153 ГОДИНИ ОТ ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

Васил Левски се среща със сливенските революционни дейци по време на периода си на емиграция в Румъния. Там той се запознава с големия войвода Панайот Хитов, който по препоръка на Раковски, го приема за знаменосец на четата си. Тази чета преминава през 1867 г. в България и се отправя към Сливенския Балкан около връх Българка, местностите Даулите, Харамията и Абланово, където остава няколко месеца. На 9 юни четата приема „Закон, по който ще се управлява българската народна войска в 1867 г.“. Това е най-ранната година, когато Левски посещава Сливен и се запознава с Димитър Дишлията, Гунчо войвода и трупа ценен опит в четата на Хитов.

Дружбата между двамата се засилва още по-силно по време на Втората легия в Белград през 1867-1868 г. Запазено е писмо до Хитов, в което Левски му благодари за грижите, когато е бил болен, обръщайки се към него с „пръв любимец български“. А старият войвода описва Левски с думите: „Левски беше лек като заек; от най-малкия шум рипваше и за оръжието се хващаше; по скалите и върховете планински като дива коза се катереше, а деретата - като сърна пресичаше; куршумът му винаги на място удряше; в боя бе пъргав и решителен като лъв”. И неслучайно след това Левски го включва в ръководството на създадения от него БРЦК.

Левски пръв сред революционните дейци достига до идеята, че национално-освободителното движение трябва да се съсредоточи в страната, а не извън нея. За тази цел през 1868 г. той предприема своята първа обиколка из страната. Отправя се към Цариград, където се среща със сливенеца Сава Райнов, разпространител на в. „Народност“. От него получава препоръчително писмо до учителя Михаил Икономов, с което Левски за втори път идва в Сливен, но вече като апостол през 1869 г. Тук той се среща с Димитър Топалов, Иван Поптодоров и Михаил Икономов.

В обиколките си като апостол той често се отбива в града. В края на следващата 1870 г., при поредното си идване, вероятно поставя началото и на Сливенския революционен комитет в дома на председателя му Сава Райнов. За деловодител е избран Михаил Икономов, а за касиер - Костадин Келов. Тогава Левски нощува в Кафтанджийската махала, в дома на баба Димитрица Пановката.

Следващото посещение на Левски в Сливен е през 1871 г., когато идва в града заедно с Ангел Кънчев и Димитър Общи.

По време на своите обиколки из страната Левски отсяда няколко пъти в Сливен между 1869 и 1872 г. За да заблуди властта, Левски му дава нелегалното име Стамболу Мехмед Ефенди. Другото нелегално име на Сливен е Славомир. Сред хората, с които се свързва в града са Сава Райнов, Таню Стоянов, Иван и Георги Поптодорови, Сава Геренов, Нено Господинов, Атанас Узунов, Михаил Греков, Михаил Икономов и други. Голяма част от тях са именно от кв. Клуцохор.

Левски често посещава Сливен, а на голямото съвещание на революционните комитети от вътрешността през 1872 г. той е представител на местния комитет.

През 1872 г. революционният комитет в Сливен разширява дейността си и се създават такива и в близките села. А на 9 ноември 1972 г. Левски определя Сливен за център на революционния окръг.

В Сливен Дяконът се движи свободно, но под чуждо име, представяйки се като търговец на аби, както и под охрана от самия Таню войвода. В града нощува в дома на Сава Райнов, в къщата на Бойка Атанасова, в тази на Нено Господинов и хановете на Дишлиеви и Хараламбови.

Освен обиколките, които прави, Левски изпраща и кореспонденция до Сливенския революционен комитет. Известни са 7 писма, в които той дава указания за революционната дейност в града.

А според професор Каракостов името „Левски” Васил взема от Чинтуловото стихотворение „Български юнаци”. Други Чинтулови песни са намерени, записани в джобното му тефтерче.

На 16 ноември 1872 г. Левски заминава за последен път от Сливен, за да не се върне никога повече… Така Васил Левски свърза навеки името си с хайдушкия Сливен.

Той е заловен на 27 декември 1872 г. от турските власти в Къкринското ханче. До последно заптиетата не знаят кого арестуват и едва, когато е отведен в Търново, той е разпознат и изпратен да се изправи пред Софийския съд. От 5 до 9 февруари 1873 г. е подложен на разпити пред извънредната следствена комисия. Процесът срещу Левски остава скрит - за него не пишат нито турската, нито световната преса.

В заключителния протокол от 14 февруари 1873 г. е издадена смъртна присъда на Апостола.

На 18 февруари 1873 г. Левски е обесен, а вестта за смъртта му зловещо отеква в сърцата на българското население. Един от главните организатори и водачи на националноосвободителното ни движение през XIX век загива. Неговият житейски път и епистоларното му наследство носят ценни послания и завети, които следва да служат за пример на поколенията след него. В името на свободата загива един от най-бележитите и обичани български личности: родолюбец, революционер, политик и идеолог.

В последните думи на Апостола на свободата и 153 г. по-късно се потвърждава неговата самоотверженост и отдаденост към националноосвободителното движение:

„Каквото съм правил, в полза народу е. Моли се, отче, не за мене, а за отечеството България.“

Виктория Михнева, уредник "История на България XV - XIX век"

РИМ - Сливен