Светител Серафим Софийски Чудотворец и Бакаджика

Кратка историческа справка за Бакаджишкия манастир „Св. Спас“

Бакаджишкият манастир „Св. Спас“, сгушен над Ямбол, на северния склон на първия връх на Бакаджика, е духовен знак, вплетен в паметта на Сливенска епархия. Мястото пази спомен за стар манастир, разрушен по време на Априлското въстание. След Освобождението именно тук се разгаря историческа инициатива, оставила трайна следа както в Ямболския край, така и в духовната история на България. На този връх през 1879 г. се изгражда първият храм, посветен на свети благоверен княз Александър Невски, издигнат в знак на благодарност към Царя Освободител и руския народ.

Идеята възниква, когато генерал Михаил Скобелев, установил се в Ямбол след войната, предлага да се построи паметен храм за руските воини и за общата жертва за свободата. Храмът е съграден с общите сили на българи и руснаци. Самият Скобелев дарява евангелие и гравиран кръст. Руски монаси изработват иконостаса, който на части е пренесен и сглобен в Бакаджика. Хоругвите и част от иконите пристигат от Киево-Печорската лавра. През 1884 г., в присъствието на руския посланик в Източна Румелия Сорокин и многобройни гости, храмът е тържествено открит. Така се оформя обител, родена от благодарност, памет и братство.

Светата обител пази и друго свидетелство. Тук е пребивавал свети Серафим (Соболев) Софийски, архипастир на руските белоемигранти в България. Неговата скромна килия и днес се почита като паметник на молитвеното му присъствие и на духовното сродство между двата народа. Архивите на обителта и на Историческия музей в Ямбол разказват за негови богослужения и ръкоположения. Според тези документи той ръкополага йеромонах Кирил през ноември 1925 г.

В светата обител е пребивавала и чудотворната икона на Руската Православна Задгранична Църква Света Богородица Курско-Коренна, донесена от Курския митрополит Теофан през 1935 г.

По-късно манастирът преживява десетилетия на тиха устойчивост, след които настъпва период на затваряне. Няколко години вратите му са затворени, и остават без богослужение, освен на Спасовден, докато в деня на св. серафим Софийски на 26 февруари 2025 г. Негово Високопреосвещенство Сливенският митрополит Арсений извършва обновление на обителта,, която отново е отворена, за поклонници.

Първият храмов празник след обновлението е отбелязан на 23 ноември 2025 година, в деветата неделя след неделя подир Въздвижение. На този ден митрополит Арсений възглавява архиерейска света Литургия, посветена на свети Александър Невски, небесния покровител на храма.

Днес Бакаджишкият манастир „Св. Спас“ отново диша като живо място на молитва и памет. Всяко богослужение тук напомня за две велики линии на историята – възрожденската жертва на нашия народ и братската ръка, подадена от освободителите. Те се срещат на върха на Бакаджика, където храмът, роден от благодарност, продължава да събира хора в мир, молитва и духовна надежда.

Снимки