Приетите решения на днешното правителствено заседание

Европейският инвестиционен фонд ще управлява

160 млн. евро за бизнеса по инициативата JEREMIE

Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ) ще реинвестира 160 млн. евро в българския бизнес до 2035 г. Финансирането е по инициативата JEREMIE на ЕК. То ще бъде предоставяно на предприятията под формата на различни финансови инструменти, а структурирането им ще започне още през тази година.

За целта в средата на декември 2025 г. Министерският съвет прие проект на изменения и допълнения на Рамковото и на Финансовото споразумения между правителството на България и ЕИФ. Те бяха подписани на 22 декември 2025 г., а с решение от днес ще бъдат предложени за ратифициране от Народното събрание. След влизането им в сила се очаква да започне оценка на пазарните условия и структуриране на конкретните финансови инструменти, които ще бъдат предложени на българските компании.

Част от средствата ще бъдат насочени към стратегически и високотехнологични области. Обсъжда се и подкрепа за фирми в етап на растеж чрез фондове за дялово участие. Предвиждат се още инструменти за стратегически технологии, фондове за растеж, участие в иновационния фонд „Три морета“, както и прилагане на гаранционен механизъм за документарно финансиране за малките предприятия.

До момента по инициативата JEREMIE е било подкрепено развитието на почти 9 500 микро, малки и средни компании с близо 900 млн. евро.

Правителството одобри проект на Меморандум за намерения и разбирателство с Brinell Compute

Министерският съвет одобри проект на Меморандум за намерения и разбирателство между правителството на Република България и Brinell Compute GmbH, Германия за реализация на инвестиционен проект.

Чрез сключването на Меморандума българската държава и потенциалният инвеститор ще декларират и потвърдят намеренията си за осъществяване на сътрудничество за вземане на окончателно решение за реализиране на инвестиция на територията на област Пловдив за изграждане на изчислителни мощности за изкуствен интелект. Реализацията на проекта е планирана да стартира не по-късно от второто тримесечие на 2026 г.

С оглед на добрата налична електроенергийна и научно-технологична инфраструктура България се оценява като предпочитана локация за изграждане на нови мощности. Локация, в която е налична изчислителна инфраструктура и развита среда за научноизследователска и развойна дейност в областта на AI, има значими шансове за привличане в бъдеще на стратегически инвеститори в сферата на цифровите технологии и услугите с висока добавена стойност. Това предопределя значимостта на настоящия проект и важността на решението за инвестиция в полза на България.

Подписването на Меморандума има важно значение във финалния етап на процедурата за избор на инвестиционна локация от компанията и е знак за намерението на България за привличането на стратегическия инвеститор.

Реализацията на инвестиционния проект ще има значително въздействие за създаване на дългосрочна заетост с висока добавена стойност, ускоряване на технологичния тренсфер и внедряването на иновации, формиране на клъстърни ефекти и укрепване на технологичното развитие на страната.

Приета е наредба за правилата за разполагане на електронни съобщителни мрежи и оборудване

Правилата за проектиране, изграждане и премахване на физическа инфраструктура, предназначена за разполагане на електронни съобщителни мрежи и приемно-предавателни станции, вече са определени в единен нормативен акт.

Новата наредба има за цел да облекчи процедурите за планиране и изграждане на цифрови мрежи, да насърчи инвестиционния процес и да гарантира изпълнението на цифрова инфраструктура в отдалечени райони, което е заложено в Националния план за възстановяване и устойчивост. Включени са мерки и за защита на обществения интерес, свързан с чиста околна среда.

Наредбата подобрява условията за съвместно разполагане на мрежи и съвместно използване на физическа инфраструктура, предназначена за електронни съобщителни мрежи и приемно- предавателни станции, тъй като това води до икономии и предимства както за операторите, така и за потребителите.

Националният план за радиочестотния спектър се актуализира заради промени в международната рамка

Националният план за разпределение на радиочестотния спектър се актуализира във връзка с решенията, приети от Световната конференция по радиосъобщения, вземайки предвид и Европейската таблица за разпределение на честотите.

