19 ноември – денят на славната победа на българската войска край Сливница и празник на Сухопътните войски на Република България

140 години ни делят от героичното сражение на българската войска край Сливница по време на Сръбско-българската война - първата за България след Освобождението. Тя избухва в резултат на недоволството на Сърбия от акта на Съединението между Княжество България с Източна Румелия на 6 септември 1885 година. Белград се стреми да възстанови равновесието като завладее Западна България със София, Видин и други български градове.

Планът на сръбското командване предвижда войската да настъпи към България по две направления с цел овладяване на София. Основният удар трябва да бъде нанесен по направлението Пирот-Сливница-София от Нишавската армия, чийто състав е 45 хиляди души. Тимошката армия, наброяваща 21 хиляди души, е насочена по направление Зайчар-Видин с цел овладяване на Видинската крепост, а след това Берковица-Враца-Искърски пролом като окаже съдействие на Нишавската армия при главния удар.

Българското командване планира да спечели време за организиране на отбраната на Сливнишката позиция и именно там да даде решителното отбранително сражение. След това да промени съотношението на силите и да се пристъпи към контранастъпление с цел разгром на противника. На север от Стара планина се предвижда активна отбрана, която да не позволи на сърбите да навлязат в българска територия и да се защити Видинската крепост.

В началото на месец ноември сръбската войска е съсредоточена по границата. Уверен в бърза победа, крал Милан Обренович обявява война на България на 2/14 ноември на България. Още същият ден Княз Александър I издава манифест, в който призовава всички български граждани, способни да носят оръжие, да се съберат под знамената и „да се бият за своето отечество и свобода”.

Сърбите разделят силите си съгласно стратегическия план - Нишавската армия със състав 48 хиляди души настъпва по направлението Пирот-Цариброд към София; Тимошката армия с 21 хиляди души е дислоцирана към Видин, след което трябва да настъпи по поречието на река Искър. Общият състав на сръбската армия е над 120 хиляди души.

България мобилизира войска от 108 хиляди души, разделени на два корпуса - Източен по-многоброен, съсредоточен първоначално на южната граница поради опасения от реакция на Османската империя и Западен - разположен по границата със Сърбия.

Сръбските части бързо навлизат в българската територия, като българските подразделения, макар и малобройни, оказват упорита съпротива и значително забавят настъплението край Трън и Брезник, като не допускат пробив на линията Драгоман-Сливница. Към този фронт бързо са прехвърлени български войски от турската граница, където са оставени 35 хиляди души.

На 5 ноември започва героичната битка при Сливница. След тридневни боеве сръбската армия е разбита и принудена да отстъпи. Жертвите от страна на България са 1800 убити и ранени, а от Сърбия - около 2100.

На Северният фронт Тимошката армия напредва, а българските части се изтеглят към Видинската крепост, която е обсадена на 9 ноември. Съотношението на силите е неравностойно - българите са около 15 хиляди души със състав от опълченци, запасни и доброволци, без редовна войска, докато сърбите наброяват 22 хиляди. На 15 ноември българите излизат от крепостта и контраакуват, като успяват да отблъснат обсаждащите сили.

Победата при Сливница дава възможност за българско контранастъпление започнало на 10 ноември. Сърбите са изтласкани до границата преди войната. На 12 ноември Великите сили, изпращат нота, подкрепена от Османската империя, за започване на мирни преговори, но княз Александър I отказва да спре настъплението, докато Съединението не бъде признато. На 14 ноември 1885 година българските войски преминават границата, а на 15 ноември овладяват Пирот. Нишавската армия отстъпва и пътя към Ниш и Белград остава открит. Сърбия е пред разгром.

При така създалата се ситуация Австро-Унгария се намесва незабавно, чрез своя дипломатически представител в Белград граф Кевенхюлер-Меч, който предупреждава княз Александър I, че ако не спре настъплението, Австро-Унгария ще влезе във война на страната на Сърбия. Поставеният ултиматум принуждава българския княз да прекрати настъплението.

На 9 декември е подписано Пиротското споразумение за примирие между Сърбия и България, а на 4 февруари 1886 година в Букурещ започват мирните преговори. На 19 февруари/3 март 1886 година е сключен Букурещкият мирен договор състоящ се само от един член, който гласи: „Възстановява се мирът между Сръбското кралство и Българското княжество, смятано от деня на подписването на настоящия договор“. Тоест се възстановява status quo ante bellum.

Победата в Сръбско-българската война е от огромно значение. С нея България отстоява акта на Съединението и доказва, че е способна самостоятелно да защитава своя национален интерес. Безапелационният успех на българската армия утвърждава международният авторитет на младата българската държава. Така българският национален идеал за обединяване на всички български земи става по-реалистичен и получава мощен тласък. Тази победа е ярък пример, че „Съединението прави силата“.

Честит празник на Сухопътните войски на Българската армия! Пожелаваме ви здраве, сили и увереност в изпълнението на вашата мисия и нека честта на войнската служба и традициите, заложени от героите на Сръбско-българската война, бъдат ваш неизменен ориентир!

Дияна Ранкова, уредник „Нова история“

В отдел „Нова и най-нова история“

Снимка: Паметник на капитаните в Сливница (източник: tourism.slivnitsa.com)