74 години от потушаването на горянското съпротивително движение в Сливенския балкан

Всяка година, на днешния ден, отдаваме почит към паметта на Христо Ботев и на загиналите за свободата на България. За малцина, обаче, тази дата се асоциира с горянското съпротивително движение и въоръжения бунт на горяните в Сливенския балкан от 1951 г.

Непосредствено след нахлуването на Червената армия в пределите на България и налагането на болшевишкия режим на 9 септември 1944 г. се заражда недоволство сред свободолюбивите българи към комунистическата тоталитарна система по съветски образец. В много райони на страната възникват тайни съпротивителни организации, които се обявяват против заграбването на частната собственост от „народната власт“, срещу съветизацията на България и обезличаването на нацията ни. Най-многочислена и най-добре организирана е била тази на горяните от Сливенски регион, за което намираме потвърждение в архивите на ДС. Нейното разрастване принуждава комунистическия режим да предприеме действия, за да я унищожи, като провежда операция срещу сливенските горяни, в която участват близо 13 000 души от ДС, Народната милиция и Вътрешни войски. На 31 май срещу 1 юни 1951 г. Сливенският балкан е обсаден, точното местонахождение на четата е установено и след продължилите до 2 юни сражения, тя е разбита, но не и победена. Оцелелите горяни, сред които и командирът на четата, Георги Търпанов, успяват да избягат в родните си села или да се укрият в Балкана.

Днес, в близост до кръговото кръстовище, отвеждащо към хотел „Сливен“, се издига паметна плоча на горяните, за които историята сякаш предпочита да остане безмълвна. И въпреки това, всеки, който желае, може да поднесе цвете в знак на почит към хората, участвали в първото масово въоръжено въстание срещу комунистическата власт не само в България, но и в Европа! Поклон пред саможертвата им в една неравностойна и предварително обречена на неуспех битка – тази в името на свободата!