Необходимостта от промени произтича от задълженията на България да осигури в максимална степен съответствие на националното разпределение на радиочестотните обхвати с международната и европейската рамка. При разработването са отчетени особеностите на страната ни в областта на радиосъобщенията. Адаптирането на Плана с международните актове е от съществено значение за ефективното използване на радиочестотния спектър и повишаване на неговата икономическа и социална стойност.

Министерският съвет предостави за управление на

ДП „Пристанищна инфраструктура“ имот

на остров „Св. св. Кирик и Юлита“

Министерският съвет предостави безвъзмездно за управление на ДП „Пристанищна инфраструктура“ имот - публична държавна собственост, досега стопанисван от Министерството на културата.

Имотът е разположен на остров „Св. св. Кирик и Юлита“ край Созопол и е с площ 35 774 кв. м, включващ сградите и хидротехническите съоръжения в него. Той е обособен като самостоятелен имот след разделяне на по-голям терен, с цел изграждане и поддържане на пристанищно съоръжение - кей за пътнически кораби и вълнолом.

Решението е мотивирано от необходимостта да бъде осигурена нормална и безопасна експлоатация на съоръжението. Министерството на културата не разполага с необходимия персонал, технически капацитет и финансови ресурси за поддръжката на кея и вълнолома, които по смисъла на Закона за морските пространства представляват пристанище. Съгласно закона управлението на подобни съоръжения е в правомощията на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“.

С предоставянето на имота на ДППИ се гарантира ефективно стопанисване, поддръжка и експлоатация на пристанищната инфраструктура, както и предотвратяване на рискове за посетителите на острова, който е обект на културно-историческо наследство.

Министерският съвет запазва в полза на Министерството на културата и Министерството на вътрешните работи правото на преминаване през имота и достъп до мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, необходими за обслужването на съседните имоти.

Министърът на културата и генералният директор на ДП „Пристанищна инфраструктура" трябва да организират предаването и приемането на имота в едномесечен срок. Областният управител на област Бургас следва да отрази промените в акта за публична държавна собственост.

Проектът на решение не води до въздействие върху държавния бюджет и не изисква допълнителни разходи.

Приети са изменения на нормативни актове на Министерския съвет

Със свое постановление правителството прие изменение в три нормативни акта, определящи правила за регулиране на отношенията във връзка с изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост, финансиран от Механизма за възстановяване и устойчивост - ПМС № 80 от 2022 г. за определяне на правилата за възлагане на дейности по инвестиции от крайни получатели на средства от Механизма за възстановяване и устойчивост; ПМС № 114 от 2022 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на средства на крайни получатели от Механизма за възстановяване и устойчивост и ПМС № 157 от 2022 г. за определяне на органите и структурите, отговорни за изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост на Република България, и на техните основни функции.

Така се осигурява съответствие на нормативната рамка за изпълнение на НПВУ с приложимото право на ЕС и с националното право, включително и изпълнение на ангажимента на държавата по отношение на предотвратяването, разкриването и коригирането на измами, корупция и конфликти на интереси. Като и се привежда в съответствие нормативната уредба във връзка с въвеждането на еврото в страната ни от 1.01.2026 г. Отразен е фактът, че на 27.11.2025 г. влезе в сила Решение за изпълнение на Съвета за изменение на Решение за изпълнение от 04.05.2022 г. за одобряване на оценката на плана за възстановяване и устойчивост на България (ST 15108/25) и Приложение към Решение за изпълнение на Съвета от 27.11.2025 г. (ST 15108/25 ADD1).

Резултатите, които ще бъдат постигнати с прецизиране на действащата уредба, са свързани с ясно определяне на ангажиментите на участниците в процеса на управление и изпълнение на Националния план за възстановяване и устойчивост на страната ни.

Правителството одобри решение за прилагане на индексацията на възнагражденията в бюджетните организации

Министерският съвет одобри решение, с което ще се осигури прилагането на разпоредби от Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г., т. нар. удължителен закон, свързани с индексацията на възнагражденията на заетите в бюджетните организации.

Въз основа на предоставената от Националния статистически институт информация се определя, че за целите на прилагането на разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от удължителния закон, натрупаната към 31 декември 2025 г. годишна инфлация е 5,0 на сто. С 5%, считано от 1 януари 2026 г., ще бъдат индексирани заплатите на работниците и служителите в бюджетните организации.

