220 години от издаването на „Неделник“ с автор Св. Софроний Врачански

Книгата „Неделник“, известна още като „Софроние“, „Кириакодромион, сиреч Неделник“, съдържа 94 неделни и празнични проповеди и поучителни слова, събрани хронологично върху 530 страници по реда на годишните празници, за които се отнасят. Това е първото българско новопечатно издание, съставено от котленеца Софроний Врачански - единственото му съчинение, което успява да издаде през 1806 г. в град Римник. Сборникът е написан, по думите на св. Софроний, „на говорим български език, за душевна полза на християните, за да разбира всеки българин и да бъде упътен към истинския и прав път“, и е оформен като внушителна за времето си книга с ксилографии и различни орнаменти.

Сведения за живота на възрожденеца, духовника и книжовника св. Софроний Врачански се съдържат главно в автобиографичното му произведение „Житие и страдания грешнаго Софрония“. Той е роден през 1739 г. в Котел с името Стойко Владиславов в заможно семейство на джелепи (търговци на добитък). Детството му е белязано от ранната смърт на майка му и тежки отношения с мащехата. През 1750 г. умира и баща му, след което Стойко остава сирак и е осиновен от чичо си, което прекъсва образованието му.

Въпреки трудностите той се научава да чете и пише в килийното училище в Котел и продължава сам да се образова. На 1 септември 1762 г. е ръкоположен за свещеник от Преславския владика Гедеон. През 1765 г. срещата му с Паисий Хилендарски оказва силно влияние върху духовното и националното му съзряване. По-късно посещава Света гора и се занимава активно с книжовна дейност.

Три десетилетия поп Стойко служи като свещеник, учител и обществен деец в Котел. През 1792 г. напуска родния град и поема служение в Карнобатско. През 1794 г. приема монашество с името Софроний, а на 17 септември 1794 г. е хиротонисан за Врачански епископ. Управлява епархията си в изключително тежко време – по време на кърджалийските размирици и бунта на видинския управител Осман Пазвантоглу. По негова заповед Софроний е задържан във Видин, където прекарва три години.

През май 1803 г. получава разрешение да напусне града и се преселва във Влашко – първо в Крайова, а после в Букурещ, където прекарва последното десетилетие от живота си. Там развива активна книжовна и обществена дейност. По време на руско-турската война (1806–1812) поддържа връзки с руското командване и призовава българите да подкрепят руските войски. През юни 1811 г. участва в благославянето на първата българска земска войска във Влашко.

Софроний умира на 25 септември 1813 г. в Букурещ.

Важни моменти за книжовната дейност на Софроний са срещата му с Паисий Хилендарски (1765 г.), престоят му във Видин (1800–1803) и годините в Букурещ (1803–1813). Още като млад свещеник той преписва и разпространява книги, включително два преписа на „История славянобългарска“ – първият през 1765 г., а вторият през 1781 г.

По време на престоя си във Видин създава два големи сборника – Първия видински сборник (1802) и Втория видински сборник (1803), съдържащи поучения, разкази, преводи и философски текстове.

В Букурещ около 1804 г. написва автобиографията си „Житие и страдания грешнаго Софрония“ – първата оригинална творба на новобългарски език и първото произведение в художествена проза.

През 1805 г. създава първата редакция на „Неделник“, а през 1806 г. в Римник излиза печатното издание – първата печатна книга на новобългарски език. Сборникът съдържа 94 празнични слова, написани на разбираем език и широко разпространени сред българските свещеници през XIX век.

Сред значимите му трудове са още „Исповедание православныя веры християнския“ (1805), известна като „Книга за трите религии“, и сборникът „Гражданское позорище“ (1809) – превод на политически трактат, насочен към формиране на гражданско и политическо съзнание.

Св. Софроний Врачански е една от ключовите фигури на Българското възраждане. Той е продължител на делото на Паисий Хилендарски, създател на първата оригинална новобългарска творба, издател на първата печатна книга на новобългарски език и един от основните строители на новобългарския книжовен език. Чрез произведенията си той проповядва просветата като път към национално пробуждане и свобода.

Изготвил: Мария Павлова, експерт "Връзки с обществеността" към РИМ - Сливен