Парламентът дава зелена светлина на правилата на ЕС за борба с корупцията

Първа общоевропейска наказателноправна рамка за борба с корупцията

Хармонизирани определения и равнища на наказанията за подкуп, присвояване и незаконно обогатяване, наред с другото

Национални стратегии за борба с корупцията и обмен на данни на равнище ЕС

Засилено сътрудничество с агенциите и органите на ЕС

В четвъртък Парламентът прие нови правила за целия ЕС, с които се установява хармонизирана наказателноправна рамка за предотвратяване и борба с корупцията в целия Съюз.

С директивата, предварително договорена между Парламента и Съвета през декември 2025 г., се установяват общи определения за корупционни престъпления, включително подкупи, присвояване, възпрепятстване на правосъдието, търговия с влияние, незаконно упражняване на функции, незаконно обогатяване, свързано с корупция, укриване и корупция в частния сектор, и се хармонизират правилата относно санкциите. Директивата беше приета с 581 гласа „за“, 21 гласа „против“ и 42 гласа „въздържал се“.

Общ подход към възпирането и санкциите

Чрез модернизиране на съществуващите правила, привеждане в съответствие на правните определения и въвеждане на структурирани равнища на санкциите новата рамка има за цел да се преодолеят пропуските в правоприлагането, по-специално при трансгранични случаи. Системата от санкции се основава на законоустановени максимални санкции в целия ЕС, т.е. като се гарантира, че максималните санкции съгласно националните правила не могат да бъдат твърде ниски. Държавите членки ще запазят възможността да приемат по-строги правила и да адаптират разпоредбите към националните си правни системи.

Сътрудничество за справяне със съществуващи и нововъзникващи предизвикателства

Засилва се сътрудничеството между националните органи и органите на ЕС, включително Европейската служба за борба с измамите (OLAF), Европейската прокуратура, Европол и Евроюст, наред с подобряването на обмена на информация и координацията. Държавите членки също така ще публикуват ежегодно съпоставими, машинночетими данни, за да повишат прозрачността и основаното на факти създаване на политики.

Национални стратегии и изисквания към независимите органи

За да се засилят превенцията и управлението, от държавите членки ще се изисква да приемат и редовно да актуализират национални стратегии за борба с корупцията (с участието на гражданското общество в процеса). Те също така ще трябва да извършват оценки на риска и да гарантират стабилни системи относно конфликтите на интереси, прозрачността на политическото финансиране и стандартите за почтеност. Трябва да бъдат създадени и специализирани и достатъчно независими органи за предотвратяване и справяне с корупцията.

Цитат

Докладчикът, Ракел Гарсия Ермида-ван дер Вале (Renew, Нидерландия), коментира: „Този закон е исторически. Корупцията е довела до заглушаване на журналисти, убийства на граждани и преждевременно отнемане на човешки животи. Зад всяка статистика стои име, история и отнето бъдеще. Корупцията също така изсмуква милиарди от нашите икономики, подкопава доверието в правителството и подрива самата демокрация. Ако не бъде овладяна, тя заплашва самите основи на нашия Съюз. Този закон има за цел да защити същността на Европа и да донесе ползи за нашите граждани”.

Следващи стъпки

Сега директивата трябва да бъде официално приета от Съвета, преди да влезе в сила 20 дни след публикуването ѝ в Официален вестник на ЕС. След това държавите членки ще разполагат с 24 месеца, за да я транспонират, с изключение на разпоредбите относно оценките на риска и националните стратегии, които имат 36-месечен срок.

Контекст

На 3 май 2023 г. Комисията представи пакет от мерки за борба с корупцията. Въз основа на член 83 от Договора за функционирането на Европейския съюз в текста корупцията се определя като област на „особено тежка престъпност с трансгранично измерение“ и се включват мерки както за предотвратяване, така и за борба с корупцията. Според проучване на Евробарометър от 2025 г. 69 % от европейците считат, че корупцията е широко разпространена в тяхната държава, докато 66 % считат, че случаите на корупция по високите етажи на властта не се преследват в достатъчна степен.