При прилагането на цитираната разпоредба достигнатите размери на основните месечни заплати към 31 декември 2025 г. в бюджетните организации не могат да бъдат намалявани или увеличавани в рамките на заеманата длъжност, т.е. не се прилагат нормативни актове и други механизми за увеличаване на заплатите, освен изрично предвиденото увеличение е удължителния закон, а именно увеличение на заплатите на заетите на минимална работна заплата и еднократна индексация в размер на натрупаната към 31 декември 2025 г. годишна инфлация в размер на 5,0 на сто за всички останали в бюджетната сфера.

Правителството предлага да бъде назначен постоянен представител на България в Световната организация по туризъм

Министерският съвет одобри проекта на решение, с което се предлага на Президента на Република България да издаде Указ за назначаване на Тодор Стоянов - извънреден и пълномощен посланик на Република България в Кралство Испания, и за постоянен представител на Република България в Световната организация по туризъм.

България е член на Световната организация по туризъм на ООН от 1976 г. и има богата хронология на взаимодействие с организацията. По време на 68-та сесия на Регионална комисия „Европа" през 2023 г. в София страната ни беше избрана за член на Изпълнителния съвет с мандат 2023-2027 г.

България споделя визията на СОТ на ООН за насърчаването на конкурентни и устойчиви туристически политики и туризма като двигател на икономически растеж, приобщаващо развитие и екологична устойчивост. Организацията е важен стълб в подкрепа на устойчивостта на сектора към кризи, развитието на туризма като двигател на устойчив икономически растеж в подкрепа на местните общности, съхраняване и опазване на културно-историческото наследство.

Одобрен е План за действие за 2026 г. с мерките, произтичащи от членството на България в ЕС

Министерският съвет прие Решение за одобряване на План за действие за 2026 г. с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз.

Планът за действие за 2026 г. е изготвен на базата на предложенията на работните групи към Съвета по европейските въпроси.

В проекта на План за действие за 2026 г. са включени 200 мерки, свързани с изготвянето на нормативни актове, транспониращи директиви на Европейския съюз (ЕС) със срок за въвеждане през 2026 г. и до края на м. април 2027 г.; изготвянето на нормативни актове, осигуряващи прилагането на учредителните договори, регламентите и решенията на ЕС; изпълнение на решения на съдебните институции на ЕС; незаконодателни мерки, свързани с прилагане на актове на ЕС; докладване на Европейската комисия (ЕК) и/или със задължение за предоставяне на информация съгласно учредителните договори, директивите, регламентите и решенията на ЕС; мерки, свързани с ангажименти, поети в рамките на Диалога за прилагане на правото на EC (THEMIS/DIALOGUE) или в рамките на текущи процедури по чл. 258 от ДФЕС; неизпълнени мерки от Плана за действие за 2025 г.

Особена загриженост предизвикват мерките, свързани с отстраняване на допуснати от България нарушения на правото на ЕС. В проекта са включени 33 мерки, имащи отношение към поети ангажименти в рамките на 37 процедури за нарушение.

През 2026 г. ще продължи ежемесечното отчитане на изпълнението на Плана за действие в рамките на Съвета по европейските въпроси и на всеки три месеца пред Министерския съвет.

С друго Решение на Министерския съвет беше приет доклад за изпълнението на Плана за действие за 2025 година с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз, към 31 декември 2025 година.

В Плана за действие за 2025 г. са включени 203 мерки, от които са изпълнени 142 мерки. Неизпълнените мерки са 61. От неизпълнените мерки 52 са със закъснение в изпълнението (Приложение № 1). Процентът неизпълнени в срок мерки е 25.6%. Тези мерки са прехвърлени в Плана за действие за 2026 г. със срок за изпълнение до 31 януари.

В Плана за действие за 2026 г. са прехвърлени и 9 мерки които са заложени в Плана за действие за 2025 г. със срокове за изпълнение през 2026 г. (Приложение № 2). Тези мерки са прехвърлени е текущите си срокове за изпълнение.

40 от неизпълнените мерки са законопроекти, от които 17 са внесени за разглеждане в 51 -то Народно събрание.

