12 годишен седмокласник от Сливен покори черните писти в Гудаури

Евгений Ростислав Попов е ученик в СУ „П. К. Яворов“ в Сливен. Кара ски от 6 годишен и е възпитаник на клуб Вертикал – Пловдив.

Посещавайки ски курорта Гудаури в Грузия се е спускал сам по неговите черни писти.

Разказва, че почти всички ски курорти в света използват система за трудност на пистите. В курорт като Гудаури пистите също се делят по трудност на зелени – за начинаещи, сини за средно напреднали, червени за напреднали и черни за скиори достигнали експертно ниво.

- Кое прави 12 годишен ученик експерт в карането по заледени стръмни писти в чужда държава?

- Истината е че аз съм започнал да карам ски още на шест години. Първият ми треньор беше моя чичо Светлозар Тенчев. Благодарен съм и на Георги Черноземски, защото израснах със ски лагерите на клуб Вертикал – Пловдив.

- Нормално ли е 12 годишен да кара сам по най -предизвикателните писти на Кавказ?

- По принцип не е нормално, но ако имаш много добра техника и контрол на скоростта може.

- Ски курортът Гудаури е известен със своите огромни фрийрайд зони, дълги стръмни трасета и с това, че част от черните му трасета са по – трудни от стандартните черни писти в много европейски страни. Защо според теб черните писти в Гудаури са толкова трудни?

- Защото са по – дълги и имат голям наклон около 30° - 35°, което изисква много стабилна техника. На тези писти поради високата надморска височина снегът често е променлив – сутрин твърд или заледен, следобед разбит на бабуни, също така при лошо време има силен вятър и мъгла, което прави ориентацията още по трудна.

- Усещам, че имаш самочувствие. Откъде идва то?

- Аз винаги съм се занимавал със спорт при най – добрите треньори в Сливен. На четири години започнах да тренирам карате при сенсей Филип Божилов, на седем катерене при Елена Гвоздейкова, а от миналата година тренирам плуване с личен треньор Красимир Костов.

- Освен че караш почти професионално ски с какво още се занимаваш в момента? Имаш ли и някакво друго хоби?

- Обичам да рисувам. В момента се готвя в школата на Елена Терзиева за гимназиален изпит по рисуване в национална художествена гимназия „Димитър Добрович“, взимам уроци по математика към MariEs konsulting, уча немски език при Николай Колев в Deutsch Connect и съм част от театрална студия „Хвърчащите хора“ с ръководител Вяра Начева.

- Подготовката ти изглежда многостранна, интензивна и доста амбициозна за възрастта. Всичко това колко време ти отнема?

- Седем дни в седмицата.

- Това изглежда като доста сериозно натоварване.

- За мен е нормално. Обичам да ми е интересно.

- Кой е човекът който финансира цялата тази седмична натовареност и кой е до теб в трудните моменти?

- Майка ми е до мен във всеки един момент. Тя е тази, която финансира обучението ми защото вярва в мен и знае, че ще успея.

- Какъв е Евгений Ростислав извън пистите? За какво мечтае?

- Имам големи мечти, но предпочитам засега да ги запазя в тайна. В краткосрочен план съм участник за трети пореден път в националния литературен конкурс, който се организира всяка година от регионална библиотека „Сава Доброплодни“ - Сливен в партньорство с Министерството на културата. Всъщност заглавието му тази година е точно „Повярвай в мечтата“. Две години до тук съм призьор на международния фестивал на детската книга и тази година си мечтая за истинска победа, а именно творбата, с която участвам да се класира на едно от първите три места.

- Планираш ли да се върнеш отново в Грузия?

- Бих се върнал в Грузия с най – голямо удоволствие. Пътувахме с Rapsody travel & Events Bulgaria. Организацията беше повече от перфектна. Изкарах си невероятно. За мен Грузия е синоним на приключение.

Снимки