наша

кога обходи целий мир;

за всесветовната просвета

тя бе неизчерпаем вир;

бе и тъжовно робско време...

Тогаз балканский храбър син

навеждаше лице под гнета

на отоманский властелин...

Но винаги духът народен

подпорка търсеше у вас,

о, мъдреци!... През десет века

сé жив остана ваший глас!

О, вий, които цяло племе

извлякохте из мрътвина,

народен гений възкресихте —

заспал в глубока тъмнина;

подвижници за права вяра,

сеятели на правда, мир,

апостоли високославни,

звезди върху славянски мир,

бъдете преблагословени,

о вий, Методий и Кирил,

отци на българското знанье,

творци на наший говор мил!

Нек' името ви да живее

във всенародната любов,

речта ви мощна нек' се помни

в славянството во век веков!

Снимки