В отчета на Плана за действие за 2025 г. са включени 27 мерки, имащи отношение към образувани процедури за нарушение по чл. 258 и чл. 260 от Договора за функционирането на Европейския съюз. С изпълнението на тези мерки България ще отстрани допуснатите нарушения на правото на Европейския съюз, констатирани от Европейската комисия в рамките на 30 отделни процедури.

В Приложение № 3 към доклада са посочени 21 ненотифицирани директиви в областта на вътрешния пазар със срок за въвеждане до края на месец май 2026 г., като 11 от тях са били със срок на въвеждане 30 ноември 2025 г.

През 2026 г. продължава осъществяването на засилен текущ мониторинг в рамките на координационния механизъм по въпросите на ЕС на мерките, произтичащи от членството на Република България в ЕС в Плана за действие за 2026 г.

Одобрена е бълагрската позиция за неформалното заседание на Съвета „Правосъдие и вътрешни работи”, формат „Вътрешни работи“

Министерският съвет одобри позициите на Република България, от компетентност на Министерството на вътрешните работи, за участие в неформалното заседание на Съвета “Правосъдие и вътрешни работи”, формат „Вътрешни работи“, което ще се проведе на 22 януари 2026 г. в гр. Никозия, Кипър. Ще бъдат обсъдени следните теми: Устойчиви подходи към връщането и реинтеграцията; Връщане към Сирия и Афганистан; Гарантиране на сигурността на Шенген - мерки в областта на вътрешната сигурност за превенция на вторичните движения: презентация на Кипър на национални мерки и обмен на мнения по компенсаторните мерки прилагани от държавите членки.

Правителството одобри също така резултатите от българското участие в заседанието на Съвета „Правосъдие и вътрешни работи“, формат „Вътрешни работи“, проведено на 8 декември 2025 г., в гр. Брюксел, Кралство Белгия.

В доклада са представени резултатите от дискусиите относно: Решение за изпълнение на Съвета за създаване на годишен солидарен резерв за 2026 г.; Регламент (ЕС) 2024/1348 по отношение на създаването на списък на сигурни страни на произход на ниво ЕС и Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) 2024/1348 по отношение на прилагането на концепцията за „сигурна трета държава“; Регламент за установяване на обща система за връщане на граждани на трети държави, пребиваващи незаконно в ЕС; Общо състояние на Шенгенското пространство - изпълнение на приоритетите на цикъла на Шенгенския съвет: гарантиране на сигурността на външните ни граници; Отражение на настоящата геополитическа ситуация върху вътрешната сигурност на ЕС: заплахите от дронове.

Прието е решение във връзка с Центъра за изследване, изграждане и усъвършенстване на способности на НАТО за интегрираната система на НАТО за противовъздушна и противоракетна отбрана

Министерският съвет одобри проект на Решение за излизане на Република България от участие в Център за изследване, изграждане и усъвършенстване на способности на НАТО за интегрираната система на НАТО за противовъздушна и противоракетна отбрана (IAMD СОЕ).

Решението е взето в контекста на разширеното участие на страната в адаптираните структури на НАТО и свързаната с този процес необходимост от оптимизация.

Двустранните отношения в областта на отбраната с Република Гърция са пример за хармонично сътрудничество в регионалните инициативи и продължават да бъдат сред приоритетите на страната ни.

Прието е предложение до Народното събрание за приемане на проект за инвестиционен разход „Придобиване на брегови противокорабни ракетни комплекси”

Министерският съвет на Република България прие решение за предложение до Народното събрание за приемане на проект за инвестиционен разход „Придобиване на брегови противокорабни ракетни комплекси” за Военноморските сили.

Военноморските сили, като част от Въоръжените сили на Република България, изпълняват основни дейности по гарантиране на националния суверенитет самостоятелно или във взаимодействие с останалите видове въоръжени сили и/или в коалиционен формат.

Защитата на морския суверенитет се осигурява изключително ефективно чрез използването на противокорабни крилати ракети, чиято зона на въздействие позволява бързо противодействие на заплахи на значителни дистанции и с висока точност.

Основен дял в изграждането на отбранителните способностите на Военноморските сили имат бреговите противокорабни ракетни комплекси, които са предназначени самостоятелно или във взаимодействие с ударните сили да водят бойни действия против надводен противник. Поради уникалните си способности, същите формират гръбнака на бреговата отбрана и защита на морските ни граници от море.

