Отбелязваме 140 години от смъртта на поета Добри Чинтулов /1822-1886 г./

Отбелязваме 140 години от смъртта на поета Добри Чинтулов /1822-1886 г./

На 27 март 1886 г. в гр. Сливен умира поета, учител и просветител Добри Петров Чинтулов. Навършват се 140 години от този паметен ден, в който град Сливен губи една от най-светлите си и ерудирани личности.

Благодарение на доброто си образование, поетическата си дарба и страстта, с която преподава, Чинтулов е сред най-уважаваните поети, учители и просветители през периода на Възраждането.

Роден в бедно, но работливо сливенско семейство, пътят на младия Добри преминава през Елена, Търново, Букурещ, Браила, за да достигне до Одеса през 1839 г. Благодарение на Васил Априлов там той завършва Околийското училище, а след него и Херсонската духовна семинария през 1849 г.

През 1850 г. се завръща в Сливен и с препоръчителни писма от д-р Иван Селимински и търговецът Димитър Диамандиев, както и с помощта на Добри Желязков, започва работа като учител. За период от 3 години преподава в гр. Ямбол.

С писмо от 18 март 1861 г. Сливенската община го моли отново да стане учител в града. Въпреки че в Ямбол му предлагат по-голяма заплата, Чинтулов предпочита родния си град. Той приема поканата и за една година е главен учител в Клуцохорското училище, а съгласно сключения договор от 22 август 1862 г. поема управлението на всички сливенски училища. Учителства непрекъснато до 1871 г., когато е избран за делегат от Сливенската епархия на първия български църковно-народен събор в Цариград при изработването на екзархийски устав.

След завръщането си от Цариград, Чинтулов е учител още около 3 години, след което сам напуска поради влошаване на зрението през 1875 г.

По времето, когато той е учител в Сливен организира модерно класно училище. Възпитава своите ученици в патриотичен дух със своите стихове и учебници, противопоставя се на гръкоманите и на богослужението на гръцки език в църквите и преподаването на него в училищата.

Отново той е сред първенците на града, които посрещат руските войски при идването им в Сливен на 20 януари 1878 г., където произнася пламенна реч. Избран е за член на Временния градски съвет след Освобождението.

Здравето му се влошава драстично след загубата на жена му Анастасия /1878 г./ и единствения му син Петър /1881 г./. Земният му път приключва на 27 март 1886 г.

Добри Чинтулов е автор на близо двадесет стихотворения, които олицетворяват патриотичните чувства и мисли, които вълнуват българите, живеещи в границите на Османската империя тогава. Едва три от тях са отпечатани в „Цариградски вестник“ през 1849 г. – „Китка от Балкана“, „Изпроводяк на едного българина из Одеса“, „Стара майка се прощава със сина си“.

Останалите му творби се разпространяват устно, преписват се и се пеят от негови ученици. Това са: „Къде си, вярна ти любов народна?“, „Вятър ечи, Балкан стене“, „Стани, стани, юнак балкански“, „Българи юнаци“, „Българийо, мила майко“ и др.

И до днес те са сред най-обичаните и известни български песни. С тях той поставя основите на революционната поезия.

Чинтулов е автор и на учебници по реторика, литература, руски език, френски език, математика и нотно пеене, които никога не са обнародвани и също широко се разпространяват сред съвременниците му, но само във вид на преписи от учители и ученици.

Учителят Михаил Икономов разказва:

„Малък бях, ала помня добре, че като притъмнееше и затваряха: маазите, дюгените, къщите – вредом, гдето имаше живи словесни същества, в Сливен се повтаряха мощните звукове на „Балканския юнак“, или на „Народна любов“. Това беше приблизително в 1856-1858 год. и, при всичко, че бях малък, помня добре, какво Чинтуловите песни – песните на даскал Добри, произведоха фурор между гражданите… Това време беше фортуна, страшна буря, която на свои могъщи крила носеше всичко… а буйните характери почнаха да точат своите ножовете, да изтриват ръждясалите пушки и чакмаклии пищове…“

Поклон пред делото и паметта на скромния будител с перо в ръка – Добри Петров Чинтулов!

Виктория Михнева – уредник в отдел „История на България XV-XIX век“

Регионален исторически музей „Д-р Симеон Табаков“