148 години Свободна България

Всяка година, на 3 март, България отбелязва Националния си празник – годишнината от своето Освобождение от петвековно османско владичество.

На 19 февруари/3 март 1878 г. в селището Сан Стефано (днес квартал Йешилкьой в Истанбул), близо до Цариград, е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя, която търпи военно поражение във войната от 1877 – 1878 г. Този акт бележи край на васалния характер и начало на възстановяването на българската държавност.

Руско-турска война, която избухва на 12/24 април 1877 г., е предшествана от Априлското въстание, състояло се година по-рано. Именно жестокото му потушаване от башибозуци и редовни османски части предизвиква силен международен отзвук, а европейската общественост научава за кланетата в Батак, Перущица и други селища. Въпросът за съдбата на българите става предмет на разисквания на Цариградска конференция, протекла в периода декември 1876 – януари 1877 г. Великите сили предлагат създаване на автономни български области, но Османската империя отхвърля проекта, насърчавана дипломатически от Великобритания.

След неуспеха на дипломатическите усилия, Русия обявява война. На 15/27 юни 1877 г. руските войски преминават р. Дунав при Свищов. В състава на армията действат и шест дружини на Българското опълчение, създадени през пролетта на 1877 г. в Кишинев, както и части на Румъния, която официално влиза във войната през август 1877 г.

Особено ожесточени са боевете при Плевен (юли – декември 1877 г.), където след продължителна обсада армията на Осман паша капитулира на 10 декември 1877 г. От стратегическо значение е и отбраната на Шипченски проход през август 1877 г., когато руските части и българските опълченци удържат настъплението на войските на Сюлейман паша. Сраженията при Шейново (28 декември 1877 – 9 януари 1878 г.) довеждат до окончателния разгром на османските сили в Южна България. През януари 1878 г. са освободени София (4 януари), Пловдив (16 януари) и Одрин.

Войната има не само национално-освободителен, но и дълбок социално-икономически ефект. Тя премахва османската военно-феодална система в освободените български земи и създава условия за изграждането на модерна държавност и за развитието на частнособственически икономически отношения. Османското управление, характеризиращо се с липса на граждански и политически права за християнското население, тежки данъци и произвол, се превръща в сериозна пречка за икономическото развитие на балканските народи като цяло.

Въпреки продължилото няколко столетия потисничество, българският народ успява да съхрани своята идентичност – език, култура, православна вяра и традиции, не без размирици. В периода на бездържавност избухват множество въстания и бунтове, като борбата на българския народ постепенно достига своя апогей особено след героичния подвиг на Хаджи Димитър, Стефан Каражда и тяхната чета през 1868 г. и след залавянето и обесването на Васил Левски в зимата на 1873 г. Повратен момент в позицията на международната общност по Източния въпрос, и по-специално относно съдбата на българите, стават събитията около Априлско въстание.

След края на Руско-турската война от 1877-1878 г. и узаконяването му с подписване на мирен договор, се предвижда създаването на автономно Княжество България с широки граници. Неговите клаузи обаче са ревизирани няколко месеца по-късно на Берлински конгрес (юни–юли 1878 г.), където българските земи са разделени на Княжество България, автономната област Източна Румелия и територии, останали под пряка османска власт.

Така се поставят основите на Третото българско царство, а денят 3 март остава символ на възстановената свобода и държавност на нашия народ, на извоюваните с усилията и жертвоготовността на хиляди българи, руси, румънци и други знайни и незнайни воини.

Честит Национален празник, скъпи сънародници! Нека на тази дата да забравим поне за миг личните си интереси и пристрастия, и сведем поглед пред тези герои, благодарение на които днес можем да се назовем БЪЛГАРИ!

Изготвил: Мария Павлова, експерт "Връзки с обществеността" към РИМ - Сливен