Придобиването на нови брегови противокорабни ракетни комплекси, с голям радиус на действие, ВМС ще разшири спектъра от изпълнявани задачи в национален и колективен формат, чрез които ще се генерират нови способности по възпиране и отбрана в националните морските пространства и гарантиране на морския суверенитет на Република България.

Същевременно ще се създадат условия за изпълнение на изискванията на НАТО за оперативна и технологична съвместимост и за разширяване на приноса на ВМС към колективната отбрана на страната.

За ратификация се предлага споразумените с Италия за сътрудничество в областта на отбраната

Министерският съвет прие решение, с което предлага за ратификация на Народното събрание „Споразумение между правителството на Република България и правителството на Италианската република за сътрудничество в областта на отбраната относно съвместното изграждане и използване на военни съоръжения на територията на войскови район „Кабиле“.

Споразумението беше подписано от министъра на отбраната на Република България Атанас Запрянов и министъра на отбраната на Италианската република Гуидо Крозето на 23 декември 2025 г. В изпълнение на ангажиментите на страната ни като пълноправен член на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО), с подписаното Споразумение се поставя началото на изграждането на военна инфраструктура, предназначена за многонационалната бойна група, разположена на територията на Република България.

Изграждането на военни съоръжения на територията на войскови район „Кабиле“ е стратегическа стъпка за укрепване на отбранителните способности на Република България и НАТО. То ще осигури необходимата инфраструктура за разполагане и поддръжка на многонационалната бойна група, както и възможност за нейното разширяване.

Министерският съвет взе също така решение за одобряване на финансиране на Министерство на отбраната за 2026 г., във връзка с РМС № 25 от 2026 г.

Одобрена е промяна на Програма „Развитие на регионите“ 2021-2027 г.

Министерският съвет прие решение за изменение на Програма „Развитие на регионите“ 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие, Фонда за справедлив преход и от държавния бюджет.

Промените включват допълване текста на програмата с цел адаптиране спрямо актуализираните текстове на Националния план за възстановяване и устойчивост, компонент REPowerEU, както и промяна в обхвата на допустимост на дейностите по Приоритет 2 „Интегрирано териториално развитие на регионите“, с които се допуска подкрепа за социална инфраструктура в селски общини.

С цел ефективно и целенасочено използване на финансовия ресурс по линия на Фонда за справедлив преход част от средствата за безвъзмездна финансова помощ се насочват към финансов инструмент. С новата версия на програмата се променя и методът за възстановяване на разходи на бенефициенти по Приоритет 3 „Техническа помощ по чл. 37“, с което се уеднаквява подходът на плащане към бенефициентите с този на възстановяване на средства от ЕК, а именно - чрез финансиране, което не е свързано с разходите.

Одобрени са промени в Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост

Правителството прие Постановление за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост. Така нормативният акт се унифицира с приети по-рано текстове в Закона за държавната собственост, касаещи Комисията за разпределяне и използване на административни сгради - държавна собственост, продажбата и замяната на имоти - държавна собственост, в управление на Министерството на отбраната и тези по принудително отчуждаване на имоти - частна собственост, за държавни нужди.

С друга промяна Правилникът се привежда в съответствие с изискванията на Националния план за въвеждане на еврото като национална валута от 1 януари 2026 г. съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България. По този начин стойностите, определени за управлението, отдаването под наем, разпоредителните сделки и учредяването на ограничени вещни права върху имоти - държавна собственост, се преизчисляват от лева в евро.

Подзаконовият нормативен акт се допълва с разпоредби, касаещи реда за учредяване на ограничени вещни права в съсобствени между държавата и физически или юридически лица имоти.

Правителството се разпореди с имоти

С решение на Министерския съвет статутът на поземлен имот в м. „Правия път“ в гр. Батак, върху който се намира Учебна база „Цигов чарк“, се променя от частна държавна собственост на публична държавна собственост. Имотът е в управление на Висшия съдебен съвет за нуждите на Прокуратурата на Република България и е придобил статут на имот - публична държавна собственост съгласно Закона за държавната собственост.

