Не сте влезли в системата

Sliven online

Sliven online
 

Начало

Категории новини

Други категоризации

Новинарски сайтове

Източници на новини

Търсене

Преводач

RSS

Сливен. Новини от източника. Последни новини

148 години Свободна България

03 март 2026 07:10, Мария Павлова (РИМ Сливен)
Излъчване: Регион.Ист.Музей-Сливен преди 19 часа, брой четения: 114
3 mart

Всяка година, на 3 март, България отбелязва Националния си празник – годишнината от своето Освобождение от петвековно османско владичество.

 

На 19 февруари/3 март 1878 г. в селището Сан Стефано (днес квартал Йешилкьой в Истанбул), близо до Цариград, е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя, която търпи военно поражение във войната от 1877 – 1878 г. Този акт бележи край на васалния характер и начало на възстановяването на българската държавност.

 

Руско-турска война, която избухва на 12/24 април 1877 г., е предшествана от Априлското въстание, състояло се година по-рано. Именно жестокото му потушаване от башибозуци и редовни османски части предизвиква силен международен отзвук, а европейската общественост научава за кланетата в Батак, Перущица и други селища. Въпросът за съдбата на българите става предмет на разисквания на Цариградска конференция, протекла в периода декември 1876 – януари 1877 г. Великите сили предлагат създаване на автономни български области, но Османската империя отхвърля проекта, насърчавана дипломатически от Великобритания.

 

След неуспеха на дипломатическите усилия, Русия обявява война. На 15/27 юни 1877 г. руските войски преминават р. Дунав при Свищов. В състава на армията действат и шест дружини на Българското опълчение, създадени през пролетта на 1877 г. в Кишинев, както и части на Румъния, която официално влиза във войната през август 1877 г.

 

Особено ожесточени са боевете при Плевен (юли – декември 1877 г.), където след продължителна обсада армията на Осман паша капитулира на 10 декември 1877 г. От стратегическо значение е и отбраната на Шипченски проход през август 1877 г., когато руските части и българските опълченци удържат настъплението на войските на Сюлейман паша. Сраженията при Шейново (28 декември 1877 – 9 януари 1878 г.) довеждат до окончателния разгром на османските сили в Южна България. През януари 1878 г. са освободени София (4 януари), Пловдив (16 януари) и Одрин.

 

Войната има не само национално-освободителен, но и дълбок социално-икономически ефект. Тя премахва османската военно-феодална система в освободените български земи и създава условия за изграждането на модерна държавност и за развитието на частнособственически икономически отношения. Османското управление, характеризиращо се с липса на граждански и политически права за християнското население, тежки данъци и произвол, се превръща в сериозна пречка за икономическото развитие на балканските народи като цяло.

 

Въпреки продължилото няколко столетия потисничество, българският народ успява да съхрани своята идентичност – език, култура, православна вяра и традиции, не без размирици. В периода на бездържавност избухват множество въстания и бунтове, като борбата на българския народ постепенно достига своя апогей особено след героичния подвиг на Хаджи Димитър, Стефан Каражда и тяхната чета през 1868 г. и след залавянето и обесването на Васил Левски в зимата на 1873 г. Повратен момент в позицията на международната общност по Източния въпрос, и по-специално относно съдбата на българите, стават събитията около Априлско въстание.

 

След края на Руско-турската война от 1877-1878 г. и узаконяването му с подписване на мирен договор, се предвижда създаването на автономно Княжество България с широки граници. Неговите клаузи обаче са ревизирани няколко месеца по-късно на Берлински конгрес (юни–юли 1878 г.), където българските земи са разделени на Княжество България, автономната област Източна Румелия и територии, останали под пряка османска власт.

 

Така се поставят основите на Третото българско царство, а денят 3 март остава символ на възстановената свобода и държавност на нашия народ, на извоюваните с усилията и жертвоготовността на хиляди българи, руси, румънци и други знайни и незнайни воини.

 

Честит Национален празник, скъпи сънародници! Нека на тази дата да забравим поне за миг личните си интереси и пристрастия, и сведем поглед пред тези герои, благодарение на които днес можем да се назовем БЪЛГАРИ!

 

Изготвил: Мария Павлова, експерт "Връзки с обществеността" към РИМ - Сливен