Министерството на културата получава управлението върху имот - публична държавна собственост в гр. Габрово за нуждите на Драматичен театър „Рачо Стоянов“ - Габрово. Той представлява част от терен със сграда в него на ул. „Черно море“ № 1. Предвижда се в сградата да бъдат разположени ателиетата на художници и сценографи, както и да се обособи място за съхранение на пиесите на театъра. С решението на Министерския съвет управлението на имота се отнема от Държавна агенция „Архиви“ поради отпаднала необходимост.

Правителството обяви имот - публична държавна собственост за имот - частна държавна собственост и го предостави безвъзмездно на община Велико Търново за изграждането на общинско училище. Намира се в гр. Велико Търново, ул. „Каменец“ № 1 и е с площ 7991 кв. м, заедно с построената в него сграда със застроена площ 407 км. м. До сега имотът се е стопанисвал от Министерството на образованието и науката - Професионална гимназия по моден дизайн - гр. Велико Търново, но е с отпаднала необходимост. Ако не бъдат реализирани плановете за ново учебно заведение в срок до 5 години от придобиването на имота, общината е длъжна да прехвърли собствеността върху него на държавата.

На община Бургас се предоставят имоти - частна държавна собственост за изграждане на гробищен парк и техническа инфраструктура. Имотите са с площ 11799 кв. м. и се намират в жилищен район „Меден рудник“, местността „Върли бряг“. Съгласно решението на Правителството при нереализиране на предвидения обект до пет години от придобиването на имотите местната администрация ще трябва да ги прехвърли на държавата. Областният управител на Бургас трябва да разработи механизъм за контрол, чрез който да осъществява периодични проверки за изпълнение на условията, при които имотите се прехвърлят на общината.

Кабинетът отмени РМС от 2020 г. за приватизация на имот - частна държавна собственост, намиращ се в гр. София, район „Витоша“, местност Малък Раковец, ул. „Беловодски път“ №101. Имотът е с площ 7118 кв. м, заедно с построените в него сгради и е в управление на областния управител на София. Поради необходимост от осигуряване на допълнителен сграден фонд за нуждите на Министерството на енергетиката, обаче, с писмо от октомври 2025 г. областният управител на София е предложил старото решение за приватизация на имота да бъде отменено.

По решение на правителството Министерството на здравеопазването, Комисията за противодействие на корупцията (КПК) и Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) получават управлението върху държавни имоти в гр. София.

Комисията за противодействие на корупцията получава правото да управлява част от имот - публична държавна собственост на ул. „Черковна“ № 90. Тя представлява част от една сграда, цяла друга сграда и част от терена, върху който се намират сградите. Поради отпаднала необходимост управлението на частта от имота се отнема от Висшия съдебен съвет (ВСС).

Министерството на здравеопазването получава за управление имоти - публична държавна собственост, представляващи самостоятелни обекти в сграда на пл. „Света Неделя“ № 6. Управлението им се отнема от ВСС, КОНПИ и КПК, като по този начин цялата сграда ще е в управление на министерството.

Поради отпаднала необходимост от Министерството на вътрешните работи се отнема управлението върху имот - публична държавна собственост, който представлява четири надпартерни етажа в сграда на ул. „Г. С. Раковски“ № 112, както и управлението върху част от имот - частна държавна собственост в същата сграда, представляваща помещения на партерния етаж. Помещенията стават имот - публична държавна собственост, който с надпартерните етажи се предоставя в управление на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество.

На свое заседание Министерският съвет прие Решение за учредяване възмездно безсрочно право на надстрояване върху имот - публична държавна собственост в полза на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Св. Иван Рилски“ ЕАД. В резултат на това ще бъде изграден един етаж с разгъната застроена площ 159,90 кв.м., в североизточната част на сграда с идентификатор 68134.1001.892.5 по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. София, като ще послужи за разширяване на операционния блок на Клиника по неврохирургия чрез изграждане на операционна зала. Правото се учредява върху имот, представляващ УПИ III - „за болнично заведение, обществено обслужване, подземен гараж и трафопост“, кв. 387Б, м. „Бул. България“, район „Триадица“, Столична община, гр. София. Средствата за проектиране и изграждане на обекта са за сметка на лечебното заведение.

Модернизирането на енергийни мрежи и увеличаването на междусистемната свързаност ще бъдат допустими за финансиране от Модернизационния фонд

Модернизирането на енергийни мрежи и увеличаването на междусистемните връзки и на трансграничния капацитет за пренос на природен газ също ще бъдат допустими за финансиране със средства от Модернизационния фонд. Това е регламентирано в променената програма за условията и реда за подбор на проекти, които се финансират от фонда, одобрена от Министерския съвет на днешното му заседание. Измененията произтичат от необходимостта да бъдат осигурени енергийни връзки с достатъчен капацитет, което ще създаде условия за разнообразяване на източниците и маршрутите за доставка на природен газ, в контекста на законодателното споразумение на Европейския съюз за трайно спиране на вноса на руски газ през 2027 г.

В периода 2025 - 2026 г. със средства от Модернизационния фонд в България могат да бъдат подкрепени инвестиции в следните области: за отопление и охлаждане от ВЕИ, за инфраструктура за мобилност с нулеви емисии, за неприоритетни проекти за енергия от отпадъци и пилотни енергийни проекти и иновации в индустрията, за нисковъглероден водород, както и за проучвателни и експлоатационни дейности за геотермални сондажи.

Основна цел на Модернизационния фонд е да подпомогне инвестициите в проекти, насочени към модернизация на енергийните системи и подобряване на енергийната ефективност. Подкрепяните инвестиции трябва да бъдат в синхрон с целите, заложени в рамката на ЕС за политиките в областта на климата и енергетиката до 2030 г. и дългосрочните цели, формулирани в Парижкото споразумение.

При изпълнението на договора за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на 7 и 8 блок на АЕЦ „Козлодуй“ трябва да бъде защитен основен интерес, свързан с националната сигурност

Министерският съвет прие решение за наличието на основен интерес, свързан с националната сигурност, при реализацията на проекта за изграждане и въвеждане в експлоатация на 7 и 8 блок на АЕЦ „Козлодуй“. Той трябва да бъде защитен при сключването на договор за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на новите мощности (ЕРС договор).

Припомняме, че сключването на такъв договор е възложено с решение на Министерския съвет от 25 октомври 2023 г. при определени изисквания - изпълнение „под ключ“, в съответствие с определен график. Допълнително, с решение на Народното събрание от 23 февруари 2024 г. са определени и параметрите на бъдещия ЕРС договор - 30% на локализация на възложените дейности в България, фиксирана цена за целия обем строително-монтажни работи с ясна методика за индексация по време на изпълнението и други. С това решение на Народното събрание е приет и ускорен график за изграждане на новите ядрени мощности.

Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 13 от Закона за обществените поръчки, законът не се прилага при проекти, свързани с областите отбрана и национална сигурност, които попадат в определени хипотези. Обществената поръчка за ЕРС договора за 7 и 8 блок на АЕЦ „Козлодуй“ попада в такава хипотеза.

„ЯК ГРУП“ ЕООД е новият концесионер на находище „Айселана“-участък „Айселана 2“

Дружеството „ЯК ГРУП“ ЕООД, гр. Гоце Делчев, е новият концесионер на находище „Айселана" - участък „Айселана 2“, от което се добиват скалнооблицовъчни материали - гнайси и гнайсошисти. Това реши Министерският съвет на днешното си заседание, одобрявайки поисканата от предишния концесионер промяна.

Находище „Айселана" - участък „Айселана 2“, се намира на територията на област Благоевград. Концесията за него е предоставена през м. февруари 2012 г. за срок от 35 години на „Гейт“ ЕООД, с. Гърмен.

Възможността за прехвърляне на права и задължения по предоставена концесия е регламентирана в чл. 25, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от Закона за подземните богатства.

С днешното си решение Министерският съвет оправомощи министъра на енергетиката в едномесечен срок да сключи със страните допълнително споразумение за прехвърляне на правата и задълженията по предоставената концесия и за изменение на концесионния договор.

„ГЕО-МАРК 2020“ ЕООД ще проучва строителни материали в площ „Луда Яна – 2“

„ГЕО-МАРК 2020“ ЕООД ще проучва строителни материали в площ „Луда Яна – 2“, разположена в землището на село Свобода, община Стрелча, област Пазарджик. Това е регламентирано в решение на Министерския съвет, взето на днешното му заседание. Разрешението за проучване се предоставя за една година. За този срок „ГЕО- МАРК 2020“ ЕООД ще вложи минимум 87 хил. лв. в проучвателните дейности.

„ЕКО-ТЕХ“ ЕООД ще добива клиноптилолитови зеолити от находище „Хриси“

Софийското дружество „ЕКО-ТЕХ“ ЕООД ще добива неметални полезни изкопаеми - клиноптилолитови зеолити, от находище „Хриси“. Това е регламентирано в решение на Министерския съвет, взето на днешното му заседание, с което дружеството е определено за концесионер.

Находище „Хриси“ е разположено в землището на село Мост, област Кърджали. Концесията за него се предоставя за срок от 35 години. Очакваните концесионни плащания за целия период на договора надхвърлят 407 хил. евро. В съответствие с изискванията на Закона за подземните богатства приходите от тях постъпват в държавния бюджет и в бюджетите на общините по местонахождение на концесионната площ. В случая това е община Кърджали.

С днешното си решение Министерският съвет оправомощи министъра на енергетиката в шестмесечен срок да проведе преговори и да сключи договор за концесия с „ЕКО-ТЕХ“ ЕООД.

„Медеком 2023“ ЕООД ще проучва строителни материали в площ „Места“

„Медеком 2023“ ЕООД, гр. Хаджидимово, ще проучва строителни материали в площ „Места", разположена в землището на гр. Хаджидимово, община Хаджидимово, област Благоевград. Това е регламентирано в решение на Министерския съвет, взето на днешното му заседание. Разрешението за проучване се предоставя за шест месеца. За този срок титулярят ще вложи минимум 22 241 евро и 20 цента в проучвателните дейности.

Увеличава се концесионната площ за добив на нефт от находище „Долни Луковит“

Концесионната площ за добив на нефт от находище „Долни Луковит“, област Плевен, ще бъде увеличена до 15 230 дка и така ще бъде обхваната цялата му територия, каквито са съвременните нормативни изисквания. Това реши Министерският съвет на днешното си заседание, приемайки промяната, поискана от концесионера - „Проучване и добив на нефт и газ“ АД.

От дружеството мотивират искането си с необходимостта в обхвата на концесионната площ да бъдат включени съществуващи добивни сондажи, останали извън нея при сключването на договора за концесия. Чрез тези сондажи ще могат да бъдат експлоатирани неусвоени части от находището.

С днешното решение Министерският съвет оправомощи министъра на енергетиката да сключи допълнително споразумение към концесионния договор с „Проучване и добив на нефт и газ“ АД.

Концесионният договор за находище „Долни Луковит“ е сключен през 2003 г. за срок от 18 години. През 2020 г. срокът е продължен с 15 години.

С 27 години се удължава концесионният договор за находище „Бърдарски геран“

С 27 години ще бъде удължен концесионният договор за добив на суров нефт от находище „Бърдарски геран", област Плевен. Това реши Министерският съвет на днешното си заседание, приемайки промяната, поискана от концесионера - „Проучване и добив на нефт и газ" АД.

Министерският съвет увеличи до 21 378 дка концесионната площ, като по този начин тя вече обхваща цялата територия на находището, каквито са нормативните изисквания. Така в обхвата на концесионната площ се включват и съществуващи добивни сондажи, чрез които могат да бъдат експлоатирани неусвоени части от находището.

С днешното решение Министерският съвет оправомощи министъра на енергетиката да сключи допълнително споразумение към концесионния договор за находище „Бърдарски геран".

Концесионният договор за находището е сключен през 2003 г. за срок от 8 години. През 2012 г. срокът е продължен с 15 години.

Правителството одобри трима номинирани кандидати за европейски прокурор

Правителството одобри трима кандидати, номинирани за длъжността европейски прокурор от Република България. Те са предложени от Комисия по подбора, която бе определена със заповед на министъра на правосъдието Георги Георгиев.

Одобрените кандидати са Димитър Беличев - прокурор в Окръжна прокуратура- Пловдив и европейски делегиран прокурор; Михаела Райдовска - прокурор в